МОТИВИ
към
решение по АНД № 7477/2019г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за констатиране
на проява на дребно хулиганство от 27.11.2019г. срещу С.И.М. – родена на *** ***, ***,
българско гражданство, омъжена, основно образование, не работи, в майчинство,
неосъждана, ЕГН **********, за това, че на 27.11.2019 г. в гр. Р. в района на
площад П. е извършила непристойна проява на публично място, изразяваща се в
това, че е отправила заплахи и е проявила физическо насилие чрез скубане на
косата и удряне на шамари спрямо В. Л. Ш. с ЕГН **********, с
което е нарушил обществения ред и спокойствието.
Защитникът
на нарушителя М. – адвокат Г. поддържа, че е осъществена проява на дребно
хулиганство съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ от страна на С.И.М.,
като на27.11.2019 г. около 06,00 часа е възникнал конфликт между нея и жената,
която живее на съпружески начала с нейния свекър, след който конфликт М. е
оскубала жената, с която свекър й живее. Посочва, че деянието, което е
съществено, е извън нормата, предвидена в чл. 325 от НК, безспорно става въпрос
за дребно хулиганство, за което се предвижда задържане до 15 денонощия в звено
на МВР или глоба от 100 лева до 500 лева. Предлага при вземане на решение съдът
да съобрази факта, че М. не е осъждана, има чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, майка е на две деца, понастоящем едното е на 5 месеца, което тя кърми, и
единствено и само тя полага грижи за него, не може да го остави да го гледа
друг човек с оглед неговата малка възраст. Предлага да и бъде наложена глоба в
размер от 100 лева, тъй като същата не работи, в майчинство е, и единствените й
доходи са само парите, които получава с оглед последното. Поддържа, че едно
административно наказание глоба в размер на 100 лева ще въздейства
възпрепятстващо и превъзпитателно за нея самата.
Нарушителят
М. се явява в съдебно заседание. Сочи, че е съгласна с казаното от защитника
си, няма какво да добави. В последната си дума заявява, че съжалява за това,
което е станало.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
С.И.М. е родена на *** ***, ***, българско гражданство, омъжена, основно
образование, не работи, в майчинство, неосъждана, ЕГН **********
Съдът
намира са установено, че нарушителят С.И.М. била омъжена и живеела в гр.Р. с А.
М., а в същият град живеела и В. Л. Ш. на семейни начала с И. М. – бащата на А.
М.. Между двете семейства имало конфликт поради по имуществени въпроси.
Сутринта
на 27.11.2019 г., около 06:00 часа, в
гр. Р. в района на площад П., пред магазина на И. М. отново възникнал конфликт
между последния и А. М.. При това, на мястото били и С.И.М. и В. Л. Ш., които
също влезли в пререкание по повод горното, с участието и на трето лице – Д. Л.
Е.. В хода на последния на горното публично място, в присъствието на множество
неустановени лица, чакащи да отвори
магазина, В. Л. Ш. нанесла удар с ръка в лицето на С.И.М.. В отговор на
последното, С.И.М. проявила физическо насилие спрямо В. Л.
Ш., като започнала да я скубе за косата, а след това отишла и взела брадва, с
която заплашила Ш., с което е нарушила обществения ред и спокойствието.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от А.
Д. Ш. и С. Й. М., които непротиворечиво
и последователно описва фактите във връзка с описаната от съда като установена
фактическа обстановка. Съдът намира обясненията на А. Д. Ш. и С. Й. М. за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
Горната
фактическа установка се установява и от обясненията на самия нарушител М.,
който също описва горните събития, признава, че е скубала Ш., както и че в
взела брадвата/ Съдът намира, че обясненията на нарушителят Ш. напълно
кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите като истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят С.И.М. –
родена на *** ***, ***, българско гражданство, омъжена, основно образование, не
работи, в майчинство, неосъждана, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
27.11.2019 г. в гр. Р. в района на площад П. е извършила непристойна проява на
публично място, изразяваща се в това, че е отправила заплахи и е проявила физическо
насилие чрез скубане на косата спрямо В. Л. Ш. с ЕГН **********, с което е
нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – заплахи, посредством
брадва и физическо насилие чрез скубане на косата спрямо В. Л. Ш., което
действие следва да се подведе под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като М. е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните последици от поведението си и е целяла
тяхното настъпване. Същата е знаела и не е могла да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Макар между В. Л. Ш. и С.И.М. поначало да е имало някакъв
личен конфликт, то в случая нарушителят добре е съзнавал, в условията на
евентуален умисъл, че осъществява една открита демонстрация на незачитане на
установения ред, а именно – телесната неприкосновеност на други лице, и се е
съгласявал с настъпването на тези общественоопасни последици.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9 от НК.
На
следващо място, по делото не се установи посоченото в Aкт
за констатиране на проява на дребно хулиганство от 27.11.2019г. в смисъл, че на
27.11.2019 г. в гр. Р. в района на площад П. да е извършила непристойна проява
на публично място, изразяваща се в това да е проявила физическо насилие чрез
удряне на шамари спрямо В. Л. Ш. с ЕГН **********. Данни за подобни удари,
нанесени от С.И.М. спрямо В. Л. Ш. по делото напълно липсват, не се споменават
в обясненията на А. Д. Ш. и С. Й. М., нито се сочат в обясненията на самара М..
Ето защо административнонаказателното обвинение в този смисъл остава изцяло
недоказано, което мотивира съда да оправдае нарушителя С.И.М. в горния смисъл.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък висок интензитет, намираща израз в във физическа агресия.
Още като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се посочат
характеристичните данни за нарушителя, липсата на данни за предходни осъждания
и налагани административни наказания, не се установява същият да е личност с
висока степен на обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би
било прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът
намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като съобрази
липсата на отегчаващи обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва
да се индивидуализира в минимален размер. Ето защо съдът определи наказание
„глоба“ в размер на 100 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността
на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които
Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.