Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение от 20.10.2009 година по гр.д. № ..../2008 година Р. с. - гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. В. А. против Държавата, представлявана с оглед естеството на спора от Министъра на З. и Х. на РБ, иск,имащ за цел и предмет установяване, че първият е носител на правото на собственост върху поземлен имот от ... кв.м., представляващ № ....по картата на землището на с.Р., с граници : север - поземлен имот № ...на ......- стопански двор; запад - населено място / с.Р./; юг - № ....- населено място / с.Р./ и № ...- път; изток - имот № ....- стопански двор към ДПФ, което да е придобито по давност / чл.79,ал.1 ЗС/. Недоволен от така постановеното решение е ищецът Н. В. А., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В жалбата си Н. А. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Посочва, че неправилно и в нарушение на материалния закон Районният съд е приел,че спорният поземлен имот е със специален вещноправен режим и по отношение на същия не важи ординерния способ за придобиване на собственост по давностно владение.Твърди, че по делото няма представени доказателства, че конкретно посоченият имот е част от Д. п. ф. , при което е безспорно доказан фактът, че той владее имота и го ползва като свой повече от 13 години до завеждане на иска.Твърди, че по делото няма данни за законно застрояване на имота със сгради, които да са на ликвидирана селскостопанска организация по § 12 от ПЗР към ЗСПЗЗ. Посочва, че Министерството на З. и Х., и неговите поделения, не са представили годни доказателства относно ликвидация на селскостопански организации и окончателно разпределение на имуществата, които да включват спорния поземлен имот по надлежен начин в Държавен поземлен фонд на стопански дворове от ликвидирани селскостопански организации.Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск за собственост по давностно владение да бъде уважен. Ответникът по жалбата на Н. В. А., Държавата, чрез Министъра на З. и Х., заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира да му бъде присъдено адвокатско / юрисконсултско / възнаграждение. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Н. В. А. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Н. В. А. основава исковата си претенция по делото, отхвърлена с обжалваното от него по делото решение, на чл.124,ал.1 ГПК, във връзка с чл.79,ал.1 ЗС, като претендира да бъде прието за установено по отношение на Държавата ,представлявана от Министъра на З. и Х., че е собственик по давностно владение на поземлен имот от ...кв.м., представляващ № ...по картата на землището на с.Р., с граници : север - поземлен имот № ...стопански двор; запад - № ...населено място / с.Р./; юг - № ...- населено място / с.Р./ и № ...- път; изток - поземлен имот № .... В тази връзка следва да се отбележи, че първоначално искът е бил предявен и против ВК " С." - с.Р. и за прогласяване нищожността на протокол № 2 от 11.04.1997г. на общото събрание на правоимащите на ЗПК" Вяра - 92" и "Р.",ООД - с.Р., а така също и за построените в имота сгради. С влязло в сила определение на Р. с. - гр.В. Т. обаче от 05.02.2009 година / л.119 от първоинстанционното дело/ производството по него по отношение на ВК " С." за сградите и прогласяване нищожността на решението по протокол № 2 от 11.04.1997 година е прекратено по реда на чл.299,ал.2, вр. с ал.1, чл.124,ал.1 ГПК, а с влязло в сила определение от 09.11.2011 година / л. 159/ Р. с.- гр.В. Т. е прекратил производството по делото и в частта му, с която Н. В. А. претендира да бъде прието за установено по отношение на Държавата, че е придобил право на собственост и върху построените в имота сгради. За да отхвърли с обжалваното по делото решение предявения от Н. В. А. иск за собственост върху претендирания от него в с. Р. поземлен имот, Р. с. - гр.В. Т. е приел, че същият представлява Държавен поземлен фонд, поради което и съгласно чл.24,ал.7 ЗСПЗЗ не може да бъде придобит по давност. Изложил е подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Правилно и с оглед на събраните по делото доказателства - протокол № 2 от 11.04.1997 година за проведено общо събрание на правоимащите на заличените кооперации " В." и " Р. ООД" - с.Р., т.4 от него; списъци на ДМА; споразумителни протоколи; решение № ....от 29.04.2008 година на ВКС, ІІ - ро г.о. по гр.д. № .../2007 година; опис на копюри; извлечение от регистъра към картата за възстановената собственост на земеделските земи, воден от ОСЗГ, касаещо партидата на процесния имот № ....., Районният съд е приел, че претендираният от Н. А. поземлен имот е застроен и върху него са разположени сгради на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР към ЗСПЗЗ - ТКЗС - с.Р. и образуваните въз основа на него ЗПК "В. " - с.Р. и " Р." ,ООД - с.Р.. Нещо повече: Сам ищецът Н. А. е посочил и признава това обстоятелство още в исковата си молба. Ето защо и съгласно чл.45 ,ал.10 ППЗСПЗЗ претендираният от него поземлен имот представлява държавна собственост, респективно - Държавен поземлен фонд съгласно чл.47,ал.1 изр. 2- ро ППЗСПЗЗ. След като това е така и съгласно чл. 24,ал.7 ЗСПЗЗ , този поземлен имот, предмет на исковата претенция на ищеца, сега въззивник, не може да се придобива по давност, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Н. В. А. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК Н. А. следва да бъде осъден да заплати на Министерството на З. и Х. адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение по делото в размер на ...лева. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд - гр.В. Т. от 20.10.2009 година по гр.д. № ..../2008 година. ОСЪЖДА Н. В. А., с ЕГН *, с постоянен адрес с.Р., община В. Т., да заплати на Министерството на З. и Х. - гр.С. ...лева адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение по делото. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |