№ 14903
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110101376 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 95
ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищцата С. Н. Х. твърди, че по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по описа на СРС, 78 състав
била издадена срещу нея в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение от 20.12.2011
г., въз основа на която бил издаден в полза на заявителя изпълнителен лист за следните
суми: 11 960, 10 лв. – главница, ведно със законна лихва от 13.12.2011 г. до окончателното
плащане; 1 616, 95 лв. – лихва и 285, 15 лв. – разноски. Въз основа на този изпълнителен
лист кредиторът образувал изпълнително дело № 1533/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В., което
поради прекратяването на пълномощията му, било преобразувано пред Ч. К. като
изпълнително дело № 10848/2021 г. В периода 2011 г. – 2017 г. банката е разполагала с
изпълнителен лист срещу С. Х., но не го е използвала. Предвид обстоятелството, че
заповедта е издадена по реда на чл. 417 ГПК, то от издаването й до образуването на
изпълнителното дело, производството по нея било висящо. За периода на бездействие
13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. се била натрупала сума, формирана от законната лихва за забава
в размер на 6 733, 76 лв., което представлявало увеличение на дълга с ½ /към главницата от
11 960, 10 лв. се добавила и сумата от 6 733, 76 лв/. Следвало да се има предвид правилото
на чл. 76 Закон за задълженията и договорите, че първо се погасявали лихвите, а сетне
главницата. Към 11.09.2023 г. в рамките на образуваното изпълнително дело били изплатени
4 207, 37 лв., представляващи лихви. Общо платената сума била в размер на 7 935, 01 лв. За
периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. сумата в размер на 6 733, 76 лв., представляваща
законна лихва не се дължала поради изпадането на кредитора в забава.
Предвид изложеното ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника сумата от 6 733, 82 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 11 960, 10 лв.
за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. В условията на евентуалност е поискано осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 733, 82 лв., представляваща понесените от
нея имуществени вреди в резултата от злоупотреба с процесуални права, извършена от
ответника, заедно със законна лихва от 08.01.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/
до окончателното плащане. Претендират се разноски. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че с
1
разпореждане от 18.01.2012 г. била допълнена заповед за изпълнение от 20.12.2012 г., като
бил обезсилен изпълнителният лист. Новият изпълнителен лист бил издаден на 20.06.2017 г.
На 21.06.2017 г. кредиторът подал молба за образуване на изпълнително дело, която била
уважена и било образувано изпълнително дело № 1533/2017 г. по описа на ЧСИ Д.В. с рег. №
861. На 16.11.2018 г. производството по него било прекратено по отношение на
поръчителката Г.С. поради обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на нея.
Длъжницата С. Х. не подала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК,
която й е била връчена на 29.09.2017 г. След изтичане на срока за възражение, конкретно на
14.10.2017 г., започвал да тече нов петгодишен давностен срок. За периода от образуване на
изпълнителното дело били извършвани следните изпълнителни действия, които прекъсвали
давността: налагане на два запора върху банкови сметки на длъжницата и върху трудовото й
възнаграждение с дата 27.06.2017 г.; налагане на запор на дружествени дялове на
длъжницата в конкретно търговско дружество с дата 14.08.2017 г.; налагане на запор върху
трудово й възнаграждение с дата 10.09.2018 г.; молба за предприемане на конкретни
изпълнителни действия с дати 12.11.2021 г. и 10.05.2022 г.; изпратено запорно съобщение до
работодател с дата 07.11.2022 г.; наложен запор на вземания на длъжницата с дата 29.12.2023
г. За периода 30.08.2017 г. – 06.03.2025 г. били постъпвали суми вследствие на предприетите
принудителни способи. Иска оставяне без разглеждане на предявените искове като
недопустими или отхвърлянето им като неоснователни. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на ищцовите.
От фактическа страна съдът установява следното:
На 20.12.2011 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
78 състав, в която е разпоредено соченото за длъжник лице С. Н. Х. да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД следните суми: 11 960, 10 лв. – главница за дължими суми по извлечение от
сметка, заедно със законна лихва от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането; 1 616, 95 лв. –
лихва за периода 15.01.2011 г. – 12.12.2011 г. и 285, 15 лв. – съдени разноски.
На заповедта е отбелязано, че на 20.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по
нея.
Със свое разпореждане от 18.01.2012 г. заповедният съд е допълнил издадената заповед,
като е осъдил соченото за длъжник лице Г.П.С. да заплати в условията на солидарност
дължимите по заповедта суми. Със същото разпореждане е обезсилен издадения на
20.12.2011 г. изпълнителен лист и е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист.
На 18.01.2012 г. е издаден нов изпълнителен лист.
Направено е отбелязване, че същият е получен на 28.02.2012 г.
На 20.06.2017 г. бил издаден втори изпълнителен лист за сумите по заповедта.
На 12.03.2018 г. заповедният съд е обезсилил Заповедта за изпълнение от 20.12.2011 г. в
частта срещу Г.С..
На 21.06.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително дело с
вх. № 27839/24.06.2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 861 с район на действие СГС.
На 29.06.2017 г. на длъжницата С. Н. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение за
сумите по издадения на 20.06.2017 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по
описа на СРС, 78 състав. В нея е отбелязано, че длъжницата следва да заплати по сметка на
ЧСИ следните суми: 11 960, 10 лв. – главница; 6 800, 07 лв. – законна лихва за периода
13.12.2011 г. – 11.07.2017 г., която продължавала да се начислява до пълното изплащане на
главницата; 1 616, 95 лв. – неолихвяемо вземане; 285, 15 лв. – съдебни разноски; 210 лв. –
разноски пред ЧСИ и 1 751, 69 лв. – пропорционална такса в негова полза.
От правна страна съдът приема следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Правният спор по делото се изразява в отговора на въпроса: дали ищцата С. Х. дължи на
ответника „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща законна лихва
2
за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. върху главница в размер на 11 960, 10 лв.
при твърдение, че кредиторът е бил в забава на задължението си да образува изпълнително
дело в периода 13.12.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до 21.06.2017 г., когато е образувано изпълнителното дело. Евентуално
твърдението за недължимост на задължението се обосновава с злоупотреба на кредитора с
процесулани права, тъй като за същия периода е могъл, но не е предприел действия за
образуване на изпълнително дело с цел увеличаване на лихвата по дълга.
В тежест на ответника по главния иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 95 ЗЗД
е било да докаже, че в периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. е дал съдействие на длъжницата
за изпълнение на нейното парично задължение или че за същия период е имал основание да
не приеме предложеното му от нея изпълнение.
По иска с правна квалификация чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на ищцата е било да
докаже, че ответникът е упражнил свои процесуални права в нарушение на изискването за
добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права, а именно, че в
периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. е притежавал изпълнителен лист за процесните
вземания и е могъл да образува изпълнително дело; 2) че ищецът е реализирал загуби в
посочените в исковата молба размери за посочения период, изразяващи се в натрупан дълг в
размер на 6 733, 76 лв. за законна лихва; 3) наличието на пряка причинно-следствена връзка
между деянието на ответника и претърпените от ищцата имуществени вреди. При доказване
на горното, вината на ответника се предполага до доказване на противното. В
доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: че на 20.06.2017
г. се е снабдил с изпълнителен лист и да опровергае законовата презумпция за вина.
По отношение на главния иск за недължимост на вземането паричното задължение
вследствие на забава на кредитора.
Забавата е институт на договорното право и нормативната й уредба се намира в Закона
за задълженията и договорите, чл. 95 – чл. 98. Определението за забава на кредиторът се
съдържа в чл. 95 ЗЗД, където са посочени две възможности за възникване на забава на
кредитора. Първата е когато неоправдано не приеме предложеното му изпълнение, а
втората, когато не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си.
По делото се установява, че ищцата С. Н. Х. е длъжник на „Банка ДСК“ ЕАД. С
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав
кредиторът се е снабдил с несъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен
лист. Това е процесуална възможност на кредитор на парично вземане или на вземане за
предаване на вещ да се снабди с изпълнително основание от съда, което да му даде
възможност да получи изпълнителен лист и да потърси вземането си от длъжника. То се
нарича несъдебно, не защото не се получава от съда, а тъй като кредиторът не води исков
процес, който би му отнел повече време за снабдяване с решение, въз основа на което да му
бъде издаден изпълнителен лист. Въпреки горното, подаването на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК има същите
материални и процесуални последици като подаване на искова молба. Аргумент за този
извод е разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. Ето защо като последица на подаденото на
13.12.2011 г. Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
ГПК е прекъсване на течението на погасителната давност за вземането, но и
правоувеличаващата последица на лихва за забава, в която ответникът изпада в забава в деня
на подаване на заявлението – 13.12.2011 г. От този ден започва да се начислява ежедневно
сума, която е санкция за неговото неизпълнение на признатото със заповедта парично
задължение. Тези последици настъпват обаче след стабилизиране на заповедта, т.е. след като
тя влезе в сила. Нейното влизане в сила се свързва с изтичането на срока за подаване на
възражение срещу нея – чл. 416, ал. 1 ГПК. Тъй като се касае за Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, то влизането й в сила става в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, който е двуседмичен /редакцията на цитираната разпоредба преди изменението й
3
с бр. 100 на Държавен вестник от 2019 г./. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
29.06.2017 г. Заповедта е влязла в сила на 14.07.2017 г. /присъствен ден/. От този ден тя се е
стабилизирала.
Горното обаче не значи, че от този ден се дължи лихва за забава. В заповедта е изрично
посочено, че лихвата за забава се дължи от 13.12.2011 г. – датата на подаване на заявлението.
Неоснователно е направеното позоваване от ищцата на Решение № 50295/23.01.2023 г. по
гр. дело № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о., тъй като правният въпрос, по който е
допуснато разглеждането на делото е свързан с процесуалните възможности за защита на
длъжника по издадена срещу него Заповед за изпълнение.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав е
влязла в сила на 14.07.2017 г., но правните последици от неизпълнението на паричното
задължение на длъжницата по заповедта в частност на дължимата законна лихва е с начало
датата, на която е подадена заявлението за издаването на тази заповед – 13.12.2011 г.
Неоснователно е твърдението за недължимост на сума в размер на 6 733, 82 лв. поради
изпадането на кредитора в забава. Ищцата С. Х. има паричен дълг към кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД. За да бъде уважено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
заповедният съд е констатирал от представените документи, че длъжницата е изпаднала в
забава при погасяването му. Паричното задължение е носимо – чл. 68, ал. 1 , б. „а“ ЗЗД. Това
означава, че длъжникът следва да потърси кредитора по неговото седалище по време на
изпълнението, за да изпълни дълга си. Ако не го направи в срок, той изпада в забава.
На първо място следва да се подчертае, че в случая кредиторът няма задължение, а
право. Право да получи паричната сума, която му се дължи. Предпоставка за изпадането на
„Банка ДСК“ ЕАД в забава е длъжницата С. Х. да предложи изпълнение. Това не е сторено
от нея. За доказване на това обстоятелство ответникът е представил влязлата в сила Заповед
за изпълнение от 20.12.2011 г., която е издадена именно поради неизпълнение на паричното
задължение на длъжницата, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Ако
длъжницата беше изпълнила в срок своето задължение, то тя можеше да се брани срещу
издадената заповед за изпълнение с процесуалните средства в ГПК и да осуети
възможността да й бъде начислена законна лихва в размер на 6 733, 82 лв. за периода
13.12.2011 г. 21.06.2017 г. Следва да бъде отбелязано, че в Поканата за доброволно
изпълнение тази законна лихва е в размер на 6 800, 07 лв. за същия период 13.12.2011 г.
21.06.2017 г., но съобразно диспозитивното начало съдът разглежда по-ниско заявения от
ищцата размер.
По делото липсват доказателства за неоснователно неприемане от кредитора на
дължимата парична сума. Съдът взема предвид спецификата на кредитора – банкова
институция, като погасяването на дълга може да бъде извършено във всеки неин клон на
територията на страната.
Предвид липсата на предпоставка за изпадането на ответника „Банка ДСК“ ЕАД в
забава по приема на носимото парично задължение, то предявеният на основание чл. 124
ГПК вр. чл. 95 ЗЗД главен иск следва да бъде отхвърлен.
При това положение, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск с правно
основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 3 ГПК, упражняването на процесуално право от
представителите на участващите в съдебните производства лица води до отговорност за
нанесените на насрещната страна вреди само тогава, когато са упражнени в нарушение на
изискването за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Следователно за възникване
на виновната деликтна отговорност на това основание е необходимо процесуалното право да
е било упражнено превратно на неговото предназначение – с цел да се достигне до
увреждане на насрещната страна. В настоящата хипотеза ищцата твърди, че снабдяването с
изпълнителен лист от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД срещу нея и незавеждане в продължение
на повече от пет години на изпълнително дело водело до имущественото й увреждане със
4
сумата – равна на законната лихва за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. По същността се
твърди, че ответникът с бездействието си е причинил имуществени вреди на ищцата.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е предприел действия за събиране на паричната сума,
която длъжницата С. Х. не му е заплатила в срок. Снабдил се е с изпълнително основание и
с изпълнителен лист. Това са правомерни процесуални действия, които ищцата в качеството
си на длъжник по изпълнителното производство е могла да оспори с възражение, но не е
сторила това, което е индиция за настоящия съдебен състав, че тя ги приема за
законосъобразни. В преценка на кредитора е кога да започне изпълнителен процес срещу
своя длъжник.
Неговото бездействие има за последица не възникване на отговорност за заплащането
на вреди на своя длъжник, а изтичането на срок, който обуславя настъпването на
погасителна давност за вземането му, което да препятства принудителното му събиране.
Ищцата обуславя настъпилите вреди в нейната имуществена сфера с възникването на
задължение за заплащане на сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща законна лихва за
периода 13.12.2011 г. 21.06.2017 г. Тази парична сума обаче е санкция на нейното собствено
бездействие при заплащането на възникналото задължение за заплащането на главния й дълг
спрямо „Банка ДСК“ ЕАД и не следва от това си бездействие да черпи право на
възстановяване на тази сума под формата на обезщетение от деликт.
Начисляването на законна лихва е санкция за бездействието на длъжника по едно
парично задължение, а не за бездействието на кредитора по неговото събиране. Поради
липса на увреждащо действие/бездействие на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД не следва да се
счита за изпълнен фактическия състав на отговорността по чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД и
предявения на това основание иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът „Банка ДСК“ ЕАД. В
отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Съдът счита, че с оглед фактическата и
правната сложност на делото и съобразно материалния интерес по спора и вземайки предвид
подадения подробен отговор и участие на процесуален представител в откритото по делото
съдебно заседание, то на ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума
в размер на 150 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса. При този изход на делото
същата следва да заплати в полза на Софийски районен съд държавната такса в размер на
269, 35 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Д“, бл.
55, ап. 47 срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М“ № 19 иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 95 ЗЗД за признаване за
установено, че не дължи на ответника поради негова забава в качеството му на кредитор за
образуване на изпълнително дело, сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. върху главница в размер на 11 960, 10
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Д“, бл.
55, ап. 47 срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „М“ № 19 иск с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 6 733, 82 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, в
резултат на злоупотреба с процесуални права, изразяващи се във формирана законна лихва за
забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. следствие бездействие на ответника да
5
образува изпълнително дело срещу ищцата, заедно със законна лихва за забава от 08.01.2024
г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Д“, бл. 55, ап. 47 да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „М“ № 19 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 150 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Д“, бл. 55, ап. 47 да
заплати на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 269, 35 лв.,
представляваща държавна такса за предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6