РЕШЕНИЕ
гр.София,17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12886 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 25.05.2018 г. по гр.д. № 6024/15 г., СРС, ГО, 53 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1
от ГПК, предявен от „Т.А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу К.Т.В. с ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът дължи
сумата
от 20 000 лв. ,представляваща част от общия размер на парично
вземане от 128 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
09.01.2014г. до окончателното й заплащане
и ОСЪЖДА
К.Т.В. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.А.” ЕООД с ЕИК
*******,сумата 1594.23 лв.разноси.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно,незаконосъобразно
и небосновано.Твърди,че съдът неправилно приел,че се дължи договорната стойност
на автомобила.Имало застраховатгелна стойност ,посочена в полицата,която би
следвало да се присъди,стойността която се дължи при погиване на автомобила.За
извършената кражба на автомобила ответникът не би следвало да носи отговорност.
Моли
решението да се отмени и да се отхвърли исковата претенция Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и
приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.
На основание чл.272 ГПК СГС препраща към
мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
По
делото не е спорно,че автомобилът, собственост на ищеца, е предаден в надлежно
състояние и със съответните застраховки и маркировки от ТМ-Ауто ЕООД на К.Т.В. и че той не е изпълнил задължението си
да го върне на собственика след
уговорения срок. Автомобилът е бил оставен с включен двигател и с ключове на
таблото, след което бил противозаконно
отнет. Това е видно от Постановление на СРП по пр. пр. № 14450/2011 г. по описа
на СРП (неоспорено и прието като писмено доказателство по делото).Не се спори,
че К.Т.В. не е изпълнил задълженията си по чл. 13 от Договора, а именно да
вземе всички необходими мерки против кражба, противозаконно отнемане или друга
щета или повреда на автомобила, както и да заключва и включва алармата на автомобила
по всяко време, когато в него не се намира водачът.
Съгласно чл. 16 от
Договора рискът от настъпване на щети се носи от ползвателя, освен ако
застрахователят се е съгласил да изплати застрахователно обезщетение.
По делото е безспорен
и фактът, че застрахователят ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *******, е постановил отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение поради неспазване на необходимите
мерки против кражба и противозаконно отнемане. Това се доказва и от неоспорения
документ Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение (по щета №
110100002134 по описа на ЗД „Б.И.” АД) - неоспорен и приет като писмено
доказателство по делото.
Ответникът
не е изпълнил свое договорно задължение.Стойността,която подлежи на връщане е
посочената в договора и е в размер на 128 000 лв.,съобразно чл.18 във вр.
с чл.1 от Договора.Уговореното в чл.18 от Договора обезщетение по правната си
същност представлява неустойка-отнапред уговорено обезщетение за вреди,без да е
нужно вредите да се доказват,поради което за спора е неотносимо каква
е била застрахователната стойност
към датата на сключване на застрахователния договора или към момента на
кражбата.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се
потвърди.
На въззиваемата страна се дължат разноски за
адвокатски хонорар.Такива са сторени в размер на 2 286.34 лв.Направено е
възражение за прекомерност на платения хонорар,което съдът намира за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото.Затова намалява
хонорара на сумата 1230 лв.,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.05.2018 г. по гр.д. № 6024/15 г., СРС,
ГО, 53 с-в
ОСЪЖДА К.Т.В. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.А.” ЕООД с ЕИК *******,сумата 1230
лв.разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.