Р Е Ш Е Н И Е № 217

гр. Сливен, 15.11.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на осемнадесет октомври

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                          Ваня Костова                       и с участието на прокурора          Красимир Маринов                                                       като разгледа докладваното от              съдията          административно  дело № 254       по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на ЕТ“Т.-92-Т.М.“ гр. Сливен против Община Сливен, в която се твърди, че с решение на Административен съд - Сливен бил отменен акт на кмета на Община Сливен - Разпореждане № 9400-4455-3 от 31.03.2015 г. В резултат на издадения незаконосъобразен акт бил претърпял имуществени вреди, за което предявил иск против Община Сливен. Този иск с Решение № 88/29.05.2019 г. на Административен съд - Сливен бил уважен за сумата 2455 лева. Тази сума била платена, но не било платено акцесорното вземане за паричното задължение до изплащане на това обезщетение на 11.06.2020 г. За неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. От влизане в сила на решението по адм. дело № 113/2015 г. на Административен съд - Сливен - 15.11.2016 г. до 11.06.2020 г. законната лихва върху сумата 2455 лева била в размер на 889,94 лева. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати посочената сума, представляваща причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание ищеца лично чрез пълномощника си  адв. Д.О. *** поддържа иска. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Община Сливен, представлявана от процесуален представител адв. Д.Д. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Д. ***, редовно упълномощени, оспорва иска. Заявява, че искът е недопустим, тъй като се основавал на две различин съдебни решения. В производството по адм.дело № 4/2019 г. не са претендирани лихви. Счита, че искът е неоснователен като погасен по давност, както и поради това, че е погасено главното задължение. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че  предявеният иск трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, е разпоредено, поради неизпълнение на дадения седемдневен срок за доброволно премахване и демонтиране на павилион, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка“, кв. 575, УПИ III до бл. 28, поставен в поземлен имот частна общинска собственост с идентификатор 67338.525.186, действията по премахването му да се осъществят от М. К. К.., считано от 31.03.2015 г., като при възпрепятстване действията по премахване на обекта от страна на управителя на ЕТ „Т.-92-Т.М.”, да се поиска съдействие от органите на МВР.

С Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, е отменено като незаконосъобразно по жалба на ЕТ „Т.-92-Т.М.”. Решението на Административния съд е обжалвано с касационна жалба, подадена от Кмета на Община Сливен. С Определение № 6456 от 31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 13135/2015 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, в сила от 15.06.2016 г., касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. В мотивите на влязлото в сила решение на Административния съд е прието за установено по делото, че към 03.04.2015 г. търговската сграда, собственост на ЕТ „Т.-92-Т.М., е съборена и ПИ 67338.525.186 по КК на гр. Сливен представлява празно незастроено място.

С решение № 88 от 29.05.2019 г. по адм.дело № 4/2019 г. на Административен съд Сливен е осъдена Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Б.“ № ….., сумата от 2455 лева, съставляващи 1/10 част от 24 550  лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. В производството по това дело не е предявяван иск за законната лихва върху това обезщетение и съдът не се е произнасял по него.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза изготвена от в.л. В.Д., от чието заключение става ясно, че законна лихва върху сумата 2455 лв. за периода 15.11.2016 г. до 11.06.2020 г. е в размер на 889,94 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства, изслушаната експертиза и обясненията на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно този текст от закона държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

По делото по безспорен начин е установено от влезлите в сила съдебни решения, че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен в размер на от 24 550  лв., като му е присъдена и сумата в размер на 2455 лв. представляваща 1/10 част от дължимото му обезщетение. По делото няма спор, че тази сума е изплатена на ищеца на 11.06.2020 г., както признава и самият той в исковата молба.

Спорът е дали следва да се присъди и законна лихва върху тази сума считано от възникване на задължението до изплащането и.

Съгласно чл.4 ал.1 от ЗОДВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл.86 ал.1 изр.първо от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им.

Следователно законната лихва върху сумата на обезщетението присъдено на ищеца с  решение № 88 от 29.05.2019 г. по адм.дело № 4/2019 г. на Административен съд Сливен е започнала да тече от 24.09.2015 г. , когато е постановено Решение № 138 от 24.09.2015 г., по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му и е спряла да тече при погасяване на задължението чрез плащане на 11.06.2020 г..

Няма пречка жалбата за отмяна на административния акт и искът за обезщетяване на вредите от него да се предявяват в различни съдебни производства. Това следва и от разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК. Искът за законната лихва върху обезщетение от незаконосъобразен административен акт може да се предяви и отделно от искът за самото обезщетение, включително и след плащането му. (Решение № 334 от 7.II.1970 г. по гр. д. № 2304/69 г., I г. о. ВС на НРБ - гражданска колегия) В този смисъл е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството.

Неоснователно е възражението на ответника по иска за погасяване на акцесорното задължение за лихви на основание чл.116 от ЗЗД. Вероятно същият е имал предвид чл.119 от ЗЗД, тъй като чл.116 от ЗЗД се отнася до прекъсване на давността. Разпоредбата на чл.119 от ЗЗД обаче е относима към погасяването на главното вземане по давност, а не чрез плащане, доколкото посочената разпоредба се намира в раздел 2 „Погасителна давност“ на глава V „Погасяване на задълженията“ от ЗЗД.  

Съгласно § 1 ЗР ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - чл. 120 ЗЗД и представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение. Съгласно  чл. 111, б. "в", предл. 2 ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, независимо, че самите вземания произтичащи от непозволено увреждане се погасяват по силата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишен давностен срок. (Решение № 17084 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2012 г., III о.,)

Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 24.06.2021 г. Считано над три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 24.09.2015 г. до 24.06.2018 г. За времето от 24.06.2018 г. до 11.06.2020 г. (датата на погасяване на главницата) ответникът дължи лихви за забава. (в този смисъл Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК,)  Изчислена от съда за този период законната лихва е в размер на 490,36 лв. (калкулатор за лихви на НАП). За този размер се явява основателен предявения иск. За разликата до претендирания размер 889,94 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като погасен по давност.

При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноските по производството и внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Разноските за производството са 100 лв. депозит за изготвяне на експертиза. Д.т. която следва да се възстанови е в размер на 10 лв. Ищецът е внесъл 20 лв., но 10 лв. от нея подлежат на възстановяване, като недължимо внесени, поради което не следва да се присъждат. Като адвокатско възнаграждение се претендира сумата от 300 лв., която видно от представения договор за правна помощ е внесена от ищеца, съобразно уважената част от иска (300 : 889,94= 0,34 х 490,36 = 167) това искане е основателно за сумата 167 лв. Следователно ответника следва да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 277 лв.

Съгласно чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ищеца дължи на ответника възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска (300 : 889,94 = 0,34 х 399,58 = 135,86 + 20% ДДС=163) това искане е основателно за сумата 163 лв..  

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Д.“ бл…. вх…. ет…. ап….., сумата от 490,36 (четиристотин и деветдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща законната лихва върху сумата от 2455 лв., присъдено обезщетение съгласно Решение № 88 от 29.05.2019 г. по адм.дело № 4/2019 г. на Административен съд Сливен, за периода от 24.06.2018 г. до 11.06.2020 г., като отхвърля предявения иск до пълния му размер за 889,94 лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК: ………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Д.“ бл…. вх…. ет…. ап…., сумата от 277 (двеста седемдесет и седем лева), представляваща общия размер на разноските за производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.-92-Т.М.” с ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление гр.Сливен ж.к. „Д.“ бл…. вх…. ет…. ап…. да заплати на Община Сливен направени по делото разноски в размер на 163 лв. (сто шестдесет и три лева).

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: