Решение по адм. дело №2102/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.196, ал.4, във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Жалбоподателят „Обединена Млечна компания“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Керамика“ №10, чрез представител по пълномощие адвокат И. М., е оспорил заповед №359/20.02.2024г. на кмета на Община Средец, с която е одобрено протокол-решение №4/31.01.2024г. на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл.196, ал.1 ЗУТ, с който е взето решение в 60-дневен срок от получаване на заповедта, собствениците да премахнат обект, представляващ мандра в с. Бистрец, със застроена площ 215 кв.м, и помощни помещения, находящи се в ПИ с идентификатор 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, общ. Средец, тъй като според комисията обектите са негодни за експлоатация и опасни за живота и здравето на гражданите и като такива следва да се премахнат по реда на чл.196, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалноправни разпоредби и неспазване на установената форма. Жалбоподателят твърди, че в случая не ставало ясно кои постройки следва да бъдат премахнати, доколкото според текста на заповедта е наредено премахване на обект мандра и помощни помещения, находящи се в ПИ 04176.53.173, а в протокола на комисията са налице констатации за обекти, находящи се в ПИ 04176.53.183. Според жалбоподателя заповедта е немотивирана, доколкото в нея липсва анализ по какъв начин се създава опасност за живота и здравето на гражданите - дали сградите са застрашени от самосрутване или създават условия за възникване на пожар, или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв. М., поддържа жалбата. В писмена молба от 19.09.2025г. излага съображения по съществото на спора и иска обжалваният административен акт да бъде отменен (л.105). Претендира присъждане на разноски по списък (л.106), към който прилага доказателство за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение (л.107).

Ответникът по жалбата – кмет на Община Средец, редовно призован, не се явява и не се представлява. В молба-становище от 23.09.2025г., чрез представител по пълномощие адвокат И.К., заявява, че счита жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена като такава (л.116). В молбата е направено възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

ФАКТИ:

Съгласно Акт за държавна собственост №1126/9821/30.08.1961г. (л.43-44) държавата е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Бистрец, общ. Средец, обл. Бургас, представляващ масивна сграда – мандра в парцел IV, кв.52, със застроена площ от 380 кв.м, състояща се от 5 стаи, 1 коридор, пристройка паропроизводител (л.43-44).

В областна администрация Бургас била образувана преписка с вх.№26-00-116/08.02.2023г. по искане на „Обединена млечна компания“ ЕАД за деактуване на държавен обект „Мандра в село Бистрец“, находящ се в бивш парцел IV в бивш кв.52 по отменения план на село Бистрец, съответстващ на ПИ 000183 по КВС на с. Бистрец, който към момента съответства на ПИ с идентификатор 0417.53.183 по КККР.

На 31.01.2024г. комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед №265/12.01.2024г. на кмета на Община Средец, извършила проверка на място на поземлен имот с идентификатор 0417.53.183 по КККР. За резултатите от проверката бил съставен протокол №4/31.01.2024г. (л.16), според който в имота са изградени три броя сгради, описани както следва: основна сграда с идентификатор 04176.183.1 със застроена площ от 251 кв.м и съпътстващи сгради с идентификатор 04176.53.183 със застроена площ от 27 кв.м и сграда с идентификатор 04176.53.183.3 със застроена площ от 24 кв.м. В протокола е посочено, че сградите не се поддържат в добро техническо състояние, а конструкцията им поради тяхното естествено износване е негодна и опасна за живота и здравето на гражданите. Поради това комисията е взела решение, че обектите са негодни за експлоатация и следва да бъдат премахнати на основание чл.196, ал.2 и 3 от ЗУТ. Към протокола са приложени ортофотокарта (л.21) и снимков материал от 28.01.2024г. (л.22).

Въз основа решението на назначената комисия, кметът на Община Средец е издал процесната заповед №359/20.02.2024г., с която на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ е наредено на собствениците, в 60-дневен срок от получаване на заповедта, да премахнат обект - мандра в с. Бистрец със застроена площ 215 кв.м и помощни помещения, находящи се в ПИ с идентификатор 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, общ. Средец (л.9).

С уведомление вх.№11-00-1507/03.10.2024г. процесуалният представител на „Обединена млечна компания“ ЕАД уведомил кмета на общината, че дружеството е преобразувано чрез вливане в друго със същото наименование, но с други ЕИК и седалище и адрес на управление, като заповедта и протокола следвало да се връчат на новосъздаденото дружество (л.40).

По делото е приложена заповед №РД-11-244/01.11.2024г. на областния управител на област Бургас (л.60-61), с която е заповядано да се отпише от актовите книги за имотите – държавна собственост и се предаде на „Обединена млечна компания“ ЕАД, [ЕИК] недвижим имот, представляващ масивна сграда – мандра, разположена в бивш парцел IV в бивш кв.52 по отменения план на с. Бистрец, община Средец, която съгласно одобрените КККР на с. Бистрец попада в ПИ с идентификатор 04176.53.183 по КККР, актувана с акт за държавна собственост №32/30.08.1961г.

По делото е изслушана и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.97-100).

След извършен на място оглед вещото лице установява, че сграда с идентификатор 04176.53.183.1 (бивша мандра), представлява масивна стоманобетонова конструкция, построена през 50-^те години на миналия век, състояща се от два етажа, с дървена покривна конструкция и покритие от керемиди. Състоянието на първия етаж от тази сграда е описано от вещото лице по следния начин: обрушена мазилка, изронена на места в резултат на влагата, но подлежаща на възстановяване. Конструктивните елементи (основа, колони, плоча с трегери) са без видими провисвания, пукнатини, оголена и скъсана армировка. Състоянието на конструктивните елементи на този етаж дават възможност те да изпълняват функционалното си предназначение за осигуряване стабилитета на сградата. Сходни констатации са направени и за втория етаж на сградата, където могат да бъдат извършени следните възстановителни и консервационни дейности: обработка на корозията с антикорозионна паста, подсилване с нова стомана и полагане на ново бетоново покритие. Покривната конструкция на сградата е в лошо строително състояние – изгнили дървени елементи, срутена, с изпочупени керемиди. Сградата се нуждае от изграждане на нова покривна конструкция. Обобщено вещото лице сочи, че сграда с идентификатор 04176.53.183.1 е с отпаднало предназначение – безстопанствена и изоставена, без ток, без вода и дограма; носещата конструкция обаче е с ненарушена цялост, която осигурява стабилитет на сградата; необходима е нова покривна конструкция с цел запазване конструктивната и функционална цялост на сградата. Същата не е в състояние на „самосрутваща се“, но са необходими спешни възстановителни строителни дейности, преди всичко свързани с изграждането на нова покривна конструкция.

По отношение на сграда с идентификатор 04176.53.183.2 вещото лице сочи, че представлява пристройка от юг към основната сграда (мандрата). Носещата конструкция на тази пристройка е тухлена, с покривна стоманобетонова плоча, тип „спирола“. Носещият ограждащ тухлен зид от юг и частично от изток на постройката е срутен. Сградата е „самосрутваща се“ и е опасна за ползване. Според вещото лице същата може да бъде заздравена, като се възстанови носещият тухлен зид от юг и изток.

Сградата с идентификатор 04176.53.183.3 е описана като свободно стояща постройка с помощно предназначение към бившата мандра, ползвана за съхраняване на млякото във вани, които са били охлаждани с постоянно течаща вода от разположения в близост каптаж на извор. Изпълнението на този строеж е описано по следния начин: носеща конструкция с ограждащ зид 25 см, изграден от камък и тухла с покривна стоманобетонова плоча, като сградата следва наклона на теренния скат. Тя е със запазена конструктивна цялост (липсват пукнати, срутвания, скъсана носеща армировка и др.) и няма опасност за стабилитета на строежа.

Според вещото лице констатираните дефекти по конструктивните елементи на сграда с идентификатор 04176.53.183.1 все още не довеждат до самосрутването й. Най-същественият конструктивен дефект (оголена армировка, с нарушено покритие и видима корозия) може да се възстанови чрез обработка на корозията с антикорозионна защита, а там където има изтъняване на сечението на бетоновата стомана, чрез подсилване с нова такава и полагане на ново бетоново покритие.

Разрушеният ограждащ тухлен зид от юг и частично от изток на постройката с идентификатор 04176.53.183.2 може да доведе до нейното самосрутване. Тоест може да продължи срутването на носещия тухлен зид, а после и пропадане на покривната плоча. Сградата може да бъде заздравена, като се възстанови носещият тухлен зид от юг и изток.

По отношение на помощната сграда с идентификатор 04176.53.183.3 няма опасност за стабилитета на строежа, доколкото няма нарушена конструкция според вещото лице.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сградата с идентификатор 04176.53.183.2 е с нарушени носещи зидове, които съставляват конструктивен елемент. Съществува опасност, ако тези зидове продължат да се рушат. За да бъде тази сграда ремонтирана и стабилизирана, респ. изведена от състоянието „самосрутваща се“, е необходимо същата да бъде проектирана с цел оздравяване на нейната конструкция. Към момента на огледа тя е опасна поради възможност за самосрутване. Конструкцията на другите две сгради категорично е здрава.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт (в негова полза са деактувани имотите предмет на заповедта), поради което е допустима за разглеждане.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. В материално приложимата разпоредба на чл.195, ал.6 от ЗУТ изрично е посочено, че заповеди от категориите на процесната се издават от кмета на общината, както е процедирано и в настоящия случай.

Заповедта съдържа оскъдни фактически основания. Такива се съдържат и в протокол №4/31.01.2024г., съставен от помощен орган, който е част от административната преписка (л.16), но те се различават от описаните в заповедта.

Съдът намира, че актът е немотивиран.

За установяване законосъобразността на процесната заповед, респ. дали е спазен редът за издаване на същата, от съществено значение е да бъдат изследвани характеристиките на обекта – неговия вид, параметри и местонахождение. В съставения протокол №4/31.01.2024г. на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ е посочено, че негодни за експлоатация и опасни за живота и здравето на гражданите са общо три броя сгради - с идентификатор 04176.183.1 (с площ 251 кв.м), 04176.53.183 (с площ 27 кв.м) и 04176.53.183.3 (24 кв.м), всички разположени в ПИ с идентификатор 04176.53.183 по КККР. В изложението на оспорената заповед обаче липсва позоваване на същите фактически установявания на комисията. Напротив, в разпоредителната част се сочи, че собствениците следва да премахнат обекти, представляващи „мандра в село Бистрец със застроена площ 215 кв.м.“ и „помощни помещения“, находящи се в ПИ 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, община Средец - т.е. в друг поземлен имот, различен от посочения в протокола.

Наред с това съдът констатира, че в случая липсва еднозначно описание на подлежащите на премахване обекти. От една страна, в протокола на комисията е констатирано наличието на три броя сгради – мандра с площ 251 кв.м и две съпътстващи сгради с площи съответно 27 и 24 кв.м. Независимо от това, в заповедта обектите са отразени като „мандра“ със застроена площ от 215 кв.м. (площ, която съществено се отличава от установената от комисията) и помощни помещения с неустановени брой и квадратура.

При това положение е очевидна липсата на яснота в процесната заповед кои сгради следва да бъдат премахнати. За съда остава неясно дали това са същите по вид и параметри сгради, като тези посочени в констативния протокол на комисията, в кой точно имот се намират те – в ПИ 04176.53.183 или в 04176.53.173, колко на брой са обектите и каква е площта на всеки от тях. Точното индивидуализиране на строежа предмет на премахване е от съществено значение за законосъобразността на заповедта и за последващото й изпълнение. Въпросът за обективно фактическо състояние на строежа, вид, размери, с неговите индивидуализиращи белези и местоположение са относими в производството по издаване на заповед за премахване и непосочването им представлява нарушение на изискванията за мотивираност на акта.

В административното производство е допуснато и друго съществено нарушение, което също обосновава самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Според ал.2 на същия член комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

В процесния случай комисията не е изслушала заинтересованите лица и не е положила никакви усилия да извърши това. По делото отсъстват каквито и да било данни, че жалбоподателят е бил поканен да присъства при извършване на огледа на мястото, където се намират процесните сгради. Изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от задължителната процедура по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, която следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал.6 от ЗУТ. Предложението към административния орган да издаде заповед по чл.195, ал. 6 от ЗУТ е било направено от комисията, без последната да изясни всички факти и обстоятелства от значение за постановяване на акта, което пък, от своя страна, се е отразило и върху самата оспорвана заповед, която също е постановена в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, които норми предвиждат, че постановяването на акта да става едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че обжалваната заповед противоречи и на материалния закон. Правното основание за издаване на обжалвания акт е чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ. В тази разпоредба е предвидено, че кметът може да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за живота и здравето на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

В случая е достатъчно да е констатирано едно от основанията за премахване – естествено износване, опасни за живота и здравето на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за пожар, вредни в санитарно-хигиенно отношение, за да се пристъпи към издаване на заповед за премахване, но само при едновременното наличие на последната предпоставка, а именно такива строежи да не могат да се поправят или заздравят. С други думи, което и от визираните в хипотезата на нормата основания да е налице, дори и всички да са едновременно налице, ако сградата може да бъде поправена или заздравена, заповед на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ не може да бъде издадена законосъобразно.

В процесния случай от съдебно-техническата експертиза се установи, че сградите могат да бъдат поправени и заздравени. От установените посредством експертизата факти стана ясно, че едната от сградите - бивша мандра, не е в състояние на „самосрутваща се“, доколкото конструктивните й елементи са с ненарушена цялост, като са необходими възстановителни строителни дейности, преди всичко свързани с изграждането на нова покривна конструкция. Въпреки това вещото лице сочи, че конструктивните елементи на тази сграда могат да изпълняват функционалното си предназначение по осигуряване стабилитета на сградата. Относно сградата с идентификатор 041716.53.183.3 експертът посочи, че е със запазена конструктивна цялост (липсват пукнатини, срутвания, скъсана носеща армировка) и също няма опасност за стабилитета на строежа. По отношение на втората сграда – с идентификатор 041716.53.183.2 вещото лице констатира, че носещият ограждащ тухлен зид от юг и частично от изток на постройката е срутен и това я прави опасна, но експертът разясни, че същата все пак може да бъде заздравена, като се възстанови носещият тухлен зид, т.е. налице е хипотетична възможност сградата да се поправи.

Въз основа на тези констатации съдът намира, че дори някоя от процесните сгради, обект на премахване с обжалваната заповед, да са опасни за живота и здравето на гражданите поради подробно описаните в заключението причини, съществуващите дефекти на сградата са отстраними и заздравими посредством ремонтно-възстановителни работи, които също детайлно са описани от вещото лице. В този смисъл не е налице втората от двете кумулативно определени по смисъла на чл.195, ал.6 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на обжалваната заповед, поради което същата се явява материално незаконосъобразна.

На последно място, съдът констатира, че при постановяване на заповедта на кмета - предмет на жалбата, е нарушена целта на закона, визирана в разпоредбата на чл.195 и сл. от ЗУТ - строежите да се поддържат в техническо състояние, съответстващо на изискванията по чл. 169 от ЗУТ. Систематичното тълкуване разпоредбите на чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ налага извода, че събарянето следва да се третира и прилага само като крайна мярка, и то само в случаите, когато сградата не може да се санира посредством ремонтни и възстановителни работи, а не да се преминава директно към премахване, както е в конкретният случай.

По изложените съображения обжалваната заповед като процесуално и материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от Община Средец в размер на 1 800 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за образуване на производството (л.62), 680 лв. депозит за съдебно-техническата експертиза (л.80, л.124) и 1 250 лева възнаграждение на адвокат съгласно приложеното доказателство за платено по банков път възнаграждение (л.107).

Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото неговият размер е съобразен с възнаграждението по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №359/20.02.2024г. на кмета на Община Средец.

ОСЪЖДА Община Средец да заплати на „Обединена Млечна компания“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Керамика“ №10, направените по делото разноски в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.