Р E Ш Е Н И Е
№ 468
гр.Плевен, 14.10.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І-ви състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Бранимира
Монова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм.дело № 470 по описа за
2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Н.А.
***, чрез адв.Ц.К.Ц. ***, против Отказ рег.№374з-97/31.05.2022г. на
Началника РУ-Червен бряг – Гл.Инспектор-
Г.В., с който на Ц.А. е отказано издаване на разрешително за съхранение, носене
и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоохрана. В
жалбата са наведени доводи, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспорващият
е притежавал разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като едва сега административния орган
иска да посочи мотиви, при положение, че иска подновяване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, а не неговото
първоначално издаване. На второ място излага, че от посочената заповед за отказ
от издаване на разрешение, както и от полученото съобщение от 20.05.2022г. на жалбоподателя не става ясно служебната
проверка какво обхваща и как са установени основателни причини от страна на
разрешаващия орган, че липсва обосновка относно подновяването на разрешението. Счита, че постановеният отказ е немотивиран и неясен.
Твърди се, че няма извършени нарушения
по ЗОБВВПИ, няма ЗМ и/ или досъдебни производства срещу него, както и излага
съображения, че при подновяването на разрешителното и издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие процедурата е
различна. На следващо място сочи, че
оспорената заповед е за отказ за издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси издадена от Началника на РУ Ч.Бряг не е
посочено, че е за отказ относно подновяване на разрешение, без да е посочен
вида на късото огнестрелно оръжие. В заключение се моли за отмяна на обжалвания
отказ.
От страна на ответника по делото е представена пълната
административна преписка по оспорения административен акт . Не се изразява
становище по жалбата.
Жалбоподателят Ц.А. не се е явил лично в съдебно
заседание. Вместо него се е явил неговият пълномощник адв.Ц. ***. Счита, че
оспореният отказ е незаконосъобразен и излага допълнителни доводи в тази
насока. Моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание не се е явил представител на
ответника- Началник на РУ- Червен бряг.
Административен съд-Плевен, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Оспореният отказ е връчен на Ц.Н.А. на 02.06.2022г., а
жалбата срещу него е подадена на 07.06.2022г. Като подадена в 14-дневния
законоустановен срок за обжалване, от активно легитимирана страна и при
наличието на правен интерес от търсената защита, жалбата е процесуално
допустима.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
От представената по делото справка е видно, че на Ц.А.
е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно
оръжие с валидност до 11.05.2012г и последващо
разрешение със срок на валидност 11.05.2017.
От справката и от представеното по делото копие на
разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие издадено на Ц.Н.А.
е видно, че същото е с валидност до
28.05.2022г.
Видно от представеното по делото заявление/ стр.33/ е,
че Ц.Н.А. е подал на 13.03.2022г. искане за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на пистолет „****“, което му е необходимо за
самоотбрана. Посочил е, че притежава разрешение за съхранение, употреба, носене
на огнестрелно оръжие валидно до 28.05.2022г.Към заявлението са приложени
изискващите се от закона документи, без да са изложени мотиви за необходимостта
от издаване на разрешение.Представено е свидетелство за съдимост, от което е
видно че Цв.А. е неосъждан.Представено е удостоверение, от което е видно че
срещу Цв.А. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Извършено е проучване на А., за което са
изготвени справки и докладни записки. Видно от Справка
рег.№374p-5970/18.05.2022г/стр.51/. е, че срещу лицето няма заведени
заявителски материали; няма данни за водени съдебни дела срещу него и няма
данни спрямо лицето да има проявен интерес от служители на СКП при РУ-Червен бряг. От горепосоченото е видно, че Ц.А. се ползва с
добро име сред съседите си; оръжието се съхранява в метална каса здраво
закрепена според изискванията на
ЗОБВВПИ; за лицето няма данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества;
не се води на учет в психо-диспансер; срещу лицето няма наложени забрани по
ЗЗДН; не са установени данни за нарушаване на обществения ред, като е направен
извод че отговаря на изискванията на чл.58 от ЗОБВВПИ и може да бъде удължен
срока на разрешителното за носене и съхранение на КБО и боеприпаси към него. По
делото е представена справка № 347000-2665/2-22/стр.50/ , от която е видно, че Ц.А.
не фигурира в масивите на МВР като извършител на престъпления от общ характер,
не е извършител на противообществени прояви, не злоупотребява с алкохолни
напитки и няма данни да употребява наркотици. Посочено е, че подържа връзки с
криминалния контингент на с. Глава.
Във връзка с направеното проучване на А., до последния
е изпратено съобщение от 31.05.2022г. по чл.26 ал.1 от АПК, в което е отразено,
че в заявлението и документите към него не е посочена основателна и мотивирана
необходимост от притежаване на късо бойно оръжие и боеприпаси към него,
съгласно чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като лицето е уведомено, че ще започне
административно производство за отказ за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо бойно оръжие и боеприпаси, и му е предоставен
30-дневен срок за даване на допълнителни писмени възражения и мотиви относно
необходимостта от притежаване на късо бойно оръжие.
На 17.05.2022г. от Ц.А. са подадени мотиви относно необходимостта
от огнестрелно оръжие, в които от лицето се посочва, че огнестрелното оръжие е
придобил за охрана и самохрана на него и личната му собственост. Посочва се, че
притежава движимо и недвижимо имущество в с.Глава, където живее със семейството
си. Твърди,че в населеното място има висока повтаряемост на взломни
кражби. Също така, А. сочи като
основателна причина и бъдещо често пътуване, което ще му се налага с цел
придружаване на баща му в страната, свързано с бизнеса му,пренасяйки неопределена
сума пари .
От Началник РУ
– Червен бряг е издаден Отказ
рег.№374з-97/31.05.2022г., с който на Ц.А. е отказано издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за него с цел
самоохрана. За да обоснове този извод административният орган се е позовал на
факта, че в допълнително представените
мотиви за необходимостта от носене, употреба и съхранение на огнестрелно
оръжие, не са посочени обстоятелства за физическа или друга заплаха и нападения
срещу заявителя, регистрирани жалби за такива към прокуратурата или поделения
на МВР, от които да е видно, че лицето се нуждае от самоохрана. Позовал се е на
разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, че не се издава разрешение на лице,
което няма основателна причина – самоотбрана, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. В заключение, въз основа на приложените
документи и извършената служебна проверка, и предвид факта, че става въпрос за
общо опасно средство, субективната и обективна опасност от притежание на
огнестрелно оръжие и евентуална вреда от неговото използване, е отказал
издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно
оръжие и боеприпаси за него с цел самоохрана.
Именно този индивидуален административен акт е предмет
на настоящето съдебно производство.
От приложен по делото Протокол за изземване се
установява, че на 27.05.2022г. от Ц.А. е иззето притежаваното от него късо
бойно оръжие и боеприпасите към него.
По делото е представен Трудов договор № 2225/14.01.2009г.
от „БРИЗ 2000“ ЕООД, в който се посочва, че Ц.А. работи на длъжността
охранител, като подробното и описание се съдържа в приложената по делото
длъжностна характеристика. От представеният трудов договор се вижда , че той е
със срок , който започва да тече от 15.01.2009г.за неопределен срок, след
изтичане на изпитателния срок,определен в договора. Работата на А. е свързана с
извършване на охранителна дейност на обекти на Дружеството.
Предоставено е и удостоверение от АСМП по психиатрия
д-р И.Н., гр.Червен бряг с номер 2/26/04/2022 ,издадено в уверение на това,че
лицето А. е прегледано в амбулатория,при което е установено , че той е клинично
здрав. Предоставено е и удостоверение от Министерството на вътрешните работи за
завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие,
номер:1207/27.03.2009г. гр. София. Предоставена е диплома за завършено висше
образование на образователно-квалификационна степен-бакалавър. Представено е и
удостоверение за годност на оръжие от ЕТ“М.М.-М.М.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореният отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, който е издаден от
компетентен орган-Началникът РУ-Червен
бряг , предвид правомощията му по чл.83 ал.5 вр. с чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ.Оспореният отказ е издаден в предвидената от закона писмена фирма и
съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за неговото издаване. По отношение наличието на
мотивите (фактически основания), съдът намира, че отказът е мотивиран от една страна с разпоредбата на чл.58 ал.1
т.10 от ЗОБВВПИ, като изрично е посочено, че разрешение за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице което няма основателна причина- -самоотбрана, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. От друга страна, са
анализирани резултатите от извършената проверка и е установено, че в мотивите
лицето не е посочило обстоятелства за физическа или друга заплаха и нападения
срещу него, нито регистрирани жалби до прокуратура или МВР, от които да е
видно, че заявителят се нуждае от самоохрана. В заключение е направен извод, че
заявителят не е обосновал необходимост от издаване на исканото разрешение с цел
самоохрана с късо бойно оръжие. Ето защо е неоснователно твърдението в жалбата,
че отказът е немотивиран и неясен.
Процесният отказ е издаден при спазване
на административно-производствените правила. Производството
е започнало по инициатива на оспорващия, на когото е изпратено съобщение по
реда на чл.26 ал.1 от АПК, с което го уведомяват, че не е посочил основателна и
мотивирана необходимост от притежаване на късо бойно оръжие и боеприпаси към
него, и че ще започне производство по отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие и боеприпаси. На заявителя е
дадена възможност да представи мотиви, от което последният се е възползвал, като
е депозирал същите в указаният му срок. Представените на 17.05.2022г. мотиви са
обсъдени в оспореният отказ, който е издаден на 31.05.2022г.
Относно спазване на материално-правните разпоредби
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок
преди изтичането на срока по чл.84 ал.2
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава писмено или по електронен
път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на
МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Според чл.87 ал.3 от с.з.,
разрешението по ал.1 се издава по реда на чл. 83.
Разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани
материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.58 ал.1) и с целта, за която
се иска разрешението (т.10). Освен материалноправните изисквания, при наличието
на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект,
който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване
на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което
лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат
приложени към него.
С оглед на разпоредбата
на чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешително и е проявление именно на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той
трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените
не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или
несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и
кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира
служебно доказателства по смисъла на чл.36 ал.1 от АПК. Съгласно чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.3, както и
дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя.
От
изложеното се налага извода, че органът е длъжен, ако при извършената проверка
на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със
законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ,
изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото
разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му
даде срок да отстрани нередовността на документа. Органът е длъжен още служебно
да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ обстоятелства.
Органът обаче, няма задължение да събира доказателства за обосноваване на
причината за исканото разрешително. Т.е. в тежест на иницииралото
производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелно оръжие, да докаже заявената от него цел за издаване
на разрешение. В този смисъл е и съдебната практика.
В конкретния случай, спорният по делото
въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл.58 ал.1
т.10 от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на това изискване е необходимо
заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т.10 причини, и второ, да
е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. В
случая А. е обосновал като причина за исканото
разрешително самоохрана на него, семейството му и имуществото му. Самоохраната не е предвидена като основание за
издаване на разрешение в чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ. Самоохраната е предвидена като основание за издаване на
разрешение за служебни цели – чл.6 ал.2 от ЗОБВВПИ,
а не за граждански. Като основание за издаване на разрешение за граждански цели
в т.1 на чл.6 ал.3
от ЗОБВВПИ е предвидена самоотбраната. Т.е. тази непрецизност е
допусната от самия заявител с подаването на искането за издаване на разрешение,
поради което възраженията в жалбата са неоснователни. Следва да се посочи, че
от страна на А. не са представени доказателства пред органа, че оръжието му е
необходимо за служебни цели. Както е посочил административния орган и в
мотивите на обжалвания отказ, при необходимост закона дава възможност
юридически лица да предприемат действия за издаване на разрешение за оръжие. От
друга страна, ако се приеме, че А. е имал предвид издаване на разрешение за
оръжие за граждански цели, за самоотбрана, то е следвало да докаже и
основателността на причината, т. е. да посочи достатъчно сериозни факти и
обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано
предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на
оръжие, в случая, за самоотбрана.
От
доказателствата по делото не се установява наличието на обстоятелства, които да
обосноват извод, че заявителят е застрашен до степен, че да се налага нуждата
от самоотбрана с огнестрелно оръжие. Фактите, на които се основава твърдението за
основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност
да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от
самоотбрана. Посочените от А. допълнителни мотиви, че му предстои да пътува из страната, както и че ще пренася неопределени
суми пари, съдът приема за недоказани. Тези твърдения на А. не са от естество да породят желаните правни последици,
изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана. Обратното тълкуване би
довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на
закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед
високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от
сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето
аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната
безопасност на лицето към момента на подаване на заявлението, необходимостта от
носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Изложените от А. факти не
установяват конкретна заплаха за него и семейството му, която да води до извод
за обоснованост на искането на заявителя за издаване на исканото разрешение.
А предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото
не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с
такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно
разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи
вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически
на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за
установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с
огнестрелно оръжие.
Фактът, че на А. е било издавано предишно
разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие е без правно значение за
законосъобразността на оспорения акт, тъй като при всяко сезиране на органа с
искане за продължаване на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши
проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки,
определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а
безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е
дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото.
Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в
зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде
установявано периодично – на пет години, съгласно чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж
издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие или да преценява
прекратено ли е действието на фактите и обстоятелствата, поради които е
издадено предходното разрешително. В този смисъл е Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3800/2021г.
Въведеният със закона разрешителен режим изисква
установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не изследване
на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития като евентуални
посегателства върху живота, здравето или имуществото на жалбоподателя.
Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки
гражданин на страната и разширителното тълкуване на необходимостта да се
притежава оръжие като необходимост за предотвратяване на бъдещи несигурни
събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие и целта на самия
разрешителен режим. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и
теоретичните предположения на заявителя.
Следва да се посочи, че наличието на предходни
издадени разрешения не освобождава лицето от задължението да докаже
необходимостта от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на
заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия, при
които се издава исканото разрешение за първи път и при всяко последващо
подаване на заявление. Процедурата и
изискванията за първоначалното издаване на разрешение за дейностите, предвидени
в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за
подновяването по реда на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ Също така, не съществува
законово задължение за органа, при веднъж издадено разрешение, задължително да
продължава срока му на действие. Законът
не борави с понятието продължаване срока на издадено вече разрешително, поради
което при подадено искане следва да се спазва процедурата по издаване на
разрешението. В действителност оспорващият отговаря на всички останали
предпоставки на закона, представил е необходимите документи за това, но в
конкретния случай с оглед данните по делото не се установява и доказва
наличието на основателна причина, каквато изисква законът и чиято тежест е
вменена именно на заявителя. В случая административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия.
В изпълнение на нормативно уредените си задължения административният орган е
извършил конкретна преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички
законови предпоставки за издаване на исканото разрешение, поради което е
постановил един обоснован и законосъобразен акт.
В случая не е налице и отменително основание по чл.
146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не противоречи на
целта на закона. Началникът на РУ Ч.Бряг е административният орган който
осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното
наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на
законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона,
а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на
обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество
граждани.
Предвид
гореизложеното оспореният отказ съответства на материалния закон и на целта на
закона, поради което жалбата срещу него е неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.А. ***, чрез адв.Ц.Ц. ***,
против Отказ рег.374з-97/31.05.2022г. на Началника РУ-Червен бряг , с който му е отказано
издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късо нарезно
оръжие и боеприпаси за него с цел самоохрана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: