№ 15935
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110159622 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Ищцата Е. М. Х. твърди, че въз основа на влязла в сила на 24.07.2008 г. /датата на
връчване на ищцата/ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
14.05.2008 г., издадена по ч. гр. дело № 252/2008 г. по описа на РС - К бил издаден
изпълнителен лист от 15.05.2008 г. В него било посочено, че Е. М. Х. и СМА дължали на
„Обединена българска банка“ АД, в условията на солидарност сума в размер на 11 750, 09
лв. – главница по Договор за банков кредит от 04.07.2007 г., заедно със законна лихва от
13.05.2008 г. до изплащане на вземането и 615 лв. – разноски по делото. По молба с вх. №
16470/09.07.2008 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД до ЧСИ с рег. № 838 и
район на действие СГС било образувано изпълнително дело № 1136/2008 г. по негов опис
срещу солидарно задължените лица – Е. М. Х. и СМА. В молбата не било извършено
възлагане по чл. 18 Закон за частните съдебни изпълнитЕ. ЗЧСИ/. На 16.07.2008 г. била
изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ получена от ищцата на 24.07.2008 г. На
16.07.2008 г. били изпратени запорни съобщения до всички банки за вземания на
длъжниците от тях /наложени на 23.07.2008 г./. На 16.07.2008 г. било изпратено запорно
съобщение до работодателя на ищцата, получено от него на 29.07.2008 г. През 2009 г. е
постъпило плащане по изпълнителното дело в размер на 500 лв. На 26.04.2014 г. е
депозирана молба с вх. № 12346 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като
взискател, легитимирайки се с Договор за цесия от 06.12.2013 г., като в молбата е направено
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че последното действие е конституирането на
ответника по изпълнителното дело като взискател с дата 26.04.2014 г. От тази дата до
настоящия момент не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което била
изтекла общата петгодишна давност, с която се погасявало вземането на кредитора. Твърди,
че правният й интерес е породен от съществуването на изпълнително дело срещу нея.
Въз основа на изложеното се иска установяване, че ищцата не дължи на ответника
вземанията по изпълнителен лист от 15.05.2008 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 14.05.2008 г., издадена по
ч. гр. дело № 252/2008 г. по описа на РС – К, които са следните суми: 11 750, 09 лв. –
главница по Договор за банков кредит от 04.07.2007 г., заедно със законна лихва от
13.05.2008 г. до изплащане на вземането и 615 лв. – разноски по делото поради изтекла
1
петгодишна давност. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт
Милушева. Прави признание на иска като счита същия за погасен по давност. По повод на
това процесуално действие прилага пълномощно с изрично упълномощаване. Поддържа, че
към датата на подаване исковата молба, производството по изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона. Липсвала извънсъдебна покана за заплащане на дълга.
Изпълнителният лист не бил взет от изпълнителното дело. Прави възражение по повод
направеното искане за присъждане на разноски, тъй като не дал повод за завеждане на
делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските.
От фактическа страна съдът намира следното:
По Молба с вх. № 16470/09.07.2008 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД,
ЧСИ с рег. № 838 е образувал изпълнително дело № 20088380401136 по негов опис, срещу
СМА и Е. М. Х. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 14.05.2008 г. в общ
размер на 11 750, 09 лв. – главница, заедно със законната лихва, както и 615 лв. – съдебни
разноски. Направено е искане за налагане на запори на вземанията на длъжниците и
възбрани върху имущества тяхна собственост. На 17.07.2008 г. са наложени запори върху
вземанията на длъжниците от търговските дружества, извършващи банкова дейност, които
са лицензирани на територията на страната. ПДИ до Е. М. Х. е връчена на нея на дата
24.07.2008 г. С Молба с вх. № 12346/26.02.2014 г. „ЕОС Матрикс“ ООД е заявило желанието
си пред съдебния изпълнител да бъде конституирано по реда на чл. 227 ГПК, тъй като въз
основа на договор за цесия се явява частен правоприемник на „Обединена българска банка“
АД по отношение на вземането й срещу Е. Х.. Приложен е договор за цесия и уведомление
на длъжниците за прехвърленото вземане.
От правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение, поради това правният интерес на ищеца е обусловен от
наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила.
По делото е безспорно между страните, че по процесното изп.д. № 20128480400883 по
описа на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ последното валидно изпълнително действие е
предприето на 29.07.2008 г., когато е получено от работодателя на Е. Х. запорно съобщение
за вземането й за трудовото й възнаграждение. От този момент спрямо длъжницата не са
извършвани никакви изпълнителни действия. С последното изпълнително действие е
прекъсната давността и от деня следващ неговото извършване започва да тече нова давност,
която конкретно е изтекла на 29.07.2013 г. На основание чл. 119 ЗЗД с изтичане на давността
за главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, поради което погасена се явява и неплатената част от
законната лихва върху главницата.
Ето защо всички процесни вземания се явяват погасени по давност и предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.
Направеното от ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването
на вземанията по давност, е станал причина за завеждане на иска. Съгласно съдебната
практика, изразена в Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о.,
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК и Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. №
2
3063/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК, ответникът по отрицателния установителен иск за
недължимост на погасено по давност вземане е дал повод за образуване на делото, когато е
разполагал с изпълнителен титул или друга възможност за друга извънпроцесуална принуда.
В конкретния случай по делото е безспорно, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителния лист по силата на договор за цесия от 06.12.2013г., с което е придобил и
правото да иска инициира и поддържа принудително изпълнение въз основа на издадения
изпълнителен лист. Безспорно е също, че на 26.02.2014 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело и да бъдат превеждани по неговата
банкова сметка постъпилите суми от изпълнението, макар и да не оспорва обстоятелството,
че по отношение на търсените суми е настъпила погасителна давност. С това свое действие
ответникът е показал намерение да изпълнява принудително процесните вземания,
респективно е станал повод за завеждане на делото. Ето защо направеното от него искане за
присъждане на разноските в тежест на ищеца се явява неоснователно и ответникът следва да
понесе отговорността за разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 494, 60 лева /платежно
нареждане от дата 28.11.2024 г./, и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева,
платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
09.05.2024 г. Направеното от ответника възражение за прекомернст на адвокатското
възнаграждение е основателно. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да е в
размер на 400 лв., като за неговото определяне съдът взема предвид времето, отделено от
адвоката за запознаване с изпълнителното дело, времето, което му е необходимо да изготви
исковата молба, консумативите за компютърната конфигурация, на която е изготвено,
явяването в едно съдебно заседание. Предвид изложеното ответникът дължи на ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер на 894, 60 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че Е. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. Прохлада, община Д, ул. „П“ № 11 не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „В“, ж.к. МД“, ул. „РПК“ № 4-6, сумата от 11 750, 09 лева - главница по Договор за
кредит от 04.01.2007 г., заедно със законна лихва от 13.05.2008 г. и сумата от 615 лв. –
съдебни разноски по гражданското дело, за които суми е издаден изпълнителен лист от
14.05.2008 г. по ч. гр. дело № 252/2008 г. по описа на РС-К и които суми са били предмет на
изпълнително дело № 20088380401136 по описа на ЧСИ с рег. № 836, като погасени поради
изтекъл петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „В“, ж.к. МД“, ул. „РПК“ № 4-6 да заплати на Е. М. Х., ЕГН: **********, с
адрес: с. Прохлада, община Д, ул. „П“ № 11 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 894, 60
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3