№ 23954
гр. София, 09.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110129905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. М. М. против „ФБ“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че между ищеца и „ИАМ“АД бил сключен Договор за паричен заем № ----------,
по силата на който на ищеца бил предостаен заем в размер на 2500 лева. Съгласно чл. 4 от
съглашението заемателят следвало да представи обезпечение по кредита – две физически
лица, които следвало да отговарят на определени изисквания на заемодателя, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията отпуснала кредита. Страната поддържа, че в
деня на встъпване в заемното правоотношение по сочения контракт ищецът с
посредничеството на „ИАМ“АД сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на
поръчителство № ----------, по силата на който „ФБ“ ЕООД поело задължение да обезпечи
задължението на ищеца, за което той следвало да заплати възнаграждение на дружеството-
гарант в размер общо на 667,26 лева, което било разсрочено за срока на договора за кредит,
като дължимите вноски се кумулирали към вноските по договора за заем. В исковата молба
са развити съображения, че договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит,
поради което действителността му е обусловена от действителността на главния договор. В
допълнение доколкото договорът за заем се явява потребителски по смисъла на Закона за
потребителския кредит, то клаузите на акцесорния договор за поръчителство попадат под
обхвата на законовите разпоредби в защита на потребителите. Ищецът поддържа, че в
договора за паричен заем неправилно е определен годишния процент на разходите (ГПР),
тъй като в него не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца по Договора за
предоставяне на поръчителство, като същевременно сключването на соченото съглашение с
ответното дружество било част от условията за отпускане на заема, възнаграждението за
поръчителство било елемент от дължимата от потребителя погасителна вноска и било
отнапред предвидено. В заключение в исковата молба са изложени доводи, че договорът за
паричен заем е нищожен като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10
във вр. с чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно не е посочен действителният годишния процент на разходите, поради което и
акцесорното съглашение за поръчителство се явява недействително. Ищецът поддържа, че
договорът за поръчителство е нищожен, като противоречащ на чл. 138 ЗЗД, тъй като страни
по сделката са поръчителя и длъжника, а не кредиторът и поръчителя, като сключен без
правно основание доколкото на потребителя не се предоставя услуга срещу уговореното
възнаграждение и като накърняващ добрите нрави доколкото уговореното възнаграждение е
в размер повече от половината сума по договора за заем.
По изложените съображения е направено искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че процесният договор за поръчителство е нищожен.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
1
ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направо е искане да бъде задължено
ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания от ищеца, в т.ч. погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните книги, както
и искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено „ИАМ“АД да представи намиращия се у него
Договор за паричен заем № ----------, както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ,
погасени вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните книги.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФБ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител,
поддържа доводи за недопустимост на предявената искова претенция. В подадения отговор
са изложени подробни съображения за липса на правен интерес от предявяване на
установителен иск за нищожност на процесната сделка, тъй като ищецът разполага с друг
път за защита, а именно посредством предявяване на осъдителен иск за връщане на
недължимо платени суми въз основа на договора за поръчителство. По същество на спора
процесуалният представител на дружеството излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че
дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по
занятие, поради което му се следва и съответно възнаграждение. В допълнение се сочи, че
основанието за сключване на договора за предоставяне на гаранция е изпълнение на
договорно задължение на ищеца, произтичащо от договора за заем, поради което
твърдението, че процесният договор е сключен без основание е неоснователно. В подадения
отговор са изложени съображения за неоснователност на поддържаните в исковата молба
доводи за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
сключена в рамките на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 ЗЗД.
Представителят поддържа, че не е налице липса на еквивалентност на престациите, тъй като
срещу уговореното възнаграждение „ФБ“ ЕООД е поело задължение да отговаря за целия
дълг на ищеца, включително и за разноските при неизпълнение. С подадения отговор са
оспорени доводите за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, като сключен
при неспазване на нормите на Закона за потребителски кредит, тъй като нормите са
приложими единствено по отношение на договора за потребителски кредит, какъвто
процесното съглашение не е. Представителят на страната поддържа, че ответникът не е
страна по договора за заем, поради което не би могъл да се ангажира със становище по
релевираните от ищеца твърдения във връзка с неговата действителност. По изложените
доводи е направено искане исковата молба да бъде върната, а производството по делото
прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за
нищожност на процесната сделка, а при условията на евентуалност исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Направено е искане сторените от дружеството съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, а в случай, че на ищцовата страна се
следват съдебни разноски за производството е направено възражение за прекомерност.
С отговора на исковата молба не са ангажирани доказателства и доказателствени
искания, като ответникът се противопоставя на доказателствените искания на ищцовата
страна, тъй като е налице неяснота какви обстоятелства ще бъдат установени посредством
тях.
По направеното от ответника възражение за недопустимост на производството
съдът намира, че следва да предостави възможност на ищеца да уточни извършвал ли е
плащания в погашение на задължение, произтичащо от процесния договор за
поръчителство, като в случай, че плащания са извършени ищецът следва да посочи общо
погасената сума, да изложи твърдения предявявал ли е иск за връщане на дадените суми,
като в случай, че е предявил осъдителна претенция да посочи номера на производство, както
и да обоснове правен интерес от предявяване на настоящата претенция за установяване на
нищожност на сделка, в изпълнение на която е заплатил в полза на ответника суми.
За процесуална икономия, съдът намира, че следва да се произнесе по
2
доказателствената тежест на спора и заявените от страните доказателствени искания,
както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по спора е сключен Договор за предоставяне на гаранция № --
--------/21.09.2021 г. с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на
посочените от страната основания, като в тежест на ответника е да установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесната сделка.
При съобразяване на становището на страните, съдът намира, че на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото,
че между ищеца и „ФБ“ ЕООД е сключен договор за гаранция ( поръчителство), по силата
на който дружеството се задължило да отговаря пред „ИАМ“ за изпълнение на
задълженията на ищеца, произтичащи от сключен между него и „ИАМ“АД Договор за
паричен заем № ----------, като съгласно съглашението получателя на паричен заем се
задължил да заплати такса за предоставяне на поръчителството в размер на 667,26 лева,
която следвало да бъде заплатена на месечни вноски в размерите, условията и на падежите
съгласно погасителен план към съглашението.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че останалите заявени от
ищеца доказателствени искания се явяват ненеобходими за изясняване на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия
съдебен акт с писмена молба по делото с препис за ответника да уточни извършвал ли е
плащания в погашение на задължение, произтичащо от процесния договор за
поръчителство, като в случай, че плащания са извършени - ищецът посочи общо погасената
сума, да изложи твърдения предявявал ли е иск за връщане на дадените суми, като в случай,
че е предявил осъдителна претенция да посочи номера и годината на производство, както и
да обоснове правен интерес от предявяване на настоящата претенция за установяване на
нищожност на сделка, в изпълнение на която е заплатил в полза на ответника суми.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ на молба в изпълнение на дадените от съда указания препис
от същата да се изпрати за становище на ответника най-късно в първото по делото съдебно
заседание без делото да се докладва на съдията-докладчик за постановяване на нарочно
разпореждане.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2023 г. от 09.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
3
определение, а на ищеца и препис от подадения отговор на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4