Р Е Ш Е Н
И Е № 602
гр.Пловдив, 31.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №303 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ.
Ищецът “ЛЕОПАРД ТРЕЙДИНГ”ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Е.И.С.,
чрез пълномощник адв.Р.В., съдебен адрес ****, , твърди, че между страните
съществуват трайни търговски отношения по продажба на алкохолни напитки, по
които ищецът е продавач, а ответникът – купувач. Твърди се още, че през 2018 г.
ответното дружество е придобило 100 % от дяловете от капитала на „БИБЪЛ
КОМЕРС“ООД, ЕИК *********, с което е поело и задължението да заплати на ищеца
задължения по фактури, издадени за доставени на „БИБЪЛ КОМЕРС“ООД стоки в общ
размер 44 876,54 лв., както следва: ф-ра №153400/26.09.2018 г. на стойност 9
901,68 лв., ф-ра №154000/31.10.2018 г. на стойност 1 952,56 лв., ф-ра
№153865/24.10.2018 г. на стойност 5 129,69 лв. и ф-ра №154269/21.11.2018 г. на
стойност 18 176,87 лв. Поддържа се, че е налице заместване в дълг по смисъла на
чл.102 ЗЗД, за което е налице изрично съгласие на кредитора. Твърди се също
така, че ответникът е извършил частични плащания по всяка фактура,
конкретизирани в уточняваща молба по суми и фактури, както и, че по договора за
продажба е дължим остатък от продажната цена в размер 26 916,53 лв. Въз основа
на изложените обстоятелства е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 26 916,53 лв., дължима по договор за продажба на
алкохолни напитки, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника “КАВЕН-ИРАДИС“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Никола Караджов“
№13, ет.1, ап.Б, представлявано от И.М.М.. В законоустановения срок
писмен отговор на исковата молба не е постъпил.
Ответникът е редовно призован за първото съдебно
заседание, като в призовката, както и във връченото с нея определение по чл.374 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание на 08.10.2019 г. ответникът не
изпраща законен или упълномощен представител, не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът чрез пълномощника си адв.В. желае
на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в
негова полза.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не се явява, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето
защо, следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените
искове да се уважат изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и с оглед заявеното с исковата молба искане, на ищеца следва да се
присъдят деловодни разноски за държавна такса в размер 1 076,66 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер 200 лв., общо 1 276,66 лв. Не следва да се
присъжда претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер 2 650 лв.,
тъй като с приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено плащане
по банкова сметка на пълномощника, а доказателства за реално плащане чрез
банков документ или извлечение от сметка не са представени – в този смисъл т.1
от ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК. Фигуриращите в списъка с разноски на
ищеца „пътни разходи“ не съставляват деловодни разноски по смисъла на чл.78 ГПК
и по аргумент от чл.285 ЗЗД следва да се считат включени в адвокатското
възнаграждение, отделно от това не са представени доказателства такива да са
реално направени, за това и не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “КАВЕН-ИРАДИС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Никола Караджов“ №13, ет.1, ап.Б, представлявано от И.М.М.,
да заплати на “ЛЕОПАРД ТРЕЙДИНГ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от Е.И.С., сумата 26 916,53 лв. (двадесет и шест хиляди деветстотин и шестнадесет
лева и 53 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, представляваща неплатен остатък от цената по договор за
продажба на алкохолни напитки, сключен с „БИБЪЛ КОМЕРС“ООД, ЕИК *********, във
връзка с който са издадени следните фактури: ф-ра №153400/26.09.2018 г. на
стойност 9 901,68 лв. с неплатен остатък 1 941,68 лв.; ф-ра №154000/31.10.2018
г. на стойност 1 952,56 лв. с неплатен остатък 1 668,29 лв.; ф-ра
№153865/24.10.2018 г. на стойност 5 129,69 лв. и ф-ра №154269/21.11.2018 г. на
стойност 18 176,87 лв.; както и сумата 1
276,66 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лева и 66 ст.) – деловодни
разноски в производството по т.д.№303/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ състав.
Решението е окончателно,
като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред Апелативен съд
Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
СЪДИЯ: