№ 377
гр. Перник, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241720105960 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Б. Митков Борисов – изпълнителен ******ор
против Б. Б. Б., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:
гр. Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* и гр. *****,ж.к. ***********
****,бл.**,вх.*,ет*,, чрез назначения особен представител адв. М. К..
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от жилище в етажна
собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул.
*************,бл..**,вх.*,ап.*. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът
в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на
клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си.
Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в
жилището, в което ответникът е съсобственик, а ответникът – да заплаща
стойността на доставената му топлинна енергия съразмерно на участието си в
съсобствеността, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото
облигационно отношение, като през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е
доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна
енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ
размер на 1648.83 лв., като съобразно дела си в собствеността на
1
топлоснабдения имот, ответникът дължи заплащане на ½ част от нея, а
именно – 824.41 лв. Сочи, че клиентът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимата от него стойност на доставената топлинна енергия. Сочи,
че затова дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна
главница, считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г. в общ размер на 109.03 лв.,
представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава върху цялата
главница -218.41 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от
ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 21625/2024 г. по описа на ПРС и
е издадена исканата заповед. Сочи, че заповедта е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че не живее
на адреса, на който е регистриран.
Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 824.41 лв., която е ½ част от 1648.83 лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия, доставена в жилище с административен адрес:
гр. Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* през периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска
считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 109.03 лв.,
представляваща ½ част от цялата дължима лихва за забава в размер на 218.06
лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 03.04.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 1625/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявени са претенция
за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на назначения на ответника
особен представител – адв. М. К.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че
няма качеството клиент на топлинна енергия, тъй като не е собственик на
процесния недвижим имот.
Искането към съда е отхвърли иска.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт Софрониева поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. М. К., оспорва иска и поддържа отговора. С допълнително подадени
молби, поддържани в съдебно заседание се изразява становище за
недопустимост на предявения иск, поради отсъствие на идентичност между
заповедното и исковото производство и се оспорва основателността на
предявения иск. Искането към съда е да го отхвърли изцяло.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от
воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1625/2024 г. по описа на
2
ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1003/05.04.2024 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца
вземанията, предмет на настоящото исково производство. Заповедта е връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е установил,
че същият не живее на регистрирания настоящ адрес. Искът за установяване
на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е подаден в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията на особения представител на ищеца за
отсъствие на идентичност между исковото и заповедното производство.
Видно от материалите по делото е налице пълно съвпадение между
основанието, размера и страните на вземането, предмет на предявения
установителен иск и основанието и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Б. Б. Б..
Действително, установителен иск не е предявен срещу другия длъжник в
заповедното производство, но по отношение на него заповедта за изпълнение
е влязла в сила и не е налице правен интерес от водене на исково
производство. Правоотношенията между заявителя и двамата длъжници,
макар и почиващи на общи обстоятелства, са самостоятелни и независими
едно от друго. Затова влизането в сила на ЗИПЗ по отношение на единия
длъжник не изключва правния интерес от предявяване на иск срещу другия
длъжник. В случая по отношение на ответника в настоящото производство са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което предявения
срещу него иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са
публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.
101/2008 г. Доказателства за това са приложени и в кориците на заповедното
производство.
3
Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Затова съдът приема, че те имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Ищецът е представил – договор за продажба на държавен недвижим имот
по Наредба за държавните имоти от 03.06.1986 г. и удостоверение за
наследници изх. № 000233/14.04.2010 г. и удостоверение за наследници изх. №
22/ГРС-5795/30.03.2022 г. От тях е видно, че процесното жилище е придобито
в собственост чрез покупко – продажба на 03.06.1986 г. от Б.А.Г.. Последният
е починал на 21.02.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон сина си –
С.Б.Г. и двете деца на син си – Б.Б.Г., починал на 14.01.2008 г. – Б. Б. Б. и Р. Б.
Б.. Наследникът – С.Б.Г. е починал на 18.02.2021 г. и е оставил за свои
единствени наследници само децата на своя по-рано починал брат – Б. Б. Б. и
Р. Б. Б..
Следователно на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗН
ответницата е собственик и на ½ ид. ч. от процесното топлоснабдено жилище
и съответно има качеството на клиент/купувач на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС дължи
заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия,
съразмерно с дела си в съсобствеността, а именно ½ част от нея.
За установяване на количеството на доставената топлинна енергия и
стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от
вещите лица Б. Й. и В. П..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица
с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им
въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото
доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е обслужвана
от фирмата за дялово разпределение „******“ ЕООД, поради което съдът
приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на
доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово
разпределение от фирма за дялово разпределение.
4
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е
извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал
задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е
спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е
констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият
може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е
разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след
съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по
данни на производителя, броя на работни дни за отоплание и БГВ на АС,
средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и
температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани
изискванията на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за
отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се
установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, е разпределяне
топлоенергия по прогноза и по отчет, за отопление и за битово горещо
водоснабдяване. Ежемесечно е начислявана прогнозно топлинна енергия за
отопление, отдадена от сградната инсталация, от отоплителни тела в
помещения – стая 1, стая 2 и баня и за битово горещо водоснабдяване. На
двете определени дати за отчет – 15.05.2023 г. и 21.05.20023 г. не е осигурен
достъп за извършването му. Затова при изготвяне на изравнителната сметка са
приложени правилата на чл. 70, ал. 2 и ал. 4, както и т. 6.7 и т. 6.5 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е
разпределяна топлинна енергия отдадена от отоплителните тела в жилищните
помещения стая 1, стая 2, баня по изчислителен път. За неосигурения достъп е
съставен констативен протокол, подписан от представители на СЕС.
Тъй като общите части на сградата – етажна собственост не са свързани със
сградната инсталация, не е начислявана топлинна енергия за отоплението им.
Имотът е свързан със сграданта инсталация за топла вода. В него са
монтирани два броя водомери за топла вода, на не е осигурен достъп за
извършване на отчет. Въпреки това и предвид осигуряването на достъп в
предходни периоди за имота не е разпределен разход по норматив, а базово до
показанията на двата водомера съобразно разхода от предходен период.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в процесното
топлоснабдено жилище е отчитана съобразно действащата нормативна
уредба. Стойността и е изчислена съобразно действащите цени през
процесния период и е в общ размер на 1648.83 лв. Тя е идентична с посочената
от ищеца сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2022 г. до
30.04.2023г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в имота на съсобствен между ответника и
друго лице е изчислена и от вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза въз основа на приложените по делото писмени доказателства,
счетоводните записвания при ответника и при ФДР. Тя също е идентична с
5
посочената от ищеца – 1648.83 лв. Следователно в съответствие с чл. 30, ал. 3
от ЗС ответникът дължи заплащане на 1/2 част от нея, а именно – 824.41 лв.
Такъв е размерът и на претендираната от ищеца сума, поради което
предявеният главен иск следва да се уважи.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2022 г. –
13.03.2024 г. Общият му размер е изчислен от вещото лице В. П. и е 218.06 лв.,
дължим върху цялата главница от 1648.83 лв. Съобразно дела си в
съсобствеността на процесния имот и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
ответникът дължи ½ част от тази сума, а именно 109.03 лв. Това е и
претендираната от ищеца сума. Предвид изложеното предявения аксцесорния
иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното и в исковото производство разноски, както следва:
18.67 лв. – държавна такса в заповедното производство и 25.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 37.34 лв. –
държавна такса в исковото производство, 500 лв. – разноски за вещи лица в
исковото производство и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, че Б. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Перник, ул.
*************,бл.**,вх.*,ап.* ДЪЛЖИ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Б. Митков Борисов – изпълнителен ******ор
сумата от 824.41 лв./осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща ½ част от стойността на цялата доставена и
незаплатена топлинна енергия в жилище с административен адрес: гр.
Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* през периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. в общ размер на 1648.83 лв., както и сумата от 109.03 лв./сто и
девет лева и три стотинки/, представляваща ½ част от цялото обезщетение за
забава върху всяка просрочена вноска считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г.,
в общ размер на 218.06 лв., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 03.04.2024 г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1625/2024 г. по описа на Районен съд
6
– Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Б. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* ДА ЗАПЛАТИ
на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Б.
Митков Борисов – изпълнителен ******ор сумата от общо 43.67 лв.
/четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски в заповедното производство и общо 637.34 лв. /шестстотин тридесет
и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
1625/2024 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7