РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Кърджали, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500323 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 9480/22.08.2025 г., п.кл. 21.08.2025г. по
входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от Н. Д. А. от с.З., общ.К.,
представлявана от представител по пълномощие адв.И. П. от АК – Х., срещу решение
N 374/26.07.2025 г. по гр.д. N 1796/2024 г. по описа на РС – Кърджали.
Решението на РС – Кърджали, с което делбеният недвижим имот е изнесен на
публична продан на основание чл.348 от ГПК и е отхвърлена възлагателната
претенция по чл.349, ал.1 от ГПК на съделителя Н. Д. А., както и е отхвърлена
възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК на другия съделител Б. Б. Д., се
обжалва от съделителя Н. Д. А. в частта, с която имотът е изнесен на публична продан
и е отхвърлена възлагателната й претенция, с искане в тази му част да се отмени и
вместо това да се постанови решение, с което процесният имот да се възложи изцяло в
неин дял и дела на другия съделител да се уравни в пари съгласно заключението на
вещото лице по делото за този размер. Решението се обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Оплакванията на въззивника са, че въпреки наличието на
всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, същата
не е приложена. Вместо това неправилно е приложен чл.348 от ГПК като резултат от
необосновано позоваване от първоинстанционния съд на факт, посочен от ищеца по
1
друго гр.д. N 344/2022г. по описа на РС-Момчилград, че страните са закупили
апартамент в Н. чрез ипотечен кредит. За този факт не били събрани доказателства по
надлежния в ГПК ред както по другото, така и по настоящото дело, като по първото
дело, приключило със споразумение, този факт не се установявал от диспозитива на
решението. По този начин, в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд се е позовал на този факт, без същият да е бил посочен от
която и да е от страните по делото и без за установяването му съдът да е дал указания
за ангажиране на доказателства, наред с което не допуснал представената в съдебно
заседание чрез процесуален представител декларация за имотно състояние на Н. А..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. Б. Д., чрез представител по
пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва изцяло, с искане обжалваното
решение да се потвърди и да му се присъдят разноски за въззивна инстанция. Сочи, че
с оглед наличните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че
страните в производството притежават и друго, закупено по време на брака им,
жилище в К. Н., в резултат на което постановил обжалваното решение, с което
процесният недвижим имот е изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът Н. Д. А. не се явява и поддържа въззивната
жалба чрез представител по пълномощие, който моли обжалваното решение да се
отмени, като се постанови решение, с което неподеляемият делбен имот да се възложи
на въззивника на основание чл.349, ал.1 от ГПК, като представя декларация за имотно
състояние, изходяща от Н. Д. А., с която същата декларира притежание на 1/2 идеална
част от процесния делбен имот.
В съдебно заседание въззиваемият Б. Б. Д. не се явява, поддържа отговора на
въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който моли обжалваното
решение да се потвърди и претендира разноски за въззивна инстанция.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по предявен от Б. Б.
Д. против Н. Д. А. иск за делба на недвижим имот – Апартамент N **, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор N 40909.111.560.1.12 по КККР на гр.
К., одобрени със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп. директор на АК, с
последващо изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект от 28.06.2019 г., адрес
на имота: град К., кв. „В.“, ул. „Н.“ N **, ет. *, разположен в североизточната част на
трети етаж на сграда с идентификатор N 40909.111.560.1, със застроена площ на
апартамента 112.61 кв. м., състоящ се от антре, две спални, дневна - кухня, тоалетна,
баня - тоалетна. лоджия и балкон, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема:
на същия етаж - обект N 40909.111.560.1.11; под обекта - обект N 40909.111.560.1.8, и
2
над обекта - N 40909.111.560.1.16, ведно с принадлежащото му мазе N ** с полезна
площ 4.28 кв. м., при граници: североизток - коридор, югоизток - мазе N **, югозапад -
мазе N *, както и с припадащите се 5.00 % идеални части от общите части от на
сградата, с 6.41% идеални части от общите части на жилища-стълбища, входове и
коридор, в размер на 19.11 кв. м., както и ведно с 5.374%, съответстващи на 35.47 кв.
м. от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата,
съставляваща поземлен имот с идентификатор N 40909.111.560 по КККР на град К.,
одобрени със заповед N РД-1866/18.10.2006 г. на изп. директор на АК, с последно
изменение засягащо поземления имот от 28.06.2019 г., адрес на поземления имот: град
К., кв. „В.“ , ул. „Н.“ N **, целият с площ 660 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15
метра/, при съседи на поземления имот: ПИ N 40909.111.413, ПИ N 40909.111.89, ПИ N
40909.111.414 и ПИ N 40909.111.97, с искане за допускането му до делба при равни
квоти, по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, при твърдения, че имотът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяването
на брака поради развод с влязло в сила съдебно решение от 02.03.2023г., при равни
идеални части с оглед на трансформирането й в обикновена съсобственост.
С влязло в сила решение е допусната делба на недвижимия имот при равни
идеални части за всеки от бившите съпрузи, след като е установено, че имотът е
придобит по време на брака им при условията на съпружеска имуществена общност,
която с прекратяване на брака с развод е трансформирана в обикновена съсобственост.
С обжалваното решение първоинстанционният съд в проведената втора фаза на
делбата е отхвърлил възлагателните претенции на страните, основани на
предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК, като е приел, че с представеното по делото
решение N 46/02.03.2023 г. по гр. д. N 344/2022 г. по описа на РС-Момчилград, с което
е прекратен брака между страните, като е предоставено на Н. Д. А. упражняването на
родителските права върху малолетните, в т.ч. и понастоящем деца на страните – И. Б.
Д., роден на ******** г., И. Д., роден на ******** г. и А. Б. Д., роден на ********** г.,
не е установено по разпределената им доказателствената тежест наличието на всички
предпоставки за уважаване на възлагателните им претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК, вкл.
нито една от страните не е посочила, нито е представила доказателства за липса на
друго собствено жилище, респ. че процесният имот е единственото жилище, наред с
което в мотивите на бракоразводното решение е посочено, че страните по време на
съвместния им живот закупили апартамент в Н., поради което и независимо от
наличието на другите предпоставки по отношение на съделителя Н. Д. А., на която е
предоставено упражняването на родените от брака малолетни деца, при липса на
доказателства, че процесното жилище е единствено, и двете приети за разглеждане
възлагателни претенции са приети за недоказани.
Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК предпоставките за уважаване на възлагателна
3
претенция на бивш съпруг са делбеният имот да е жилищен и неподеляем, същият да е
бил съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод между страните,
бившиятсъпруг, който е поискал възлагане, да няма собствено жилище и на него да е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака.
Установено е по делото, в т.ч. и от неоспореното от страните заключение на
допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа екпертиза относно
поделямостта и пазарната стойност на имота, че делбеният имот е жилищен, реално
неподеляем поради невъзможност да се обособят два /и повече/ самостоятелни обекта
съгласно техническите изисквания на ЗУТ/чл.203, ал.1 и чл.40, ал.1/, като пазарната му
стойност възлиза на 141 500 лв..
Предвид оплакванията във въззивната жалба и предвид, че всеки придобивен
способ на право на собственост е уреден в закона с императивни правила, така както и
всеки способ за осъществяване на делбата е уреден в закона с императивни правила,
при посочената в закона поредност, като по възлагателните претенции на страните
първоинстанционният съд е дал указания за установяване на предпоставките, посочени
в чл.349, ал.1 от ГПК, без да е изпълнил задължението си съгласно чл.145, ал.1 от ГПК
за изясняване на фактите от предмета на делото и от предмета на доказването, като
постави въпрос дали същите имат или нямат собствено жилище, след което и съгласно
чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, и въпреки това е отказал в следващо съдебно заседание да приеме
представена от процесуалния представител на съделителя Н. Д. А. декларация за
семейно и материално и имотно състояние и е върнал същата, в т.ч. и физически, е
налице допуснато процесуално нарушение, по оплакванията за което е дадена
възможност на въззивника Н. Д. А. да представи доказателства дали има собствено
жилище. С изходящата от последната декларация се декларира, че същата притежава
1/2 идеална част от процесния делбен имот.
По този начин е доказано обстоятелството, че съделителят Н. Д. А. няма друго
жилище, с оглед на което са налице всички кумулативно предвидени в чл.349, л.1 от
ГПК предпоставки за уважаване на възлагателната претенция на въззивника, на която
с бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права над
родените от брака и ненавършили все още пълнолетие деца, при което неподеляемият
жилищен имот се постави в неин дял и дела на другия съделител се уравни с пари до
размера на квотата му от съсобствеността, възлизащо на половината от пазарната
оценка на имота в размер на 70 750 лв., което съгласно чл.349, ал.5 от СК е платимо
заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане.
По отношение на спорното изискване претендиращият възлагане да няма друго
жилище, то и при наличие на друго общо жилище на съделителите извън пределите на
4
страната, не е налице пречка делбеният имот да бъде поставен в дял на съделителя Н.
Д. А., защото такава пречка ще е налице само ако тя притежава в своя изключителна
лична собственост друг жилищен имот, но не и когато притежава само идеална част от
жилищен имот. В този смисъл е ТР N 1/2004г. на ОСГК на ВКС и последвалата
съдебна практика, напр. решение N 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. N 14/2009 г., I г. о.,
ВКС, решение N 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. N 6017/2014 г., I г. о., че притежаването на
идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.
Наличието на предпоставката претендиращият възлагане да няма друго
жилище, съделителят Н. Д. А. установява чрез представяне на декларация за имотното
си състояние, в която посочва, че не притежава друго жилище. Според възприетото в
решение N 143/08.02.2017г. по гр.д.N 1693/2016г. на Второ ГО на ВКС становище
имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното
условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/
отм./, респ. по чл. 349 ал.2 ГПК са частни диспозитивни писмени доказателства,
изхождащи от страна по делото. Същите се ползват с материална доказателствена сила
относно установения факт и доколкото тези писмени декларации имат за цел да
установят обстоятелство в полза на лицето от което изхождат, то същите следва да се
ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване
тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето
декларатор. В случая представената пред въззивния съд декларация, при липса на
други доказателства, които да оборват декларираното и липса на възражение, че
съделителят има в своя изключителна собственост друг жилищен имот съд, следва да
бъде зачетена и да се приеме, че този съделител не притежава в своя изключителна
лична собственост друг жилищен имот.
Целта на делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от делбените
имоти, когато е възможно, поради което и законът предвижда различни основания, при
които, ако имотът е неподеляемо жилище, да може да се възложи в дял на един от
съделителите, като специално са защитени правата на някои от тях и конкретно в
случая на съделителя, имащ качеството на бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, щом няма свое собствено жилище.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, в частта, с която описаният в него
делбен недвижим имот е изнесен на публична продан и в частта, с която е отхвърлена
възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК, предявена от съделителя Н. Д. А.
против другия съделител Б. Б. Д., се явява неправилно и следва да се отмени, вместо
следва да се постанови нов, с което на основание чл.349, ал.1 от ГПК на този
съделител да се възложи в дял делбения имот, както и се осъди да заплати на другия
съделител парично уравнение на дела му в размер на 70 750 лв. със законната лихва в
6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
5
Съгласно чл.355, изр. 1-во от ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете им, като правилно с обжалваното решение
страните са осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса върху стойността на
дела им в размер на по 2 830 лв., дължима съгласно чл.8 от ТДТГПК, в която част
обжалваното решение се потвърди.
С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция, въззивникът има право на
разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК за държавна такса за обжалване от 1 415 лв. и за
адвокатско възнаграждение от 400 лв.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 374/26.07.2025 г. по гр.д. N 1796/2024 г. по описа на РС –
Кърджали в частта, с която описаният в него делбен недвижим имот е изнесен на
публична продан и в частта, с която е отхвърлената възлагателната претенция по
чл.349, ал.1 от ГПК, предявена от съделителя Н. Д. А. против другия съделител Б. Б.
Д., вместо което:
ВЪЗЛАГА в дял на основание чл.349, ал.1 от ГПК на Н. Д. А., с ЕГН
**********, с.З., общ.К., обл.К., делбения недвижим имот, представляващ Апартамент
N **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор N
40909.111.560.1.12 по КККР на гр. К., одобрени със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на
изп. директор на АК, с последващо изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект
от 28.06.2019 г., адрес на имота: град К., кв. „В.“, ул. „Н.“ N **, ет. *, разположен в
североизточната част на трети етаж на сграда с идентификатор N 40909.111.560.1, със
застроена площ на апартамента 112.61 кв. м., състоящ се от антре, две спални, дневна -
кухня, тоалетна, баня - тоалетна. лоджия и балкон, при съседни самостоятелни обекти
съгласно схема: на същия етаж - обект N 40909.111.560.1.11; под обекта - обект N
40909.111.560.1.8, и над обекта - N 40909.111.560.1.16, ведно с принадлежащото му
мазе N ** с полезна площ 4.28 кв. м., при граници: североизток - коридор, югоизток -
мазе N **, югозапад - мазе N *, както и с припадащите се 5.00 % идеални части от
общите части от на сградата, с 6.41% идеални части от общите части на жилища-
стълбища, входове и коридор, в размер на 19.11 кв. м., както и ведно с 5.374%,
съответстващи на 35.47 кв. м. от правото на собственост върху земята, върху която е
построена сградата, съставляваща поземлен имот с идентификатор N 40909.111.560 по
КККР на град К., одобрени със заповед N РД-1866/18.10.2006 г. на изп. директор на
АК, с последно изменение засягащо поземления имот от 28.06.2019 г., адрес на
поземления имот: град К., кв. „В.“ , ул. „Н.“ N **, целият с площ 660 кв. м., с трайно
6
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване /от 10 до 15 метра/, при съседи на поземления имот: ПИ N 40909.111.413,
ПИ N 40909.111.89, ПИ N 40909.111.414 и ПИ N 40909.111.97.
ОСЪЖДА Н. Д. А., с ЕГН **********, с.З., общ.К., обл.К. да заплати на Б. Б. Д.
с ЕГН **********, с.Б. N **, общ.М., обл.К. сумата в размер на 70 750 лв. за
уравнение на дела му, в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението,
ведно със законната лихва за забава.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 374/26.07.2025 г. по гр.д. N 1796/2024 г. по описа
на РС – Кърджали в останалата му част, за присъдени държавни такси по делото.
ОСЪЖДА Б. Б. Д. с ЕГН **********, с.Б. N **, общ.М., обл.К. да заплати на Н.
Д. А., с ЕГН **********, с.З., общ.К., обл.К. сумата за 1815 лв., представляваща
разноски за въззивна инстанция от която 1 415 лв. за държавна такса за обжалване и
400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7