РЕШЕНИЕ
№ 16038
гр. ******, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110130932 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване
положетилни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане на ищеца срещу ответника за сумата в размер на 525,94 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г.
до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ж.к. „**********”,
******************, абонатен № ******, сумата в размер на 58,29 лв. – главница,
представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.02.2024 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 59,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2022 г. до 07.02.2024 г., и сумата в размер на 10,95 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.02.2024г., и за
които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на апрично задължение по
чл. 410 от ГПК № 7535 от 08.03.2024г. в производството по ч.гр.д. № 11689/2024г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия за битови нужди,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който исковете се оспорват по основание и размер. Релевира възражение за погасителна
давност.
В съдебно заседание ищецът „********** ******“ ***, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 193019/03.06.2025г. поддържа исковата молба и моли за
1
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Р. А. Ч., редовно призован, се представлява от
назначения и особен представител – адвокат И., който поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ***************,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 11689/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК.
От приетият на л.14-15 от досието по делото договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38/26.10.1999г. се
установява, че лицата Р. Д. Ч., А.П.Ч. и Е.П. Ч. – И. са прехвърлили на ответника - Р. А. Ч.,
съответните си идеални части от правото на собственост върху процесния имот, като
прехвърлителя Р. Д. Ч. си е запазила пожизнено право на ползване върху имота. От претото
по делото на л.103 от досието му препис-извлечение от акт за смърт № 0459 от 11.08.2023г.
се установява, че лицето Р. Д. Ч. е починало на 11.08.2003г. Установява се по делото, че с
решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ж.к. „**********“, бл. 70,
обективирано в протокол от 21.08.2002г. е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство с *******************, правоприемник на
което е **************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва
всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и
правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на
решението е сключен Договор № 254 от 29.08.2002г. за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с *******************. Договорът е сключен за срок от пет години с опция
за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните
не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му.
Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – ************** е извършвало услугата дялово разпределение след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е отчитала
уредите в имота, като по време на отчетите с изключение на м.05.2023г. са попълнени
2
документи за главен отчет, приети по делото, подписани от потребител, като вещото лице е
установило, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Експертизата
установява, че в имота има 3 броя монтирани отоплителни тела, съответно три броя
монтирани топлоразпределители, като е монтирана и щранг лира за отопление в банята.
Установено е че в имота не се ползва топла вода, като е монтиран водомер за отчитане на
разхода. Установен е отопляем обем на имота от 121 м3, съгласно акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда от 15.01.1996г., като вещото лице е дало крайно заключение,
че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия
по две пера – за отопление на имота и по перо сградна инсталация. Установено е приспадане
на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две
години, съгласно ЗИ на топломера в АС.
Изслушата ССчЕ установява, че по прогнозни данни са начислени суми в общ размер
от 518,83 лева, от които за сградна инсталация и за отпление на имота общо в размер на
518,83 лева, като след изравняване е установена сума за плащане от 525,94 лева. Установено
е задължение и за заплащане на такси за дялово разпределение в общ размер от 58,29 лева,
за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., като мораторната лихва, изчислена върху сумата от
525,94 лева е в размер от 58,52 лева, за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2024г., а върху
сумата от 58,52 лева в размер от 10,83 лева, за периода от 16.07.2021г. до 07.02.2024г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния
имот в рамките на процесния период – м.05.2021г. до 30.04.2023г., поради което именно той
е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. Ответникът е легитимиран
да отговаря по така предявените искове и доколкото се установи, че запазеното в полза на Р.
Д. Ч. право на ползване е погасено със смъртта й. По делото няма данни които да сочат, че е
налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при
наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие
да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния
период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
3
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в
производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в
производството.
По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така
предявените искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че е правилно начислена.
Съгласно текста на чл. 53 и на чл.69, ал.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването, количеството топлинна енергия се отчита ежемесечно чрез средство за
търговско измерване от топлопреносното предприятие при пряко присъединени клиенти, а
изразходваното количество енергия за БГВ в отделните имоти се разпределя: 1. по
показанията на индивидуалните водомери/топломери – когато на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.
4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. В настоящия случай се установи, че енергия за БГВ не е отдавана, а такава за
отопление на имота и за сградна инсталация. В конкретиката на случая отдадената топлинна
енергия в имота е начислена след реален отчет, за което по делото са приети главни отчети,
подписани от потребител. Протоколите са частни свидетелстващи документи, които
удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора. Даден
им е вид, че са подписани от потребител, собственик на имот в СЕС, поради което при
неоспорване на автентичността им те обвързват съда да приеме за верни удостоверените с
тях факти на основание чл. 180 от ГПК.
По изложеното съдът намира, че ищецът установи в производството и количеството
на доставената в имота топлинна енергия и размера на цената й.
В срока по чл. 131 от ГПК е релевирано правопогасяващо възражение за давност. С
оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен
4
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно
цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на „********** ******” *** към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
„********** С.” *** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането
за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на дата 27.02.2024г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания ще са погасени по давност, ако се претендират преди дата 27.02.2021г. Началото на
процесния период обаче е от м.05.2021г., като задължението за м.05.2021г. е станало
изискуемо на 15.07.2021г. и от когато започва да тече давността /чл. 114 от ЗЗД/.
Следователно задълженията не са погасени по давност, тъй като с подаването на
заявлението на 27.02.2024г. давността е прекъсната за задължението, с дата на изискуемост
от 15.07.2021г. и последващите.
Следователно възражението за давност е неоснователно, поради и което главната
искова претеция, чиито размер е и установен от изслушаната ССчЕ, следва да бъде уважена
до размера на пълно предявената сума от 525,94 лева, за процесния период от време.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между „********** *******“ *** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Сумата не е в погасителна давност, съгласно
мотивите на съда, изложени по-горе, размера й е установен, като е установена и по
основание. Следователно иска за главница за такси за дялово разпределение следва да бъде
уважен до пълно предявения размер от 58,29 лева, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 10,95 лева, за периода от 16.07.2021г. до 07.02.2024г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана на ответника, поради
което не може да се направи извод, че го е поставил в забава по отношение дължимостта на
задължението за главница за такси за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира за
основателен и следва да бъде уважен до размера, установен от ССчЕ от 58,52 лева, а за
сумата от 0,59 лева, представляваща разликата над уважената сума от 58,52 лева до размера
на пълно предявената от 59,11 лева, следва да бъде отхвърлен. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от
ОУ от 2014 г., действаща през процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж за
плащане на месечните дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на
задължението, а това е момента на издаване на обща фактура ********** от 31.07.2022г.,
5
като задължението по фактурата, като срочно става изискуемо на 15.09.2022г., от когато се
претендира за присъждане и лихвата. Следва да се подчертае, че при срочност на
задължението не е нужно изпращане на покана за заплащане на главничното задължение за
отопление на имота. Така този иск също следва да бъде уважен до посочените по-горе
размери.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Разноски се претендират за присъждане единствено от ищеца. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 73,68 лева, с оглед
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е заплатил разноски, както
следва: 50,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за назначаване на особен представител на
ответника, сумата от 650,00 лева за изготвяне на експертизи, като на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Или общо
разноски в размер на 1200,00 лева. Така на ищеца съобразно уважената част от исковете в
исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 1 178,84 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
„********** ******” ***, ЕИК ********** срещу Р. А. Ч., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Р. А. Ч. дължи на „**********
******” ***, сумата в размер на 525,94 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ******, ж.к. „**********”, ************, абонатен № ******, сумата
в размер на 58,29 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово
разпределение, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
27.02.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 58,52 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до 07.02.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 10,95 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.02.2024г., и иска за мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота, за сумата от 0,59 лева, представляваща разликата
над уважената сума от 58,52 лева до размера на пълно предявената от 59,11 лева, и за които
суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 7535 от 08.03.2024г. в производството по ч.гр.д. № 11689/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „********** ******” ***, ЕИК
**********, сумата в размер на 73,68 лева, деловодни разноски в заповедното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „********** ******” ***, ЕИК
**********, сумата в размер на 1 178,84 лева, деловодни разноски в исковото производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „********** ******” *** – ***************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7