Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 68 12.02.2016 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Я.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1373 по описа за 2015 година на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правна квалификация чл.59,ал.1 от ЗЗД .
Ищците Т.Т. ***, П.П. ***, Е.М. ***, В. *** и П.Г. *** и К.К.А. ***, като пълномощник на останалите, действащи чрез процесуален представител по пълномощие а..Н.С.-ТАК, твърдят в исковата молба ( и уточняващите такива), че са собственици на имоти в землищата на с.Капище и с.Глашатай, двете в община Антоново, а именно –имот № 015012 по ПЗ с площ от 3,895дка; имот № 006011 по ПЗ с площ от 4,672дка; имот № 015013 по ПЗ с площ от 7,507дка и имот № 012015 по ПЗ с площ от 14,645дка, всички в землището на с.Глашатай, общ.Антоново и имот № 017016 по ПЗ с площ от 10,304дка; имот № 005007 по ПЗ с площ от 5,294дка и имот № 006010 по ПЗ с площ от 5,701дка, всички в землището на с.Капище, общ.Антоново, собствеността върху които придобили въз основа на договор за доброволна делба и извършен дарствен акт. Твърдят също, че ответникът „Биоелит“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Търговище ползвал без основание 27,846дка от процесните имоти през 2007/2008стоп.г.; а в периода 2008/2009стоп.г.; 2009/2010стоп.г.; 2010/2011стоп.г. и 2013/2014стоп.г. ползвал всички имоти с обща площ от 52,018дка, поради което считат, че ответникът се е обогатил за сметка на тяхното обедняване с дължимите, но неплатени наемни/арендни плащания, които претендират за 2007/2008стоп.г. в размер на 623,75лв.; за 2008/2009стоп.г.; 2009/2010стоп.г. и 2010/2011стоп.г. в размер на по 1068,56лв. и за 2013/2014стоп.г. в размер на 1365,70лв., поради което ищците считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата от общо 5 194,80лв.(осреднено годишно арендно плащане за имоти с такава площ и вид), претендират се законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание процесуалният им представител а..Н.С.-ТАК пледира за уважаване на иска както излага, че макар ответникът да е платил като наем исковата претенция с изключение на сумата от 587лв., ищцата К.А. (лично и като пълномощник на останалите ищци) претендира както дължимото обезщетение за стоп. 2007/2008г., така и субсидиите, от които е била лишена в размер на 5 194,80лв., като искането за изплащане на субсидии е заявено и в хода на устните състезания и от ищцата К.А..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие а..К.В.-ТАК, съдебен адрес ***,офис 3, със становище за неоснователност на иска за стоп. 2012/2013г., поради плащане на дължимите суми; за стоп. 2013/2014г.-поради депозиране на дължимата сума по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ по сметка на Община Антоново; направено е и възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за стоп. 2007/2008г., също и за стоп. 2008/2009г. и 2009/2010г., за които се твърди, че сумите са изплатени.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на предявения иск: Съдът е сезиран с искова молба и уточняващи такива, депозирани от а.. Н.С.-ТАК, като процесуален представител на ищците по делото, с която и в изпълнение на указанията на съда изрично е конкретизирал, че претендира обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на ползване на чужди имоти без основание за сумата от общо 5 194,80лв.(формирана по размер като осреднено годишно арендно плащане за имоти с такава площ и вид), като едва в хода на устните състезания посочва, че претенцията е за изплащане и на обезщетение за неполучени от ищците субсидии за процесните стоп. години. Относно активната процесуална легитимация, съдът приема, че доколкото ищците претендират общо обезщетение, то решението по този иск ще формира сила на пресъдено нещо в отношенията между тях и ответника за цялото вземане, а вътрешните отношения между ищците излизат извън предмета на делото, поради което съдът приема, че налице активна процесуална легитимация на ищците по делото (в този см.. Решение № 87 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2009 г., IV г. о., ГК,пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция). По отношение на предприетото в хода на устните състезания изменение на иска, съдът приема следното: Когато спорното право е за парично вземане, ищецът може да измени основанието, на което претендира това вземане, посочвайки нови факти и обстоятелства, които пораждат правото му, но това следва да се извърши до приключване на съдебното дирене в първото заседание за разглеждане на делото, по арг. от разпоредбата на чл. 214,ал.1 от ГПК, а не едва в хода на устните състезания, поради което съдът приема, че предприетото изменение на иска не е извършено в съответствие със закона и съдът дължи произнасяне по иска, с който първоначално надлежно е сезиран ( в този см. Решение № 151 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 574/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).
По възражението на процесуалният представител на ответника а..В.-ТАК за изтекла погасителна давност на претенцията за стоп. 2007/2008г., стоп. 2008/2009г. и стоп.2009/2010г., съдът приема следното: По силата на чл.114,ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от датата на изискуемост на вземането. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ползващият без основание дължи обезщетение от момента и за всеки ден, в който чрез посочените действия се обогатява неоснователно за сметка на собственика. В случая, исковата молба е подадена на 23.07.2015 г., по която е образувано гр.д.№ 265/2015г. на ОРС, поради което и претенцията за обезщетение за ползване на имотите без основание за времето преди 23.07.2010 г.(за претендираната сума от общо 2760,87лв. за стоп. 2007/2008г. 2008/2009г. и 2009/2010г.) е погасена по давност и в тази й част съдът не следва да се произнася по същество, на осн. чл. 110 от ЗЗД, като дължи произнасяне за остатъка от процесния период, а именно- от 23.07.2010г. до 30.09.2011г. и от 01.10.2013г. до 01.10.2014г. за остатъка от претендираната сума от 2433,93лв.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищците са собственици по силата на доброволна делба, извършена с договор за доброволна делба от 03.06.2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 1985, акт.№ 96,т.ІІ на нотариус С.Г. с район на действие ОРС(л. 6-7 от гр.д.№ 265/2015г. на ОРС) и дарствен акт, извършен с НА № 122,т.І,рег.№ 577, дело № 98/2012г. на нотариус С.Г. с район на действие ОРС(л. 8 от гр.д.№ 265/2015г. на ОРС) на земеделски земи в землищата на с.Капище и с.Глашатай, двете в община Антоново, а именно –имот № 015012 по ПЗ с площ от 3,895дка; имот № 006011 по ПЗ с площ от 4,672дка; имот № 015013 по ПЗ с площ от 7,507дка и имот № 012015 по ПЗ с площ от 14,645дка, всички в землището на с.Глашатай, общ.Антоново и имот № 017016 по ПЗ с площ от 10,304дка; имот № 005007 по ПЗ с площ от 5,294дка и имот № 006010 по ПЗ с площ от 5,701дка, всички в землището на с.Капище, общ.Антоново (видно и от приложените скици-л.9-15 от гр.д.№ 265/2015г. на ОРС), като във връзка с управлението и ползването на имотите, ищците са упълномощили една от тях, а именно- К.А., да ги представлява където е необходимо, както и да сключва договори за наем/аренда и да получава плащания по същите (л.16-20 от гр.д.№ 265/2015г. на ОРС).В съдебно заседание е прието за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е ползвал имотите и в периода за стоп. 2012/2013г., като е обезщетил собствениците.Ответникът не оспорва и обстоятелството, че е ползвал процесните имоти през периода 2009-2011г. , като е изплатил наем за ползването в размер на 3354лв. за този период ( л.19 от делото), а за периода 2013/2014стоп.г. има сключени три бр. договори с ищците за четири от процесните имоти, за което им е изплатило сумата от 1115,58лв. (л.33-36 от гр.д.№ 265/2015г. на ОРС).Що се отнася до останалите имоти, същите са били разпределени със споразумението по чл. 37в,ал.2 от ЗСПЗЗ, като бели петна(за които не са подадени заявления), за което и на осн. чл. 37в,ал.3,т.2 и ал.7 от ЗСПЗЗ е определен и внесен от ответника депозит по сметка на Община Антоново (л.23), което се потвърждава и от заключението по назначената по делото СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като отговарящо на поставените задачи, съгласно което дължимите суми в размер общо на 3 354лв. за 2008/2009стоп.г.; 2009/2010стоп.г.; 2010/2011стоп.г. са изплатени изцяло, а дължимите суми за стоп. 2013/2014г. са депозирани по сметка на Община Антоново и е останала неизплатена само сумата от 587,55лв. за 2007/2008стоп. г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Претенцията на ищците намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 59,ал.1 от ЗЗД, съобразно която когато лице несобственик ползва недвижим имот без правно основание за това , той препятства възможността собственикът лично да ползва или да го отдава под наем (на правно основание) и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствените недвижими имоти на ищците произтича обедняването на последните, което се изразява в лишаването им от възможността да ползват или да отдава под наем на другиго имотите си за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимите имот за процесния период.(в този см. Решение № 398 от 6.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2013г., Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция). В подобна хипотеза размера на вредата се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на подобен вид имоти.За уважаване на този иск, обаче, е необходимо да е установено също, че е налице обедняване, т.е., че собствениците на имотите не са компенсирани за ползването без основание.В конкретния случай по делото е установено, че за претендирания период, за който правото да се претендира вземането по съдебен ред не е погасено по давност- от 23.07.2010г. до 30.09.2011г. и от 01.10.2013г. до 01.10.2014г., ищците са получили от ответника суми, каквито биха реализирали от отдаването под наем/аренда на собствените си имоти, респ. имат право да получат депозита за имотите, включени в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ като „бели петна“, т.е. не е налице обедняване на същите от ползването на имотите им без основание от ответника за сметка на негово обогатяване, обстоятелство, изключващо ангажирането на гражданската му отговорност за заплащане на претендираното обезщетение и отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД. В останалата си част, с оглед изложеното по-горе, исковата претенция следва да се отхвърли, като погасена по давност, на осн. чл. 110,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и направеното от
ответника искане за присъждане на разноски, съдът приема, че ищците следва да
заплатят на ответника разноски в размер на 550лв. платено адвокатско
възнаграждение, на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.А. с ЕГН **********
***, Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***, П.Х.П. с ЕГН ********** ***, Е.К.М. с ЕГН **********
***, В.К.Д. с ЕГН ********** *** и П.Д.Г. с ЕГН ********** ***, представлявани
от а..Н.С.-ТАК, против „Биоелит“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Търговище, представлявано от управителя И.М., съдебен адрес ***, офис № 3, а..К.В.-ТАК, иск за обезщетение за
неоснователно обогатяване в частта за сумата от 2760,87лв. за периода от
01.10.2007г. до 22.07.2010г., като погасен по давност, на осн. чл. 110,ал.1 от ЗЗД и в
останалата му част за сумата от 2433,93лв. за периода от 23.07.2010г. до 30.09.2011г. и от 01.10.2013г. до
01.10.2014г., като неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.К.А. с ЕГН ********** ***, Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***, П.Х.П. с ЕГН ********** ***, Е.К.М. с ЕГН ********** ***, В.К.Д. с ЕГН ********** *** и П.Д.Г. с ЕГН ********** ***, да заплатят на „Биоелит“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от управителя И.М., съдебен адрес ***, офис № 3, а..К.В.-ТАК, разноските по делото в размер на 550лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: