Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1099 29.06.2015 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и четвърти юни две
хиляди и петнадесета година В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При
секретар: А.С.
Като
изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 1813/ 2015 г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
е исково по молбата на А.Я.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** и със съдебен адрес:*** – адв. С.К. против „СОМАТ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от директор Д., с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 235.61 лева
- командировъчни пари за пътуване на ищеца зад граница за периода от
08.08.2014г. до 22.12.2014г., в общ размер на 137 дни с дестинации Германия –
Франция и Германия – Австрия и обратно, които са изчислени в размер на 27 евро
за всеки ден командировка извън страната, ведно с мораторна лихва в размер на 181.07 лева за периода от 23.12.2014г.
до датата на подаване на исковата молба, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно-деловодни разноски. Излага се, че ищецът е работил
при ответника по трудов договор от 31.03.2014г. на длъжност „******”, по което
трудово правоотношение е осъществил описаните в исковата молба пътувания, за
които не са му изплатени командировъчни. Ангажират се доказателства включително
се прави искане за прилагане на доказателства по делото по реда на чл.190, ал.
1 от ГПК.
В
едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил от ответника и не е изразено
становище по съществото на спора.
В
съдебно заседание ищецът по иска е заявил желание за решение по чл.238 от ГПК.
Предявеният иск е с правно
основание по чл.31, aл.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според
текста на чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът е
събрал доказателства по делото – трудов договор № 137/31.03.2014г. и служебна
бележка от ответното дружество, от които е видно, че страните са били в трудово
правоотношение в процесния период на посочената в исковата молба за ищеца
длъжност.
Мотивиран от изложеното и с
оглед на представените по делото писмени доказателства, настоящият състав намира
предявените искове за вероятно основателни.
На основание
чл.239, ал.3 от ГПК, съдът намира, че са налице предпоставките, за да бъде
постановено неприсъствено решение – ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба, не е изпратил представител в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от не изпращане
на представител в съдебно заседание и предявените искове са вероятно основателни
с оглед на ангажираните доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства и
следва да бъде постановено неприсъствено решение. Ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати дължимото по трудовия договор възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество, предвид изцяло уважената претенция носи
и тежестта да заплати разноските по делото в размер на 1 000 лева за
възнаграждение на адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК осъденото лице следва да бъде осъдено да заплати и
държавната такса по делото в размер на 148.33 лева.
Неприсъственото решение с
оглед правилото на чл.239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.239,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 239, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., представлявано от
директор Д. да заплати на А.Я.Я., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:***
– адв.С.К. по трудово правоотношение помежду им, възникнало с трудов договор №
137/ 31.03.2014г. сума в размер на 7 235.61 лева
(седем хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) -
командировъчни пари за пътуване на ищеца зад граница за периода от 08.08.2014г.
до 22.12.2014г. за 137 дни с дестинации Германия – Франция и Германия – Австрия
и обратно, които са изчислени в размер на 27 евро за всеки ден командировка
извън България, ведно с мораторна лихва в размер на 181.07 лева (сто осемдесет и един лева и седем стотинки) върху
главницата за периода от 23.12.2014г. до датата на подаване на исковата молба –
23.03.2015г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.03.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„СОМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от директор Д. да заплати на А.Я.Я., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:*** –адв. С.К. сумата от 1 000 лева (хиляда
лева) на основание чл.78, ал.1
от ГПК за съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„СОМАТ” АД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление: гр.С.,
представлявано от директор Д. да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса
по водене на делото по сметка на БРС в размер на 148.33 лева (сто четиридесет и
осем лева и тридесет и три стотинки).
Неприсъственото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п /
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.