№ 1934
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110218017 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. К. С., ЕГН: **********, против
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-011413/28.05.2024 г., издадено
от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, с което
на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Жалбоподателката твърди, че на пешеходната пътека не е ималоо стъпили
или преминаващи по нея граждани. Сочи, че на кръстовището с ул. „Люлин
планина“ е видяла мъж с цигара в ръка, който я е видял, останал е на тротоара,
където е, а тя много бавно продължила, както се и движела, защото търсила
място за паркиране. При този случай наоколо нямало никого, а патрулната
кола я спряла със звуков и светлинен сигнал когато вече била стигнала до
болница Пирогов. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП или за
намаляване размера на наложената глоба.
В открито съдебното заседание, жалбоподателят С., редовно
уведомена, се явява. Представя писмено становище по съществото на спора, в
което твърди, че описаното в НП нарушение не е доказано. Същото становище
изразява и устно пред съдебния състав, като поддържа, че показанията на
разпитаните свидетели не са достоверни.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
1
представител. По делото са представени писмени бележки, в които е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане в полза на въззиваемата
страна на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвди становищата на страните, въз основа на
доказателствата по делото и закона, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и в насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка по случая:
На 12.05.2024 г., в 21:12 часа, в гр. София, Л. К. С., ЕГН: **********,
управлявала лек автомобил, марка „ПЕЖО“, модел „206“, с рег. № СА 2713
ММ, собственост на „Литон Инженеринг“ ООД, БУЛСТАТ: *********,
движейки се по бул. „Пенчо Славейков“, с посока на движение от бул. „Прага“
към бул. „Ген. Тотлебен“. При кръстовището с ул. „Люлин планина“ имало
пешеходна пътека, която била изкуствено повдигната и сигнализирана с пътни
знаци и маркировка. Жалбоподателката Л. С. се движела с посочения по-горе
автомобил, в дясна лента за движение, като приближавайки пешеходната
пътека, в ляво от нейния автомобил се движил полицейски автопатрул в състав
Николай Лозанов и И. И., които забелязали, че по пещеходната пътека, от ляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобилите, се движи пешеходец.
Полицейският автомобил намалил скоростта с цел да спре и да пропусне
пресичащия пешеходец, но жалбоподателката не намалила скоростта, а
преминала пред пешеходеца и с тези си действия го принудила да спре
пресичането си на пешеходната пътека. При тези действия на
жалбоподателката, пешеходецът се обърнал към полицейския автомобил с
жестове и посочил автомобила, който вече бил преминал пред него. Поради
това и с оглед невъзможността този автомобил да бъде спрян на мястото на
пешеходната пътека, полицейските служители настигнали автомобила преди
Пирогов и го спрели със звуков и светлинен сигнал, при което полицейските
служители установили, че водач на автомобила е жалбоподателката С., на
която обяснили причината за спиране. На място е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия ГА № 1309014,
екземпляр от който бил връчен на водача на автомобила – Л. С., която е подала
писмено възражение. Във възражението се твърди, че Л. С. е видяла мъж с
цигара в ръка на тротоара при кръстовището с ул. „Люлин планина“, но той
също я видял и останал на тротоара, поради което водачът на автомобила Л. С.
бавно продължила движението си, след което била спряна от полицейски
служители и спрямо нея бил съставен въпросния АУАН. С възражението е
направено искане за проявя на снизхождение при налагане на
административно наказание. Въз основа на АУАН от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, е издадено обжалваното
понастоящем НП, с което на Л. К. С., ЕГН: **********, на основание чл. 183,
2
ал. 5, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в
размер на сумата от 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. НП е
връчено на 02.12.2024 г., а жалбата е подадена на 09.12.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Николай Лозанов и И. И., както и от писмените доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – справка картон на водача;
заповед № 513з-5070 от 21.07.2015 г.; заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи; заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; писмо-отговор от
СДВР, ОПП с вх. № 96370 от 18.03.2025 г.; АУАН Серия ГА № 1309014.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите Лозанов и И. се установяват както
обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателката С. нарушение,
което лично и непосредствено се възприели, така и процедурата по съставяне
на АУАН. От показанията на свидетеля Лозанов се установява, че през месец
май 2024 г., около 21:00 часа вечерта, заедно с неговия колега И. И. са се
движили със служебен автомобил по бул. Пенчо Славейков“, с посока на
движение от бул. „Прага“ към бул. „Тотлебен“, като в района на кръстовището
с ул. „Люлин планина“ имало изкуствено повдигната пешеходна пътека, която
била сигнализирана с пътни знаци и маркировка. Приближавайки
пешеходната пътека, свидетелят видял пешеходец, който пресичал от ляво на
дясно спрямо посоката им на движение, като бил пресякал едната лента,
поради което започнал да намалява скоростта на автомобила с цел да спре и да
пропусне пешеходеца, като в този момент в дясно от тях се движил друг лек
автомобил, водачът на който не предприел такива действия по спиране и
преминал пред пешеходеца, като го принудил да спре пресичането си с цел да
не бъде блъснат и буквално минал пред обувките му. Свидетелят
възпроизвежда спомен и за това, че пешеходецът буквално се обърнал към
полицейския автомобил и с жестове посочил автомобила, който вече бил
преминал пред него. Непосредствено след това, със светлинен и със звуков
сигнал, полицейските служители настигнали въпросния автомобил пред
Пирогов, където го спрели за проверка и разяснили причината за спиране на
водача, която била жена. На място бил съставен АУАН, екземпляр от който бил
връчен на водача. С тези свидетелски показания напълно кореспондира и
заявеното от свидетеля И. И., който след предявяване на наличния по делото
АУАН, възпроизвежда спомените си по случая, вкл. възпроизвежда детайлно
лично възприетата обстановка по случая, вкл. участието на жалбоподателката
С. и множество обстоятелства относно нейните действия и бездействия. От
тези показания става ясно, че този свидетел е съставил процесния АУАН, както
и че лично е възприел извършено от жалбопопдателката нарушение,
изразяващо се в товаа, че не е спряла, за да пропусне пресичащ на пешеходна
3
пътека пешеходец. Свидетелят изрично заявява, че пешеходецът се е намирал
навлязъл в лентата за движение на управлявания от жалбоподателката
автомобил, при което се наложило пешеходецът да спре, за дапропусне
автомобила на жалбоподателката да мине, както и че ако пешеходецът е
направил още една крачка, щял е да бъде блъснат от автомобила на С..
Свидетелят разяснява причините, поради които в такава сутуация
автомобилът на водача-нарушутел не може да бъде спрян на самото място на
нарушението, тъй като това би ограничило трафика и безопасността.
Свидетелят сочи също, че не е разговарял с въпросния пешеходец, а и не е
имал основания да го разпитва, тъй като самият свидетел лично е възприел
извършеното според него нарушение. Разяснява също, че много често има
подобни случаи, при които самите пошеходци, виждайки полицейски
автомобил, започват да сочат нарушителите. От показанията на полицейските
служители непротиворечиво се установява, че лично и непосредствено са
възприели значимите за делото събития, тъй като са се движили успоредно на
управлявания от жалбоподателката автомобил – те в дясна лента за движение,
а тя в лява лента от пътното платно. Констатира се липса на основание за
съмнение в достоверността на тези свидетелски показания, поради което
становището на жалбоподателката в обратен смисъл не се споделя. Тъкмо
обратно – от показанията на свидетелите, разпитани непосредствено пред
настоящия съдебен състав се установява, че възпроизвеждат вярно случилото
се в действителност, вкл. спомняйки си за случая, спонтанно споделят своите
наблюдения относно действията на пешеходеца и на жалбоподателката, в
качеството на водач на МПС. Липсва каквато и да е индикация за това,
твърдението на жалбоподателката, че полицейските служители са я
„рекетирали“ да е вярно. Още повече, че самата жалбоподателка не подкрепя
това свое твърдение с конкретни обстоятелства, а твърди единствено, че
когато са я спрели за проверка, полицейските служители и казали „Сега какво
ще правим?“. Ето защо съдът не приема обясненията на жалбоподателката за
достоверно гласно доказателствено средство, а счита, че същите съставляват
средство за защита и в случая изразяват стремежа на жалбоподателката да се
защити срещу административнонаказателното обвинение, като опровергае
неговата основателност чрез изключване достоверността на свидетелските
показания. Ето защо обясненията на Л. С. не се приемат за достоверни, респ.
въз основа на тях не се установяват значими обстоятелства. С оглед на това и
предвид гореизложеното относно приобщените свидетелки показания, съдът
не споделя виждането на жалбоподателя и за това, че обвинението не е
подкрепено от доказателства. Тъкмо обратно, всички доказателства по делото
кореспондират помежду си, а с показанията си свидетелите по делото
изясняват убедително фактическата обстановка. В своето възражение срещу
акта жалбоподателката признава, че е преминала с управлявания от нея
автомобил през пешеходната пътека, но оспорва, че по нея е имало пресичащо
лице, което обаче категорично се опровергава от свидетелските показания,
потвърждаващи констатациите при извършената проверка, отразени в АУАН.
Настоящият съдебен състав не споделя, че съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
4
доказване на противното, тъй като това положение е в явно противоречие с
презумпцията за невиновност. В конкретния случай повдигнатото срещу
жалбоподателката административнонаказателно обвинение се доказва не
поради посочения законов текст и съставения АУАН, а въз основа на
събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, вкл.
показанията на свидетелите Лозанов и И., достоверността на които не може да
се изключи, само защото те са полицейските служители, които са извършили
проверката.
Видно от приложената по делото заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на
директора на СДВР Николай Лозанов Лозанов е бил оправомощен да
извършва контролна дейност по ЗДвП и да съставя АУАН, а на основание
заповед № 8121к-13318 от 23.10.2019 г. на министъра на вътрешни работи
началник на сектор в ОПП-СДВР „Административно обслужване“ е
компетентен да издава наказателни постановления.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на
актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия
орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по
силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с
приложената по делото заповед.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа
описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е
допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
позволяващи на жалбоподателя Л. С. да разбере за какво нарушение е
ангажирана нейната административнонаказателна отговорност, като са
посочени и нарушените законови разпоредби.
Неоснователни са доводите в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и за несъответствие на
описаната фактическа обстановка с реално осъществената. При съставяне на
АУАН е връчен екземпляр от същия на жалбоподателката, коят е упражнила
правито си на защита, подавайки възражение срещу него. Същевременно
искането, направено в жалбата за приобщаване на запис от проверката,
обективно не може да установи факта на самото нарушение, тъй като
персоналните полицейски камери записват единствено самата проверка, която
в случая е извършена впоследствие. В чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749
от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение е предвидено, че за
осъществяване на контрол върху дейността на служителите, изпълняващи
5
дейности по контрол на пътното движение, се използва и автоматизирана
информационна система „Видеозаснемане на пътния контрол“ (АИСВПК) по
ред, определен в утвърдени организационнотехнологични правила за
информационния фонд. На свой ред нормите на чл. 62, ал. 1, т. 1и т. 4 от
същата инструкция предписват проверка на водач и ППС да се извършва
задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски органи
при следните тактически действия: проверяваното ППС да бъде в обхвата на
средствата за видеозаснемане, с които са оборудвани автомобилите за
контрол, по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, аудиозапис и
видеозаснемане на проверяваните лица и ППС, включително
регистрационните им номера; проверяващият полицейски орган да се
представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено,
повода за спиране, и уведомява водача, че при проверката се осъществява
аудиозапис и видеозаснемане. Анализът на цитираните разпоредби налага
извода, че камерите в полицейските автомобили се използват за
документиране проверки на водачи, нарушили правилата за движение,
задължително при спрял полицейски автомобил, а не за следене на пътната
обстановка при движение на същия. В конкретния случай бе установено и
това, че всички файлове с аудио- и видео информация в централната
компонента се съхраняват за срок от 30 дни, поради което не бяха
предоставени на съда с оглед изтекъл срок за съхранение.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателката е осъществила от обективна и от субективна страна състава
на вмененото й административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства производството по безспорен
начин се установява, че на посочените в НП време и място, жалбоподателката
е управлявала описания лек автомобил, като на пешеходна пътека не е
пропуснала стъпил и преминаващ по нея пешеходец, с което не е изпълнила
задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е извършено виновно при
форма на вината – непредпазливост, като жалбоподателката не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжен да ги
предвиди. Същата не е действала с нужната грижа на водач на МПС, с оглед
на което законосъобразно е ангажирана нейната отговорност по реда на чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ за водач, който не осигури предимство
при преминаване през пешеходна пътека, да се налага наказание глоба в
размер на 100 лева. Наказанието е в абсолютен размер, поради което не може
да се намали, а и липсват смекчаващи обстоятелства, които да обосноват
подобно решение.
Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно,
тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от същия вид.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
6
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски и
такива не следва да се присъждат в нейна полза. Право на разноски има
единствено въззиваемата страна, от процесуален представител на която
своевременно е направено съответно за присъждането на разноски искане. С
оглед на това и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство
се е ограничило до изготвянето на писмени бележки, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 /осемдесет/ лева, за заплащането на които следва
да бъде осъдена жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
011413/28.05.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ (ОПП) при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателката Л. К. С., ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. К. С., ЕГН: **********, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, да заплати на СДВР сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7