Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., ............12.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесетада година, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                               ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР: АЛБЕНА ЛАМБЕВА,

ПРОКУРОР: ИВАН КАДЕВ,

 

като изслуша докладваното от с.Колева в.н.ч.д.№ 4539 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.431 и сл от НПК.

С определение от 20.08.2018г., постановено по н.ч.д.№ 13 715/2018г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, съдът е постановил спрямо П.И.П. принудително лечение от стационарен тип в ЦПЗ ”С.” ЕООД за неопределен срок от време, считано от датата на нейното настаняване, до настъпването на предпоставки за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение, но не по- късно от шест месеца.

Със същото определение съдът е възложил на длъжностно лице при дирекция „З.“ С.О.да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечение на П.И.П..

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от освидетелстваната, в която се изложени доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че синът й е укрит до 22.08.2018г., без нейно разрешение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззиваната инстанция да постанови ново, с което да намали срока на принудителното лечение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП оспорва жалбата и предлага обжалваното определение да бъде потвърдено по изложените в него мотиви и съображения.

Защитата на освидетелстваната моли срокът на принудителното лечение да бъде намален.

В съдебно заседание освидетелстваната П.П. моли срокът на принудителното лечение да бъде намален.

В последна дума освидетелстваната П.П. моли срокът на принудителното лечение да бъде намален.

Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства, такива не са допуснати и от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVI-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните и сам служебно провери атакувания съдебен акт

Решение по ВНЧД № 4539/2018г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 2 стр.

 

намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че досъдебно производство 132/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.№ 2699/2018г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като в хода на разследването било установено, че П.И.П. е лицето1 което на 18.01.2018г. около 12,30 часа на улицата пред бл.********“, отнела чужди движими вещи от владението на Т.Г., като употребила за това сила- блъснала бастуна на Г., тя паднала на земята и взела сумата от чантата й.

Наказателното производство е било прекратено с постановление на СРП от 04.05.2018г. поради невменяемост на П.И.П., установена от заключението на съдебно- психиатрична и психологична експертиза.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Т.Г., протокол за разпознаване на лица и предмети, епикриза от център за психично здраве „Проф.Н.Шипковенски“, заключение на съдебно- психиатрична и психологична експертиза и справка за съдимост.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че по отношение на П.И.П. са налице предпоставките за принудително лечение от стационарен тип. Към момента на извършване на инкриминираното деяние същата е страдала от параноидна шизофрения, параноидно- халюцинаторен синдром, емоционално- волева промяна на личността, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Освидетелстваната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си преди и след извършване на инкриминираното деяние. Обусловеното от заболяването психично състояние не позволява на освидетелстваната да възприема правилно фактите, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания. Освидетелстваната е с перистиращи халюцинаторно- параноидни изживявания, които мотивират поведението й и с това е потенциално опасна за себе си, за своя живот и представлява опасност за обществото. Освидетелстваната не може да дава информирано съгласие за лечение, като това би могъл да направи неин близък родственик или упълномощен представител на общината. Изводите на районния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

При извършената на основание чл.431 от НПК служебна проверка на правилността на определението въззивният съд не констатира основания за отменяне или изменяне на определението, непълнота на доказателствата или допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.431 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.08.2018г., постановено по н.ч.д.№

Решение по ВНЧД № 4539/2018г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 3 стр.

 

13 715/2018г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.