Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22
гр.СВИЩОВ, 31.03.2020 година
Свищовският районен съд в
публично заседание на 5.03.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 15, по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно
постановление № 5141/30.05.2018г. на
Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, А. „П.и.“***.
Жалбоподателят
М.М.М. *** обжалва наказателното постановление № 5141/30.05.2018г. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „П.и.“*** с което
на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00лева, за
нарушение на чл. 26, а 2 т. 1 б „а“ от Закона за пътищата. Счита, че не
били извършено вмененото административно
нарушение. Изразява несъгласие с възприетата
в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди, че дължимата такса била заплатена,
за което представя квитанция. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба
взема становище по доказателствата.
Ответникът по жалбата – А. „П.и.“***,
редовно призован се представлява от Е.К.–
Началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление –
В.Търново-правоспособен юрист. Взема
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, тъй като по безспорен начин били установени
нарушението, нарушителят. Счита, че извършеното нарушение било съществено и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
След като се запозна с
представените по делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетеля,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
С
Наказателно постановление № 5141/30.05.2018г. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „П.и.“*** ,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
6008 от 08.05.2018г., на жалбоподателя
на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000,00 лева за това, че на 08.05.2018г.
в 15,40 часа на път II-52, км. 54, на 100 м. преди разклона за Завод Свилоза, в
посока Свищов -Никопол, управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет
оси – МПС с две оси марка „МАН“ модел „19.373 ФЛТ“ с рег. № **** и полуремарке
с три оси с рег. № ****, като при проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите
на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС /Наредбата/, както следва:
Измерена широчина на ППС 3.00 м. при допустима максимална широчина 2,55
м, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 б. А от Наредбата, като съгласно чл. 2 от
Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5 , ППС е извънгабаритно.
Отразено е, че измерването е извършено с техническо средство – Ролетка Р05.
Прието е, че измерените параметри на ППС показват, че ППС е извънгабаритно по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно
извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.
Възприето е, че за така измеренените параметри на ППС при проверката,
водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Описано е, че водачът е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметни с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на Раздел IV от Наредбата, но не го е сторил, с което виновно
извършил административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б“а“ от ЗП. Прието е,
че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Възприето е, че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредбата,
респективно извънгабаритно по чл. 2 на
Наредбата без разрешение издадено по реда на развел IV На Наредба 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
от администрацията управляваща пътя за
дейност от специално ползване на пътищата.
Приложен по делото е АУАН № 6008 от
08.05.2018г., съставен от актосъставителя
М.К. – инспектор Дирекция АРОК КМ АПИ против
М.М.М. с месторабота ****за това, че на 08.05.2018г. в 15,40 часа на път II-52, км. 54, на 100 м. преди разклона за
Завод Свилоза, в посока Свищов -Никопол, управлявал и осъществявал движение на
съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „МАН“ модел „19.373 ФЛТ“ с рег. №
**** и полуремарке с три оси с рег. № ****, като при проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че
са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва: Измерена широчина на ППС 3.00 м. при
допустима максимална широчина 2,5 м, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 б. А от
Наредбата, като съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по
чл. 5 , ППС е извънгабаритно. Отразено е, че измерването е извършено с
техническо средство – Ролетка Р05 и е посочена като нарушена разпоредбата на
чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от Закано за пътищата във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1
на Наредбатат. Описани са иззетите като доказателства копие налична карта,
на свидетелство за регистрация Част II, пътен лист и трудов договор. Видно от разписката,
нарушителят удостоверил, че е получил препис от АУАН, както и е уведомен, че
съгласно чл. 37 ал. 3 на Наредбата, движението на извънгабаритно и/или тежко
ППС може да продължи движение след получаване на разрешително или квитанция за
платени пътни такси по реда на раздел IV от
Наредбата съответстващи на констатираните при проверката параметри на ППС.
Отразено е и становище на актосъставителя, че след съставяне на АУАН, са
изпълнение условията на чл. 37 ал. 3 на Наредбата, като е платена пътна такса с
квитанция № 121012170085657 от 09.05.2018г. – 80,50 лева.
Приложени
по делото са свидетелство за регистрация Част II на МПС – товарен автомобил МАН рег.
№ **** и ремарке за товарен автомобил рег. № ****, собственост на ****. В административно-наказателната преписка се
съдържа и пътен лист № 005750 от
08.05.2018г. на автомобил МАН с водач – жалбоподателят, маршрута – гараж-Врждебна, София – Вардим, Вардим-София. Видно от трудов договор от
19.06.2012г., считано от 21.06.2012г. жалбоподателят
работи при Чародейка 90 ООС, на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона.
От разпита на актосъставителя К. се установи,
че на посочената в акта през май месец 2018г., след обяд, по време на
съвместна проверка. Тук редовно всеки месец се извършват съвместни проверки на дървовози, след обяд около 15:00 часа спрели съчленено ППС марка „МАН”и полуремарке към него, което превозваше булдозер. Изнесе,че било извършено контролно измерване на ППС, при
което било констатирано надвишаване на
разпоредбите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, а именно: измерената
широчина, тя е стандарт на този трактор. Измерената широчина била 3 метра при максимално допустима широчина 2.55 метра. Заяви, че в момента на проверката ППС не притежаваше разрешение
за движение на извънгабаритно ППС, с което се нарушават разпоредбите на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата. Затова и на водача бил съставен АУАН, като водачът присъствал при измерване на ППС и нямал забележки по отношение измерването. Допълни, че актът бил съставен на място, прочетен и разписан от водача на
ППС.Видно от
показанията му, измерването
било извършено с ролетка сертифицирана. Приел, че се касае за извънгабаритно ППС съгласно чл. 2 на
Наредба №11 и извънгабаритно ППС съгласно допълнителните разпоредби на Наредби
№11, чл. 1. Същият
изнесе, че водачът не
представил разрешение, което му позволява да се движи.
Св. Б.К. потвърди, че през май 2018г. Спрели МПС, което се движи по републиканската пътна мрежа без
разрешение за превоз на извънгабаритен товар. Констатирано било, измерена е широчината, която е била 3 метра при
максимално допустима 2.55 метра, за което на водача бил му е съставен АУАН. Измерването беше с техническо средство ролетка.
Мисля, че е била
съставен АУАН. Водачът
присъствал при измерването. Заяви, че му показали, че
се надвишават допустимите норми, а нямал разрешение да се движи. Според неговите показания,
жалбоподателят нямал възражения и подписал акта, като му бил връчен екземпляр. Допълни, че го спрели на път II-52,
км. 54, разклона за „Свилоза”, в посока Свищов-Никопол.
Видно
от свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 на Лаборатория Метрология при
Метрология Холдинг, средство за измерване - ролетка Р05 е преминало калибриране
на 17.09.2015г..
Според
писмо рег. № 11-00-61 от 11.02.2020г. на АПИ, Областно пътно управление Велико
Търново, участъкът при км. 53+985 – разклон за завод Свилоза, е част от
републикански път II-52 „Новград-Свищов-Никопол”. В представеното
и прието по делото Решение № 945 на МС от 1.12.2014г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса , и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10 ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Компетентността
на актосъставителя за съставяне на актове за нарушения по Закона за пътищата се
установи с приложената Заповед № РД-11-42 от 24.01.2018г. на Председателя на УС
на А. „П.и.“. Компетентността на административно-наказващия орган за издаване
на наказателното постановление се установи с приложеното пълномощно от 30.01.2018г. на Председателя на УС на
Агенция „Пътна ифраструктура“.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като
нарушител), в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е неоснователна.
При служебната проверка на издаденото
наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са
съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа
на извършването на нарушението.
Нарушението е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП. В издаденото въз
основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови
разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 26 ал. 2
т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата съдът намира същото за безспорно доказано,
тъй като от разпита на актосъставителя К. и св. К. се установява, че
водачът не е представил при проверката
валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по определения маршрут.
Видно от заявеното от св. К., за този модел ППС , което е извънгабаритно, трябва
да има разрешение. Според заявеното от него при измерването на ППС се установила
широчина 3.00метра, при допустима широчина 2,55 метра ,което кореспондира и с
заявеното от св. К., при което е следвало да се движи с необходимото
разрешение. Такова не им било представено, като едва след съставянето на акта ,
видно от отразеното от актосъставителя К.,
ППС за да продължи движението била заплатена пътна такса, квитанцията за което
е приложена по делото. При така
установената фактическа съдът приема, че констатациите в акта за установяване
на административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява, че водачът на посочената в акта и НП
дата управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси – МПС с две оси марка „МАН“ модел „19.373 ФЛТ“ с рег. № **** и
полуремарке с три оси с рег. № ****, като при проверката е направено измерване,
при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва: Измерена широчина на ППС 3.00 м. при допустима
максимална широчина 2,55 м, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 б.
А от Наредбата, като съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите
по чл. 5 , ППС е извънгабаритно, като за така измеренените параметри на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство, с което е
допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от Закона за
пътищата. Действително, задължението да се снабди с
посоченото разрешение е на превозвача, в случая работодателя на жалбоподателя. Административнонаказателната разпоредба на чл.
53 от ЗП обаче предвижда налагане на наказание „глоба“ на физическите лица,
които нарушават разпоредбата на чл. 26, ал. 2 или които извършват или наредят
да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Следователно, административнонаказателна отговорност носи както лицето, което
извършва превоза /водач/, така и лицето, което е наредило извършването на
превоза. В конкретния случай административнонаказващият орган е ангажирал отговорността именно на водача.
Още повече, че като професионален водач, притежаващ съответната професионална
компетентност той следва да е запознат с разпоредбите на Закона за пътищата и
наредбите, определящи допустимите максимални дължини на превозните средства. Установено е, чрез измерване с техническо
средство – ролетка Р05, че широчината на процесното ППС надвишава допустимата максимална широчина в
чл. 5 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ и управляваното от
жалбоподателя ППС представлява извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР
на същата наредба и като такова за да се движи е необходимо да има разрешение. За да е
правомерно движението по пътната мрежа на ППС с такава широчина, е
необходимо да притежава разрешение, издадено от администрацията управляваща
пътя - АПИ, с каквото жалбоподателят не е разполагал. Установи се от
приложеното писмо на АПИ, както и от приложеното от Решение 945 на МС от
01.12.2014г. за утвърждаване
на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна
такса , и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10 ал. 4
от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища. В конкретния случай за процесното
извънгабаритно ППС няма разрешение за движението му по републиканските пътища,
а както се установи проверката е установена именно на път от републиканската
мрежа.
Ето
защо нарушаването на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата предпоставя
прилагането на санкционната норма на чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и
правилно административно-наказващия орган е приложил санкционната норма на чл.
53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата.
Предвид горното, наказващият орган правилно
е санкционирал жалбоподателя. Материалната норма е приложена правилно и законосъобразно.
При налагане на административното наказание административно-наказващия орган е
съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, наложеното наказание е в минималния
размер. В случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, и да
се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Установено по безспорен начин е
извършено нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б.
„а“ от Закона за пътищата.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5141/30.05.2018г. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „П.и.“*** ,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
6008 от 08.05.2018г., с което на М.М.М. с ЕГН ********** *** основание чл.
53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 000,00 лева за това,
че на 08.05.2018г. в 15,40 часа на път II-52, км. 54, на 100 м. преди разклона за Завод Свилоза, в
посока Свищов -Никопол, управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси – МПС с две оси марка „МАН“ модел „19.373 ФЛТ“ с рег. № **** и
полуремарке с три оси с рег. № ****, като при проверката е направено измерване,
при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва:
Измерена широчина на ППС 3.00 м. при допустима максимална широчина 2,55
м, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 б. А от Наредбата, като съгласно чл. 2 от
Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5 , ППС е извънгабаритно.
Отразено е, че измерването е извършено с техническо средство – Ролетка
Р05, водачът е следвало да провери и да
се убеди, че параметрите на ППС с товар
или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметни с
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на Раздел IV от Наредбата, но не го е сторил, с което виновно
извършил административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б“а“ от ЗП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
пред Административен съд гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: