№ 42851
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20231110153696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е с молба по чл. 248 ГПК от 03.09.2025 г., подадена от адв. Г. С. -
процесуален представител на ищцата С. Г. , в която се сочи, че определеното с Решение №
15144/06.08.2025 г. възнаграждение на процесуалния представител на ответника е
прекомерно. Спорът нямал фактическа и правна сложност, а по делото не били представени
документи за наличие на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Процесуалният представител на ответника – адв. О. е депозирал становище в срок, в
което излага подробни съображения за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК и
цитира съдебна практика в тази насока.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, касае присъдените по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв разноски, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е
неоснователно.
В мотивната част на Решение № 15144/06.08.2025 г., постановено по гр. д. №
53696/2023 г. по описа на СРС, I Г. О., 171-ви състав, са изложени подробно съображения
досежно наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., поради което съдебният състав
намира, че не е необходимо същите да бъдат преповтаряни при настоящото произнасяне.
Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното от ищеца
възражение за прекомерност на така претендираните от ответника разноски. Във връзка с
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на
страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била
принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера
си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия
изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна
поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че
насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски
спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда
(по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената
връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
1
С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като
критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. По
същество съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения
размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или макар възражението да е основателно, да
намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за
причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на
насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна
тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024
г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената
от адвоката на ответника процесуална дейност, материалният интерес по делото,
постановеното с решението възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2
350 лева не се явява явно/съществено прекомерен.
По делото са предявени кумулативно съединени искове, както и такива, предявени в
условията в евентуалност, със значителен материален интерес, като се взема предвид и
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ – все обстоятелства, съобразени от съда при
определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 Задв. В тази връзка, съдът следва
да отбележи, че самият ищец е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение на своя
процесуален представител в размер 2 500 лева, което е в по-голям размер от установеното с
решението възнаграждение за процесуалния представител на ответника за същия правен
спор, което е индикация за преценка какъв размер възнаграждение съответства за подобен
вид дела. В допълнение на гореизложеното, по делото са проведени две съдебни заседания,
разпитан е 1 свидетел, приета е съдебно-техническа експертиза, приобщени са значителни
по обем писмени доказателства. Макар спорът да не се отличава с прекомерна фактическа и
правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за намаляване на
предвиденото адвокатско възнаграждение. При преценката си за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът не оценява качеството на осъществената от адвоката
дейност, а извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В
случая, възнаграждението не е в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар,
следователно неоснователни са доводите в молбата за явна прекомерност.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния закон за
присъждане на заплатените от ответника разноски в производството за възнаграждение за
адвокат, който се явява съразмерен на действителната сложност на делото. Молбата на
ответника по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК от 03.09.2025 г., подадена от адв.
Г. С., за изменение на Решение № 15144/06.08.2025 г. по гр.д. № 53696/2023 г. по описа на
СРС, I Г. О., 171-ви състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3