№ 19408
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110159880 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА ЕАД, ЕИК *** (с
предишно наименование „ФИРМА“ АД) срещу А. И. Л., с която по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на сумите: 1 292,20 лева по фактура
№ ***/15.04.2016г., издадена след корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във вр. с чл. 51 от
ПИКЕЕ (отм.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до изплащането и сумата от 665,95 лева - мораторна лихва за
периода от 03.05.2016 г. до 07.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 32076/2021г. по описа на 176 състав на СРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува договорно правоотношение с
предмет продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. С.. Ищецът посочва, че
е извършил корекция по сметката на ответника за процесния имот за периода 29.04.2015 г.
до 27.07.2015 г. поради установена манипулация върху средството за търговско измерване,
довела до неправилно/неточно отчитане на потреблението. Твърди, че коригираната
стойност на потребената електрическа енергия е начислена надлежно при осъществяване на
нормативно признато право на корекция и в съответствие с уредената в ПИКЕЕ (отм.)
методика.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва да е в
облигационна връзка с ищеца и да е потребител на посочените количества ел. енергия.
Оспорва процедурата и методиката, по които е извършена корекцията и е начислена
претендираната сума. Възразява, че всички претендирани вземания за главница и лихва са
погасени поради изтичане на 3-годишен давностен срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 32076/2021 г., по описа на СРС, 176 с-в, от което се
установява, че въз основа на заявление с вх. № ***/07.06.2021 г. от „ФИРМА“ АД (сегашно
„ФИРМА ЕАД), при произнасянето по което съдът е издал заповед № 2467 за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г., за сумите, както следва: 1 292,20 лева,
представляваща задължение за ползвана електрическа енергия по фактура №
***/15.04.2016г., издадена след корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във вр. с чл. 51 от
ПИКЕЕ (отм.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 665,95
лева - мораторна лихва за периода от 03.05.2016 г. до 02.06.2021 г., 50,84 лева – държавна
такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени писмени доказателства, от които констативен
протокол № *** от 27.07.2015 г., на който липсва подпис в графа „потребител“. Протоколът е
подписан от свидетелите В.А.Х. и В.Ц.П., и двамата от федерацията на потребителите.
Приложена е и фактура № ***/15.04.2016 г. за сумата 1 292,20 лева, дължима съгласно
констативния протокол.
По делото е приложено съобщение с изх. № NTZ***/28.07.2015 г. от „ФИРМА“ АД до
А. И. Л., с което ответницата е уведомена, че на 27.07.2015 г. била извършена проверка на
средство за търговско измерване с фабричен № ********** на адрес: гр. С., поради което
било възложено извършване на метрологична експертиза, което било връчено на 18.08.2015
г.
Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № ***/21.03.2016 г., от която се установява, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, като датчиците, регистриращи
отваряне на капака били счупени, а във вътрешността на електромера към електрическата
схема допълнително било присъединено устройство, състоящо се от две релета, платка с
електронни компоненти и фотодиод. Установява се, че било налице изменение на
електронната схема, което не било в съответствие с одобрения тип.
От приложеното по делото предложение за корекция на сметка от 11.04.2016 г., на
основание чл.48, ал.1,т.1, б.“б“от ПИКЕЕ, се установява, че периодът на проверката,
респективно преизчислението, е от 29.04.2015 г. до 27.07.2015 г.
При тези факти, съдът приема следното от правна страна :
По иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1 и чл. 51 ПИКЕЕ (отм. м. 2.2019 г.) в тежест на ищеца е да
установи наличието на облигационно отношение между страните, както и че в хода на
извършена техническа проверка на средствата за търговско измерване (СТИ) за процесния
имот е установена липса и/или повреждане на пломбите им, а в последствие и промяна в
схемата на свързване чрез нерегламентиран достъп, което е довело до неизмерване изцяло
или отчасти на потребяваната електрическа енергия, респ. че стойността на корекцията е
изчислена правилно, както и законосъобразното извършване на корекционната процедура –
съставяне на констативен протокол; констатации от проверката; извършване на официална
метрологична проверка; както и начина, по който е извършено остойностяването на
корекцията съгласно направените констатации от проверката.
Във връзка с възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност за
вземанията, претендирани от ищеца, в тежест на последния е да докаже, че давностният срок
е спирал или прекъсвал.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираното вземане.
С оглед на влизане в сила на Решение № 20076287 от 25.01.2023 г. по гр. д. №
24316/2016 г. на 44 състав на СРС, предметът на което има преюдициално значение за
разрешаване на настоящия спор, с доклада по делото, обективиран в Определение №
17910/17.04.2025 г., съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно 1) наличието на облигационно отношение между страните по договор за продажба
на електроенергия за процесния имот с партида № ***; 2) надлежно констатирано
повреждане на пломбата на СТИ за имота и неправомерна промяна в схемата на свързване
на СТИ чрез присъединяване на допълнително устройство; 3) вследствие на това е налице
2
неправилно измерване на потребяваната електрическа енергия; 4) корекцията е била
изчислена правилно и корекционната процедура е проведена законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови
нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в т.27г.
от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен
газ за собствено ползване. Използвано в посочения смисъл понятието „краен клиент“ не
предполага същият, освен да купува ел. енергия или природен газ за собствено ползване,
едновременно с това и да е собственик или вещен ползвател на недвижимия имот.
По делото е безспорно, че за исковия период между страните е било налице
облигационно отношение. Спорно в настоящия случай е единствено обстоятелството
относно дължимостта на едностранно коригираната електрическа енергия за периода от
29.04.2015 г. до 27.07.2015 г., съгласно Фактура № *** от 15.04.2016 г. и констативен
протокол № ***/27.07.2015 г.
През този период е действал Законът за енергетиката в редакцията му след
измененията и допълненията обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г. и в сила от 17.07.2012 г. и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с протокол
№ 147/14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. и в сила от 16.11.2013г.
Безпротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, обобщена и с Решение № 118
от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 124 от 18.06.2019г. по
гр.д.№ 2991/2018г. на ВКС, III г.о., Решение № 150 от 26.06.2019г. по гр.д.№ 4160/2018г. на
ВКС, III г.о. и др., че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Заенергетиката
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидено законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите,
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за
случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда
или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с
оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на
извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
В конкретния случай, доколкото с Решение № 20076287 от 25.01.2023 г. по гр. д. №
24316/2016 г. на 44 състав на СРС е установено, че към датата на проверката – 27.07.2015 г. е
било констатирано повреждане на пломбата на СТИ за имота и неправомерна промяна в
3
схемата на свързване на СТИ чрез присъединяване на допълнително устройство, вследствие
на което било налице неправилно измерване на потребяваната електрическа енергия. Поради
това от страна на ищеца била проведена законосъобразно корекционната процедура, а
корекцията е била изчислена правилно. По тези съображения съдът приема, че са налице
предвидените в Закон за енергетиката предпоставки за доставчика на електрическа енергия
да коригира сметката на ответницата за минал период от време. Дължимата сума за
доплащане от абоната за периода от 29.04.2015 г. до 27.07.2015 г. изчислена при спазване
методиката по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, възлиза на сумата 1 292,20 лева с вкл. ДДС, за която е
издадена Фактура № ***/15.04.2016 г. на база констативен п протокол № *** от 27.07.2015 г.
С отговора на исковата молба ответникът е упражнил правото си по чл. 120 ЗЗД като
навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца вземания. Настоящият съдебен състав е запознат с наличието на висящо
тълкувателно дело във връзка с продължителността на срока, в който се погасява по давност
вземането на оператора на съответната мрежа, основано на извършена корекция на сметките
по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.). Въпреки това, съдът намира, че в конкретната
хипотеза не е изтекъл нито срокът по чл. 110 ЗЗД, нито този по чл. 111 ЗЗД, поради следното.
Давността на вземането по фактура № ***/15.04.2016 г. за сумата 1 292,20 лева е
започнала да тече с настъпването на посочения във фактурата падеж – 03.05.2016 г., когато
вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С искова молба от А. И. Л. срещу
ищеца в настоящото производство „ФИРМА ЕАД, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че А. Л. не дължи сумата 1 292,20 лева по фактура №
***/15.04.2016 г., като производството е образувано на 04.05.2016 г.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебен процес
относно вземането. Следва да се отбележи, че съгласно решение № 50017 от 27.03.2023 г. по
гр. д. № 720/2022 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, кредиторът не бездейства, когато длъжникът
оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна
давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е
надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато
кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява
правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува).
По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на
пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността
по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника.
Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането
със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това
за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът
е предприел активна защита по ОУИ. За спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "Ж"
ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен
осъдителен иск. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не
процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода
на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се заличава с обратна
сила, ако производството по ОУИ бъде прекратено.
Съгласно чл. 116, б. "б. " ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск
или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително
производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б. " ЗЗД следва да се приеме,
че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде
отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години
(чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната
инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.
Доколкото настоящото производство е продължение на ч.гр.д. № 32076/2021 г. по
4
описа на СРС, 176 с-в, по което заявлението е подадено на 07.06.2021 г., а производството по
исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, е било спряно до влизане в сила на решението
по отрицателния установителен иск на А. Л. срещу „ФИРМА ЕАД, съдът намира, че до
настоящия момент не е текла изобщо давност, доколкото същата е спряна на 04.05.2016 г.
С оглед на това, съдът намира, че иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1 и чл. 51 ПИКЕЕ (отм. м. 2.2019 г.) следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 1 292,20 лева.
По иска по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е указал
на ищеца, че е в негова тежест да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Доколкото по делото беше установено, че ответницата дължи главницата в размер на
1 129,20 лева, за която е била в забава за плащане за периода от 03.05.2016 г. до 02.06.2021 г.,
като размерът на обезщетението за забава, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК е 666.61
лева. Предвид принципа на диапозитивното начало, искът следва да се уважи за пълния
предявен размер 665,95 лева.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца
следва да му бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ищецът е сторил
разноски в размер на 200,94 лева, от които 50,94 лева – държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150,00
лева, за които се съдържат доказателства в кориците на делото, като съдът намира, че следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по което съдът
дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 100,94 лева, от които
50,94 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. ДЪЛЖИ НА „ФИРМА ЕАД, ЕИК *** (с предишно
наименование „ФИРМА“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1 и чл. 51 ПИКЕЕ (отм. м. 2.2019 г.) и чл. 86
ЗЗД следните суми: 1 292,20 лева по фактура № ***/15.04.2016г., издадена след корекция по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във вр. с чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането и
сумата от 665,95 лева - мораторна лихва за периода от 03.05.2016 г. до 02.06.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 32076/2021г. по описа
на 176 състав на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. И. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. С. да заплати на „ФИРМА ЕАД, ЕИК *** (с предишно наименование „ФИРМА“ АД),
със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата 200,94 лева, представляваща сторените в
исковото производство разноски, както и сумата 100,94 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6