РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Нови пазар, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20253620101126 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени искове по чл. 439, ал. 2 ГПК от
ищеца Б. Ю. Й. от гр. Н., срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване спрямо
него, че за вземанията по издадени срещу него изпълнителни листи не се дължат от ищеца
по делото.
Предявените искове са следните:
1/ иск по чл. 439, ал. 2 ГПК, относно вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на
РС Н. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. и за което е образувано изпълнително дело ищецът не
дължи сумата от 13259,67лв., и
2/ иск по чл. 439, ал. 2 ГПК, относно вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на
РС Н. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н. и за което е образувано изпълнително дело ищецът не
дължи сумата от 927,23 лв.
Исковете са предявени при условията на обективно съединяване.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. №*** г. на НПРС е издаден Изпълнителен лист от *** г.
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, по който е осъден да заплати сумата от 9 753,70 лв. непогасена
главница, лихви за просрочие, вкл. такси закъснение от *** г. до *** г., в размер на 2756,69
лв., както и съдебни и деловодни разноски в размер на 250,19 лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 500,19 лв.
1
Ищецът твърди и това, че по ч.гр.д. № *** г. на НПРС е издаден Изпълнителен лист
от *** г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, по който е осъден да заплати сумата от 500 лв.
непогасена главница, лихви за просрочие, вкл. такси закъснение от *** г. до *** г., в размер
на 302,23 лв., както и съдебни и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Относно вземането по ИЛ по ч.гр.д. №*** г. на НПРС, ищецът твърди, че е издаден в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, като на *** г. бил сключен договор за цесия между кредитора и
ОТП Факторинг България ЕАД, с който вземането на банката е било прехвърлено на
цесионера. За вземането е било образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ.
Ищецът твърди, че по това дело последното изпълнително действие било призовка за ПДИ
от м. *** г. ИД било прекратено от ЧСИ на *** г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
На основание същия ИЛ кредиторът е поискал образуването на ново ИД и такова е
било ИД № *** г. на същия ЧСИ.
Ищецът твърди, че вземането по образуваното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №***
на КЧСИ е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД и не се дължи.
Относно вземането по ч.гр.д. № *** г. на НПРС ищецът твърди, че е издаден
Изпълнителен лист от *** г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който по силата на
Договор за цесия от 12.087.2012 г. е прехвърлено на ОТП Факторинг България ЕАД. След
цесията е образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ. По това дело
последното изпълнително действие било през 2019 г. С договор за цесия от 19.03.2020 г.,
вземането на ОТП Факторинг България ЕАД било прехвърлено на ответника „ЕОС
Матрикс“, който на *** г. бил подал молба за конституиране като взискател по делото. ИД
било прекратено от ЧСИ на *** г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
На основание същия ИЛ кредиторът е поискал образуването на ново ИД и такова е
било ИД № *** г. на същия ЧСИ.
Ищецът твърди, че вземането по образуваното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №***
на КЧСИ относно присъденото по ИЛ вземане е погасено по давност на основание чл. 110
ЗЗД и не се дължи.
В обобщение на горното, ищецът твърди, че везманията по ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с
рег. №*** на КЧСИ, за сумите по двата изпълнителни листа са погасени по давност на
основание чл. 110 ЗЗД и не се дължат.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение спрямо ответника, с
което да признае за установено, че вземанията по ИД № *** г. за сумите по двата
изпълнителни листа не се дължат.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения
2
месечен срок. С него се сочи, че искът е местно недопустим, поради това, че исковете
спрямо ЮЛ се предявяват пред РС по тяхното седалище, съгл. Чл. 108 ГПК.
Сочи, че в исковата молба не се твърдят факти относно наличието на основания за
местната подсъдност на иска пред РС Н., вкл. и такива, че ищецът има качеството на
потребител.
Поради това, счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния
съд – Софийски районен съд.
По основателността на иска, ответникът оспорва посочените от ищеца твърдения за
настъпила погасителна давност на вземанията по издадените изпълнителни листи. Излага
твърдения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и моли съда да я
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и
съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителните листи по двете ч.гр.д. №№*** г. и *** г. на НПРС са издадени в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която с договор за цесия от 07.12.2010 г. е прехвърлила
вземанията си спрямо длъжника на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
С последващ договор за цесия от 19.03.2020 г., между „ОТП Факторинг България“
ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са прехвърлени всички придобити от цедента вземания.
По фактите относно изпълнителните дела, по време на тяхното образуване:
1/ Относно ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ:
Срещу ищецът е бил издаден и изпълнителен лист (ИЛ) от *** г. по ч.гр.д. № *** г.
на РС Н., л. 9 от делото, съгласно който ищецът Б. Ю. Й. е осъден да плати на „Банка ДСК“
ЕАД сумата от 500 лв. главница, 302,23 лв. лихва за просрочие, вкл.такси закъснение от ***
г. до *** г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 20.01.2011 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воденото пред НПРС ч.гр.д. №*** г. е било архивирано и унищожено с Акт № *** г.
на НПРС, съгласно справка по делото на л. 67.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
(ИД) № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ по молба на „ОТП Факторинг България“
ЕООД.
По това дело, съгласно положените щемпели върху изпълнителния лист са
извършвани плащания от страна на длъжника в полза на взискателя, като последното
плащане от ЧСИ към взискателя е било на 09.05.2016 г. на сумата от 158 лв.
Върху копието на ИЛ на стр. 23 от ИД е положен пемат за прекратяване на ИД на ***
3
г.
От ИД се установява, че са извършени следните изпълнителни действия:
Изпратена е ПДИ на *** г., получена на *** г.от лице, различно от адресата, но
живущо на адреса и със задължение да я предаде.
На *** г. е изготвен протокол за опис на движимо имущество, л. 62 от ИД. Липсва
протокол за описаното имущество от тази дата.
На *** г. е било изпратено запорно съобщение до длъжника, за налагането на запор
върху трудовото му възнаграждение. Съобщението е прието на *** г. от служител във
фирмата – работодател „***“ ЕТ, л. 113 от ИД. Запорът е приет от работодателя, съгласно
писмо от 20.01.2016 г.
Изпратени са запорни съобщения до различни банки, но само от Юробанк България
АД, л. 142 и от Банка ДСК АД, л. 143, са потвърдени наличието на банкови сметки на
длъжника. На 25.08.2017 г. от Юробанк е отговорено, че длъжникът има сметки, но в тях
няма авоар. На 28.08.2017 г. от Банка ДСК е отговорено, че е наложен запор върху
разплащателната сметка на длъжника.
На 07.05.2019 г. е изпратено ново запорно съобщение до „***“ ЕТ, л. 151 от ИД.
Запорът е приет от служител на работодателя на 30.05.2019 г.
По ИД е приложена молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който уведомява
ЧСИ за извършената цесия, желае конституиране по делото като взискател и е поискал
насрочването на опис на движимо имущество на длъжника. Това е станало на *** г.
На *** г. е бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника, л. 167 от ИД,
която е получена от съпругата му на 07.08.20г.
С призовка от *** г. до длъжника, същия е уведомен за насрочения на *** г. опис на
движимите вещи, открити на адреса му. Призовката е получена от съпругата на длъжника
С.С. на *** г.
На *** г. ИД е прекратено с Постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК.
Вдигнати са наложените запори.
2/ Относно ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ :
Срещу ищецът е бил издаден изпълнителен лист (ИЛ) от *** г. по ч.гр.д. №*** г. на
РС Н., л. 8 от делото, съгласно който ищецът Б. Ю. Й. е осъден да плати на „Банка ДСК“
ЕАД сумата от 9 752,70 лв. главница, 2756,59 лв. лихва за просрочие, вкл.такси закъснение
от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – *** г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 250,19 лв. такса и 500,19 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воденото пред НПРС ч.гр.д. №*** г. е било архивирано и унищожено с Акт № *** г.
4
на НПРС, съгласно справката на л. 67.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
(ИД) № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ по молба на „ОТП Факторинг България“
ЕООД.
По това дело, съгласно положените щемпели върху изпълнителния лист не
извършвани плащания от страна на длъжника в полза на взискателя.
На гърба на изпълнителният лист е отбелязано, че е била изпратена покана за
доброволно изпълнение (ПДИ) на *** г., както и е положен печат на ЧСИ за прекратяване на
ИД на *** г.
Копие от образуваното ИД е приложено по настоящето дело.
От ИД се установява, че са извършени следните изпълнителни действия:
На *** г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника
на *** г., л. 34 от ИД.
Изпратено е запорно съобщение от *** г., л. 35 от ИД, получено на *** г. от
управител на фирмата работодател „***“ ЕТ, който е потвърдил уведомяването на
длъжника. С писмо от 14.01.2015 г., л. 45 от ИД, работодателят е уведомил ЧСИ, че
работникът е напуснал работата си, през м.декември.
Изпратени са запорни съобщения до различни банки, от които само от
„УникредитБулбанк“ АД е постъпило писмено потвърждение за наложения запор, л. 63.
Потвърждението е от 11.08.2017 г.
На *** г. е бил насрочен опис на налични движими вещи, открити на адрес гр. Н., ул.
***, в дома на длъжника, л. 93 от ИД.
По делото няма приложен протокол за опис и оценка на имущество, собственост на
длъжника.
ИД е прекратено, съгласно Постановление от *** г., л. 112 на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК.
3/ Относно ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ:
Това ИД е образувано по молба от *** г., на взискателя ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз
основа на повторно приложени по него изпълнителни листи, оригиналите на които са взети
от първите две дела.
По това дело е било изпратено запорно съобщение до „***“ ЕООД, получено на ***
г., л. *** г.
Изпратени са запорни съобщения до банки, от които запорът е приет от Банка ДСК, л.
47 и от Първа Инвестиционна банка, л. 48.
Изпълнителното дело е спряно, на основание издадена Обезпечителна заповед № ***
г. по ГД № *** г. на НПРС.
5
Съгласно посоченото в отговора на исковата молба по ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег.
№*** на КЧСИ, в периода от 2013-2016 г. са били платени общо 668,99 лв. от общо дължими
927,23 лв.
От положените върху издадените изпълнителни листи печати се установява, че по
вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. и
образуваното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ са изплатени на взискателя
общо 50,63 лв. от общо дължими 13 259,67 лв.
По Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н. и образуваното
въз основа на него
От правна страна, съдът установи следното:
Издадените срещу ищеца изпълнителни листи са по реда на чл. 417 ГПК в рамките на
проведено заповедно производство. Самият изпълнителен лист се издава непосредствено
след издаването на самата заповед за изпълнение.
Важно е да се отбележи, че вземанията по двата изпълнителни листи са за главница,
представляваща неплатена остатъчна част от предоставени на длъжника кредити, и лихви,
произтичащи от сключените договори, както и вземания за разноски по делата – ДТ и
възнаграждение за юрисконсулт.
Правният спор по настоящето дело е относно наличието или не на изтекла
погасителна давност за присъдените по изпълнителните листи вземания.
Приложими в този спор правни норми са тези на ЗЗД относно давността и на ГПК
относно перемпцията на изпълнителните дела.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност,
а съгл. ал. 2, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК,
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
6
Самата перемпция настъпва по силата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, по право (т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК), когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Като начален момент за изчисление на срока за перемпцията, съдът съобрази
посоченото в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Определение №
50264 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 50130 от
8.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., III г. о., ГК, и мн.др., че това е „първия момент,
в който не се осъществява изпълнение“, т.е. осъществяването на всички поискани способи
е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
За да се преценява каква по продължителност давност следва да се зачете в полза на
ищеца, доколкото същия се позовава на такава, следва да се отговори и на въпроса за
приложимостта на чл. 117, ал.2 ЗЗД по отношение на вземането, предмет на изпълнителния
лист.
Доколкото същия е постановен в рамките на производство по чл. 417 ГПК, то същия
не е издаден въз основа на съдебно решение. Според задължителната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 217 от 25.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1538/2024 г., Решение №
438 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 42 от 26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 943/2009 г., I т. о., ТК и мн.др., определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) за издаването
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК
се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото
изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" - б. "л" ГПК (отм.) се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът
инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на
вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника - относно редовността
на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и относно съществуването на вземането
- чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254
ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
От горното следва, че от прекъсването на давността за вземането, новата давност,
която следва да тече за вземанията по изпълнителните листи следва да се преценява съгл. чл.
117, ал.1 вр. чл. 110 (за главниците) и вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД (за лихвите).
7
Относно искът по чл. 439, ал.1 ГПК, за недължимост на вземанията по ИЛ от ***
г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. в общ размер на 927,23 лв., поради изтекла давност.
В рамките на първото по време изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег.
№*** на КЧСИ, образувано въз основа на ИЛ от *** г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н.,
последното изпълнително действие, което е било извършено е от *** г., за която дата е
бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника, л. 167 от ИД, призовката за който е
получена от съпругата му на 07.08.20г. независимо, че по делото не е бил извършен опис на
движимо имущество на длъжника, поради неплатените от взискателя суми за
Съгласно посоченото в т. 10 от ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие
прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от
бездействие на кредитора. В решението е ясно посочено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното
действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до
реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия
по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД.
В този смисъл са постановените Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023
г., IV г. о., ГК, Определение № 2836 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1320/2024 г., II т. о.,
ТК, Определение № 2546 от 7.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 587/2024 г., II т. о., ТК и мн.др.
От горното съдът приема, че последното изпълнително действие е било извършено на
*** г., след което взискателят не е поискал предприемането на други изпълнителни
действия.
Бездействието на взискателя в продължение на две години, считано от датата *** г. е
достатъчно основание за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Това е
станало на *** г. ИД, съгласно изричното Постановление на ЧСИ на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, л. 169.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023
г., ОСГТК, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на посоченото ТР е
подчертано, че след като е предприето изпълнителното действие, с което
материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се
засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Посочено е също, че
прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
8
да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран и не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. Образуването на ново изпълнително дело, в
резултат на ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието
за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.
Съдът приема, че от датата на последното предприето, но неизпълнено изпълнително
действие, което и съгл.посоченото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, е насрочването на проданта, извършено на *** г., на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
давността се счита прекъсната и след нея съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова
давност, която за вземанията за главница е 5 години съгл. чл. 110 ЗЗД, а за вземанията за
лихви е 3 годишна, съгл. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съдът приема за меродавна за прекъсването на давността именно датата на
насрочения, но непроведен опис на имуществото на длъжника, а не датата на която това
действие е било поискано от взискателя (*** г., л. 154), поради това, че законът в чл. 116, б.
„в“ ЗЗД борави с израза „предприемане на действия за принудително изпълнение“, а не
подаване на молба за предприемане на такива. В това се изразява съществената разлика
между основанията за прилагане на давността и тези за перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК, където е посочено, че делото се прекратява, ако взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. За преценката на това дали е
изтекла давността за предявяване на вземанията при образуваното ново изпълнително дело е
без значение датата на издаване на постановлението за прекратяване на първоначално
образуваното изп.дело, доколкото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяването
настъпва по силата на закона, и дори без да е необходимо съдебният изпълнител да
констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт. В този смисъл е и посоченото в т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно самото прекратяване на ИД следва да
се зачита от *** г., поради това, че след като е бил насрочен описа на имуществото на
длъжника за *** г. и същия не е проведен, той не е поискал извършването на нови
изпълнителни действия, а не когато е издадено Постановлението на ЧСИ от *** г. В този
смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС, IV г. о, което сочи, че двугодишният срок
за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
/включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или
поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- след
направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
9
осуетява неговото прилагане.
Следователно за вземанията за главница (като вземане с най – дълга по
продължителност давност, спрямо тази за лихвите), за присъдените по ИЛ от *** г. по ч.гр.д.
№ *** г. на РС Н., вземания в полза на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД,
давността за предявяването им в рамките на новообразуваното *** г. на ЧСИ Д.З. с рег.
№*** на КЧСИ, е била до *** г., поради това, че изпълнителните действия са били
предприети на *** г.
Съдът намира, че твърденията на ответника, че давностните срокове били удължени
по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обн.
ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. не намира приложение. Съгласно чл. 3, т. 1 от
него, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, а съгл. т. 2,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Извънредното положение поради Covid действаше от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. съгласно посочения закон, чл. 4 е неприложим, доколкото той
касае продължаване на онези срокове, които са изтекли докато трае обявеното извънредно
положение. Такъв срок по изпълнителното дело няма. Съгласно чл. 5, ал.1 ЗМДВИП, до два
месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички
обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните
съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски.
Датата на насрочения опис е след срока от 2 месеца от изтичане на извънредното положение
и поради това няма основание да се счита, че този срок спира и изтича в полза на кредитора
на по – късен момент. При това положение и след 13.05.2020 г. наложените ограничения със
закона не действат. По отношение на конкретното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на
КЧСИ, последното изпълнително действие, което съдът е приел за обвързващо за преценката
по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, е насрочването на проданта е от *** г. и е насрочена за *** г. Това е
много след изтичането на крайния срок на извънредното положение и поради това
аргументите на ответника, че давностния срок е бил спрял да тече, са неотносими.
На основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се счита прекъсната от ***г. и след нея
съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова погасителна давност, която за вземанията за
главница е 5 години, а за вземанията за лихви е 3 годишна.
Давността за вземанията за лихви е изтекла на 25.08.2023 г., съгл. чл. 117, ал.1 вр. чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Това са вземанията за сумата от 302,23 лв. лихва за просрочие, вкл.такси
закъснение от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 20.01.2011
г. до окончателното й заплащане.
В резултат на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 439, ал.1 ГПК предявен
от ищеца относно недължимост поради изтекла погасителна давност на вземанията по ИЛ от
*** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., е частично основателен, само за вземанията за 302,23 лв.
10
лихва за просрочие, вкл.такси закъснение от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 20.01.2011 г. до окончателното й заплащане и следва да се отхвърли за
сумата за главница в размер на 500 лв. и за присъдените по изпълнителния лист разноски, за
които давността е също 5 години, доколкото същите не представляват вземания с по – кратка
давност, по арг.на противното от чл. 111 ЗЗД.
Изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, е образувано на *** г.
Към датата на образуване на новото изпълнително дело Изпълнително дело № *** г.
на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, за вземането за главница в размер на 500 лв., и за сумата
от 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени по ИЛ от ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., давността не е била изтекла.
В случай, че дължимата сума за главница и разноски вече е платена по воденото ИД
№ *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, доколкото в отговора на исковата молба
взискателят е посочил, че в периода от 2013-2016 г. са били платени общо 668,99 лв., то
същата не се дължи повторно.
Относно искът по чл. 439, ал.1 ГПК, за недължимост на вземанията по ИЛ от
*** г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. в общ размер на 13 259,67 лв., поради изтекла давност.
За вземането по посочения изпълнителен лист е било образувано ИД № *** г. на ЧСИ
Д.З. с рег. №*** на КЧСИ
По това изпълнително дело съдът приема, че последното изпълнително действие,
независимо от неговия резултат, е това от *** г., когато е бил насрочен опис на налични
движими вещи, открити на адрес гр. Н., ул. ***, в дома на длъжника, л. 93 от ИД.
По изложените относно предишното изпълнително дело съображения, съдът приема
за изпълнително действие, прекъсващо давността съгласно чл. чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
насрочения опис на движимо имущество. Такъв е бил насрочен с постановление от
20.02.2019 г. за *** г., л. 93. В случая отново е без значение крайният резултат от описа,
който очевидно не е бил извършен, доколкото по ИД няма приложен протокол за опис и
оценка на такова. Това означава, че изпълнителното действие не е било реализирано, като за
преценката за давностните срокове конкретните причини са без значение.
Съдът съобрази отново посоченото в т. 10 от ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, относно това, че неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са
довели до реално събиране на имущество на длъжника, представляват предприемане на
действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл.
116, б. "б" от ЗЗД, както и цитираните вече Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1924/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 2836 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1320/2024
г., II т. о., ТК, Определение № 2546 от 7.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 587/2024 г., II т. о., ТК и
мн.др.
11
В резултат на горното, съдът приема, че давността за вземанията по ИЛ от *** г. по
ч.гр.д. №*** г. на РС Н., е прекъсната *** г., независимо, че постановлението за
прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е от *** г., л. 112.
Съгласно чл. 117, ал.1 вр. чл. 110 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД, давността за предявяване на
вземанията по този ИЛ е била изтекла на *** г. за главницата, а за лихвите на *** г.
Новото ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, е образувано на *** г. и към
тази дата е била изтекла давността от 5 години за главницата и от 3 години за лихвите, за
присъдените по ИЛ от *** г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. вземания. Практически за всички
присъдени вземания.
В резултат на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 439, ал.1 ГПК предявен
от ищеца относно недължимост поради изтекла погасителна давност на вземанията по ИЛ от
*** г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. в общ размер на 13 259,67 лв., е изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи, като вземанията по него не се дължат поради изтекла
погасителна давност.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
Ищецът е направил по делото разноски, както следва: за ДТ от 580,39 лв., 0,90 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., съгласно пълномощно на л. 7 и за копие на
изпълнителни дела – 72 лв.
Общия размер на разноските е 2052,39 лв.
Ищецът е представил списък на разноските, л. 74 от делото за 2052,39 лв.
Ответникът претендира общо 200 лв. разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявените искове се
уважават частично само за суми в общ размер от 13 561,90 лв., представляващи разлика
между всичко претендирано по двата иска в размер на 14 186,90 лв. и отхвърлената част от
тях за вземане в размер на 500 лв.и 25 лв. за ДТ и 100лв. за възнаграждение, за което е
образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, относно вземането по ИЛ от ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1961,97 лв., като се отхвърли искането му за
разноски до разликата от 2052,39 лв.
Разноски по чл. 78, ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
12
Претендираните от него разноски за възнаграждение за юрисконсулт са в рамките на
минималното от чл. 25, ал.1 от НЗПП, поради което съдът следва да се съобрази с този
размер.
За отхвърлената част от исковете в размер на 625 лв. ищецът дължи на ответника
сумата от 8,81 лв.
Страните не са направили искане за прихващане на взаимно дължими суми за
разноски на основание чл. 104 ЗЗД, поради което и съдът не следва да извършва такова.
Относно допуснатото по делото обезпечение:
По делото е приложена Обезпечителна № *** по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., л. 30 от
делото, с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 439, ал.1 ГПК, чрез спиране на ИД №
*** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ г.
Съгласно чл. 402, ал.1 от ГПК отмяната на обезпечението става по молба на
заинтересованата страна, след като се установи, че вече не съществува причината, поради
която е било допуснато.
Поради посоченото основание, съдът намира, че следва да се укаже на страните, че
могат да подадат молба за отмяна на обезпечението след ВЗС на решението по настоящето
дело.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК спрямо „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК **********, със съдебен адрес гр. София 1766, район Младост, ж.к
Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М. –
Т. и Т.И.В., ***, че по изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на
КЧСИ, длъжникът Б. Ю. Й. с ЕГН **********, от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, не дължи
вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. в общ
размер за сумата от 13259,67лв., поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от спрямо „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК **********, със съдебен адрес гр. София 1766, район Младост, ж.к
Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М. –
Т. и Т.И.В., ***, че по изпълнително дело ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на
КЧСИ, длъжникът Б. Ю. Й. с ЕГН **********, от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, не дължи
вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н. и за което
е образувано изпълнително дело за *** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., л. 9 от делото,
13
съгласно който ищецът Б. Ю. Й. е осъден да плати на „Банка ДСК“ ЕАД за сумата 302,23 лв.
лихва за просрочие, вкл.такси закъснение от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 20.01.2011 г. до окончателното й заплащане, поради изтекла
погасителна давност, като отхвърля иска относно сумите за главница в размер на 500 лв.,
както и за сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК **********, със
съдебен адрес гр. София 1766, район Младост, ж.к Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М. – Т. и Т.И.В., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ю.
Й. с ЕГН **********, от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, направените по делото разноски в размер
на 1961,97 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева деветдесет и седем ст.), платими
по банкова сметка BG22UBBS80021018830050, при ОББ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, Б. Ю. Й. с ЕГН **********, от гр. Н., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК **********, със съдебен адрес
гр. София 1766, район Младост, ж.к Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх.
А, ет. 4, представлявано от Р.И.М. – Т. и Т.И.В., ***, направените по делото разноски в
размер на 8,81 лв. (осем лева осемдесет и една ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните, съгласно чл.259, ал.1 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Указва на страните, че съгласно чл. 402 ГПК, след влизане в законна сила на решението по
настоящето дело, могат да подадат молба за отмяна на обезпечението, допуснато с
Обезпечителна № *** по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., чрез спиране на ИД № *** г. на ЧСИ Д.З.
с рег. №*** на КЧСИ г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните, съгласно чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
14