№ 78
гр. Ямбол, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500139 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. Г. Ж. от гр.Ямбол чрез
пълномощник адв.Г.Г., АК-Ямбол против решение № 107/6.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 3006/2024 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК
размера на месечната издръжка, определена с Решение № 671/16.11.2012 г., постановено по
гр.дело № 2236/2012 г. по описа на ЯРС, която С. Г. Ж. с ЕГН ********** е осъден да
заплаща на М. П. К. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на
детето И. С. Ж. с ЕГН **********, роден на ***** год. в гр.***** в размер на 80.00 лева
месечно, считано от 01.08.2012 г., КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80.00 лева на 269.25 лева,
считано от 30.09.2024 г., платима до 15-то число на текущия месец до настъпване на
правопогасяващи, правопорменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за изменение на
издръжката бъде отхвърлен. Счита се, че постановеното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според въззивника искът е
неоснователен изцяло, тъй като същият е със заболяване, което не му позволява да полага
труд, същият не е трудоустроен, не получава пенсия по инвалидност, не разполага с
имущество - движимо и/или недвижимо, което да му позволява да се издържа. За да бъде
уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието на
трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия издръжка и
възможностите на задълженото лице. Въззивникът е представил пред първата инстанция
доказателства, установяващи невъзможността му да заплаща по-висок размер на издръжката
поради тежко
заболяване с констатирана диагноза Множествената склероза (МС). Заболяването е
прекъснало комуникацията между мозъка и останалата част от тялото, което се констатира от
1
приложената епикриза, както и амбулаторен лист, което прави непосилно за плащане и
определената към настоящия момент издръжка. От доказателствата по делото може дa се
направи обоснован извод, че въззивникът се намира в абсолютна обективна невъзможност
да изплаща издръжка на детето си, същият има заболявания, чието лечение е свързано с
допълнителни разходи, заплащани от неговите родители, както и е налице обективно
обстоятелство, препятстващо изпълнението на дължимото по закон алиментно задължение.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема М. П. К. с ЕГН
**********, в качеството на майка и законен представител на детето И. С. Ж. с ЕГН
********** е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Въззиваемата споделя изводите на районния съд за това,
че от доказателствата по делото не може да се направи безспорен и безпротиворечив извод,
че ответникът се намира в абсолютна невъзможност да поеме присъдения размер на
увеличената издръжка. Няма доказателства в каква степен е намалена вследствие на
заболяването трудовата работоспособност на ответника към момента, което прави
недоказано възражението му за налична пълна, обективна и абсолютна невъзможност за
бащата да дава издръжка на детето и че не може да реализира доходи от трудова дейност
поради заболяването си. Налице са всички предпоставки за присъденото от първата
инстанция увеличение на издръжката, поради което се желае обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът С. Г. Ж., редовно призован не се явява, но чрез
пълномощника си адв.Г. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна въззиваема М. П. К., в качеството на майка и законен
представител на детето И. С. Ж. с ЕГН **********, редовно уведомена за съдебно
заседание, не се явява, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на М. П. К., в качеството на
майка и законен представител на детето И. С. Ж. с ЕГН ********** против С. Г. Ж., негов
баща за увеличение на присъдената с решението по гр.дело № 2236/2012 год. на ЯРС
месечна издръжка на детето от 80 лева на 269,25 лева. Твърденията са за изменение на
обстоятелствата – икономическата обстановка в страната, изминал период от 12 години от
присъждане на първоначалната издръжка, порастване на детето и необходимост за по-голяма
сума за издръжката му.
Възраженията на ответника за неоснователност на иска са идентични с тези по
въззивната жалба за това, че липсват основания за увеличение на издръжката – той е в
обективна невъзможност да заплаща увеличен размер на издръжка поради тежкото си
заболяване – множествена склероза. Влошаването на симптомите е довело до невъзможност
ответникът да се придвижва и ходи, а в същото време освен, че не работи и няма доходи, не
притежава недвижими имоти или движими вещи, от които да се издържа. Самият той е
издържан от своите родители, не е трудоустроен и не получава пенсия по болест.
По делото пред първата инстанция е представено решение № 671/16.11.2012 г.,
постановено по гр.дело № 2236/2012 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което е прекратен
бракът между М. П. К. и С. Г. Ж. по негова вина, а след определяне упражняването на
родителските права по отношение на детето И. на майката, е определена месечна издръжка,
дължима от бащата в размер 80 лв.
Във връзка с установяване доходите си, ищцата К. е представила удостоверение изх.№
2
056/5.09.2024 г., издадено от „Ден и нощ“ ООД за това, че е получила за периода м.март –
м.август 2024 г. средномесечно БТВ в размер 2344,50 лв.
Във връзка с възраженията си за невъзможност да заплаща увеличен размер на
издръжка за детето И., ответникът е представил амбулаторен лист от 22.10.2024 г. за
посещение при доктор Ангелова – психиатър при основна диагноза Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – лек. Представена е също в превод от турски на
български език епикриза на Ж., която му е издадена след престой в болница в периода 28.11-
4.12.2024 г., диагностициран с Множествена склероза като е постъпил там поради
изтръпване на долните крайници и затруднено ходене в последния месец, уринарна
инконтиненция. Посочено е, че при прегледа на пациента в стаята му, той става
самостоятелно от леглото, ходи в тандем с опора, не може да стои на един крак –
необходими са упражнения за цикъл и координация, укрепване. При изписването е посочено,
че има ограничение на активността – не може да шофира; няма ограничение в храненето и
няма необходимост от грижи.
При тези обстоятелства, районният съд е уважил иска като е завишил издръжката на
детето в претендирания размер като е приел, че е доказано изменението на обстоятелствата
като предпоставка за уважаване на иска.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може
да бъде изменена или прекратена. Въззивният съд приема, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката за детето И. в размер на 80
лв. Периодът от време, изминал от момента на определяне на първоначалната издръжка –
постановяване на съдебното решение на 16.11.2012 г. до настоящия момент – 12 години е
достатъчно изменение на обстоятелствата и основание за увеличение на дължимата от
родителя на детето издръжка. Детето тогава е било на една година, а понастоящем е на
тринадесет години, ученик в седми клас, т.е. безспорно е нараснала необходимостта на
детето за облекло, обувки и храна. Ноторно известна е и промяната в социално-
икономическото положение на страната, инфлация и затрудненията, които среща едно
семейство при осигуряване прехраната и ежедневните си нужди.
Относно това дали е налице промяна във възможностите на родителите, дължащи
издръжка на малолетното си дете, такава безспорно е налице предвид изминалия
дванадесетгодишен период от време след определяне на първоначалната издръжка. Майката
е представила данни за получавания от нея добър средномесечен доход, а бащата е заявил,
че не работи и няма доходи поради диагнозата си Множествена склероза.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за неоснователност на
иска, тъй като е в невъзможност да дава такава в увеличен размер. Съгласно ППВС №
5/1970 г. невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка, а е само за
времето, докато тя продължава и едновременно с това тази невъзможност следва да е пълна,
обективна и абсолютна, независеща от волята на задълженото лице. В съвременната съдебна
практика е прието, че такава невъзможност е например изтърпяване на наказание лишаване
от свобода и то отново след конкретна преценка за получавано в затвора възнаграждение
3
или наличие на друго имущество.
От представените по делото доказателства от въззивника не може да се направи извод,
че е в невъзможност по независещи от него причини да дава издръжка. Същият
действително е с влошено здраве, но няма доказателства за това, че не може да полага труд,
че е освидетелстван с пълна или частична неработоспособност от надлежен орган, а
обстоятелството, че не получава социални помощи и пенсия също не е може да се причисли
към независещи от него причини да дава издръжка. Данни за такава невъзможност няма и в
писмените доказателства, представени от въззивника пред първата инстанция – след
завеждане на делото той е посетил психиатър поради Рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – лек, както и болница в Турция поради оплаквания свързани
с диагнозата Множествена склероза. В противоречие с твърденията, че въззивникът не може
да се движи и е на легло, са данните от епикризата за това, че единствено му е забранено да
шофира, но може да ходи сам с опорно средство и няма нужда от грижи. Към настоящия
момент не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за това, че въззивникът
е в пълна безпомощност и на легло. Дори да беше така задължението на родителя за
издръжка към непълнолетното му дете е безусловно - на чл.143, ал.2 СК.
Правилна е преценката на районния съд относно основателността на иска, както и тази
относно размера, до който е завишена месечната издръжка на детето И.. Съгласно чл.142,
ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на
лицето, което е дължи. Предвид установените по делото обстоятелства, съдът преценя, че
нуждите на детето и свързаните с това разходи следва да са в размер на 500 лева, като
разпределянето на месечната издръжка между родителите, следва да е за бащата 269.25 лв., а
за майката разликата поради това, че същата единствено полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането на детето и е с добри доходи. С разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК е
определен минималния размер издръжка на едно дете като гаранция за неговото право на
издръжка в минимален размер. Както се изложи по-горе, ответникът е в трудоспособна
възраст и липсват данни поради влошеното му здраве да не е в състояние да реализира
трудови доходи или да има задължения за издръжка на други свои низходящи. С
определения завишен размер на издръжката за детето ще се осигурят минималните
необходими условия на живот, нужни за неговото развитие.
Поради изложеното и след като първоинстанционният съд е достигнал до същите
изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/6.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 3006/2024 г. по
описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4