№ 50087
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110170148 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б
И“ АД, чрез адв. Г., срещу П. Р. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
500, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В процесуалноправната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК е
регламентирано, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и
да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ представлява иск срещу
потребител на застрахователни услуги по смисъла на КЗ, поради което спрямо него е
приложима местната подсъдност по смисъла на чл. 113 ГПК. Този извод се обуславя от
твърденията в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, от които се
установява, че материалноправното основание за възникване на регресното вземане
произтича от договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по
който ответникът има качеството на потребител на предоставената му застрахователна
услуга. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г.
по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., Определение № 175 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
918/2010 г., II т. о., ТК, според които понятието "потребител" следва да се разглежда в широк
смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към
исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по
Закона за платежните услуги и системи и др. При граматическото, систематичното и
телеологическото тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че
по отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им или търговската им
дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по
смисъла на ЗЗП и те винаги ще се ползват от по-благоприятната правна регламентация – арг.
§ 1 ДРЗЗП. Този извод се подкрепя от логиката на самото потребителско законодателство, в
което е залегнало схващането, че на потребителите се осигурява един минимален стандарт,
под които не би могло да се влоши правното им положение, а само да се надграждат
допълнителни права. От телеологическа гледна точка това разбиране важи с още по-голяма
сила в застрахователното право, доколкото застрахователната дейност е специфична,
1
рискова, а трудно обикновеният потребител би могъл да извърши преценка на рисковете,
съответно да съобрази клаузите на предложения му застрахователен договор, така както това
би могъл да направи застрахователят. Нещо повече, именно за това се заплаща
застрахователна премия – за да носи професионалист съответния риск. Противното
тълкуване би обезсмислило целите на КЗ, залегнали в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КЗ – осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги;
създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар. Този извод се подкрепя и от използвания от законодателя израз "независимо дали е
потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите", т. е. дори когато е потребител
по смисъла на ЗЗП, то същият може и е ползвател на застрахователни услуги по смисъла на
КЗ.
В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в исковата
молба се касае за регресна претенция по чл. 500 от КЗ. Доколкото регресната претенция е
свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност", то и ответникът е придобил качеството на
"ползвател на застрахователни услуги", което не може в последствие да отпадне само защото
претенцията за регресно вземане по чл. 500 от КЗ. Същото се поражда именно, тъй като
страните са се намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 от КЗ
други предпоставки, при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе
неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на
застрахователен договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той
не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на
застрахователният договор.
Видно от посоченото в исковата молба и изисканата и приложена по делото справка в
НБД „Население“, настоящият и постоянният адрес на ответника са в гр. Шумен, поради
което по гореизложената аргументация настоящият съдебен състав приема, че компетентен
да разгледа делото е Районен съд - Шумен.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 113 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 70148/2024г., по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2