РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Силистра, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500218 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 121/24.02.2025год., постановено по гр.д. № 603/2024 год.,
РС – Силистра е признал за установено, че Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.
Силистра, ул. „Добрич“ № 111, ет. 8, ап. 24 дължи на „Уникредит Булбанк” АД
с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.София, пл. ”Света София” № 7
сумата от 1000 лв. (хиляда лв.), представляваща главница по договор за банков
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
от 05.09.2018 г., неустойка върху главницата по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от
договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 123,95 лв. (сто
двадесет и три лв. и 95 ст.) както и законна лихва върху главницата от
26.10.2023 г. до окончателното плащане, за които суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1774 по описа на СРС за 2023 г. С
посоченото решение са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени
от „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК ********* против Д. Г. Й. с ЕГН
**********, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи сумата от 103,42 лв., представляваща неразрешен
овърдрафт по договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г., възнаградителна лихва за
периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 95,06 лв. и неустойка
върху просрочена лихва по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от договора за периода от
07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 12,82 лв.
От решението на РС – Силистра недоволен е останал само въззивникът
1
„Уникредит Булбанк” АД с ЕИК *********, който го обжалва в срок в частта,
с която е отхвърлен иска му за сумата от 103,42 лв., представляваща
неразрешен овърдрафт по договор за банков кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г.,
възнаградителна лихва за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на
95,06 лв. и неустойка върху просрочена лихва по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от
договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 12,82 лв.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност на атакуваното решение,
като изтъква, че СсРС не е съобразил фактическата обстановка и неправилно е
приел, че договорът е прекратен, поради което след прекратяването му,
посочените като отхвърлени суми, не се дължат. Подчертава, че съгласно
чл.12„Издължаване“ от сключеният между страните договор, в чл. 12.1 е
посочено, че срокът на договора за кредит, уточнено - (крайният срок за
погА.ване), се определя по чл. 7 от същия. Предвиденият там срок се удължава
многократно с период от още една година, при условия, че
кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, в т.ч. чл. 10.9 и
чл. 17, и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора и
т.н. Посочената в договора уговорка за удължаване на срока за погА.ване на
задължението не представлява условие за прекратяване на договора, а е
уговорка за краен срок на издължаване на ползваните от кредитополучателя
суми и в този смисъл, неправилен е извода на съда, че договорът е прекратил
действието си, поради неподновяването на срока за издължаване на
ползваната сума.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му
част и вместо него – да постанови друго, по съществото на спора, с което
предявените от него искове бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноски
за производството. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор назначения особен
представител на ответника – адв. К. С. от АК – Силистра, с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени
съображения за това. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно и мотивирано.
В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но
депозира молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
2
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като
служебно се произнА. само в хипотезите на нарушение на императивна
правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Не се оспорва установената от РС-Силистра фактическа обстановка, а
именно относно наличие на сключен между страните договор за банков кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от
05.09.2018 г., по силата на които банката се задължила да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв. срещу поето от негова страна
задължение да ползва сумата срещу заплащане на възнаградителна лихва
върху усвоената част от нея, както и да я възстанови в срок до 05.09.2019 г.
Според чл. 12.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита
подлежи на многократно удължаване за същия период при условие, че
кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие по нито
едно от своите задължения. Според чл. 12.2.1 от договора лихвите за усвоен и
разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от
календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за
издължаването на овърдрафта. Чл. 11.2 от договора съдържа уговорка, че при
неиздължаване на ежемесечно дължимата лихва по усвоената част от кредита,
същата се отнА. като усвоена част от разрешения кредитен лимит, а ако този
кредитен лимит е усвоен изцяло, неплатената лихва се отнА. като неразрешен
овърдрафт, който е незабавно изискуем и се олихвява с лихвата по т.5.4
(обезщетение за забава в размер на законната лихва).
Съдът е приел, че първата неиздължена вноска по кредита е с падежна
дата 05.11.2021 г., като с оглед непогА.ването на това задължение, както и на
следващите такива, договорът е прекратил действието си на 05.09.2022 г.
предвид неподновяването му поради наличието на просрочени задължения
съгласно клаузата на 12.1 от него. Понастоящем кредитът е усвоен изцяло,
поради което размерът на подлежащата на възстановяване главница възлиза на
посочената в исковата молба сума от 1000 лв., така че предявеният иск за
установяване съществуването на това вземане приел за основателен и уважил.
Приел, че поради прекрятавяне на договора на 05.09.252г. е отпаднало
основанието за начисляване на възнаградителна лихва по него след крайния
му срок и не следва да се заплаща, поради което искът за установяване на това
вземане следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед на това номерил,
че поради акцесорния характер на обезщетението за забава, начислено върху
вземането за възнаградителна лихва, същото не се дължи. Сумата от 103,42
3
лв., представляваща неразрешен овърдрафт, е начислена от банката по реда на
чл. 11.2 от договора под формата на възнаградителна лихва за периода от
06.10.2022 г. до 07.10.2022 г. и съдът приел, че тази сума също не се дължи
както поради недопустимостта за начисляване на възнаградителна лихва след
срока на договора, така и поради невъзможността вземане на това основание
да достигне размер от 103,42 лв. за период от един ден, като се вземе предвид
основата, върху която то се начислява.
Въззивният състав съобразява, че съгласно чл. 3, ал. 2 ЗПК,
разпоредбите на ЗПК се прилагат и за договори за кредит под формата на
овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок по дълъг от три
месеца, какъвто е и настоящият случай. Поради това приложими са
разпоредбите на чл. 11 ЗПК, които регламентират задължителните реквизити
на договорите за потребителски кредит като общо правило, доколкото
спецификата на овърдрафт кредитите, визирана в чл. 12 ЗПК – а именно
задължението те да бъдат погасени при поискване или в срок до три месеца –
не е налице в разглеждания случай.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Според чл. 29, ал. 5
ЗПК, за да породи отказът на потребителя от договора за кредит целените
правни последици, е необходимо, освен спазване на реда и срока за
упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3 ЗПК, да е
осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на кредитора не
само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на
усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което
следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане
на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на отказ.
Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно т. 10.2 от договора, кредитополучателят има право да се
откаже от договора в 14-дневен срок, считано от: датата на сключването му,
или датата, на която получи условията на договора и информацията по чл.11
от закона в случаие, катато тази дата е след датата на сключване на договора.
В процесния договор обаче липсва точен размер на лихвения процент на ден,
който се прилага при упражнено право на отказ – част от изискуемото по
чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, което обуславя
извод за недействителност на договора, на основание чл.22 от ЗПК/ Решение
№59/20.05.2024г. по дело №2695/2022г. на ВКС, доводите в което е излишно
да се преповтарят/. Посочването в него (т.10.2.5), че лихвата се изчислява на
база уговорения в договора лихвен процент, не съставлява изпълнение на
4
чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е
обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право
на отказ от договора. Предвид това и на основание чл. 23 от ЗПК ответницата
не дължи и затова следва да се отхвърли претенцията на банката за
присъждане на претендираните 103,42 лв., отнесени като неразрешен
овърдрафт, възнаградителна лихва за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г.
в размер на 95,06 лв. и неустойка върху просрочена лихва по чл. 11.3 във вр.
чл. 5.4 от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на
12,82 лв. Тоест, въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли, а обжалваното съдебно решение следва да се потвърди.
Разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/24.02.2025год., постановено по гр.д.
№ 603/2024 год. на РС – Силистра.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5