Решение по адм. дело №1135/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1048
Дата: 30 декември 2020 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150701135
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1048 / 30.12.2020г.

гр. Пазарджик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                            Съдия: Георги Видев

 

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1135 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на М.И.Я. *** против  Заповед № 8121к-8801/27.08.2020 г. на министъра на Вътрешните работи, с която на жалбоподателя в качеството му на държавен служител в МВР – разузнавач V степен (Икономическа полиция) в група „Криминална полиция“ към РУ – Велинград, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното  правоотношение в МВР.

Жалбоподателят претендира отмяна на оспорения административен акт. Излага съображения за постановяването му в противоречие с материалнопоравните разпоредби, с административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и представени писмени бележки. Заявява и претенция за разноски.

         Ответникът – министъра на Вътрешните работи – не се явява и не се представлява в проведените съдебни заседания но оспорва жалбата в писмени бележки, подадени от процесуалния му представител. Сочи доводи за законосъобразността на обжалваната заповед.

         Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните релевантни за спора факти:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на издадената заповед. Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано с издадената от ответника Заповед № 8121К-14549/27.12.2020 г. Повод за издаването ѝ е направено оплакване от Маряна Г. от гр. Шабла, че е била изнудвана от Л.К. от гр. Велинград, който се е представил за служител на ГДБОП – МВР, в резултат, на което му е превела пари по банков път. Последният за по-голяма достоверност ѝ е изпратил по електронната поща снимки със заснет монитор на компютър със справка на него от информационен фонд МВР – АИС „БДС“. Справката е направена на 07.02.2018 г. По дисциплинарното производство са събрани множество сведения и обяснения от различни лица, като дисциплинарно разследващият орган е стигнал до извода, че справката е направена незаконосъобразно от жалбоподателя без да е налице служебна необходимост от нея. Приел е, че нарушението е съществено и представлява достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изготвена е обобщена справка, с която жалбоподателят се е запознал, като е предоставил обяснения. Дисциплинарно разследващият орган в последното си становище е потвърдил изводите си за установеност на нарушението и предложението си за налагане на наказанието “уволнение“. Тези доводи са възприети и от ответника с издаването на обжалваната заповед.

Изводите в обжалвания акт за установеност на нарушението не се потвърдиха по делото. От показанията  на двамата разпитани свидетели Й. и Д. безспорно се установи, че както те, така и други полицейски служители са ползвали не само компютъра на жалбоподателя, а и потребителското му име и парола, за да правят справки от системата “БДС“ и от други информационни системи. Освен това, обичайна практика е била справки да бъдат правени от едни служители за ползване от други, доколкото последните не са имали достъп до някои от информационните системи или справката им е била необходима в момента, тъй като са се намирали извън сградата на управлението. При включване сутрин на компютрите се е влизало в информационните системи със съответното потребителско име и парола (включително тези на жалбоподателя Я.), като от тях през деня са правени множество справки от различни служители. При това режимът на външни посетители не е бил ограничен и неограничен брой лица са могли да имат достъп до кабинета на жалбоподателя. Посочените обстоятелства бяха изяснени подробно и точно от посочените по-горе свидетели, като показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Освен това свидетелите са колеги на жалбоподателя, които не са заинтересовани от изхода на делото. Затова съдът счита, че следва изцяло да бъдат кредитирани изяснените с тях факти.

При това положение, по делото не се установи, че именно жалбоподателят е извършил процесната справка, която впоследствие е използвана от криминално проявено лице за изнудване. Напротив, установи се, че справката е възможно да бъде направена от множество служители на МВР, които са имали достъп до компютъра, потребителското име и паролата на жалбоподателя. Установи се дори, че е било напълно възможно справката да е направена от трети лица, които са имали достъп до кабинета и съответно – до компютъра на жалбоподателя, който поначало е бил включен и със въведени потребителско име и парола за достъп до информационната система “БДС“.

Несъстоятелен е доводът, изложен в обжалваната заповед, че нарушението е установено „от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, преценени в тяхната пълнота и взаимна свързаност“:

Твърдението, че “друг служител на МВР не е изготвял такива справки“ е ирелевантно предвид установената практика в районното управление компютъра, потребителското име и парола на жалбоподателя да се ползват и от други служители, справките да се правят от едни служители на други, които в момента се нуждаят от тях, както и от възможността за достъп до компютъра и справките на трети външни лица. Следователно, основният аргумент на ответника за вината на жалбоподателя, че справката е извършена от неговите потребителско име и парола, не е достатъчен, за да се установи, че действително самият той е изготвил процесната справка. Обясненията на няколкото колеги на жалбоподателя, че разполагат със собствено потребителско име и парола и не са имали необходимостта да ползват тези на жалбоподателя не опровергават показанията на разпитаните по делото техни колеги, че други служители не са разполагали с такива или компютрите им не са имали достъп до информационните фондове и затова са ползвали тези на жалбоподателя, както и че са се налагали спешни проверки, при които едни служители са правели проверки за други. Обясненията на Иванка Кръстева, на длъжност “чистач в районното управление“, че не може да работи на компютър, също не опровергава възможността множеството други служители и външни лица, имащи достъп до кабинета на жалбоподателя, да са извършили справката.

Следователно, доколкото по делото не се установи извършването от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение, то обжалваната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поради това заповедта следва да бъде отменена от съда.

При този изход на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. Тъй като липсва възражение за прекомерност, следва да му бъде присъдено договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., както и платената държавна такса от 10 лв.

           Предвид гореизложеното, Административен съд Пазарджик, V състав

 

Р Е Ш И:

 

           Отменя  Заповед № 8121к-8801/27.08.2020 г. на министъра на Вътрешните работи, с която на М.И.Я. *** в качеството му на държавен служител в МВР – разузнавач V степен (Икономическа полиция) в група „Криминална полиция“ към РУ – Велинград, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното  правоотношение в МВР.

           Осъжда министерството на Вътрешните работи да заплати на М.И.Я. *** разноски по делото в размер на 1 210 лв. (хиляда двеста и десет лева).

           Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           Съдия:/П/

 

РЕШЕНИЕ № 7558/ 23.06.2021 по адм. дело № 2774/2021 на Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1048/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1135/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване