МОТИВИ ПО НОХД № 1551/2019г. ПО ОПИСА НА РРС, ІV
НАК.СЪСТАВ
Производството е по
гл. ХХVІІІ от НПК.
С
обвинителен акт от 17.03.2016г. Русенската Районна прокуратура е внесла материалите по Досъдебно
производство № 910/2019г. по описа на РРП срещу М.С.Т. и И.Г.П. за престъпление
по чл.206 ал.6 т.1 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, първият като извършител, а вторият
като помагач.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.С.Т. с
ЕГН:********** е роден на ***г***, български гражданин, с адрес: град Русе, ул.
„Слави Шкаров“ №5, вх.5, ет.7, ап.21, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан (реабилитиран).
Подсъдимият И.Г.П. с
ЕГН ********** е роден на ***г***, български гражданин, адрес: град Русе ул. „Слави Шкаров “ №7, вх.3, ет.4 ап.7,
със средно образование, неженен, безработен, осъждан.
В разпоредително
заседание защитникът на двамата подсъдими прави изявление, че между него и
прокурор от РРП е постигнато съгласие за решаване на делото със споразумение по
отношение на подс. И.П.. С оглед разпоредбата на чл.348а от НПК е образувано
отделно производство, което е разпределено на друг съдебен състав, който е
одобрил споразумението по отношение на този подсъдим за престъплението, за
което е предаден на съд.
По отношение на
подс.М.Т. производството, макар и образувано по обвинителен акт е
продължило по реда на гл.ХХVІІІ от НПК,
тъй като са налице всички кумулативни предпоставки по чл.78а по отношение на
този подсъдим.
Св. Р.К.С.бил
упрвител на фирма „Сонев и синове“ ООД, като една от основните дейности на
фирмата била покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален,
преработен или обработен вид, внос и износ на стоки, производство на стоки с
цел продажба и др. Във връзка с тази дейност, фирмата имала склад за метали в
гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ №5, в която се поддържали разнообразна гама от
асортименти за строителството и ремонтно-монтажни дейности.
Подс. Т. и подс. П.
се познавали отпреди, тъй като били съседи и живеели в съседни блокове в
град Русе, ж.к. „Чародейка“, ул. „Слави Шкаров“. С трудов договор №224/17.09.2016г.
подс. Т. бил назначен на работа в „Сонев и синове“ ООД, с място на работа склад
за метали фирмен магазин и търговска база на длъжност носач товарач на
стоки.Съгласно длъжностната му характеристика основното му трудово задължение
било да извършва товаро-разтоварнии преносими работи. Във връзка с
изпълняваната работа бил във функционални взаимоотношения, изразяващи се в
конатктуване с клиенти и доставчици. На основание трудовото правоотношение
подс. П. имал достъп и извършвал фактически действия – товарене и разтоварване
с всички вещи (различни видове стоки предназначени за строително монтажни
работи), собственост на работодателя му, находящи се на работно му място, а
именно склада за метали в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ №5.
Подс. П. се занимавал
с ремонт на покриви, във връзка с това заедно с баща му св. Г.П.
З. работели по различни обекти, както в гр.
Русе, така и извън него, като основната им дейнсот била поставяне на ламарини
по покривите. В началото месец на април 2019г. св. Г. З. се договорил със св. К.И.К.
да направи ремонт на покрив на негов обект в гр. Кубрат. След
като заедно отишли до обекта, огледали го и св. З. направил
необходимите изчисления, казал св. К., че за
начало ще му трябвали около 1000лв. за материали, а именно поцинкована
ламарина. Тъй като на св. Г. З. му предстояло
пътуване в чужбина, той предал сумата от 1000лв. на сина си – подс. П. и му
поръчал с парите да купи поцинкована ламарина от склада на „Сонев и синове“.
Преди да замине за Р Чехия, св. Г. З. се свързал със св. О.
В. П. от гр.
Русе, за да осигури транспорт за превозване на материалите. Св. Петков се
съгласил, но т.к. в него ден бил ангажиран, помолил св. Н.Б.А. да отиде до склада за метали „Сонев и синове“
с неговия т.а. „Ивеко“ с рег.№…… и да направи превоза
на стоката.
На 02.04.2019г.
сутринта подс. П. изчакал св. А.пред склада на „Сонев
и синове“, който дошъл с товарния
автомобил на св. Петков марка „Ивеко“ с рег.№…... След
като се срещнали и се разбрали, св. А. влязъл
вътре в закрития склад, а подс. П. отишъл да потърси подс. Т.. Двамата
обвиняеми се познавали и контактували по-между си, не само защото били съседи,
а и поради това, че работата, която вършели имала връзка. Подс. Т. работел в
склад за строителни материали, а подс. П. извършвал ремонтни дейности,
включително и ремонт на покриви. Ето защо, когато на 02.04.2019г. подс. П.
отишъл с товарен автомобил в склада и му казал, че щял да купува поцинкова
ламарина за обект, на който работел баща му, подс. Т. решил да се възползва от
ситуацията. Подс. Т. работел в склада вече от около 3 години и познавал добре
процедурата за покупко-продажбата на стоките в склада. Именно, поради това той
знаел и как да я заобиколи, за да присвои вещи, до които имал достъп, но не
били негови собствени, без да ги плати. Тогава подс. Т. предложил на подс. П.
да натовари в автомобила 15 рула поцинкована ламарина, да му издаде бележка за
4 бр. рула и съответно той да заплати за 4бр. рула, да изнесе от склада
натоварените 15бр. и да ги достави на обекта в гр. Кубрат, за който били
поръчани. Подс. П. се съгласил и приел предложението му. Подс. Т. натоварил в
товарния автомобил 15 бр. рула поцинкована ламарина, попълнил два документа
„Разписка“ в два екземпляра, като в първия попълнил „руло, 0,5мм 140,20кг“, а
във втория попълнил „руло, 0,5мм 385,70кг“, дал първите екземпляри на подс. П.
и му казал първата бележка да я покаже на касиерката, а втората да я прибере в
джоба си. Когато отишъл на касата и предствил Разписката на св. Мая Маринова
Георгиева, касиер фактурист във фирмата, тя веднага установила, че килограмите
написани на бележката не отговаряли на килограмите на натовареното, т.к
написаните килограми не отговаряли на линейни метри по относително тегло.
Тогава тя попитала св. П. колко броя ламарина взел, на което последният
отговорил, че бил взел 4бр., въпреки че знаел че в а автомобила били натоварени
15 бр. Поради възникналото съмнение тя извикала подс. Т. и му казал отново да
претегли материалите, и се обадила на управителя на фирмата св. Р.
С. За да успее да присвои 11бр. рула, подс. Т.
без да претегли ламарините коригирал Разписката, като зачеркнал написаните вече
килограми и написал „163,200кг.“ и се върнал при св. Г.,
преди управителя С., и я предал. Тъй като св. Г.
не реагирала, подс. П. заплатил за 4бр. рула сума в размер на 330.97лв., качил
се в автомобила и напуснал склада с 15бр. ламарини. След като напуснали склада
подс. П. казал на св. Н. да го закара да го гаража му, който се
намирал до х-л Космополитън в гр. Русе, където разтоварили 15бр. поцинкована
ламарини, платил на св. Найденов и го освободил. По – късно подс. П. се
разпоредил с вещите. С товарния автомобил на св. З. П. З. на два пъти подс. П. превозил ламарините до обекта на св. К.
в гр. Кубрат и ги разтоварил в присъствието на св. К.
К. И. С тези
действия подс. Т. с помоща на подс. П. присвоил 11бр. рула поцинкова ламарина с
дебелина 0,5мм с дължина 10м и тегло 40 кг всяко едно от тях, собственост на
„Сонев и синове“ ООД, всичко на обща стойност 892,32лв., която обвиняемите си
поделили.
След около пет минути
след тръгването на подс. П., св. С. отишъл
при св. Г., която му казала за това, което забелязала и
обърканите килиграми в разписка, написана от подс. Т.. Тогава те извършили
проверка по документи, прегледали записите от видеокамерите и установили, че от
склада били изнесени 11бр. рула поцинкована ламарина на стойност 763,89лв.,
които не били заплатени, поради което св. С.подал
сигнал в полицията. Св. С. веднага поискал обяснение от подс. Т., който
казал, че не е забелязал, че по втората бележка не било платено, но от другия
ден напуснал работа и не се върнал в склада.
Във връзка със
сигнала на св. С., св. М. Д.
А. – разузнавач във Второ РУ при ОДМВР- Русе
извършил проверка. На основание установеното и събраните данни било образувано настоящото досъдебно
производство.
В хода на
разследването, преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, присвоеното имущество било заместено. С разписка от 18.06.2019г. св. Г.П.
предал на св. С. сумата от 892,32лв по Фактура
№**********/18.06.2019г. с получател „Райкомерсконструкшън“ ЕАД и доставчик
„Сонев и синове“ ООД.
В хода наказателно
производство била назначена и изготвена Съдебно ценова стокова експертиза,
съгласно заключението, по която стойността на присвоените вещи била 892.32лв.
В хода на разследването
била назначена и изготвена Техническа експертиза на видеозаписите съдържащи се
в оптичен носител – диск марка “Sony”. Съгласно заключението били фиксирани
кадри със събития представляващи предмет на разследването по делото.
Фактическите изводи,
включени в предмета на обвинението, се подкрепят от събраните при разследването
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Р. К. С.,
К.И. К.,
О.В. П.,
Н. Б. А.,
З.
П. З., Д. З.З.,
М.М.Г.,
К.К. И.
и М.Д.А.;
писмени доказателства и доказателствени средства –протоколи за извършена СЦСЕ,
протокол за извършена Техническа експертиза, справки за съдимост, справки за
образувани и неприключили наказателни производства, декларации и
автобиографични справки.
Разпитан в качеството
на обвиняем на досъдебното производство, М.Т.
се признал за виновен, изразил съжаление за стореното и заявил желание за
сключване на споразумение. В съдебно заседание признава
извършването на престъплението в което е обвинен и се възползва от правото си
да не дава обяснения.
Съдът приема, че при така
установените по делото фактически обстоятелства, подс. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.206, ал.6 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, т.к. на 02.04.2019г. в гр. Русе,
в съучастие с И.Г.П. ***, като извършител, подпомогнат от И.Г.П., чрез
осигуряване на моторни превозни средства - т.а. „Ивеко“ с рег.№….,
собственост на О. В. П.
от гр. Русе и т.а. „Фиат“ с рег.№….,
собственост на З.
П. ***, с които били превозени и доставени вещите, предмет на
престъплението, до строителен обект в гр. Кубрат, противозаконно присвоил чужди
движими вещи - 11 бр. рула поцинкована ламарина с дебелина 0,05мм., с дължина
10 метра всяко едно от тях с тегло от 40кг. на стойност 892,32лв, собственост
на „Сонев и Синове“ ООД, гр. Русе, които
владеел и пазел, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд присвоеното имущество било заместено.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено от подс. Т. чрез действия – чрез разпореждане с присвоените чужди
движими вещи. Подс. Т. владеел и пазел - упражнявал фактическа власт над
вещите, въз основа на трудовото провоотношения със собственика на вещите.
Основното му трудово задължение било да товари и да разтоварва движимите вещи,
собственост на работодателя му, находящи се на работно му място, а именно
склада за метали в гр. Русе, ул. „Иван Ведър“ №5. Осъществявайки провомерно
владеене над вещите, подс. Т. ги обсебил, като с помощта на подс. П.,
противозаконно ги изнесъл от склада и се разпоредил с тях.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди
движими вещи – 11 бр. рула поцинкована ламарина с дебелина 0,05мм., с дължина
10 метра всяко едно от тях с тегло от 40кг. на стойност 892,32лв.
Деянието се квалифицира
по привилигирования състав по чл.206,
ал.6 вр. ал.1 от НК, т.к. безспорно установено е, че преди приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, присвоеното имущество било
заместено. С разписка от 18.06.2019г. св. Г.П. предал
на св. С. сумата от 892,32лв по Фактура
№**********/18.06.2019г. с получател „Райкомерсконструкшън“ ЕАД и доставчик
„Сонев и синове“ ООД.
Двамата обвиняеми са
съучастници като извършител и помагач по смисъла на чл.20, ал.2 и ал.4 от НК. Подс. Т. присвоил вещите, които владеел и
пазел правомерно на основание трудов договор, като се разпоредил противозаконно
с тях с помощта на подс. П.. Подс. П. помогнал на подс. Т. с действия –
физически изнесъл вещите, които той не владеел или пазел, и се разпоредил с
тях, като ги доставил на обекта, на който работел баща му св. Г..
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Подс.Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждале е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването му.
Съдът
приема, че са налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на М.Т.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в своята
кумулативна връзка: деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер
(реабилитиран), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.
VІІІ раздел ІV, за престъплението по чл.206 ал.6 т.1 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК от НК предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до три години – л. св.
до три години и причинените имуществени
вреди са възстановени изцяло.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
обв.Т. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание.
При индивидуализацията на
административното наказание съдът
отчита, като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни, признанието на
вината и изразеното съжаление. Съдът не отчита
никакви отегчаващи вината обстоятелства. Въз основа на тези обстоятелства и
предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът
определя за обвиняемия Т. наказание при наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, предвидено в чл.78а
ал.1 и ал.4 от НК, а именно ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 1 000 лв. Така определеното наказание в
минимален размер на предвиденото в закона би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН
и най-вече личната превенция.
Мотивиран така, съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: