РЕШЕНИЕ
№ 55
Велико Търново, 10.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 725/2020г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано по жалба, вх. № 4563/24.11.2020г. в АСВТ, подадена
от името на Е.П.П., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ„ЕЛИ- Е.П.” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, ул.
„Търговска” №43.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № 10918/30.10.2020г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване
на търговски обект, стопанисван от ЕТ и
забрана на достъпа до него за 14 дни.
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е
немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на
закона. Съображенията в жалбата са
доразвити в писмени бележки, депозирано от упълномощения адвокат. Последният заявява,
че доверителката му не оспорва, че не е издала касова бележка за продажбата на
1 бр. дъвка на стойност 1,20лв., което е нарушение, за което ще си понесе
санкцията. Но запечатване на обекта със съображения, че е налице висока степен
на обществена опасност и пряка щета за държавния бюджет е неправилно, т.к. същото е извършено за пръв път и е
инцидентно. Установената положителна касова наличност в размер на 219,20лв.
обяснява със заделянето на пари в касата за заплащането на цигари, заявени
по-рано с издаване на фактура от доставчика на 20.10.2020г. на обща стойност
713,86лв. Прилагането на ПАМ и запечатване на обекта за срок от 14 дни счита за
мярка несъразмерна по смисъла на чл.6 от АПК. Според ПП липсва преценка на
конкретни обстоятелства, свързани със случая, при определяне срока на
наложената мярка. Акцентира на обстоятелството, че в условията на пандемия от
КОВИД-19 са налице сериозни икономически и социални последици, които изключват
твърдените от АО високи обороти, за да бъде запечатан обекта. Освен това, ПП
определя ПАМ като преустановителна и счита, че налагането й реално 4 месеца
след проверката е загубило своето правно значение и засяга само икономическите
интереси на търговеца. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената
Заповед. Не претендира разноски.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново не се
явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита
оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен
орган, в предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата
цел. Настоява, че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано, а
същата има превантивен характер – да се предотврати извършваненто на друго
противоправно действие от нарушителя. Намира, че срокът на запечатване, който е
около средния предвиден е съобразен с принципа на съразмерност. Не претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 03.11.2020 г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 17.11.2020г.
Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат
неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол
административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на
Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка не са оспорени от страните. Както впрочем
фактурата и касовата бележка, представени от ПП н ажалбоподателя в о.с.з. на
11.02.2021г.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за
административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на
фактическите основания, посочени в Заповедта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването и. В тази връзка
ответникът представя като част от АП Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на
НАП, с която са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186
от ЗДДС.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по
фактите:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 10918/30.10.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД”
в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на
търговски обект - павилион, стопанисван от ЕТ, находящ се в гр. Полски Тръмбеш,
пл. „Възраждане” срещу хотел „Есперанто” и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни, като запечатването да се извърши след влизането й в сила.
Заповедта е издадена след извършена на 29.10.2020г. проверка
от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0067517/29.10.2020
г.
Установено е, че при извършена контролна покупка на 1 бр.
дъвка на стойност 1,20 лв., платени
в брой, управителят, приел плащането не
е издал касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство. Освен това е установено, че
фактическата наличност на паричните средства в касата възлиза на 374,20 лв., а
касовата наличност разчетена според фискалното устройство е 155,00 лв., от
които 100,00 лв. служебно въведени. Налице е разлика от 219,20лв. между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
работещото ФУ в обекта. За тези констатации са приложени към Заповедта писмени
доказателства, а именно: ПИП, опис на паричните средства в касата, междинене
отчет от фискалната памет на ФУ и отчет КЛЕН. Същите не се оспорват от
жалбоподателката.
При тази фактическа обстановка началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието
й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 14 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение
на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по
приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия
търговеца и е оспорена пред настоящия съд.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и
по своето съдържание не са противоречиви. Въз основа на същите настоящият
състав на съда формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор
между гражданин и държавен орган. Търси се защита срещу последиците на принудителна
административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните
разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за
кратко Наредба Н-18/13.12.2006г./.
След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и
чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен
акт. Представената от ответника Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП/вж.
л.15/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на
орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа
подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта,
включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни мотиви
са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена
фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
За контролната покупка на стойност 1,20лв. не е бил издаден
фискален бон/касов бон от продавача и има установена положителна разлика в касовата
наличност, което е възприето от ОП като индиция за укрити суми от оборота. Това
са фактическите основания на оспорената Заповед. Няма данни по делото за
установеното нарушение да е издаден АУАН, но поведението на търговеца е
квалифицирано като нарушаване на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1, б“а“ от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.59,
ал.2 от АПК следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е
посочено изрично, че при извършена продажба, продавачът не е изпълнил
задължението си при извършено плащане да издаде фискална касова бележка от
налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка. Осъществяването на тези факти,
посочени в Заповедта не се спори от жалбоподателя. Потвърждава се и от ПИП № 0067517/29.10.2020г.,
който е съставен на основание чл.110, ал.4 от ДОПК от органи по приходите/л.7/.
Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно
чл.50, ал.1 от ДОПК,
който гласи, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Освен
това, констатацията за разлика между касовата наличност и данните от ФУ не се
оспорва от жалбоподателя. Безспорно установена е положителна разлика в размер на 219,20лв. между разчетена касова
наличност по ФУ/155,00лв./ и фактическа такава/374,20лв./ в касата. Приложени
са междинен финансов отчет/л.12/и КЛЕН за 29.10.2020г. за периода от 08:04 до
12:49 часа, в които няма отразена продажба в 11:45 ч. на стойност 1,20лв.
По отношение на съответствието на Заповедта за ПАМ с
материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът прие следното:
В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се
прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1
от ЗДДС/в ред. към момента на извършване на нарушението – ДВ бр.98 от 2018г./
ПАМ от вида на процесната за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или
начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Следователно, първата предпоставка за
прилагане на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните в чл. 186, ал.
1 от ЗДДС нарушения. Съставеният ПИП е
официален документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не
е опровергана в хода на съдебния процес. Безспорно установено е, че жалбоподателят
не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба за извършена
такава в стопанисвания от него търговски обект. Така предпоставката за издаване
на процесната ПАМ е доказана и задължението на АО да приложи такава.
В съответствие с целите, визирани в чл.22 от ЗАНН, принудителните
административни мерки по чл. 186, ал. 1 и чл.187 от ЗДДС са за постигане на
преустановяващ ефект, насочен към прекратяване на конкретно деяние,
осъществяващо състава на административно нарушение, както и
превантивно-възпиращ такъв, целящ да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. С оглед постигането на тези цели - преустановяване на
противоправното поведение на субекта на нарушението и ограничаване на
евентуално бъдещо такова, е и установения от закона максимален срок за
прилагане на мерките – до 30 дни, но във всеки конкретен случай
продължителността на наложената мярка следва да бъде обоснована от наложилият я
орган.
В оспорената Заповед е посочено, че ПАМ се налага с цел
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения, т.е. с
превантивна цел.
Според установеното в доктрината и съдебната практика
постановяването на ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност/така
напр. в Решение по АД № 9056/2018г. на ВАС/. Поради това, установяването на
противоправното поведение, което съставлява неизпълнение на нормативни
изисквания е единствената предпоставка за налагането на ПАМ. Разпоредбите на
чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на
установени правни задължения от техните адресати. При наличие на една от
предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да
наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от
наложена имуществена санкция за същото нарушение.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона.
Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК. В този ред на мисли в конкретния
казус запечатването се явява допълнителна санкция, извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи
на законоустановената цел на принудителната административна мярка. Предвид
горното, настоящият състав на съда прие, че макар формално да са налице
обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона.
Освен изложеното, съдът прие, че Заповедта нарушава и принципа
за съразмерност, поради следното:
ПАМ е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В тази връзка при определяне срока
на действие на ПАМ органът е длъжен да изложи мотиви, основани на конкретни
обстоятелства, които мотиви да направят възможен съдебния контрол, т.к. в тази
част изявлението на АО е израз на оперативна самостоятелност. При издадени при
оперативна самостоятелност АА, съгласно чл.169 от АПК, съдът проверява дали АО
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на АА. Това означава да се прецени конкретно АО имал ли е
предоставена от закона възможност да
избира между два или повече законосъобразни начини на решаване на въпроса.
Освен това, самият избор на АО е правно
регулиран чрез нормите на чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК/принципите на законност
и съразмерност/, а в някои случаи и от специален закон. Казано в обобщение, при
безспорно наличие на оперативна самостоятелност в случая, на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона, т.е спазването на
пределите на оперативната самостоятелност.
В разглеждания казус е наложена продължителност на
запечатването на обекта от 14 дни, което е към средната част от предвидения по
закон максимум от 30 дни. Видно от съдържанието на Заповедта има мотиви, в
които се сочи да са взети предвид следните обстоятелства: вида на обекта –
продажба на бързо ликвидни стоки, неговото местоположение в централната градска
част – възможност за значителен оборот и установената положителна касова
разлика. Взето е предвид и това, че нарушението е за първи път. Предвид
конкретно установените в случая факти, ОП е преценил, че срокът от 14 дни е
достатъчен, за да се осъществи превенция срещу укриване на продажби, което е в
обществен интерес и да се превъзпита търговеца към спазване на установения ред
за документиране на продажби с ФУ.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни в случая е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно
преценените от органа обстоятелства обаче са бланкетни и не кореспондират с определения
срок. Няма яснота работил ли е обектът
предходните дни, какъв е бил дневният оборот и как се отнасят тия 1,20лв. към
тях. Не е посочено дали търговецът има други установени нарушения от същия вид,
нито каква е организацията надейността му. Няма никакви доказателства, че
същата не е подчинена на спазване на данъчното законодателство. Установената
разлика в касата не е само от контролната покупка, но твърдението си, че това
са суми за разплащане на цигари с доставчика жалбоподателят доказа пред съда. А
ОП не доказаха предположението си за укрити приходи от продажби.
Във връзка с горното липсата на конкретни мотиви, извън
посочените критерии, за определяне
продължителността на срока на запечатването е съществено процесуално нарушение,
което не позволява на съда да извърши проверка относно съответствието на акта с
целта на закона и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Практиката на ВАС приема непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително. Мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи
съдържанието на съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети
от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства включително
предходни нарушения, за да може да се извърши преценка за съответствието на
акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага
принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът
е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Този порок в случая
е самостоятелно отменително основание.
В Заповедта АО е посочил, че определил срока на мярката като
съобразил разликата между фактическата касова наличност и регистрирания през ФУ
оборот. Следва да се има предвид и това, че в хода на съдебния процес ПП на
жалбоподателя представи фактура и касова бележка №13/29.10.2020г./л.26 и 27/,
от които е видно, че действително в деня на проверката в обекта са доставени
цигари на стойност 713,86лв. с отложено плащане в брой, като сумата от
219,20лв. разлика в касовата наличност е
била предназначена за частично плащане по същата. Тези документи, изходящи от
доставчика на цигари не са оспорени от ответника и разколебават предположението на АО, че се касае за
укрити приходи от продажби. В тази връзка слева да се посочи, че АО не твърди и
не представя доказателства за други нарушения на финансовата дисциплина от
страна на ЕТ.
Съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и
по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за
основателни доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци. Това обосновава извода, че в случая прилагането
на принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от
целите на административната принуда, но и засяга косвено финансовите интереси
на държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона. В тази връзка предвид
естеството на мярката определения без
конкретни критерии срок от 14 дни се явява прекалено обременителна за
дружеството, несъразмерна форма на държавна принуда, която не съответства на
преследваната със ЗДДС цел. Същата не е съобразена и с тежката икономическа
криза, свързана с пандемията от КОВИД-19. В такава ситуация, когато
вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се
въздържи от издаване на утежняващия административен акт.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената
мярка с извършеното нарушение представлява именно такова
несъответствие с целта на закона, по
аргумент от чл. 6 от АПК. Съдът намира, че за конкретното нарушение следва да
се наложи ПАМ "запечатване на обект", но не може да определи/измени
размера на наложеното наказание, като според вътрешното си убеждение определи
друг срок, поради което следва да отмени заповедта като незаконосъобразна. Това
е така, защото мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и
съдът не може да го замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен.
Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо
от доказаното наличие на материално правната предпоствака за мярката, опорочава
Заповедта, т.к. препятства преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена
в рамките на съдебната проверка по чл.169 от АПК/в този смисъл вж. АД №
1408/2019г. на ВАС/. По изложените съображения, подадената жалба от ЕТ следва
да бъде уважена, а оспорената Заповед отменена като незаконосъобразна. Срокът
на принудителната административна мярка се определя от административния орган
при условията на оперативна самостоятелност и съдът не е компетентен да измени
определената от органа продължителност на приложената ПАМ, а проверява законосъобразно
ли е определен този срок с оглед изложените в акта мотиви. Произнасянето на
съда в случая не е в хипотезата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът не
разполага с правомощие да реши въпроса по същество.
При този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. такива
не са поискани.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож.
2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
по жалба на Е.П.П., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ„ЕЛИ- Е.П.” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ул.
„Търговска” №43, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10918/30.10.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено
запечатване на търговски обект,
стопанисван от ЕТ - павилион, находящ се в центъа на гр. Полски Тръмбеш
и забрана на достъпа до него за 14 дни.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: