РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503345 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Профи кредит
България“ЕООД против решение № 1765/14.10.2021г. по гр.д.№ 7609/2021г. на ПдРС, VІІ
гр.с., с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемия А. А. И.
сумата от 323,56 лева, представляваща недължимо платена при начална липса на основание,
съставляваща възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2016г. и сумата 490,63 лева, представляваща недължимо платена при
начална липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
същия договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху посочените суми.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен бил извода на РС, че годишният процент на разходите по договора за кредит
надхвърлял 50 %, а дори и това да било вярно следвало да бъде приложена разпоредбата на
чл. 19, ал.6 от ЗПК. Оспорват се като неправилни и незаконосъобразни изводите на РС
относно наличието на нарушение на изискванията по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
От въззиваемия А. А. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа изводите на
първоинстанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7609/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с. е образувано по искова
молба от А. А. И. против „Профи Кредит България”ЕООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: -сумата в размер на 50,00 лева-
недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за
1
потребителски кредит № **********/25.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 12.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата от 100,00 лева- недължимо платена при липса на основание по клауза за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 12.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата. С определение в
публично съдебно заседание на 30.09.2021г. е допуснато увеличение на исковете като
първият е увеличен от 50,00 лева на 323,56 лева, а вторият- от 100 лева на 490,63 лева. В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2016г., по силата на който И. получил в заем сумата от 2000 лева за срок
от 24 месеца. Размерът на вноската по договора била в размер от 123,64 лева, при ГПР 48,89
% и годишен лихвен процент от 41,17 %. Общата дължима сума по кредита възлизала на
2967,36 лева. Към договора за кредит било сключено споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
предоставянето на допълнителния пакет услуги, следващо заемателят да заплати
възнаграждение в размер от 1500 лева, като същото било разсрочено на вноски от по 62,50
лева. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържанието му не
отговаря на изискванията по чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК.
С подадения от „Профи Кредит България”ЕООД отговор на исковата молба
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен горепосочения договор за
паричен заем № ********** от 25.08.2016г., по силата на който заемодател е предоставил на
заемателя сумата от 2000 лева, при горепосочените условия. В т.VI от договора е договорено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1500 лева, което е
платимо на вноски от 62,50 лева всяка. Тези погасителни вноски са включени в
погасителния план към договора за паричен заем. Безспорно е също така, че въззиваемият е
заплатил общо 2831,87 лева, от които 323,56 лева- възнаградителна лихва, и 490,63 лева-
възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Горното положение произтича от
разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на
потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по
потребителските договори са от императивен характер. В този смисъл действителността на
подписания между страните договор за потребителски кредит ще следва да се прецени на
общо основание с оглед и на подписаното заедно с договора споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
На практика със споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги се
въвеждат допълнителни разходи, в резултат от които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишният процент на разходите реално са значително по- големи
размери от тези, посочен в договора за потребителски кредит. При всяко положение ГПР
надхвърля петкратния размер на законната лихва по чл.19, ал.4 от ЗПК. Действително в
договора, освен дължимата сума по кредита от 2967,36 лева, е посочено и общо задължение
по договора и споразумението в размер от 4467,36 лева. Тази информация обаче е
подвеждаща, тъй като предполага разходите по споразумението да са отделни и независими
от тези по договора, което очевидно не е така.
Така, както са формулирани допълнителните услуги:“ 1. Приоритетно разглеждане и
2
изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, същите се явяват безпредметни и за тях не би следвало да
се дължи каквото и да било допълнително възнаграждение. При положение, че
споразумението се подписва не по- рано от датата на подписване на самия договор за
потребителски кредит, приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно
безсмислено, защото той вече е разгледан и е постигнато съгласие за сключването му.
Срокът за изплащане на договорените парични средства на потребителя следва да е
уговорен в самия договор, а и понятието „приоритетно“ не предполага конкретен срок за
изплащане, поради което и не създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо
тези, които би следвало да са договорени със самия договор. Възможностите по т.т.2- 4 от
споразумението съществуват и без подписване на същото. Реализирането им не зависи само
от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните за разсрочване на
задълженията по договора, както и за промяна на падежа на погасителните вноски. В този
смисъл подписаният анекс, с който е променен погасителния план, не следва да се разглежда
като резултат от някаква услуга, предоставена от кредитора на потребителя, а от постигнато
между тях общо съгласие, за каквото не е необходимо едната страна да дава възможност на
другата. Относно т.5 следва само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени
преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. В допълнение
към горното следва да се посочи и това, че за нито една от въпросните услуги не може да се
приеме, че е от определена полза за потребителя, която полза да е поне относително
съизмерима с възнаграждението. Всички коментирани по- горе факти дават основание да се
приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги са в противоречие с разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но освен това сключването им води до нарушения и на разпоредбите
на чл.11, ал.1, т.9а и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Налице е и заобикаляне на императивни
разпоредби на закона по смисъла на чл.21 от ЗПК. Съответно- съобразно с разпоредбата на
чл.22 от ЗПК, договорът за паричен заем, ведно със споразумението за допълнителни услуги
към него, се явяват недействителни
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Тази разпоредба е императивна и следва задължително да
бъде съобразена и приложена от съда. Сумите, с които са погасени възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги се явяват недължимо платени. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на представляващото
въззиваемия А.И. Адвокатско дружество“Г.“ бъде присъдена сумата от 360 лева- адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1765/14.10.2021г. по гр.д.№ 7609/2021г. на
ПдРС, VІІ гр.с., с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемия А.
А. И. сумата от 323,56 лева, представляваща недължимо платена при начална липса на
основание, съставляваща възнаградителна лихва по недействителен договор за
потребителски кредит № **********/25.08.2016г. и сумата 490,63 лева, представляваща
3
недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по същия договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху посочените суми.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.***** да заплати на Адвокатско дружество“Г.“, БУЛСТАТ: *****, със
седалище: гр.*****, сумата от 360 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, с
включен ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4