РЕШЕНИЕ
№ 4679
гр. София, 26.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110215576 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-025043 от
01.10.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ц. Л. Д., с ЕГН: ********** са му
били наложени двеадминистративни наказания - 1.). административно
наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева на основание
чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и 2.).
административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева на
основание чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Ц. Л. Д. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Я. Ч. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени административни
нарушения. Счита се, че не е налице умисъл за тях. Посочват се подробни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
1
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 13.10.2025г. - виж клеймо
от пощенски плик и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет)
дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на
07.10.2025г. - чрез писмена разписка, инкорпорирана в Наказателното
постановление, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на
жалбоподателя Д. (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-025043 от 01.10.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на Ц. Л. Д., с ЕГН: ********** са му били наложени
двеадминистративни наказания - 1.). административно наказание „парична
глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл.25, ал.1 от ЗДвП вр.
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и 2.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева на основание чл.123, ал.1, т.3, б.
„в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
На 08.08.2025г., около 12:00 часа свидетелят Л. управлявал в гр.София
по дясното пътно платно на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 120 към
улица „Урвич“ своя лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №
********. Същият подал сигнал до телефон 112, че автомобилът марка
„Фолксваген Кади“ с рег. № *********, управляван от жалбоподателя Ц. Л.
Д., е ударил неговия автомобил - „Фолксваген Голф“ с рег. №
*************, в областта на лявото странично огледало, което се счупило.
Свидетелят Р. и жалбоподателя Д. спрели странично своите моторни превозни
средства, за да не пречат на движението. Разговаряли. След, което
жалбоподателят Д. си тръгнал (бил е с клиент в таксиметровия си автомобил).
Щети по автомобила на жалбоподателя Д. нямало (такива не са установени).
Очевидци на събитието също липсвали. На местопроизшествието пристигнал
2
служителят С. М. С. на длъжност - младши автоконтрольор при СДВР - ОПП.
Същият съставил констативен протокол за ПТП № 2025-1022-10496-1.
Ползвал за информация за ПТП само и единствено твърденията на свидетеля
Р. Не е била извършена снимка на автомобила на свидетеля Р. в засегнатата му
част от служителя С. - в областта на лявото станично огледало. Свидетелят Р.
не е споделил, че е разговарял с жалбоподателя Д. пред служителя Стефанов
(такива факти не са били изнесени и пред органите на СДВР-ОПП в
писмените му сведения, а само пред съда). Твърдял първоначално, че
жалбоподателят Д. е тръгнал самоволно от местопроизшествието. В пътния
район на твърдения инцидент липсвали камери. Жалбоподателят Д. попълнил
декларация за ПТП и посочил в нея, че свидетелят Рангелов не го е допускал
да се пристрои в лентата за движение в инкриминирания пътен участък, което
можело да бъде основание за настъпилия инцидент. Жалбоподателят Д. не е
възприемал да е извършил инцидент.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ не се потвърждава тезата на
административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.
Липсва умисъл за вменените в юридическа отговорност на жалбоподателя Д.
административни нарушения. Показанията на основния и единствен по делото
очевидец на твърдяното нарушение - свидетелят Л., са заинтересовани,
обвиняващи, преднамерени, личностово повлияни от негативни емоции и
противоречиви съгласно принципите на устността и непосредствеността (при
неговият разпит от съда). Същият излага пред съда, че след твърдяният
инцидент е разговарял с жалбоподателя Д., който е останал на
местопроизшествието. Свидетелят Р. посочва, че в таксиметровият автомобил
„Фолксваген Кади“ с рег. № ******* е имало клиент, с който
жалбоподателят Д. продължил след това в избраната посока за
осъществяването на транспортната си дейност на таксиметров шофьор.
Същевременно, показанията на свидетеля Р. не се потвърждават от друг
независим доказателствен източник на информация относно факта, че е било
засегнато, увредено или счупено лявото му странично огледало на неговия
автомобил. Не е извършен независим оглед на местопроизшествието. Липсват
видеоснимки на засегнатата част на лекия автомобил на свидетеля Р. Не е ясно
от какъв фактор е било счупено или засегнато въпросното огледало - от
производствен дефект, от амортизация, от външено човешки удар, и/или от
физическо съприкосновение в резултат на външен допир с част от МПС. (Тези
факти могат да се изяснят само чрез експертиза, но съдът не е установил
никакви обективни находки по делото, въз основа които да може допусне
изпълнението на такава). Експертизата може да се основава на видеоснимки,
на видеозаписи и на независими данни от оглед на местопроизшествие (а
такива липсват), но не и на свидетелски показания, които са субективни. По
автомобила на жалбоподателя Д. не е имало щети и такива не са
документирани. Пред съда свидетелят Р. посочва, че жалбоподателят Д. е
разговарял с него, а в писмените си сведения пред СДВР-ОПП същият излага,
че жалбоподателят Д. изобщо не е спирал, а продължил нараво в своята посока
3
на движение. Декларацията за ПТП на жалбоподателя Д. сочи, че в
поведението на свидетеля Рангелов като водач на МПС е имало неправомерни
действия - че не е бил допускан от свидетеля Рангелов да се пристрои със
своето МПС в лентата за движение с оглед маркировката от пътното платно.
Тези факти от декларацията на жалбоподателя Д. не се опровергават от
материалите по делото, напротив всяват съмнение в достоверността на
показанията на свидетеля Р., които са и противоречиви сами по себе си.
Показанията на свидетелите А. С. С. и И. Н. Ц. не носят доказателствена
информация, тъй като не са били свидетели очевидци на твърдяното събитие
(такива изначално не е имало), а са работели само по писмените сведения по
преписката. Не е била събрана от актосъставителя Станилов допълнителна
независима доказателствена информация. Такава не може обективно да се
установи служебно и от съда - като например снимки, видеозаписи, и/или
документиран оглед на местопроизшествие; огледи на инкриминираните
моторни превозни средства, съдебна експертиза.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство не се установява и не се доказа,
жалбоподателят Ц. Л. Д. да е извършил вменените му в отговорност от
обективна и субективна страна административни нарушения по чл.25, ал.1 от
ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП (съгласно аргументите на съда от
доказателствени и правния му анализ). По тези съображения издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за
правна помощ за сумата от 400.00 лева. В тази връзка, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
4
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът
на процесуалните действия на адвокат Я. Ч. са съответни на значително
положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуално-
следствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия
вид. Правната помощ на адвокат Ч. е съответна на реално положения от него
по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат Ч. е съответна и
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-025043 от
01.10.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ц. Л. Д., с ЕГН: ********** са му
били наложени двеадминистративни наказания - 1.). административно
наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева на основание
чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и 2.).
административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева на
основание чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА Ц. Л. Д., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5