Р Е Ш Е Н И Е
№... 14.11.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
XI Граждански състав
На
04.11.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар
Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №3362 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара
Загора срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив. Ищецът твърди, че
бил еднолично дружество с ограничена отговорност – потребител на електрическа
енергия относно обекта Помпена станция „Орешник“ и бил клиент на ответника.
През периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. ищецът заплатил сумата от
61,38лв., представляващи такса за достъп по ел. разпределителната мрежа, до
обект на ниско напрежение – собственост на ищеца – Помпена станция „Орешник“.
Посоченате сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено
в ЗРУ/закрити разпределителни уредби/ 20 KV в Помпена станция „Кап. Петко
Войвода“. Взема становище, че този начин на измерване бил незаконосъобразен и
водел до начисляване на недължими суми. Когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 KV. Този електропровод бил
с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция" 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намират ЗРУ, били собственост на ищеца. Измервателното средство,
отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на
тази граница – между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“
20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Кап. Петко
Войвода“. Ищецът бил изпращал уведомителни писма до ответника с искане да се
промени мястото на измерване, но ответникът продължил да измерва ел. енергия на
ниво ниско напрежение за целия процесен период. Ако ответникът изпълнел
законовите си задължения и уважил искането за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“, на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД такса за достъп по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник“ , ИТ №
2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата 61,38лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032,
за периода 01.12.2014г. - 31.12.2014г., ведно със законната лихва от датата на
плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с който изразява становище, че искът е неоснователен.
Признава факта, че ищецът бил клиент на ответника. Ответникът продавал
електроенергия на клиентите си при публично известни общи условия и поел
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца на няколко
места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН. В изпълнение на
задълженията си по общите условия ответникът доставил в обекта на ищеца за
процесния период електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги,
издал месечната фактура, представена с исковата молба, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Обектите на ищеца били присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Доставената електрическата енергия в процесната фактура била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР № Ц-43/30.12.2013г. (в
сила от 30.12.2013г.). Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. Процесната суми била
дължима, тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение,
ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Счита, че сумата за такса достъп била
правилно определена и се дължала от ищеца, като излага подробни съображения за
това.
Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Не е
спорно по делото, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност
по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не
е спорно, че ищецът е клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, като ответникът се
явява краен
снабдител. Не е спорно, че
съгласно чл.7, т.1 от ОУ-013/10.05.2008г., „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите
на ищеца, с клиентски №********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от
които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът
е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото копия на: Заповед
№135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград; Акт за приемане и предаване
на основни средства от Община Тополовград на ВиК – Стара Загора на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост
1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С.
Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и
П.С. Орещник от съответния трафопост; извадка от инвентаризационен опис,
Протокол образец 16, Разрешение за ползване №261/09.08.1995г., от които се
установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", с.
Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV.
Считано
от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
От приетите като писмени
доказателства копия на: Писмо
с изх. №6053-30/24.09.2008г., Писмо с изх. №1784/23.10.2008г., Писмо с изх.
№2013/05.12.2008г., Писмо с изх. №01/09.01.2009г., се установява, че ответникът е информирал ищеца, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР, при ответника тече проект по идентифициране на обекти на
клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които
са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е
видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни
книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо,
относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване. Ищецът
е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник /процесния/ и на ИТ №2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на
ищеца. С отговор ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод
20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че през процесния период
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Орешник”, ИТ №2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ
/Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”. Вещото сочи, че
ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград“, е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на отделно
поле „мерене“ или в съществуваща килия. Независимо дали измервателната група е
била поставена на ниво средно напрежение 20 kV
в ЗРУ на
подстанция „Тополовград“ или на ниво ниско напрежение в ПС „Орешник“, ищецът не
дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по
цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „Орешник“, ЕВН ЕР Юг
няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на
измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел.
енергия от обект ПС „Орешник“ за съответния период. Заплащането за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са
за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по
достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума
за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на
напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при измерване на
страна ниско напрежение в ПС „Орешник“ и на страна средно напрежение в
подстанция „Тополовград“, тя би била еднаква, в случай че ЕВН ЕР Юг има
собственост и задължения върху подстанция „Тополовград“, електропровод „Венеция“
или ПС „Орешник“.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, се установява, че процесната фактура е издадена от ответника,
заплатена е от ищеца. В нея е начислена такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект ПС „Орешник” в размер 61,38лв. без ДДС.
По делото е разпитан свидетелят ..., който излага обстоятелствата относно провежданата между страните
кореспонденция, датираща от 2008г., по повод доказване притежаваното от ищеца
право на собственост върху ПС „Орешник”. През 2014г. ищецът получил
писмо от ЕВН ЕС във връзка с европейски проект, от което писмо ставало ясно, че
се признава правото на собственост на ищеца върху процесната помпена станция.
Свидетелят изяснява, че раходите по поддръжката за техническата инфраструктура
са били винаги за сметка на ищеца.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля, макар същият да е служител при ищеца, тъй
като същият излага свои непосредствени впечатления, добити във връзка с
работата му, които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От събраните по
делото доказателства съдът стига до извода, че ищецът е собственик на Помпена
станция „Орешник“, с. Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и
на електропровод „Венеция“ 20kV. По цялата верига на електрозахранването на
процесния обект ПС
„Орешник“, ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с
изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща
потребената ел. енергия от обект ПС „Орешник“ за съответния период. Съгласно §1, т.22 от ДР на
ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по
достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от
ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на
обособена територия. Следователно, основанието за
получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици
на мрежата, в противен случай платените суми са недължими.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско
напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на
същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена
за пренос. Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е
бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение
са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да
се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в
настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението /трафопоста/ и
кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие,
доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на
страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи
границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от Наредба №6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в
подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това съдът приема, че в случая СТИ, отчитащо в
частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за достъп. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради
това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за достъп до ел.разпределителната мрежа. С начисляване цена за „достъп
до електроразпределителната мрежа“ в приложената фактура, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца.
Налице
е хипотезата на неоснователното обогатяване, предвидена в разпоредбата на
чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо без основание, тъй като нищожността на основанието означава изначална липса на основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
Ищецът е платил сумата от 61,38лв., видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с които ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщането им. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до претендирания размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е представил списък за разноски в общ размер на 738,00лв., представляващи платената за производството държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 468,00лв. с ДДС. Ответникът е направил искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата №1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000лв. – 300,00лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС и направените разноски се претендират с ДДС. Ето защо размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300,00лв. х 20 % ДДС = 360,00лв. Предвид фактическата и правна сложност съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 468,00лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 360,00лв. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 630,00лв. за платената за производството държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Робърт Дик, Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев” №62, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, сумата от 61,38лв. /шестдесет и един лева и
38 стотинки/, по фактура
№**********/20.02.2018г., представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник“, ИТН 2939032, за периода 01.12.2014г. - 31.12.2014г., както и законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото в
размер на 630,00лв. /шестстотин и
тридесет лева/, представляващи платената за производството държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка
на ищеца: IBAN: ***,
BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: