Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 20.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното съдебно заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина
Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 175 по
описа на 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“- гр.София, представлявано от изпълнителен директор
инж.Ц.Б. депозирана чрез юрисконсулт В.В., срещу Решение № 253/26.07.2023г. на
Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 1235/2023г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № НЯСС-38/10.04.2023г.,
издадено от Председател на ДАМТН, гр.София, с което на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“- гр.София, с което е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000/ две хиляди/ лева за неизпълнение на
задължение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите /ЗВ/, като същата е намалена
на 1000.00лв.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради липса на
компетентност на наказващия орган и липса на точно и ясно описание на нарушението,
както и на посочена правна квалификация. Твърди се още, че е налице за
„маловажност“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения се отправя
претенция за отмяна на съдебния акт и на измененото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ДАМТН,
гр.София, представя писмено становище, депозирано чрез старши експерт, юрист Е.З.,
в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея твърдения, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 29.07.2022г.
служители на ДАМТН и свидетели в първоинстанционното съдебно производство
извършили проверка на язовир "Друмево“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
23813.23.83 в землището на с.Друмево, обл.Шумен, собственост на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“- гр.София, съгласно Акт за
публична държавна собственост №3232/16.07.2020г., приложен по въззивното дело.
Проверката била обективирана в Констативен протокол № 05-03-46/29.07.2022г.,
приложен на стр.42. Било установено, след преглед на представената документация
и обход на язовирната стена и съоръженията към нея, че преливникът не е
технически изправен, като неизправността се изразява в следното: преливният ръб
е подровен в средната си част, което е довело до нарушаване на конструктивната
му цялост и в момента е напълно разрушен в тази си част. Налице е изравяне на
дъното на преходен участък, преминаващ в бързоток, както и наличие на обрушени
участъци и храстовидни растителности, което застрашава конструктивната
устойчивост на преливника, намалява пропусквателната му способност и създава
препоставки за аварии. За констатираното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05-018/18.10.2022г. за
допуснато нарушение на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите. В срока по чл.44
ал. 1 от ЗАНН от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“-
гр.София било представено възражение, което било счетено за неоснователно. Въз
основа на така съставения акт, административно наказващият орган издал
впоследствие процесното НП, с което на основание чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ
ангажирал отговорността на дружеството– собственик на проверения язовир, като
наложил имущества санкция в размер над минималния в закона, а именно 2000лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата
отмяна, но е направил извод за неправилна индивидуализация на санкцията, като я
е изменил в размер на минималния. Съдът възприел и решаващото становище относно
безспорната установеност на вмененото на санкционираното лице неизпълнение,
извеждайки извода, че осъществяването му се установява от събраните писмени и
гласни доказателства. С оглед спецификата на нарушението и възможността в
резултат на същото да настъпят аварийни ситуации, свързани с констатираното
състояние на язовира, районният съд е формирал и извод за неприложимост на
института на „маловажния случай на административно нарушение“. Въз основа на
изложените аргументи потвърдил изцяло обжалвания пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити по чл.42 ал.1 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.4 и 5, като съдът не споделя
твърдението в касационната жалба, че липсва описание на нарушението и правна
квалификация.
Касационният съдебен състав счита, че
районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно
безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Както правилно е
отбелязала и предходната инстанция, актосъставителят, а впоследствие и
наказващият орган, са възприели поведението на касатора като несъобразено с
изискването на чл.141 ал.1 т.1 от Закона
за водите, който изрично вменява задължение на собствениците на язовирите,
какъвто несъмнено се явява и касаторът, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, да осигурят поддържането им в техническа изправност. В
тази връзка, по делото са налични категорични данни, че при извършената
проверка 29.07.2022г. длъжностни лица от ДАМТН, са установили влошено състояние
на преливника на язовира. Тези им констатации са обективирани в приложения по
делото КП. Свидетелските показания на служителите на контролиращата институция са
дадени обективно, безпристрастно и компетентно, без наличие на основания същите
да не бъдат кредитирани. При това положение районният съд закономерно е извел
решаващия си извод относно безспорната установеност на описаното в НП нарушение,
изразяващо се в липса на изпълнение на вмененото на задължение на касатора с разпоредбата
на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ.
Както правилно е посочил и районният
съд, коментираната простъпка не разкрива белезите на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този тип, която е една от
основните предпоставки за приложимост на института.
Поради това,
закономерно административно-наказващият орган е пристъпил към ангажиране на
отговорността на юридическото лице по реда на чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ.
Настоящата инстанция намира, че въззивния съд е индивидуализирал правилно
наказанието, като е намалил санкцията в размер на минимума, предвиден в закона
предвид критериите, заложени в чл.27 от ЗАНН и липсата на предходно налагани
санкции за нарушение при поддръжката на язовир „Друмево“.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че решението на Районен съд- Шумен е
законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това
процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ДАМТН- гр.София и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, във
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 253/26.07.2023г. на
Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 1235/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“- гр.София, бул.“Княз Александър I“ №12, с ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителен директор инж.Ц.Б. да заплати на ДАМТН- гр. София с адрес на управление гр. София,
бул.Г.М.Димитров №52А сумата 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................