РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Ихтиман, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251840101187 по описа за 2025 година
Делото е образувано по подадената от И. А. С. молба за защита
отговаряща на изискванията на чл. 9 ЗЗДН. В молбата се навеждат твърдения
за домашно насилие срещу молителката от нейния бивш съпруг И. И..
Молителката твърди, че на 10.08.2025г. И. И. й е отправил претенция относно
общо тяхно имущество. Отправил заплахи, да не търси семейно имущество и
я заплашил да не търси проблеми. Навежда твърдения за тормоз. За
установяване на извършените актове на домашно насилие към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото И. е депозирал становище, като твърди, че изложеното от
молителката не отговаря на истината и го оспорва.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата си, а ответникът
оспорва иска.
Молбата е допустима като подадена в преклузивния тримесечен срок по
чл. 10 от ЗЗДН, като касае за твърдения за акта на домашно насилие
осъществен на 10.08.2025г. и е подадена пред родово и местно компетентен
съд и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН ,
поради което е допустима.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
От представените доказателства по делото не се установи да е извършен
акт на домашно насилие на дата 10.08.2025г. от И. И. срещу И. С., както сочи
ищцата в молбата. С. твърди, че е подавала множество жалби срещу
1
ответника. По делото се доказва, че молителката наистина е подавала жалби и
сигнали. По делото са изискани пр.пр. № */2025г. по описа на РП – Самоков,
ТО- Ихтиман и пр.пр. № */2025г. по описа на РП – Самоков, ТО- Ихтиман.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства установи, че не
са представени други жалби/сигнали подавани в преклузивния тримесечен
срок по чл. 10 от ЗЗДН, с оглед на което не се установяват актове на домашно
насилие, във връзка с които съдът може да издаде Заповед за защита на
молителката.
В сигнала от 10.08.2025г., представен от РУ – Костенец и сведенията на
молителката е описан имуществен спор между страните, който сам по себе си
не представлява акт на домашно насилие. Претенцията на И. по отношение на
автомобилите не съдържа обидни и цинични думи и изрази, поради което
действията му според съдебния състав не да се приемат като акт на домашно
насилие.
Видно от приложените по делото материали, изслушаните в съдебно
заседание свидетели между страните има противоречия, но факта, че страните
са бивши съпрузи сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че се касае за
домашно насилие. Несъмнено актовете на домашно насилие, не се извършват
само с активни действия от страна на насилника, но от събраните по делото
доказателства съдът намира, че не е налице акт на насилие под каквато и да
било форма.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че молбата за защита
е неоснователна и недоказана за извършено на домашно насилие на дата
10.08.2025г. или на друга дата по смисъла на чл. 10 от ЗЗДН.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатото лице. Такова ограничаване може да се допусне само
при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая не е налице.
Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на молбата.
Издадената заповед за издадената Заповед за незабавна защита №
11/11.08.2025г. по гр.д. № 1187/2025г. по описа на РС – Ихтиман следва да
бъде отменена, а разноските – държавна такса да бъдат възложени на
молителката.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН държавната такса и
разноските по делото следва да бъдат възложени на молителя.
По делото ответникът е представил списък с разноски и доказателства за
платено адвокатско възнаграждение. Въпреки възражението за прекомерност,
съдът счита, че макар делото да не е с фактическа и правна сложност, с оглед
броя на съдебните заседания и икономическата конюнктура в страната
претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита по Закона за защита
срещу домашно насилие, подадена от И. А. С., ЕГН ********** срещу И. Д.
И., ЕГН ********** за извършени И. Д. И. актове на домашно насилие срещу
И. А. С. на 10.08.2025г.
ОТМЕНЯ издадената Заповед за незабавна защита 11/11.08.2025г. по
гр.д. №1187/2025г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН ********** да заплати държавна такса в
размер на 25 лева – в полза на държавата, по сметка на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. А. С., ЕГН ********** да
заплати на И. И., ЕГН ********** сума в размер на
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в 7-
дневен срок, считано от днес 17.10.2025г.
След влизане на решението в сила да се уведоми РУ гр. Костенец за
отмяната на заповедта за незабавна защита.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3