Р Е Ш Е Н И Е №
от 26.10.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на тридесети
септември, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен
съдия: Анна Д.
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1738/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Т.С.Х., чрез пълномощника й адв. М.Н. – ВТАК,
срещу П.А.Т., К.Ц.Д., Г.Б.В., Е.Ц.Д., Д.Ю.М., Р.В.И., В.В.М., Р.Д.П., Е.Л.Т., К.Л.П.,
Д.Н.П., М.М.М. и Н.М.М.. С влязло в сила определение № 983 от 29.05.2020 година
на съда по делото е прекратено производството по отношение на К.Ц.Д. и Г.Б.В.. С влязло в сила
определение № 1086 от 12.06.2020 година на съда по делото е прекратено
производството по отношение на Д.Ю.М.. С влязло в сила определение, постановено
в открито съдебно заседание на 30.09.2020 година е прекратено производството по
делото по отношение на П.А.Т.. С определение № 260246 от 14.08.2020 година -
влязло в сила, е конституирана А.П.Т. като ответник-съделител в настоящото
производство. В исковата си молба процесуалният представител на ищцата развива
съображения, че страните по делото са наследници на общия им наследодател П. Г.
П., починал на 20.12.1987 година. Твърди, че с Решение №
2-С от 10.11.1994 година на Общинска служба по земеделие град Велико Търново е
възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. П. съгласно плана за земеразделяне в
землището на село Самоводене, община Велико Търново върху подробно описаните в
исковата молба 2 броя недвижими имоти. Посочва, че с ответниците
не могат да постигнат съгласие за доброволно поделяне на наследствените им
недвижими имоти, поради което иска от съда да бъде допусната делба на същите.
В срока по чл. 131 ГПК са
постъпили отговори на исковата молба, в които ответниците не оспорват
предявения иск, включително наличието на съсобственост между страните по
отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от
приложеното заверено копие на Решение № 2-С от 10.11.1994г. на Общинска служба
по земеделие - град Велико Търново /л. 10-11 от делото/ се установява, че със
същото по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците
на П. Г. П., бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на
село Самоводене, Община Велико Търново върху два земеделски имота, а именно –
имот № 023016, представляващ нива с площ 9.501 дка, от които 7.617 дка - пета
категория и 1.884 дка - десета категория, в местността "Домуз гьол" и имот № 060019, представляващ нива с площ
6.102 дка, от които 4.842 дка - четвърта категория и 1.260 дка - шеста
категория, в местността "Ръта".
Видно от Удостоверение за
наследници, изх. № 115/05.03.2019г. на Кметство село Самоводене, Община Велико
Търново и Удостоверение за наследници, изх. № 455/12.08.2020г. на Кметство село
Самоводене, Община Велико Търново /л. 6-9 и 216 - 217 от делото/, общият
наследодател на страните по делото П. Г. П. е починал на 20.12.1987 година и е
оставил за наследници по закон съпругата си М. П. П. и трима сина - К.П.П., Тодор
П.П. и Н.П.П.. М.П. П. е починала на 27.12.2006 година, а преди нея /на 23.08.1996
година/ е починала дъщеря й Г. И.Т.-Т.. Тя от своя страна е оставила за
наследници по закон съпруг - П.А.Т. и четири
деца - Б. В. М., Р.В. М., В.В.М. и А.П.Т.. Дъщеря й Б. Маринова е починала на
05.05.2013 година и е оставила за наследници по закон децата си К.Ц.Д., Г.Б.В.,
Е.Ц.Д. и Д.Ю.М.. К.П.П. - син на общия наследодател, е починал на 14.12.1999
година, като след смъртта на съпругата му /26.05.2002 година/ е наследен от
сина си Л.К. П.. Последният е починал на 12.12.2007 година и оставил за
наследници по закон ответниците Р.Д.П. - негова съпруга и Е.Л.Т. и К.Л.П. -
негови деца. Тодор П.П. - също син на общия наследодател е починал на
05.01.2001 година, като след смъртта на съпругата му /10.02.2001 година/ е
наследен от дъщеря си Й. Т. Х.. Последната е починала на 16.12.2016 година и е
оставила за наследник по закон ищцата Т.С.Х.. Н П.П. - също син на общия
наследодател е починал на 11.09.2018 година, а преди него /08.06.2003 година/ е
починала дъщеря му Т. Н. М.. Тя от своя страна е оставила за наследници по
закон две дъщери - М.М.М. и Н.М.М.. Н. е наследен и от неговия син - Д.Н.П..
От приложените по делото заверени
копия на Удостоверение от 22.05.2013 година по Ч.гр.д. № 1634/2013 година на
ВТРС, Удостоверение от 25.02.2014 година по Ч.гр.д. № 645/2014 година на ВТРС
/л. 138 и 139/ и извършената служебна справка от деловодната система на Районен
съд - Велико Търново /л. 179/ се установява, че К.Ц.Д., Г.Б.В. и Д.Ю.М. са се
отказали от наследството, останало от наследодателя им Б.В. М. и отказите им са
вписани в книгата за приемане и отказ от наследство при ВТРС.
По делото са представени Скица №
15-424618 и Скица № 15-424613, двете от 26.05.2020 година на СГКК - град Велико
Търново /л. 166 и 167/, от които се установява, че по КККР на с. Самоводене,
одобрени със Заповед № РД-18-704/11.10.2019г., имот № 060019 в местността "Ръта"
представлява поземлен имот с идентификатор 65200.60.19,
а имот № 023016 в местността "Домуз
гьол" представлява поземлен имот с идентификатор 65200.23.16.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това право
законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно разпореждане от
наследодателя /чл. 69, ал. 1 ЗН/. В производството по допускане на делбата
следва да се установи съсобственост между страните по делото върху процесните
имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях.
Решението на ПК, с което се
възстановява правото на собственост върху земеделската земя в полза на
определени лица е стабилен индивидуален административен акт, който има конститутивно действие, което се
разпростира, както по отношение на обектите - земеделската земя, така и по
отношение на субектите. Решението е актът, който легитимира като собственици
лицата, на които се възстановява собствеността, респективно - техните
наследници. Решението действа за вбъдеще - възстановява правото на собственост
от момента на влизането му в сила. В този смисъл е константната практика на ВКС
- т. 1 от ТР № 1 от
Получената от К.П.П. 1/4 ид.част, след неговата смърт /14.12.1999 година/ и след
смъртта на съпругата му Е. Х.П. /26.05.2002 година/ и сина му Л. К. П. /12.12.2007
година/ е наследена по равно от ответниците Р.Д.П., Е.Л.Т. и К.Л.П. като съпруга
и деца на Л. П. - чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съответно - по 1/12 ид.ч.
Получената от Т.П.П. 1/4 ид.част след неговата смърт /05.01.2001 година/ и след
смъртта на съпругата му С. С. П. /10.02.2001 година/ и дъщеря му Й. Т. Х. /15.12.2016
година/ е наследена от ищцата Т.С.Х..
След смъртта на Н. П.П. - 11.09.2018
година, неговата 1/4 ид. част от делбените имоти е
преминала към сина му Д.Н.П. и по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН към М.М.М.
и Н.М.М., деца на починалата преди него дъщеря Т. М. /08.06.2003г./. В
съответствие с чл. 5, ал. 1 ЗН Д.Н.П. е
придобил по наследство от общите имоти 1/8 ид.части,
а децата на починалата му сестра по 1/16 ид. части.
Предвид изложеното възникналата между Т.С.Х., Р.В.И., В.В.М., А.П.Т., Е.Ц.Д.,
Р.Д.П., Е.Л.Т., К.Л.П., Д.Н.П., М.М.М. и Н.М.М. съсобственост върху делбените
имоти следва да бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде допусната,
при съобразяване на правилото, че правата на съделителите в общите имоти следва
да се отразят чрез обикновени дроби с общ знаменател, при права на страните,
както следва: за ищцата Т.С.Х. - 12/48 ид.ч.; за
ответниците Р.В.И., В.В.М., А.П.Т., Е.Ц.Д. - по 3/48 ид.ч.
за всеки от тях; за ответниците Р.Д.П., Е.Л.Т., К.Л.П. - 4/48 ид.ч. за
всеки от тях; за ответника Д.Н.П. - 6/48 ид.ч. и за
ответниците М.М.М. и Н.М.М. - по 3/48 ид.ч. за всяка
от тях.
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК
съдът не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното
производство.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между Т.С.Х. ***, с ЕГН **********, Р.В.И. ***, с ЕГН **********,
В.В.М. ***, с ЕГН **********, А.П.Т. ***, с ЕГН **********, Е.Ц.Д. ***, с ЕГН **********,
Р.Д.П. ***, с ЕГН **********, Е.Л.Т. ***, с ЕГН **********, К.Л.П. ***, с ЕГН **********,
Д.Н.П. ***, с ЕГН **********, М.М. ***, с ЕГН ********** и Н.М. ***, с ЕГН **********
на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Самоводене, община
Велико Търново, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65200.23.16
/шест, пет, две, нула, нула, точка, две, три, точка, едно, шест/, в местността
"Домуз гьол", с площ 9 500 кв.м., Трайно
предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, пета
категория, при съседи: 65200.23.17, 65200.23.686, 65200.23.15 и 65200.150.21;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 65200.60.19
/шест, пет, две, нула, нула, точка, шест, нула, точка, едно, девет/, в
местността "Ръта", с площ 6 102 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, четвърта категория,
при съседи: 65200.60.9, 65200.60.10, 65200.60.11, 65200.60.18, 65200.150.167 и
65200.60.20,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: за Т.С.Х.
- 12/48 ид.ч., за Р.В.И. - 3/48 ид.ч.,
за В.В.М. - 3/48 ид.ч., за А.П.Т. - 3/48 ид.ч., за Е.Ц.Д. - 3/48 ид.ч., за
Р.Д.П. - 4/48 ид.ч., за Е.Л.Т. - 4/48 ид.ч., за К.Л.П. - 4/48 ид.ч., за
Д.Н.П. - 6/48 ид.ч., за М.М.М. - 3/48 ид.ч. и за Н.М.М. - 3/48 ид.ч.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: