Р Е Ш Е Н И Е № 376

    гр.Видин, 29.06.2018г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  тридесети май  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  П. Йорданова като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 2326 по описа  за 2017год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. Виолета Герова против Н.Д.М. ***,  с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника  по силата на сключен  договор за мобилни услуги от 25.01.2015г.  за мобилен телефонен номер ********** по програма Резерв с отстъпка 11.19 лева за срок до 25.01.2017г. Посочва се, че ответникът е ползвал предоставените от ищцовото дружество услуги, за което са издадени три броя фактури, както следва:

фактура № **********/18.02.2015 г., с падеж на плащане 05.03.2015 г., за отчетен период на потребление от 18.01.2015 г. до 17.02.2015г.,  за сумата от 47.52 лева,

фактура № **********/18.03.2015 г., с падеж на плащане 05.04.2015 г., за отчетен период на потребление от 18.02.2015 г. до 17.03.2015г.,  за сумата от 12.68 лева и 47.52 лева – незаплатен баланс по предходния отчетен период по фактура № **********/18.02.2015г., при което общо дължимата сума  е 59.28 лева,

фактура № **********/18.04.2015 г., с падеж на плащане 03.05.2015 г., за отчетен период на потребление от 18.03.2015 г. до 17.04.2015г.,  за сумата от 12.71 лева и 59.28 лева – незаплатен баланс по предходния отчетен период по фактура № **********/18.03.2015г., при което общо дължимата сума  е 71.99 лева.

Посочено е, че след извършена частична корекция на дълга, е останал незаплатен остатък в размер на 69.04 лева за потребените през двата посочени отчетни периода услуги.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да заплаща дължимите суми в посочения срок и поради това ищецът е прекратил едностранно на 18.06.2015г. индивидуалния му договор, като му е начислил и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 192.90 лева. Посочено е, че тази неустойка е в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора.  Поради не плащане в срок, на ответника е начислена и лихва за забава върху главницата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 261.94 лева, от които сумата от 69.04 лева – за незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата от 192.90 лева  – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответникът  в законния едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба. Във възражението против заповедта за изпълнение е посочил, че е ученик и няма възможност да заплати исковите суми. Редовно призован, не се е явил  в съдебно заседание, нито е изпратил процесуален представител.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор за мобилни услуги от 21.01.2015г.,  по който потребителят е избрал  абонаментен план  Резерв за телефонен номер +359*********  с  отстъпка  11.19 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Посочено е, че в случай, че на прекратяване на договора по вина на потребителя или по негова инициатива, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/ номер до края на договора.  

Представени  като доказателства по делото са заверени преписи от 4 бр. фактури, ведно с извлечение за потреблението, както следва:

фактура № **********/18.02.2015 г., с падеж на плащане 05.03.2015 г., за отчетен период на потребление от 21.01.2015 г. до 17.02.2015г.,  за сумата от 47.52 лева, с внесени плащания 0.92 лева и обща сума за плащане 46.60 лева.

фактура № **********/18.03.2015 г., с падеж на плащане 02.04.2015 г., за отчетен период на потребление от 18.02.2015 г. до 17.03.2015г.,  за сумата от 12.68 лева и 46.60 лева – незаплатен баланс по предходния отчетен период по фактура № **********/18.02.2015г., при което общо дължимата сума  е 59.28 лева,

фактура № **********/18.04.2015 г., с падеж на плащане 03.05.2015 г., за отчетен период на потребление от 18.03.2015 г. до 17.04.2015г.,  за сумата от 12.71 лева и 59.28 лева – незаплатен баланс по предходния отчетен период по фактура № **********/18.03.2015г., при което общо дължимата сума  е 71.99 лева.

фактура № **********/18.06.2015 г., с падеж на плащане 03.07.2015 г. на обща стойност 261.94 лева,  от която сума начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 192.90 лева и задължения по предходен период в размер на 69.04 лева.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД  за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения договор за мобилни услуги с  ответника.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.  Този факт не се оспорва от ответника.

От представените  фактура № **********/18.02.2015 г., фактура № **********/18.03.2015г., фактура № **********/18.04.2015г. и фактура № **********/18.06.2015 г., както и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от ответника  мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тази сума от ответника не са ангажирани. Поради това исковата претенция в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 69.04 лева. Възражението на ответника, че няма средства да плати дължимата сума е ирелевантно за спора, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, обстоятелството, че не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. 

 

 

 

 

По отношение на претендираната неустойка, съдът намира следното:

Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, чийто размера е начислен по фактура № **********/18.06.2015 г., с падеж на плащане 03.07.2015 г. на обща стойност 261.94 лева,  от която сума начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора  е в размер на 192.90 лева.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора стандартни абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които е начислена търсената неустойка  липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.

На следващо място, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договора и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самия договор, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

 Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 19.77 лева  за платена държавна такса и  47.44 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. В заповедното производство ще следва да му се присъдят разноски в размер на 8.75 лева за платена държавна такса и 45.18 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 69.04 лева, представляваща потребени и незаплатени  от ответника  услуги по фактура № **********/18.06.2015г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1402- РЗ от 26.06.2017г.  по ч.гр.д. № 1644/2017г. по описа на РС - Видин

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* против Н.Д.М. с ЕГН ********** *** иск за признаване за установяване на вземането за сумата  в размер на 192.90  лева, представляваща   неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 25.01.2015г., чийто размера е начислен по  фактура № **********/18.06.2015г., за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 1402- РЗ от 26.06.2017г.  по ч.гр.д. № 1644/2017г. по описа на РС - Видин, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  заповедното производство в общ размер от 53.93 лева.

ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  исковото производство в общ размер от 67.21 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: