Р Е Ш Е Н И Е
град София, 23.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №9397 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20805 от 13.12.2016г., постановено по гр.дело №60513/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.П.Т. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1219.25 лв., главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №12, находящ се в град София, ул.”*******, за периода м.05.2013г. - м.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 84.09 лв., законна лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 27.11.2014г..
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва изцяло постановеното
решение на СРС. Инвокирани са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че ответникът в
качеството на собственик на процесния топлоснабден имот има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на
ЗЕ. В тази връзка се поддържа, че по делото е доказано наличието на
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент №12, находящ се в град София, ул.”*******,
за периода м.05.2013г. - м.04.2014г., респективно налице е основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответника за заплащане на стойността на доставената в имота топлинна
енергия за исковия
период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените
по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - А.П.Т.
не депозира писмен
отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.
Трето лице-помагач - „Т.С.” ЕООД, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу А.П.Т. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното гр.дело №69206/2014г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 73-ти състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 13.12.2014г. и е
постановена на 11.03.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу А.П.Т.. В срока по чл.414
от ГПК е подадено от длъжника - А.П.Т. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени
в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу А.П.Т. при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка
с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Основният
спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното
производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е
свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Настоящият
състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца,
чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК.
Съобразно
действалата през исковия период нормативна уредба - §1, т.42
от ДР на ЗЕ /редакция изм. и доп. -
ДВ, бр.74 от 2006г./, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В конкретната хипотеза от събраните по делото
доказателства не се установява, че ответникът през процесния период се
легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден
имот, предвид на което няма качеството на потребител на топлинна енергия за
имота /или клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение,
че ответникът е собственик на имота е
неоснователно. За доказване на този факт ищецът е приложил единствено протокол
на общото събрание на етажните собственици от 28.09.2001г., в който ответникът
е посочен под №12, но същият не представлява годно доказателство, установяващо
право на собственост върху процесния имот. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че ответникът - А.П.Т. не е
потребител на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния
топлоснабден имот и между страните не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение. В този смисъл
ищецът не се легитимира като кредитор на претендираната
главница. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава.
Първостепенният съд е достигнал до същия правен
извод, на основание на който е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявеният
главен и акцесорен иск за установяване на дължимост по отношение на ответника на
парични задължения, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за
исковия период от време. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото няма заявена претенция в тази насока и доказателства за реалното им
извършване, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20805 от 13.12.2016г., постановено по гр.дело №60513/2015г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./