Производството е по чл.140 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Мюмюн Рамадан Мехмед против решение № 28/22.04.2009 г. постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 863 по описа за 2009 г. на същия съд, в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на детето Себиле Мюмюн Мехмед и в частта, с която съдът е пропуснал да присъди издръжка на детето Рамадан Мюмюн Мехмед. Въззивната жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК. Във въззивната жалба са направени искания за допускане на гласни доказателства – разпит на свидетелите Мюмюн Хакиф Халил, Мюмюн Ариф Шефкет и Бахтияр Сали Али, поради неспазване изискванията на чл.131 от ГПК. Така направеното искане е недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да сочат доказателства, които са могли да посочат в срок пред първоинстанционното производство. Твърдението за допуснато нарушение на чл.131 от ГПК пред първоинстанционния съд е неоснователно, тъй като ответникът е отказал да получи съобщението, ведно с исковата молба и приложенията и този отказ е надлежно удостоверен с подписа на връчителя, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК. Ето защо това искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззиваемата Улвие Ахмед Мехмед не е подала отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде изготвен писмен доклад, като делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Следва също така да бъде оставено без уважение искането на въззивника за допускане до разпит на свидетелите Мюмюн Хакиф Халил, Мюмюн Ариф Шефкет и Бахтияр Сали Али,. Ето защо и на основание чл.140 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗГОТВЯ ПИСМЕН ДОКЛАД съгласно който: І. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: Ищцата Улвие Ахмед Мехмед сочи в молбата си, че с ответника Мюмюн Рамадан Мехмед сключили граждански брак на 07.11.1994 г., като имали родени две непълнолетни деца. Твърди, че бракът й с ответника бил дълбоко и непоправимо разстроен, като двамата живеели във фактическа раздяла. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.99, ал.1 от СК да прекрати брака, поради вина на ответника, като предостави родителските права по отношение на детето Себиле Мюмюн Мехмед на нея и да му присъди издръжка, като определи режим на лични отношения с бащата. Заявява, че не възразява родителските права по отношение на детето Рамадан Мюмюн Мехмед да бъдат предоставени на ответника. Прави искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Хасан. Ответникът не взема становище по иска в производството пред първоинстанционния съд. ІІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца на насрещните права и на възраженията на ответника. Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК. ІІІ. Кои права и кои обстоятелства се признават: Признава се обстоятелството, че страните са родители на децата Себиле Мюмюн Мехмед и Рамадан Мюмюн Мехмед. ІV. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: Не са налице общоизвестни обстоятелства, които не се нуждаят от доказване. V. Разпределение на доказателствената тежест за доказване: Ищцата следва да докаже, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответника. Ответникът следва да докаже, че вина за разстройството на брака има ищцата. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит като свидетели Мюмюн Хакиф Халил, Мюмюн Ариф Шефкет и Бахтияр Сали Али. Насрочва делото за 25.09.2009 г., 10.00 часа, за която дата да се призоват страните, както и Дирекция “Социално подпомагане” –с.Черноочене, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Председател: Членове:1. 2.
|