Р Е Ш Е Н
И Е
№ 78
25.04.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 35 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.В.П.
от КАК като пълномощник на М.В.А., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** обжалва
решение №287/16.12.2022г. по а.н.д.№278/2022г. на РС - Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с неправилна преценка на събраните
доказателства във вр. с показанията на св.Александър Георгиев и маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира присъждане на
деловодните разноски пред районния съд.
Ответният
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище
по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
визираните касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира
за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №22-1139-000263/18.02.2022г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на М.В.А. на основание чл.638,
ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 20.01.2022г. св.Л. и св.К. като служители на ОДМВР –
Кюстендил спрели за проверка в гр.Кюстендил на ул.“Д.“ в посока към ул.“Г.“ лек
автомобил „О.М.“ с рег.№****. При проверката е установено, че собственик на
автомобила е Г.К. К., а водач е наказаното лице. М.В.А. управлявал автомобила
без да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и без да има
на предно панорамно стъкло залепен валиден стикер за застраховката. Показанията
на св.Г. съдът е приел за изолирани от останалия доказателствен материал
досежно данните за порязване на Г. К., който помолил нарушителя да отиде до
аптеката да му купи превързочни материали.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за съставомерно
деяние, извършено при непредпазлива форма на вината. Съдът е посочил, че като
правоспособен водач деецът е бил длъжен и е могъл да узнае, че управлявания от
него автомобил, собственост на друго физическо лице, няма валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, т.к. за водача съществува задължение
винаги да носи в себе си и представя застраховката. Въпреки, че е отрекъл относимостта
на показанията на св.Георгиев, съдът е преценил, че тези показания не формират
извод за извършено деяние при условията на крайна необходимост. Съдът е отрекъл
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и на
основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е осъдил М.В.А. *** сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Административнонаказателното
производство е проведено при спазване на процедурата за административно
наказване. Съставеният АУАН и издадено НП съдържат реквизитите по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от компетентни длъжностни лица и при спазване
на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Правилни
са изводите на съда по съществото на спора за извършено от дееца съставомерно деяние
по чл.638, ал.3 от КЗ. Събраните от районния съд писмени и гласни доказателства
покриват фактическия състав на посоченото санкционно правило. Показанията на
контролните органи установяват качеството на дееца като лице, което не е
собственик, но управлява МПС в деня и часа на нарушението, за които
обстоятелства страните не спорят. Показанията на контролните органи и проверката
от Гаранционния фонд установяват и второто условие, съгласно което управлението
е по отношение на МПС, във връзка с което притежание и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на съставомерната за отговорността календарна дата. Правилна е
преценката на съда, че деянието е извършено при непредпазлива форма на вината,
доколкото деецът в качеството на правоспособен водач на МПС е могъл и е бил
длъжен да знае, че за автомобила няма валидна застраховка.
Наложеното
наказание е в съответствие с общото правило на чл.27, ал.1 от ЗАНН, т.к. е
съобразено с абсолютния размер на глобата по чл.638, ал.3 от КЗ.
Деянието
не покрива дефиницията за „маловажен случай“ по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Извършеното
не се характеризира с липса или незначителност на вредните последици и не
съдържа други смегчаващи обстоятелства, които да го определят с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Деянието е на просто извършване, поради което извън приложното му поле е
преценката за липса или незначителност на вредните последици. Липсват
смегчаващи обстоятелства. Справката за дееца сочи, че същият многократно е
наказван за други нарушения. Обстоятелството, че деецът е управлявал автомобила
с цел да отиде до аптеката не го освобождава от отговорност да носи в себе си
изискуемите документи за автомобила, между които е застрахователната полица за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Не
е доказано, че състоянието на пострадалия е налагало неотложно действие, което
да не може да се осъществи по друг начин и с други средства.
Правилна
е преценката на съда за отсъствие на предпоставките за деяние, извършено при
условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Присъдените
с решението деловодните разноски са при правилно приложение на чл.63д, ал.5 от ЗАНН с оглед изхода от спора. Разноските са в минималния размер по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №287/16.12.2022г.
по а.н.д. №278/2022г. по описа на РС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.