Решение по адм. дело №1294/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е образувано по жалба В. И. Й. и К. К. Й. и двамата от гр. Септември, [улица] против Решение № ППН-01-30/2023 г. от 05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта на решението, с която на основание чл. 58, пар. 2, б. "г" за нарушение на чл. 5, §1, б. в) от Регламент (ЕС) 679/2016 административният орган е издал разпореждане за демонтиране на Камера № 4.

По жалбата първоначално било образувано адм.д. № 1253/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик. Съдът се е произнесъл с Решение № 1809/28.04.2025 г., като е отхвърлил жалбата. Срещу решението на Административен съд – Пазарджик била подадена касационна жалба от В. И. Й. и К. К. Й., като било образувано адм.д. № 6878/2025 на Върховния административен съд. С Решение № 10168/22.10.2025 г., постановено по адм.д. № 6878/2025 на ВАС, касационната инстанция е обезсилила Решение № 1809/28.04.2025 г. постановено по адм.д. № 1253/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик, като е приела, че в производство пред първоинстанционния съд не е била конституирана страна, участвала в административното производство и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По – конкретно в мотивите на ВАС е посочено, че в случая и на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като заинтересована страна е следвало да бъде конституирана и И. Й., тъй като и тя е адресат на индивидуалния административен акт и за нея постановеното от КЗЛД решение е благоприятно.

Решението е оспорената част за демонтиране на камера № 4 е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се твърди, че административният орган не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не е осъществил надлежна проверка на обстоятелствата по случая. Твърди се нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК и на разпореди на Регламент (ЕС) 2016/679. Моли се решението в оспорената част да бъде отменено и преписката да бъде върната за ново произнасяне на КЗЛД по упражняване на правомощията й по чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

В съдебно заседание жалбоподателят В. И. Й. – редовно призована, явява се лично и с адв. М. С..

Жалбоподателят – К. К. Й. – редовно призован за съдебноз аседание, не се явява, представлява се от адв. С..

Процесуалният представител на жалбоподателите адв. С. поддържа жалбата. Излага съображения за нейната основателност. На първо място, посочва, че за УПИ-ІХ има влязло в сила решение между съсобствениците за реално ползване на имота и И. Й. няма право на собственост в имота. Твърди, че съгласно показанията на разпитаният свидетел Д., И. Й. не ползва входа откъм [улица], а този откъм [улица]. Счита, че КЗЛД не е проучила изложените в жалбата на г-жа Й. и възражението срещу нея твърдения и е постановила акта си при неизяснена фактическа обстановка. Посочва, че за жалбоподателите е налице надделяващ интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент 2016/679. Моли да се вземе предвид, че камера № 4 е поставена върху кафе-аперитив, който е търговски обект и който е лична собственост на децата на В. Й.. Счита, че наложената от Комисията мярка е прекомерна и освен това административният орган не е разгледал възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски. Жалбоподателят В. Й. лично в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата, като посочва влошените отношения със заинтересованата страна и семейството й.

Ответникът Комисия за защита на личните данни, редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват, не изпращат представител. Изразили са становище по жалбата с писмени бележки депозирани по адм.д. № 1253/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик, с които оспорват жалбата, като неоснователна. При новото разглеждане на делото след връщането му от ВАС, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна И. Г. Й. – редовно призована за съдебно заседание, явява се лично и с адв. Т., като оспорват жалбата и я считат за неоснователна. Молят съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Считат, че от събраните доказателства и от разпита на свидетеля в съдебно заседание безспорно се установило, че камера № 4 заснема както входната врата, така и част от двора, който се ползва от заинтересованата страна. Посочват, че обработването на лични данни извън обхвата на имота на жалбоподателите е извън необходимото за целта обработване, тъй като при наблюдението на тези камери, те могат да направят изводи относно ежедневни навици на семейството на заинтересованата страна, относно хората, които ги посещават. Считат, че решението на Комисията е правилно и законосъобразно и няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Молят съдът да потвърди решението на КЗЛД и да им присъди направените разноски. Заинтересованата страна лично в съдебно заседание посочва, че пуснала въпросната жалба до КЗЛД, защото й е много неприятно, некомфортно и притеснително най-вече за нея и семейството й. Изобщо не й е приятно да бъде наблюдавана.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по жалба на И. Й., с рег. № ППН-01-30/17.01.2023 г. на КЗЛД, срещу В. и К. Й., като се твърди незаконосъобразно извършвано видеонаблюдение чрез камери, поставени „твърде високо и с голям наклон“, обхващащи двора и входа към къщата на И. Й..

На ответната страна по жалбата – В. и К. Й. е била дадена възможност за изразяване на становище, с писмо рег. № ППН-01-30/2023 #1 от 09.03.2023 г. и такова е депозирано пред КЗЛД в писмена форма с рег. № ППН-01-30/2023 #2 от 21.03.2023 г. Във възражението са изложени твърдения, че видеонаблюдение се извършва единствено и само за наблюдение на частта от съсобствения имот на жалбоподателите.

Във връзка с жалбата, КЗЛД е разпоредила и извършила проверка на място на 18.10.2023 г. на адрес гр. Септември, обл. Пловдив, [улица]. Констатациите са обективирани в Констативен акт № ППН-02-140/05.03.2024 г., от който се установява следното: На адреса има два урегулирани поземлени имота – УПИ VIII-1750 и УПИ IX-1750, с множество постройки, включително масивна сграда – кафе-аперитив в УПИ IX-1750. Имотите са съсобствени, но се обитават съобразно разпределено право на ползване между различни лица/семейства, включително И. Й. и семейството ѝ, както и В. и К. Й.. Изградена е система за видеонаблюдение от 11 камери (Dahua) и видеорекордер Dahua DHI- NVR4116HS, както и други вложени компоненти (кабели, адаптери, разяснителни кутии и връзки). Видеорекордерът се съхранява в изолирано помещение с контролиран достъп в жилището на В. и К. Й. Видеорекордерът е присъединен към локална компютърна мрежа, изградена в имота. Посочено е, че системата е изградена през 2021 г. с цел „превантивна охранителна дейност“ на дома и имуществото им. Установено е, че видеорекордерът не е снабден с твърд диск (HDD). Видеокамерите не са снабдени с карти памет (SD). Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, е-mail или друго място за съхранение на данни). Достъп до настройките на системата и изходящия образ от видеокамерите в реално време се осъществява от В. и К. Й.. Двамата осъществяват отдалечен достъп, посредством специализиран софтуер, инсталиран на мобилните им телефони, след въвеждане на атрибути за идентификация - потребителско име и парола, достояние и известни на същите. Служителите на КЗЛД установили, че са налице информационни табели с изобразена на тях камера за видеонаблюдение и надпис, предупреждаващ за извършваното заснемане, които били разположени на видимо място на къщата и търговския обект на В. и К. Й..

По отношение на камера № 4 констативният акт установява конкретно разположение и обхват: Камера № 4 е разположена под покрива на северозападния ъгъл на масивната сграда - кафе аперитив, насочена е и заснема западната фасада на сградата, входа към УПИ IX 1750 откъм [улица], ползван от В. и К. Й., както и входа към поземления имот откъм същата улица и част от двора, ползван от жалбоподателката пред КЗЛД И. Й..

КЗЛД е приела жалбата на И. Й. за частично основателна, като е установила нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ на Регламент (ЕС) 679/2016 за няколко камери, като по отношение на различните камери е определила различни мерки: за камери № 1, 6, 7 и 8 – пренасочване или маскиране/замъгляване; за камера № 4 – демонтиране.

По отношение на оспорената част от решението на КЗЛД (касателно камера № 4), същото е мотивирано с извод за „прекомерност“ (стр. 9 от оспореното решение на КЗЛД) – че чрез камера № 4 се обработват данни и за лица в имота на И. Й. и преминаващи по публични площи, което надхвърля охранителната цел; затова е избрала като „най-целесъобразна“ мярката по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, като по отношение на камера № 4 разпоредено нейното демонтиране.

За да мотивира решението си, административният орган е приел, че с позиционирането на камери № 1, № 4, № 6, № 7 и № 8 е нарушен принципът за свеждане на данните до минимум по чл. 5. параграф 1, буква „в„ от Регламент 2016/679, съгласно който обработваните лични данни следва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването на личните данни на И. Й., семейството и посетителите в имота й, както и на преминаващите по публичните площи ([улица]и [улица]) обосновават извод за прекомерност на обработването спрямо твърдяната охранителна цел - данните не са ограничени до необходимото във връзка с целите на обработване.

Въз основа на така проведеното административно производство, КЗЛД е постановила оспореното решение № ППН-01-30/2023 от 05.09.2024 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е приела жалба с рег. №ППН-01-30 от 17.01.2023 г., подадена от И. Й. срещу В. и К. Й., за частично основателна, тъй като от събраните по преписката доказателства се установявало извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., а именно: осъществено незаконосъобразно обработване на лични данни от В. и К. Й., посредством изградена система за видеонаблюдение, по отношение на Камера № 1, № 4, № 6, №7, № 8.

На основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016 е разпоредено на администраторите В. и К. Й. да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на регламента, като им е указано да демонтират камера № 4, а камери № 1, № 6, № 7 и № 8 да бъдат правилно позиционирани/пренасочени или да бъдат използвани софтуерни технически средства за затъмняване/замъгляване/маскиране на изходящия образ. На адресатите на акта (жалбоподатели по настоящото дело) е даден срок от 10 дни, считано от влизане в сила на решението, за да предоставят конкретни доказателства за изпълнение на разпорежданията на комисията.

По делото е представено и съдебно решение, по силата на което е разпределено ползването на част от процесния имот, над който е осъществено видеонаблюдение.

В настоящето производство бяха разпитани свидетелите Д. Д. (воден от жалбоподателите) и Б. Й. (съпруг на заинтересованата страна И. Й.), чиито показания съдът кредитира в пълна степен като ясни и безпротиворечиви, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, включително и въпреки че свидетелят Б. Й. е съпруг на заинтересованата страна.

Свидетелят Д. описва имота и входовете към него. Твърди, че при посещенията си не е виждал И. Й. да ползва входа откъм [улица], а предполага, че тя ползва входа откъм [улица], тъй като новата къща е непосредствено до улицата и се влиза по стълби. Уточнява, че не е постоянно там и не може да изключи да преминава откъм [улица], но той лично не е наблюдавал това.

Свидетелят Б. А. дава показания основно за ефекта от видеонаблюдението върху личния и семейния живот на семейството му, което включва и заинтересованата страна И. Й.. Заявява, че живее в тази къща от раждането си (1985 г.), а със съпругата си – от 2016 г. Поддържа, че поради многото камери се чувстват „като в затвор“, „наблюдаван 24 часа“, изпитва напрежение и неудобство в дома си; дава пример, че дори на терасата има камери и това води до дискомфорт в ежедневни ситуации. Посочва, че входът откъм [улица]се ползва редовно от неговото семейство и от гости.

Решението на КЗЛД е връчено на В. и К. на 11.09.2024 г., съобразно известие за доставка на л. 115 от адм.д. № 1253/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик. Жалба е депозирана по пощата на 24.09.2024 г. чрез КЗЛД до Административен съд – Пазарджик (л. 37 от адм.д. № 1253/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик.)

Жалба от В. и К. Й. срещу решението на КЗЛД е подадена само досежно разпореждането за премахване на камера № 4.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт на основание чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД. Жалбата е подадена от лица с правен интерес – адресати на обжалваното решение и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 51, § 1 от Общия регламент относно защитата на данните - Регламент (ЕС) 2016/679, всяка държава членка осигурява един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза („надзорен орган“).

В Общия регламент относно защитата на данните - чл. 52, чл. 53 и чл. 54, е предоставена свобода на преценка на националния законодател при уреждането със закон на общите условия за избор или назначаване на надзорните органи, изискванията за независимост и правилата за създаването на органите.

Съгласно чл. 10 и чл. 10а от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изпълнява задачите по чл. 57 и чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията, като по силата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ - „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Доколкото и процесното решение е за налагане на мярка по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е издадено от Комисията за защита на личните данни, то е издадено от компетентен орган.

Установява се, че актът е приет от трима от общо пет члена, при минимално изискуемия по закон кворум и с необходимото мнозинство, предвидени в чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове. Решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД), като се подписват от всички членове, участвали в гласуването.

Спазена е установената от закона форма - актът е издаден в писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаването му. Решението съдържа изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

Производството е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 26, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), приет на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗЛД и обн. ДВ, бр.60/2019 г.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ПДКЗЛДНА жалбата е искане, с което се търси защита за нарушени на искателя права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД.

В случая иницииращата производството пред административния орган жалба по естеството си представлява такава, с която се търси защита за нарушени права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, доколкото са изложени твърдения за осъществявано незаконосъобразно видеонаблюдение. Ето защо, правилно КЗЛД е приела, че жалбата е допустима. За образуваното производство са уведомени жалбоподателят и лицата, срещу които е насочена жалбата, като на последните е указана възможността на основание чл. 34, ал. 3 от АПК да изразят писмено становище по изнесените в жалбата твърдения и да представят относими доказателства. В съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от ПДКЗЛДНА жалбата е разгледана по същество в открито заседание, за което страните са уведомени, като им е указана и възможността за достъп до материалите по преписката.

Съгласно чл. 57, §1, б. „е“ от Регламент 2016/679 във връзка с уточнението, направено в съображение 122 към Регламента, при сезирането й Комисията разглежда жалби, подадени в контекста на обработването на лични данни, извършвано от публични органи или частни структури, действащи в обществен интерес, обработване, което засяга субекти на данни на неговата територия, или обработване, извършвано от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, когато субектите на данни, към които това обработване е насочено, са с местопребиваване на негова територия. В случая, както се посочи вече, КЗЛД е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за осъществявано неправомерно видеонаблюдение.

Събраната чрез видеонаблюдение и записването на данните от видеонаблюдение информация представлява лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679, тъй като се осигурява възможност лица да бъдат идентифицирани по техни физически белези.

Лицето, което извършва видеонаблюдението и/или съхранява записите, има качество на администратор на личните данни съгласно дефиницията на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 – независимо дали е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура – достатъчно е лицето или структурата сами или съвместно с други да определят целите и средствата за обработването на лични данни.

Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Извършването на видеонаблюдение чрез автоматично техническо средство попада в хипотезата на обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като съвкупност от действия - записване и съхраняване с автоматизирано средство - система за видеонаблюдение.

Система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираното съоръжение позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица /т. 35 от решение от 11.12.2019 г. по дело С-708/18 на Съда на ЕС/.

Видно от приложените по делото констативен акт и протокол от проверка, е установено монтирана система за видеонаблюдение в рамките на сгради и стълбове, находящи се в два гранични имота - УПИ IX 1750 и УПИ VIII 1750 в кв. 131 по регулационния план на гр. Септември. Проверяващите са имали достъп до системата – факт, в подкрепа на който са и приложените снимки, визуализиращи обхвата на всяка от камерите. Лицата, осъществили проверка на място, детайлно са описали точното местоположение на камерите, съответно обектите, които попадат в обхвата на всяка една от тях. Тези фактически установявания са възприети от административния орган и въз основа на тях КЗЛД е формирала своите изводи. В случая не може да се отрече, че КЗЛД, спазвайки принципа на служебното начало в административния процес, чието пряко проявление е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, е положила усилия да събере доказателства за относими към случая факти и обстоятелства. С оглед задължителния характер на оспореното решение спрямо страните в административното производство и съобразявайки принципите на съразмерност, последователност и предвидимост при упражняване на властническите правомощия от административните органи, съдът намира, че даденото в обжалваната част на решението разпореждане за демонтиране на Камера № 4, не е обусловено в достатъчна степен от конкретните фактически установявания.

Съразмерността е регламентирана като основен принцип в чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс и следователно изисквания като “не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава” или “прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях”, представляват законоустановени критерии при упражняването на правомощията на административните органи и издаването на административни актове от тях в условията на оперативна самостоятелност. Това са установени от закона изисквания към самото съдържание на административния акт и към съответствието му с целта на закона. От това следва, че когато съдът проверява дали са спазени материалноправните разпоредби, той би трябвало да провери дали са спазени и изискванията на АПК, включително и тези дали административният орган е избрал “най-икономичната и най-благоприятна” възможност, дали приложените мерки са “по-благоприятни”, кое е “най-необходимото за целта”, за която актът се издава.

В този случай, настоящият съдебен състав намира, че административният орган, от една страна е направил разграничение по отношение на мерките: за другите камери – 1, 6, 7 и 8 е разпоредено пренасочване или маскиране/замъгляване маскиране/пренасочване, а за камера № 4 – демонтиране. Това може само да предполага, че КЗЛД е приела липса на техническа възможност за достатъчно ограничаване на камера № 4, без обаче да обоснове дали това е доказано с конкретни данни (ъгъл, настройка, маскиране, възможности на модела) или е изведено по-скоро като оценка/предположение. Макар и за камера № 4 да е налично описание за обхват и разположение, то липсва изрична експертна оценка за възможност за маскиране или прилагане на друга техническа мярка. Логично възниква въпросът щом все пак административният орган е преценил, че е допустимо и технически възможно чрез пренасочване/маскиране на камери № 1, 6, 7 и 8 да се постигне законосъобразно обработване на лични данни, то защо е отречена възможността да се приложат аналогични действия спрямо камера № 4. Мотиви в тази насока не са изложени. В тази връзка немотивирано остава разпореждането за демонтиране на тази камера. Мотиви за невъзможността същата да бъде препозиционирана/маскирана или да се коригирана обсега на заснемане липсват.

При това положение, съдът приема, че КЗЛД е постановила своето решение в обжалваната му част при непълно съобразяване с установената фактическа обстановка, при липса на мотиви, обосноваващи пропорционалността на разпоредената мярка, което да дава възможност на съда за извършване на преценка за законосъобразността на издадения акт в тази му част. Допуснатото от административния орган неизпълнение на задължението му по чл. 35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да постанови своя акт, е довело и до несъответствие на обжалваното решение с материалния закон.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а Решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на основание чл. 58, §2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. административният орган е издал разпореждане за демонтиране на камера № 4, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната част.

В останалата част решението на КЗЛД не е обжалвано и съдът не дължи произнасяне по законосъобразността му в неоспорените части.

Преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по подадената от жалба с рег. № ППН-01-30/17.01.2023 г. по отношение на камера № 4, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба В. И. Й. и К. К. Й. и двамата от гр. Септември Решение № ППН-01-30/2023 г. от 05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 58, пар. 2, б. „г“ за нарушение на чл. 5, пар. 1, б. в) от Регламент (ЕС) 679/2016 на администраторите на лични данни В. И. Й. и К. К. Й. е разпоредено да преустановят заснемането на обществени територии и чужди имоти, като за целта демонтират на Камера № 4.

ИЗПРАЩА административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне по жалба с рег. № ППН-01-30/17.01.2023 г. по отношение на камера № 4 при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.