№ 17168
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110130713 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
По гр.д.№ 13898/2023г. на СРС, 125- ти състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против С. В. С. в полза на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД за : сумите 754,45 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,43 лева , представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 20.02.2023 г., 60,98лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до
31.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 12,88 лева представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 20.02.2023
г. В срока за възражение, част от вземането е признато от ответната страна, поради което и
са дадени указания за предявяване на иска, само извън посочената част – за сумата от 232,97
лева главница за ТЕ за период от 1.9.2019г.-4.2020г., сумата от 90,43 лева мораторна лихва
върху тази главница за период 15.9.2020г.- 20.2.2023г.,/оспорени поради давност/, 60,98 лева
дялово разпределение и 12,88 лева лихва върху него / оспорени с твърдения за
недължимост/. Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на топлоснабдения имот,
е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия
период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на
дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова
страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен
сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване
на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
1
заплащат на него.
В срока за отговор на исковата молба, ответната страна, счита претенцията на
ищеца за недопустима в частта относно главница и лихва за дялово разпределение, тъй като
евентуално те ще се дължат на трето лице, а ищецът не е негов процесуален субституент /
възражение, което е неоснователно, защото претенцията на ищеца е посочено, че се
основава на ОУ, по силата на които се твърди, че вземането се плаща на него, тоест
възражението е по същество/, и неоснователна – недоказана.
По иска за ТЕ и лихва, същите се оспорват, като се сочи, че липсват доказателства за
исковия период ответницата да е клиент, заявлението, представено към ИМ, е за период
извън исковия. Оспорва се качеството потребител и на нейн евентуален наследодател. Сочи
се, че евентуално правоотношението е възникнало от 2021г., и е по силата на договор.
Оспорва се вземането и поради погасителна давност. Оспорва се вземането за лихва, като
основаващо се на нищожна, като неравноправна разпоредба.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото, от представените доказателства е видно, че топлоснабденият имот е
придобит в собственост от ответницата на 28.8.2019г., с договор за покупко – продажба на
идеална част от имот. Ответницата е подала заявление за встъпване в правоотношението
2
през м.11.2019г., като по делото не е представен споразумителен протокол с продавачите.
По делото не е формиран спор, че на 31.7.2020г. е издадена обща фактура, в която се
съдържат вземания на ищеца за реално ползвана топлинна енергия за период от 5.2019г. до
4.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.61,ал.2 от ОУ на ищеца, когато предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, дължимите суми до откриване на партида
на новия собственик се събират от стария собственик. По делото няма твърдения, нито
доказателства, че предишните собственици са подали заявление за закриване на партида
преди м.11.2019г. Следователно, ответницата би могла да отговаря за задълженията само от
м.9.2019г., от когато тя е собственик на имота. За период от м.9.2019г. до м.4.2020г., с
общата фактура са сторнирани задълженията за целия период, като е издадена една обща
фактура, от която се претендира сумата от 348,34 лева, която изцяло се претендира от
ответницата, видно от извлечението от счетоводни книги на ищеца. При съобразяване на
изложеното по – горе, ответницата дължи вземанията на ищеца, за период 9.2019г.- 4.2020г.,
за които искът е основателен. Неоснователен е доводът на ищеца в о.с.з., че с плащането,
вземането е признато изцяло. По заповедното производство, СРС е издал изпълнителен лист
за признатата с възражението по чл.414 ГПК сума. Не са представени доказателства, нито
ответникът твърди да е платил доброволно исковата сума, а разпределянето на
принудително събраната от ответника сума – по признатата част от вземането, или по
оспорената, не е предмет на настоящото производство.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ, приложим към правоотношението, като възражението на ответната страна,
че не е поставена в забава, е неоснователно.
Относно общата фактура след 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
3
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
По възражението за погасителна давност.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
4
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност
са всички вземания с настъпил към на 16.3.2020г.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа
посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.-
4.2020г. на стойност 353,06 лева, които са сторнирани и е издадена обща фактура на
стойност 348,98лева, чиято стойност е намалена с промяната на цената. Видно от
извлечението от счетоводни книги на ищеца, вземането му, в размер 348,98 лева, съставлява
вземане по общата фактура от 31.7.2020г., за целия отоплителен сезон / тоест, от 5.2019г., до
4.2020г./, а не само от м.9.2019г., както се сочи в исковата молба, следователно, въпреки че
периодът по заявлението е от 9.2019г., съдът следва да разгледа цялото задължение по обща
фактура.
Ищецът претендира сумата 348,34 лева от нея. Когато се изготви дяловото
разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена
надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно
известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа
дяловото разпределение. Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата.
В частност, от издаване на обща фактура, за ответника ще възникне вземане за 4,08 лева –
разликата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозни фактури / извън вземанията на ищеца, за които искът е неоснователелн/, издадени
от 10.2019г. до 1.2020г. включително, които, заедно с прогнозните фактури за м.5.2019г.-
9.2019г., са на стойност 186,78 лв, а извън нея – вземането на ищеца от фактурата от
2.2020г., задължението по което е извън погасителна давност, до края на сочения период,
заедно с 4,08 лева – разлика между прогнозни суми и изравнителна сметка, или сумата от
161,56 лева, за която сума искът е основателен. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна
давност е вземането за обезщетение за забава върху главницата 186,78 исковия период.
Съгласно чл.33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата
на издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество
ТЕ.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период, поради искът
за главница в размер 161,56 лева за период от 2.2020г. до 4.2020г. е основателен , ведно с
претенцията за обезщетение за забава, в размер 40,58лв.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
5
Въпреки представения договор, сключен между ищеца, третото лице и ЕС, и
протокол, с който е взето решение да се премине към дялово , не е доказано основанието
ищецът да претендира сумата, нито неговия размер - цената на услугата е изцяло
недоказана, с оглед на което, искът следва да се отхвърли – за главница и лихва за забава, а,
доколкото исковете се отхвърлят, съдът не разглежда възражението за погасителна давност
на вземанията по тези искове.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски : за заповедното производство- в общ размер 75лева, от
които 25лева държавна такса, сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и за исковото производство – в общ размер 275 лева, от които 175 лева държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От сторените от ищеца разноски ,
ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи, съответно: за заповедното
производство, при съобразяване признатата сума / общо 576,48 лева/, и основателната, по
настоящото дело - 202,14 лева/, следва да възстанови сумата 59,97 лева на ищеца. За
исковото производство, дължимите разноски от ответника следва да се изчислят от
интереса, за който се разглежда делото / сумата от 397,26 лева/, и сумата, за която искът е
основателен /202,14 лева/, като същите възлизат на сумата от 139,93 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение от 250 лева за заповедното
производство и сумата 400 лева за исковото производство. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност в хода на устните състезания, е неоснователно, тъй като сумата
400 лева е минималното възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ.
От сторените разноски, за заповедното производство, на ответницата следва да се
определят разноски върху целия интерес от 973,74 лева, от който се приспадне признатата
сума, и сумата, за която искът е основателен / 576,48 лева и 202,14 лева, тоест върху сумата
195,12 лева от 973,74 лева/, като ищецът следва да възстанови сумата 50,10 лева, платено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. За исковото производство,
дължимото възнаграждение следва да се изчисли, съразмерно на неоснователната част от
исковете / 195,12 лева, в рамките на разгледания интерес /397,26 лева/. Изчислено по
посочения начин, възнаграждението за адвокат, което ищецът следва да възстанови, възлиза
на сумата 196,47 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 85, бл.3, вх.В, ет.2, ап.6, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сумите : 161,56
лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, БУЛ. СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 85,БЛ.3,ВХ.В,ЕТ.2,АП.6, аб.
6
№ 176048, за период от 2.2020г. до 4.2020г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023
г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава, в размер 40,58лв за период от
15.9.2020г. до 20.2.2023г., за които суми по гр.д.№ 13898/2023г. от СРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против С. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 85, бл.3, вх.В, ет.2, ап.6, за установяване на вземане
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
13898/2023г. от СРС за: горницата над уважената претенция за топлинна енергия от 161,56
лева до пълния й предявен размер от 232,97 лева, както и за период от м.9.2019г до
м.1.2020г.., за горницата над уважената претенция за обезщетение за забава над уважения
размер 40,58 лева, до пълния предявен размер от 90,43 лева, за 60,98лева главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 2.2020 г. до м.10.2021 г., сумата
12,88 лева мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 20.02.2023 г..
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО
ШОСЕ 85, бл.3, вх.В, ет.2, ап.6 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски: сумата 59,97лева по
гр.д.№ 13898/2023г. и сумата 139,93 лева по гр.д.№ 30713/2023г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* с адрес гр.София,
ул.Ястребец, №23б, да заплати на С. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 85, бл.3, вх.В, ет.2, ап.6 сторените разноски: сумата
50,10лева по гр.д.№ 13898/2023г. и сумата 196,47 лева по гр.д.№ 30713/2023г.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страна на ищеца-
Бруната България ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7