Р Е Ш Е Н И Е
№ 3198/ 11.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни,
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Гергана
Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14690 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 63333/ 28.09.2018 год. от „* - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, КК „*“, * срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
платени без основание суми, начислени като
стойност на мрежови услуги за пренос на ниско напрежение в размер на 2069.18
лева без вкл. ДДС и мрежови услуги за достъп ниско напрежение в размер на 433.16
лева без вкл. ДДС, за периода 22.08.2013 г. – 18.09.2013 г., ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –
28.09.2018 год. до окончателното им
изплащане. Претендират се и разноски.
Предявен
е и в условията на евентуалност иск, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1710.78 лв. с ДДС,
представляваща недължимо събрана от ответника сума, равняваща се на разлика
между недължима събраната такса пренос по електроразпределителната мрежа по
цена ниско напрежение и сума на същата такса, изчислена при цена средно
напрежение за периода 22.08.2013 г. – 25.09.2013 г., ведно със законната лихва,
считано
от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 28.09.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба
се излага, че ищецът е собственик на недвижим имот – *, по плана на КК „*.“ Въз
основа на разрешение на строеж от 17.05.2003 год., в процесния имот е изграден
комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно захранване * от трафопост № *
по плана на комплекса. Ползването на трафопоста е утвърдено с Разрешение № *
год. на Н. на *. Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се
пренася чрез кабелна линия средно напрежение *. Същата транспортира
електроенергията от трафопост № * до трансформаторен пост, който намалява
напрежението до 220 волта. Кабелната линия и трансформаторният пост са
собственост на ищеца, и през процесния период са поддържани от него.
Посредством тези съоръжения имотът на ищеца и сградите в същия са присъединени
към електроразпределителната мрежа на „*“ АД. Твърди се още, че между страните
по делото е налице облигационна обвързаност по силата на договор за продажба на
електроенергия. За процесния период, без основание, от страна на ответника са
фактурирани такси за пренос и достъп ниско напрежение, които суми са заплатени
от ищеца. Начислената от ответника такса за достъп и пренос за
ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените нормативни правила.
Ответникът –„Е.П.” АД,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
недопустимост на иска, поради липса на надлежна процесуална легитимация на страните, а в условията
на евентуалност – и за неговата неоснователност. Възразява,
че дружеството не разполага с данни относно собствеността на присъединителните
съоръжения, за нивото и начина на присъединяване в обекта, за мястото на
монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги. Не оспорва
факта, че услугите по достъп до електроразпределителната мрежа и пренос и
пренос на ел. енергия не са предоставени от ответника.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника релевира допълнителни
възражения, а именно: точката на мерене по същество
представлява част от условията по присъединяване на един обект и всички тези
условия по присъединяване естествено се определят и към момента на
осъществяване на самото присъединяване, което е еднократен акт. В конкретния
случай, присъединяването, видно и от представеното от ищеца разрешение за
ползване, извършено февруари месец 2004 г., поради което и Наредба № 6/ 2004 г., приета, по спомен, септември, и
ПИКЕЕ, са неприложими, и нямат отношение към извършеното присъединяване,
доколкото същите са приети след осъществяването му, не предвиждат обратно
действие, и съответно не предвиждат и преуреждане на вече осъществени отношения
по присъединяването. Самото присъединяване на процесния обект, всъщност, е
осъществено по старата Наредба за присъединяване от 2000 г., като във връзка с
реда, който е въведен с тази Наредба, по искане на инвеститора „*“, ищецът, е
изготвено становище за присъединяване преди изграждането на обекта, в което
становище, което ще представя като доказателство по делото, са посочени всички
условия по присъединяване и тези условия са приети от „*“ от гледна точка на
обстоятелството, че становището не е
обжалвано пред ДКЕВР, каквато законова възможност има
предвидена, когато става въпрос за присъединяване. Обектът, впоследствие е
изграден на база това становище и на база него е въведен в експлоатация. В становището
изрично е посочено, че меренето на потребяваната от дружеството ел. енергия ще
се осъществява на ниво ниско напрежение и доколкото изграждането на всички
присъединителни съоръжения в обекта е съобразено с това становище, каквото е и
законовото изискване, като твърди, че
не отговарят на истината твърденията на ищеца, че точката на мерене не е
определена, съобразно законовите изисквания, доколкото тя е определена по
взаимно съгласие на страните. А в практиката си ВКС многократно приема, че е
възможно и допустимо отклонение от нормативно установените места за мерене, при
налично съгласие между страните, като при налично съгласие, формално
несъответствие с нормативни изисквания е без всякакво значение, в този смисъл
има решение на ВКС. Ще представя практика след малко. По отношение на самото
задължение за заплащане на мрежовите услуги, то е въведено законово с Правилата
за търговия с енергия, към които препраща чл. 104 от Закона за енергетиката,
като съобразно чл. 29, ал. 1 и 3, които са били в сила към процесния период,
както и са в сила към настоящия момент, мрежовите услуги се заплащат от клиенти
върху фактурирани количества активна енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване. Съгласно Правилата е забранено освобождаване на клиенти от
заплащане на цена за пренос, с изключение единствено на клиенти, които са
производители, мисля, че в настоящия случай спор, че ищецът не е производител
на ел. енергия между страните няма. Не се спори по делото, че през цялото
време, включая и по отношение на процесния период, ищецът е имал достъп до
мрежата, осъществяван е пренос на ел. енергия, както и му е доставяна ел.
енергия, и той е потребявал ел. енергия. Въвеждането на мрежовите услуги си има
законова обосновка, която е в Наредбата за регулиране на цените на ел. енергия,
съгласно която електроразпределителните предприятия възстановяват, чрез цената
за пренос на ел. енергия през мрежата определените от Комисията технологични
разходи за съответната мрежа, т. е посредством цената за пренос се възстановяват
загубите по цялата мрежа, а не по мрежа, единствено ползвана или не от ищеца,
или конкретно лице. Ищецът твърди, че няма задължение да плаща тези услуги, а
това задължение му е нормативно вменено по отношение на преноса, както и по
отношение на достъп.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 15.05.2003 год. между „Е. - В.“ ЕАД (продавач) и
„* - *“ ЕООД (купувач) е сключен договор за продажба на електрическа енергия
относно обект – хотел „*“, определени съгласно действащото законодателство (чл.
1). Уговорено е количеството ел. енергия да се уговаря ежегодно между страните,
по тримесечия и тарифни зони, посочени с спецификация, неразделна част от
договора.
По силата на Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год.
на Държавата и „* - *“ ЕООД, в качеството им на собственици, е предоставена
възможността за изграждане на БКТП в УПИ *, кв. *, с кабелно захранване * от
трафопост № * по плана на КК „*“
С
Разрешение № 24/ 04.02.2004
год. (л. 9) е разрешено ползването на БКТП в УПИ *, кв. *, с кабелно захранване * от трафопост № * по плана на КК
„*“, гр. Варна. Отразено е в административния акт, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрени проекти и Разрешение № 29/ ГИ/ 17.05.2003 год. Възложители са Областна
администрация – Варна и „* - *“ ЕООД.
Видно от приобщения на л. 5 Договор № 33969/
17.09.2004 год. за доброволна делба, в дял и собственост на „* - *“ ЕООД е
поставен недвижим имот – дворно място с площ от 4950.00 кв. м., * по плана на
КК „*“, гр. Варна.
Приложено на л. 11 - 12 от делото е издадено от ответното дружество кредитно
известие № **********/ 25.09.2013 год., видно от което за обект на адрес Варна, „*“, **
е начислена ел.енергия за периода от 22.08.2013 год. до 16.09.2013 год. ел.енергия за обекта на потребление на
ищцовото дружество, като цената за пренос и достъп на
фактурираното количество ел.енергия е
определена по цени на ниско напрежение.
От заключението
на вещото лице К.М. по съдебно-техническато експертиза, се
установява следното: Процесният обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Е. С.“, чрез кабел * към трафопост на ЕРП № * на територията на
комплекс „*“. Кабелът * захранва трафопост № *, осигуряващ ниско напрежение от
0.4 КV на следните обекти: хотел, лоби – бар, два магазина за промишлени стоки,
рехабилитационен център, фризьорски и козметичен салон, открит и закрит плувен
басейн с воден бар. Достъпът до ниско напрежение, след трансформатора на БКТП,
е чрез разпределителното табло, оборудвано с прекъсвач, средство за търговско
измерване тип * (от одобрен тип, с дистанционно отчитане), 27 бр. прекъсвачи
тип * - *. Изградената система за електрозахранване в обектите налага
трасформирането на средно (*) в ниско (0.4 КV) напрежение, което се осъществява
чрез БКТП № 1811 – */ 0.4 КV. Границата на собственост между ЕРП – С. и
съоръженията на „* - *“ ЕООД е мястото на присъединяване на * кабел към БКТП – *.
СТИ е монтирано на ниската страна на разпределителното табло, поради което се
приема, че границата се явава „изходящите клеми на СТИ“.
Не е налице пренос
„ниско" напрежение преди СТИ.
От заключенията
на вещото лице П.И. по съдебно-икономическа експертиза, прието като обективно и
компетентно дадено, се установява начислената и заплатена за процесния период от
22.08.2013 год. до 18.09.2013 год., за пренос при ниво ниско напрежение на
ищеца е начислени сумите от
от които 2069.18 лв. без ДДС – за пренос ниско напрежение и 433.16 лв.
без ДДС - за достъп средно/ ниско напрежение, които суми за заплатени от „* - *“
ЕООД към „Е. - П. П.“ АД, на 01.10.2013 год., по банков път. Фактурирани са
услуги относно 54900 КвТч. По цена на компонента „пренос средно напрежение“ е
644.53 лв., т. е. разликата между стойността на цената за „пренос ниско
напрежение“ и за „пренос средно напрежение“ е 1424.66 лв. без ДДС.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са
евентуално съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По
отношение на допустимостта:
Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба. В случая, ищецът сочи, че е носител на материалното право,
което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за
разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и
обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебно
решение. В този смисъл легитимацията на страните съответства на твърденията за
наличие на извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за
доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени за ниско напрежение,
без последната услуга да е осъществена предвид границите на собственост на
електрическите съоръжения, представляващи кабелна линия * и комплексен
трансформаторен пост, собственост на ищеца, които твърдения са достатъчни до
обусловят извод за допустимост на инициираното исково производство. Извън
пределите на настоящия спор остават отношенията между ответното дружество и
третото за спора лице („*“), свързани с предаване на събраните суми за достъп и
пренос на ел. енергия.
По
отношение на основателността:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи факта на
извършено плащане към ответника на търсените суми.
В тежест на
ответника е да установи наличието на основание за фактуриране на цената на
пренос по разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване
количеството потребена от ищеца ел.енергия по цени на ниско напрежение, а също и че процесния обект е присъединен към електропреносната мрежа на
ниво ниско напрежение.
Не се спори,
страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия. Безспорно
установен е и факта на извършено плащане на търсените суми от ищеца към ответното дружество.
На следващо място – установено по
делото е, че по силата на договор за доброволна делба, ищцовото дружество е
собственик на процесното съоръжение БКТП № *.
Електроразпределителната
мрежа е съвкупност от електропроводни линии и ел.уредби с високо, средно и
ниско напрежение и служи за разпределение на електрическа енергия.
Съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа
енергия /ДВ бр.59/ 28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия /ДВ бр.64/ 17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е въведено изрично задължение за потребителите на ел.
енергия, присъединени към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител не само цената на ел. енергията, но и също цената за достъп до ел.
разпределителната мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа. В
този смисъл за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос
на ел. енергия.
Процесното
съоръжение присъединено към електропреносната мрежа. СТИ е монтирано в
трафопоста и отчитат доставената ел.енергия на ниво ниско напрежение. На тази
база за процесния период е определена цената на консумираната ел.енергия,
включваща и дължимата компонента цената за пренос на ел.енергия.
В
настоящия случай към релевантния за спора период са отношенията във връзка с
преноса на ел. енергия са уредени от Правилата за търговия с ел. енергия (ДВ.бр.
66/ 2013г.). В чл. 29 от Правилата е предвидено, че мрежовите услуги се
заплащат върху използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с ПКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за достъп до електропреносната мрежа и
предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа) по утвърдените от ДКЕВР цени. Заплащането на
цената на достъп и пренос на ел. енергия е обвързано с поставянето на уредите
за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания.
Следователно, релевантен за разрешаване на настоящия спор е въпросът
монтиранети на СТИ на мястото на измерване съобразно изискванията на
нормативната уредба. В настоящия случай, съобразно правилото на чл. 14, ал. 1
ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако
има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа (в този смисъл е и Решение
№ 227/ 11.02.2013 год. по т .д. № 1054/ 2011 год., ВКС, ІІ т.о.)
Съгласно
Наредба № 6/ 09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребители
на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи, границата на
собственост на електрическите съоръжения е мястото на присъединяване на
кабелните накрайници СрН към електропровода. От заключението експерта по съдебно
– техническата експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, се установи, че е налице присъединяване на електропровод,
собственост на електроразпределителното предприятие към електрическата уредба
на потребител. От своя страна мястото на монтиране на СТИ не отговаря на
изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно от заключението на вещото лице, че
електромерът е монтиран на ниво НН, в килия НН (ниско напрежение) на
понижаващия трансформатор. При положение, че съоръженията за преобразуване от
СрН в НН са собственост на ищеца, дейността пренос НН се осъществява именно от
съоръженията на потребителя. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ електромерът
е следвало да бъде монтиран на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента. При това положение, следва да се приеме, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно. При
наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно напрежение
ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и
остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало
да заплаща по цените за ниво средно напрежение. Същевременно, данните по делото
(фактура, ССч.Е) сочат за идентичност в цените за достъп средно и ниско
напрежение, а именно – 0.00789 лв. за 1 Квтч. ел.
енергия, за процесния период, като за потребителя е
налице задължение за заплащане на тази такса, съобразно фактурирания размер.
От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че за процесния
период е налице разлика в стойността на реално заплатените цени на услугата
пренос на ниско напрежение и цената на услугата пренос на ниско напрежение в
размер на1424.66 лв. без ДДС.
Гореизложеното, доколкото ишецът е
потребител на ел. енергия и като такъв дължи цена за пренос, предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от от 1424.66 лв. с без ДДС., представляваща разликата
между фактурираната от ответника по фактура № **********/ 25.09.2013 год и
заплатената от ищеца цена за пренос НН в размер на в 2069.18 лв. с без ДДС и
действително дължимата така - за пренос на СрН от 1424.66 лв. с без ДДС, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Претенцията за присъждане на сумите от 644.52 лв. без вкл. ДДС,
представляваща горницата над присъдените 1424.66 лв. до пълния заявен размер от
2069.18 лв. - начислената такса пренос ниско напрежение и 433.16 лв. без ДДС - мрежови
услуги за достъп средно/ ниско без вкл. ДДС, за периода 22.08.2013 г. –
18.09.2013 г., за които суми от страна на „Е. - П. П.“ АД е издадена фактура №
**********/ 25.09.2013 год., е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължение.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 701.85 лв., представляваща извършени по делото
разноски, определени съобразно уважения размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При
определяне на дължимите разноски, в предвид релевираното възражение за
прекомерност на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на адвокатския
хонорар. В формиране на този извод, освен минималните размери по Наредба № 1/
2004 год., съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, предприетите
и извършени от пълномощника процесуални действия, броят на проведените съдебни
заседания.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 284.24 лв., определени съобразно отхвърлената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”
да заплати на * - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, КК „*“, * сумата от 1424.66 лв. (хиляда четиристотин двадесет и
четири лена и шестдесет и шест стотинки) без вкл. ДДС, представляваща
разликата от начислената и заплатена такса пренос ниско
напрежение и такса пренос средно напрежение за 54900
кВтч. ел.енергия, за периода 22.08.2013 год. – 18.09.2013
год., за което вземане от страна на „Е. - П. П.“ АД е издадена
фактура № **********/ 25.09.2013 год., за обект с адрес гр. Варна, * „*“ *, *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба
в съда – 28.09.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „* - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, КК „*“, * срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца
платени без основание суми, начислени като
стойност на мрежови услуги за пренос на ниско напрежение в размер на 644.52 лв. (шестстотин четиридесет и четири
лева и петдесет и две стотинки) без вкл. ДДС и мрежови услуги за достъп средно/
ниско напрежение в размер на 433.16 лв. (четиристотин тридесет и три лева и
шестнадесет стотинки) без вкл. ДДС, за които вземания от страна на „Е. - П. П.“
АД е издадена фактура № **********/ 25.09.2013 год., за периода 22.08.2013 г. –
18.09.2013 г., за обект с адрес гр. Варна, * „*“ *, *,
ведно
със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –
28.09.2018 год. до окончателното им
изплащане, на основавание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *”
да заплати на „* - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, КК „*“, * сумата от 701.85 лева (седемстотин и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„* - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, КК „*“, * да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *” сумата от 284.24
(двеста осемдесет и четири лена и двадесет и четири стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: