№ 2051
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100102076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. В. В. иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, с
който се иска установяване по отношение на „Х.А.Б.“ЕООД /с предишно наименование
Х.А.Р.А.Б. ЕООД и Х.А.А.А.г ООД/, че ищецът не дължи следните суми: 13731,6евро –
задължение по запис на заповед издаден на 23,05,2008год. и с падеж 01,06,2010год., ведно
със законната лихва от 05,06,2013год. до изплащане на вземането и 1255,7лв. – разноски в
заповедното производство, от които 537,13лв.-държавна такса и 718,57лв.-възнаграждение
за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист 12,06,2013год. по гр.д. №
24133/2013год. на СРС, 39 състав и е образувано изпълнително дело № 20158440400970 по
описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, рег. № 844 на КЧСИ.
Излагат се съображения, че в периода след 22,04,2015год. по изпълнителното дело не
са извършвани изпълнителни действия, поради което същото е прекратено на осн.чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК и относимата към вземането погасителна давност е изтекла към датата на
исковата молба.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът –„Х.А.Б.“ЕООД в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа по
изпълнителното дело да са предприемани регулярно изпълнителни действия, които
прекъсват давността на 03,10,2017год., 14,05,2019год., 29,10,2019год.,08,06,2020год. и
14,09,2021год.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че по молба на ответника на осн.чл.417 ГПК е издаден изпълнителен
лист на 12,06,2013год. по гр.д.№24133/2013год. по описа на СРС, 39 състав, въз основа на
запис на заповед, издаден на 23,05,2008год. и с падеж 01,06,2010год. С цитираният
изпълнителен лист „М.“ООД и Д. В. В. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
„Х.-А.А.А.“ ООД на осн. чл.417 от ГПК сума в размер на 13731,60евро-главница по запис на
заповед, ведно със законната лихва от 05,06,2013год. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1255,70лв., представляваща разноски по делото, а именно-537,13лв.-държавна
такса и 718,57лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се установява,
че въз основа на този изпълнителен лист, по молба на Х.А.Р.А.Б. ООД на 13,02,2015год. е
образувано изп.д. №20158440400970/2015год. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 КЧСИ с
район на действие СГС.
По изпълнителното дело са извършвани справки за имуществено състояние на
длъжниците, вкл. са предприети изпълнителни действия срещу Д.В., чрез налагане на запор
върху вземания на длъжника в редица банки-ОББ АД, Юробанк АД и Райфайзен банк АД на
06,10,2017год.
Видно е взискателят да е депозирал молби по изпълнителното дело поддържащи
висящността на същото на 14,05,2019год., 29,10,2019год., 08,06,2020год., 15,06,2020год. и
14,09,2021год. С молбата от 08,06,2020год. взискателят е представил втори изпълнителен
лист за вземания срещу длъжника от 13,08,2009год. в полза на кредитора за сумата от
8128,64евро, ведно със законната лихва от 16,07,2009год. до изплащане на вземането, както
и 317,96лв. разноски по делото.
Няма данни по делото за връчване на ПДИ на длъжника. Залепено е уведомление на
21,05,2015год.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 439 от ГПК за установяване
недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 9807/2006год. по
описа на СPC,68 състав.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
2
Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до
погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно
прекъсване на погасителната давност относно вземането.
По основателността на исковата претенция:
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за
вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД. Заповедното производство е уредено като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната с депозиране на
заявлението.
Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или с
изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер на
чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за прекъсване на давността, който не може да се
тълкува разширително. Действително признаването на вземането може да се обоснове с
конклудентни действия на длъжника, но бездействието да подаде възражение не е
равнозначно на признаване на вземането.
Относно приложимата погасителна давност следва да бъде съобразно, че вземането
на ответника срещу ищеца произтича от запис на заповед, издаден на 23,05,2008год. с
падеж 01,06,2010год.
На осн.чл. 531, ал.1 от ТЗ, вр.чл.537 от ТЗ исковете по запис на заповед срещу
издателя се погасяват с тригодишна давност. Т.е. приложима е не общата 5годишна, а три
годишна давност. При основания водещи до прекъсване на давността, срокът на новата
давност предвид чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането
по запис на заповед.
Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
3
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно разясненията дадени с т.10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по право като
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на
изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е дължима
преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността за събиране на вземането. След прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни действия и служебно
следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от
ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла погасителната давност за процесните
вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение,
които се считат приложени съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл.
450, ал. 2 от ГПК, връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК,
вписване на възбрана и др.
Изпълнителното дело е образувано преди постановяването тълкувателно решение от
26,06,2015год. по тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват за
изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които по време
на изпълнителното производство давност не тече. В този смисъл спорен е въпросът кой от
двата тълкувателни акта е приложим.
Съдът следва да съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно установеното с
цитираното решение последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване
на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен
акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
4
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент . В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните
си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
В решението се посочва, че такъв е случаят, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС.
Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановена по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година, да поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това.
Предвид горецитираната практика, в конкретния случай, до постановяването на
тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26,06,2015 год., в
отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВС №
3/18,11,1980год., съгласно което по време на образувано изпълнително дело по отношение
на вземането давност не тече.
Доколкото давност относно вземането не тече, то извършването на действия на
взискателят, които поддържат производството, съдът намира да са релевантни за
поддържане висящността на изпълнението. Ето защо до 26,06,2015год. не е налице
прекратяване на делото по смисъла на чл.433, т.8 от ГПК, поради бездействие от страна на
кредитора.
С постановяването на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26,06,2015год. и
обявяването на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 година за изгубило сила, по
отношение на процесните вземания е започнал да тече нов давностен срок.
След този момент, когато вече е в действие ТР №2/26,06,2015год. годно да прекъсне
давността изпълнително действие е налагането на запор върху вземания на длъжника на
06,10,2017год., но само в рамките на висящо изпълнително производство. В периода от
26,06,2015год. до 06,10,2017год. е изтекъл период от 2години, в който не са извършвани
5
изпълнителни действия от взискателя, поради което изп.дело е прекратено, считано от
26,06,2017год. Дори да се приеме изп.дело да не е перимирано на осн.чл.433, т.8 от ГПК, то
вземането е погасено по давност.
Към датата на исковата молба 28,02,2022год. приложимата три годишна давност за
главницата в размер на 13731,60евро е изтекла на 06,10,2020год. На осн.чл.119 от ЗЗД са
погасени по давност и вземанията за разноски.
Съобразно изложеното исковата претенция е основателна.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, но
няма данни за извършени, поради което не се присъждат.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. М. М. се дължи дв. Възнаграждение в размер на
1373,37лв. определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата
претенция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. В. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ул.**** срещу „Х.А.Б.“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
гр.София, ул.**** иск с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, че не дължи сумата от
13731,6евро – задължение по запис на заповед издаден на 23,05,2008год. и с падеж
01,06,2010год., ведно със законната лихва от 05,06,2013год. до изплащане на вземането и
1255,7лв. – разноски в заповедното производство, от които 537,13лв.-държавна такса и
718,57лв.-възнаграждение за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист
12,06,2013год. по гр.д. № 24133/2013год. на СРС, 39 състав и е образувано изпълнително
дело № 20158440400970 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, рег. № 844 на
КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Х.А.Б. ЕООД, с ЕИК ****, с адрес гр.София, ул.**** да заплати на адв.
М. М. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. сумата от 1373,37лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6