№ 41701
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110141248 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца *******, ЕГН **********,
чрез *********:
срещу ответника „*********“ **, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ************, иск за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит – кредитна линия с № **********, поради противоречието му
със закона;
срещу ответника „********“ ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена
по нищожен договор за потребителски кредит – кредитна линия с № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2025 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника ********* с който е релевирал възражение за недопустимост на предявения
срещу него иск с доводи, че доколкото ищецът първоначално е насочил иска си срещу
другия ответника ************, то последващото му насочване срещу „*********“ **
се явява недопустимо, тъй като представлява последващо субективно съединяване на
искове, чрез привличане на нов ответник. Това възражение се явява неоснователно.
Насочването на един от исковете срещу ответника „*********“ ** е направено от
ищеца в момент, в който исковата молба е била нередовна и в изпълнение на
указанията, дадени от съда в изпълнение на дължимата проверка по чл. 129 ГПК. В
тази връзка направените от ищеца уточнения на исковата молба, в това число и
уточняване на страните, срещу които предявява съответните искове, представлява
отстраняване на нередовности на искова молба, а не изменение на предявените искове.
Ответникът ************ в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал отговора на
исковата молба.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираната сума съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да
му се дадат указания в тази насока. Същевременно съдът констатира, че съгласно
Справка на деловодителя са изготвени служебни преписи на исковата молба и
приложенията за връчване на насрещните страни, за които съгласно чл. 103з, ал. 3
ГПК страната следва да внесе предварително държавна такса, която за 25 бр. страници
е в размер на 2,50 лв.
1
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане, както и да представи доказателства за внесена
държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 2,50 лв. за служебно
изготвени преписи от исковата молба и приложенията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията за внасяне на
държавна такса съдът ще то осъди с крайния съдебен акт.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от 10,30 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника „*********“ ** са сключили договор за потребителски
кредит – кредитна линия с № ********** при следните параметри: главница в размер
на 150 лв., срок на кредитната линия – 12 месеца, срок на всеки транш – 25 дни,
годишен лихвен процент от 0,00 %, лихва по първия транш – 3,75 лв. и годишен
процент на разходите от 42,7 %. Поддържа, че в чл. 17 от договора за кредит било
уговорено, в срок до три дни от подписването на договора кредитополучателят да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски,
разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „*********“ ** всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит в срок един работен ден, считано от
получаване на писменото поискване. Сочи, че в чл. 18 от договора било предвидено,
че третото лице (поръчител/солидарен длъжник) следва да посети някой от офисите на
кредитора и да сключи договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство.
Същевременно в чл. 19 от договора били предвидени множество изисквания, на които
следва да отговаря поръчителя/солидарния длъжник, като това трето лице подлежи на
предварителна проверка и одобрение от страна на кредитора. Твърди се, че в чл. 20 от
договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността
2
на всеки усвоен транш за всеки ден. Сочи, че вземанията по този договор били
прехвърлени с договор за цесия на ответника ************.
Ищецът поддържа, че така сключеният договор за кредит е недействителен,
поради нарушаването на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. В тази върза развива
аргументи, че с предвидената в договора неустойка се цели единствено оскъпяване на
кредита, доколко същата санкционира неизпълнение на задължение на
кредитополучателя да представи обезпечение, което задължение не е основно по
договора, а вторично и неизпълнението му не е свързано с настъпването на вреди за
кредитора. Същевременно задължението за предоставяне на обезпечение е свързано
със значителни затруднения предвид въведените допълнителни изисквания и краткия
срок. В този смисъл ищецът счита, че така уговорената неустойка представлява
известен на кредитора разход по кредита, който следва да намери отражение при
изчисляване на ГПР по кредита, каквото счита, че в случая не е сторено от страна на
кредитора. В тази връзка поддържа, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не
било посочено от какви компоненти се състои ГПР и към същия не бил включен
размерът на неустойката, макар същата да представлявала разход по кредита под
формата на скрито допълнително възнаграждение. Не била посочена коректно и
общата дължима сума по кредита, което въвеждало потребителя в заблуждение и не
му позволявало да прецени икономическите последици от сключването на договора.
При тези твърдения предявява иск срещу първия ответник „*********“ ** за
прогласяване нищожността на договора.
Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че поради
недействителността на целия договор следва да дължи само чистата стойност на
кредита. В тази връзка сочи, че сумата на главницата е в размер на 150 лв., а ищецът е
погасил сума в общ размер на 350 лв. по сметка на втория ответника ************,
поради което следвало да му бъде възстановена от това дружество, като получена без
основание. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *********, в който оспорва иска при възражения за неговата недопустимост
и неоснователност. Същият признава, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит – кредитна линия с № ********** със
соченото в исковата моллба съдържание. Подробно описва процедурата по сключване
на договора и заявява, че ищецът е бил запознат с условията на същия и доброволно
ги е приел. Оспорва договорът за кредит да е недействителен на соченото от ищеца
основание, като излага твърдения, че по отношение на формирането на ГПР са спазени
изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. В тази връзка развива съображения, че както в
договора за кредит, така и в СЕФ е предоставена информация за размера на ГПР и по
какъв начин се формира и същевременно сочи, е същият е в рамките на ограничението,
предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага подробни съображения относно това, че
неустойката не следва да се включва, като разход по кредита при изчисляването на
ГПР, тъй като това вземане е възникнало след сключване на договора. Твърди, че
ищецът е бил предварително запознат със всички възможни суми, с които би могъл да
остане задължен при различни хипотези на развитите на облигационната връзка.
Оспорва се и да е налице заблуждаваща търговска практика. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ************
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове, както следва:
3
установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК .
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
ищеца ******* и ответника „*********“ ** е сключен договор за потребителски
кредит – кредитна линия с № ********** при посочените в исковата молба параметри,
в чл. 20 от който било уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на всеки усвоен транш за всеки ден, през който не е предоставено някое от
договорените в чл. 17 обезпечения.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да докаже, че между страните е
бил сключен посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание,
както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на цели договор на
твърдените основания.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в
исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът е нищожен, както и че е
заплатил на ответника ************ претендираните суми на основание съответните
уговорки в договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираната сума, както и възраженията,
изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5