№ 73
гр. Плевен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500792 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
регистрирана с Вх.№261662/08.07.2022г.,изпратена по пощата с клеймо на подателя от
06.07.2022г., подадена от въззивните жалбоподатели д-р С. С. К.-К. с адрес в гр.София, ***,
Д. С. К. с адрес в гр.Плевен, ***. с адрес в Област-Плевен, с.*** – и трите ищци в
първоинстанцонното производство по гр.д.№5676/2019г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, в качеството им на наследници на С. Д. К., чрез
пълномощника адвокат Е. Д. Ч. от САК, с адрес в гр.София-1700, ***, СРЕЩУ
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №260036/13.06.2022г., с което са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от тях солидарно срещу
ответниците „АИППИДП Д-р Ц. Б.“—ЕООД и Ц. Б. В., ЕГН-**********, субективно
съединени искове за обезщетение по чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищците.Излагат се следните
конкретни оплаквания: Въпреки изричното уведомяване от страна на пострадалия, че
1
приема медикамента „Синтром“, д-р Б. предприема оперативна намеса – екстракция на два
зъба, в резултат на което от оперативните рани започва кръвотечение, което не може да бъде
овладяно в продължение на 72 часа.Кървенето се усилва неимоверно от продължаващото
приемане на медикамента „Синтром“. Болният отпада от кръвозагубата. Пристигналият
екип на ЦСМП-Плевен, предлага на болния спешна хоспитализация, но при извеждането
му от дома, преди достигане до линейката, К. починал. Очевидно е, че смъртта е настъпила
в резултат на кръвоизлива, който не е спрял близо четири дни. Преди да потърси
медицинска помощ от ответницата, починалият бил в много добро състояние. При
поставената анестезия, ответницата не е извършила тест за чувствителност на пациента.
Необходима била да се спре и пришема на „Синтром“ за 2-3 дни преди оперативната
интервенция.
Ответникът по въззивната жалба - „АИППИДП Д-р Ц. Б.“—ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ***, представлявано от управителя Ц. Б.
В., което е ответник в първоинстанцонното производство, чрез процесуалния представител
адв. А.К. от АК-Плевен, е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.
№262171/23.09.2022г. по регистъра на РС-Плевен. В отговора е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение.
Ответникът по въззивната жалба Ц. Б. В. – ответник в
първоинстанцонното производство, чрез процесуалния представител адв. А. О. С. от САК, е
подала Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№262369/24.10.2022г., в който е
изразила становище за неоснователност на въззивната жалба. Противопоставя се на
заявените с въззивната жалба доказателствени искания по следните съображения: Не са
извършвани проверки за дейността на въззиваемата от РЗИ и от ЛС. По повод жалбите на
ищците, са извършвани проверки от ИА“Медицински надзор“ и РЗОК-Плевен. Резултатите
от тези проверки са налични по делото и са обсъдени в решението на РС.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните се
представляват от процесуалните представители, които поддържат горните становища.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх. №261662 / 08. 07. 2022г.по
регистъра на Плевенски районен съд, изпратена по пощата с клеймо на подателя от
06.07.2022г., подадена от въззивните жалбоподатели д-р С. С. К.-К. д адрес в гр.София,
***, Д. С. К. с адрес в гр.Плевен, *** и М. М. К. с адрес в Област-Плевен, с.*** – и
трите ищци в първоинстанцонното производство по гр.д.№5676/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, в качеството им на наследници на С.
Д. К., чрез пълномощника адвокат Е. Д. Ч. от САК, срещу постановеното по делото от
ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №260036/13.06.2022г, е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, от надлежни страни, при наличие на правен интерес,
2
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоначално, между страните по настоящето дело, в Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, са били образувани две дела, както следва:
Гр.Д.№5676/2019г., образувано въз основа на искова молба, чрез която
са предявени осъдителни искове от трите ищци ( понастоящем въззивни жалбоподатели) -
С. С. К. – К. от гр.София, ***, Д. С. К. от гр.Плевен, ***. от с.***, чрез пълномощника
адв.Е. Д. Ч. от САК, против ответника( понастоящем ответник по въззивна жалба) -
„АИППИДП Д-р Ц. Б.“ ЕООД, ЕИК *********.;
Гр.д.№1969/21г., образувано въз основа на искова молба, чрез която са
предявени осъдителни искове от трите ищци ( понастоящем въззивни жалбоподатели) - С.
С. К. – К. от гр.София, ***, Д. С. К. от гр.Плевен, ***. от с.*** чрез пълномощника адв.Е.
Д. Ч. от САК, против ответницата( понастоящем ответница по въззивната жалба) Ц. Б. П. с
ЕГН **********, с адрес гр.Плевен, ***
С определение от 03.06.2021г. първоинстанционният съд е
постановил съединяване н на основание чл.213 от ГПК на образуваните гр.д.
№1969/2021г. и гр.д.№5676/2019г., като разглеждането им да продължи под номера на
по-рано образуваното – гр.д.№5676/2019г. по описа на Плевенски районен съд,
Гражданско отделение.
Фактическите твърдения, изложени в двете искови молби по
съединените дела, са напълно еднакви и се състоят в следното:
Ищците С. С. К. – К., Д. С. К. и М. М. К. са наследници на С. Д. К. с
ЕГН ********** – баща на първите две и съпруг на третата.На 23.11.2018 г. същият
посетил стоматологичния кабинет на АИППИДП „Д-р Ц. Б." – ЕООД в гр. Плевен,
представлявана от Д-р Ц. Б., по повод зъбна болка, като по време на прегледа уведомил д-р
Б. за своите заболявания и за прием на медикамента „Синтром". Пациентът носел със себе
си и решение на ТЕЛК, последна епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - гр.
Плевен, рецептурна книжка на хронично болния, актуални резултати от 11МГС и по негови
думи предоставил тази документация по време на прегледа. Въпреки това изрично
уведомяване, д-р Б. предприела оперативна намеса - екстракция на два зъба (15 и 45) в
последния работен ден от седмицата, като не пожелала да определи ден за вторичен преглед,
въпреки притесненията и молбата на пациента. Последвало кървене през двата почивни дни
- събота и в неделя, а в първия работен ден (26.11.2018 г.) болният в отпаднало състояние
посетил ЕТ "Х. - Д-р В. П. - АИППИДП", гр. Плевен на платен прием за второ мнение. Д-р
П. установил разкъсани меки тъкани и засегнати съдове, предприел лечение и шест часа по -
късно кървенето спряло. Още, че на следващия ден болният станал още по-блед и отпаднал;
Пристигнал екип на ЦСМП-Плевен на неговия адрес в с. ****** и предложил спешна
хоспитализация, но 10 минути по-късно болният починал.
Починалият С. Д. К. имал следните заболявания, известни на
3
лекувалата го Д-р Б. : "Неинсулинов захарен диабет с неврологични усложнения" с МКБ код
Е11.4, „Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ код 1.11.0,
„Други видове стенокардия" с МКБ код 1.20.8, "Застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ
код 1.50.0 и редовно предписвана терапия, включително за ВР 293.
Според приложения медицински одит от лекувалите починалото лице
лекари, били нарушени медицинските стандарти "Орална хирургия" и "Лицево- челюстна
хирургия", след като на починалия К. след първичния преглед, при наличие на хронични
заболявания и знанието на д-р Б. за прием на антикоагулантна терапия, не било извършено
диагностично уточняване с лабораторен минимум и други изследвания, включително
образна диагностика; не било извършено и насочване за консултация с лекар специалист по
"Орална хирургия" от лечебно заведение за извънболнична дентална помощ или към
консултативен кабинет в болнично заведение за диагностично уточняване и оценка на
оперативния риск; не било извършено насочване за задължителна консултация с лекар
специалист по „Кардиология" и дори към общопрактикуващия (личен) лекар предвид
придружаващите заболявания и анамнезата. Твърди се, че смъртта била настъпила
вследствие нелекувания адекватно четири дни кръвоизлив. При провеждане на местна
анестезия с „Лидокаин" не бил направен необходимият тест за чувствителност и не било
взето предвид от д-р Б., че самият „Лидокаин" сам по себе си бил с проартитмогенен ефект и
трябвало особено внимателно да се прилага при пациенти със застойна сърдечна
недостатъчност, каквато е имал пострадалия К.. Според съставените медицински одити
хирургичните интервенции били предприети без да са направени необходимите лабораторни
изследвания на кръв - ПКК, ШЯ, коагулационен статус и кръвна захар, което утежненият
общ статус на пациента изисквало те да се направят задължително, непосредствено преди да
се проведе хирургична интервенция. Необходимо било също така да се направят
задължителни консултации с кардиолог и с ендокринолог, с оглед придружаващите му
заболявания. Необходимо било да се спре приема на „Синтром" за 2-3 дни преди
оперативната интервенция. В предоставената документация нямало документи,
удостоверяващи назначаването на антибиотична терапия след екстракциите на зъбите,
въпреки повишения риск от следоперативни възпалителни усложнения.
В Окръжна прокуратура-Плевен било образувано по случая досъдебно
производство №Д 48/2019г. за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, затова, че на
неустановена дата през периода 23.11.2018г.-27.11.2018г. в гр.Плевен, поради незнание или
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, по непредпазливост е причинена смъртта на С. Д. К. с ЕГН **********
от с.***, обл.Плевен.
Смъртта на наследодателя на ищците се отразила и отразявала все
повече върху тях, като негови деца и съпруга. Той бил духовна и материална опора на
съпругата си и двете му дъщери до последния миг от живота си, прекъснат по този нелеп
начин. Липсата му в семейството, поради виновно причинената му смърт, давало основание
да се търси гражданска отговорност за настъпилите имуществени и неимуществени вреди от
4
ответницата, като причинител на смъртта на наследодателя.
Ищците считат, че на основание изложените обстоятелства можело да
се твърди, че дейността на д-р Ц. Б., регистрирана с АИППИДП „Д-р Ц. Б." – ЕООД в гр.
Плевен, има пряка връзка с настъпилата смърт на наследодателя им С. К. и следва
ответниците да носят гражданска отговорност за последиците от деянието.
С молба от 31.05.2021г., в изпълнение указания на районния съд,у
ищците са уточнили, че претендират заплащане на обезщетение в размер на 20хиляди лв.
за причинени неимуществени вреди, солидарно срещу ответниците Ц. Б. В. и АИППИДП
„Д-р Ц. Б." ЕООД с ЕИК *********.
С определение от 03.06.2021г., съдът е приел горното уточнение.
Ответницата Ц. Б., чрез пълномощника адв.А. С. от САК, е
подала ОТГОВОР на исковата молба, в който е изразила следното становище:
Оспорва иска по основание и размер. Не е налице противоправно
поведение на ответницата, действията по лечението не са извършени виновно, както и не е в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Действията
по екстракция на двата еднокоренови зъба на пациента не са единствена, нито основна
причина за смъртта на наследодателя на ищците, а от там за търпените от тях вреди.
Неоснователно е твърдението в ИМ, че ответницата виновно еа
причинила смъртта на С. Д. К., защото била нарушила медицинските стандарти „Орална
хирургия“ и „Лицево-челюстна хирургия“, като въпреки наличието на хронични
заболявания и приема на антикоагулантна терапия от пациента е предприела екстракцията
на два еднокоренови зъба, без предварително да е извършено диагностично уточняване с
лабораторен минимум и други изследвания, включително образна диагностика; без да го е
насочила за консултация със специалист „Орална хирургия“ за оценка на оперативния риск;
без предварителна консултация със специалист по „Кардиология“ или дори с
общопрактикуващия лекар. Ответницата като лекар по дентална медицина, специалност
„Обща дентална медицина“ (съгласно раздел II, т.4 на Приложение № 2 към Наредба
№1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването), е
извършила неусложнена, типична екстракция на два еднокоренови зъба 15 и 45, със
знанието, съгласието и по настояване на пациента, след подробно обсъждане на общото му
здравословно състояние, приеманите от него медикаменти и възможностите за
консервативно лечение на зъб 45 на долната челюст. Поради изпитваните от пациента силни
зъбни болки, същият изрично настоявал и двата зъба да бъдат премахнати, а не лекувани, с
оглед продължителното лечение, което предполагало състоянието им — зъб 15 бил силно
разклатен и болезнен при натиск, а зъб 45 бил с голям кариозен дефект и костна лезия
между зъба и дисталния зъб, видими на направената му същия ден рентгенография и също
силно болезнен.
Неспазването на медицинските стандарти по „Орална хирургия“ и
„Лицево-челюстна хирургия“ не води автоматично до извод за противоправно поведение,
5
доколкото тези стандарти са относими към качеството на медицинската услуга, а не към
възможността за извършването й изобщо, а още по-малко обосновава причинна връзка
между действията на ответницата и смъртта на наследодателя на ищците, настъпила четири
дни след екстракцията на зъбите.
Съгласно задължителните за всички лекари по дентална медицина в РБ
„Правила за добра медицинска практика в денталната медицина“, приети от Министъра на
здравеопазването на основание чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина, „абсолютни контраиндикации за екстракция на зъби не
съществуват“ - т.5 на раздел II, б. „Ж“ от Правилата. Противопоказанията са относителни и
дори при наличие на някое от тях, екстракция на зъб пак може да бъде извършена, след
консултация със специалист или дори рутинно, ако заболяванията на пациента били добре
контролирани. С т.5.2. на раздел II, б. Ж от Правилата изрично е прието, че „при пациенти с
добре контролиран диабет екстракцията можела да бъде проведена рутинно“. Добра
практика е да се обсъдят с пациента причините, индикациите за препоръчване на
екстракцията във всеки конкретен случай, както и да се обсъдят алтернативните
възможности, включително и въздържане от екстракция, когато това е възможно.
Пациентът, въз основа на предоставената му обективна информация, може да вземе
информирано решение да проведе или да откаже лечението.
В съответствие с горецитираните Правила, ответницата обсъдила с
пациента заболяванията му, като по негови данни и от представената й документация, те
били проследявани редовно и лекувани активно. Според отразеното в Амбулаторен лист №
005293 от 07.11.2018г., издаден на пациента от личния му лекар, предписаната му терапия
не включвала Синтром. На същата дата - 07.11.2018 г. му били правени кръвни изследвания,
от които е видно, че не са налице индикации за приема на това лекарство. В рецептурната му
книжка на хронично болен, препаратът Синтром също не бил изписан за ноември 2018 г.
Представеното от пациента ЕР № 0052 от 006/10.01.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания
било с изтекъл срок на валидност - повече от три години преди екстракцията на зъбите. Въз
основа на така представената й документация от пациента и по негово изрично настояване,
ответницата извършила екстракция на двата болезнени зъба, за което попълнила
Амбулаторен лист № 702 от 23.11.2018г., в който отразила извършения преди това обстоен
орален преглед със снемане на зъбен статус.
След екстракцията и на двата зъба, кръвотечението от раните било
спряно още в кабинета на лекаря. Нещо повече, след екстракцията на горния зъб 15,
пациентът се оплакал от болки и в долните зъби, заради която болка ответницата го
изпратила за рентгенография, за да се установи състоянието на долните зъби.
Рентгенография на зъби била възможна само при условие, че в устата нямало обилно
кръвотечение. Поради това, направената рентгенова снимка на долните зъби на пациента,
доказвала, че след екстракцията на горния зъб, няма кървене в устата. След приключване на
манипулациите, д-р Б. предписала антибиотик Оспамокс за профилактика на бактериалния
ендокардит и препоръчала употребата на продукти на „Женжигел“ - за венци при пациенти с
6
диабет, жабурене с лайка или смрадлика и поставяне на пчелен клей за обезболяване на
раните. Изрично насочила пациента да съгласува с личния си лекар приема на Оспамокс, за
да се избягнат нежелани взаимодействия с приеманите от него други лекарства. Уведомила
го, че при нужда може да се обърне директно към нея, за което му предоставила номера на
мобилния си телефон, вписвайки го в здравната му книжка.
До настъпването на смъртта на пациента на 27.11.2018г., нито той,
нито ищците са уведомили д-р Б. за продължаващо кръвотечение от раните от
екстрахираните зъби и не са потърсили помощ от нея.
При гореизложените обстоятелства, дори да се приеме за вярно
твърдението на ищците, че непосредствената причина за смъртта на наследодателя им е
острата кръвозагуба от двете рани в устата, то не действията на ответницата са довели до
леталния му изход. Принос за този летален изход имат освен действията и бездействия на
ищците и наследодателя им, действията на следващия посетен зъболекар, осъществени в
периода 23.11.2018г. -26.11.2018г., както и хаотичните и неадекватни на състоянието на
пациента действия и бездействия на екипа от ЦСМП - гр. Плевен, извършени на 27.11.2018
г.
Отделно от гореизложеното се оспорва и твърдението на ищците в ИМ,
че непосредствената причина за смъртта на наследодателя им е нелекуваният кръвоизлив от
раните в устата. Внезапно настъпилата смърт на пациента С. К. с картина „остра сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност“ и при наличните данни за други заболявания и прием
на множество медикаменти, може да бъде причинена от множество различни фактори - не
може да се изключи наличие на кървене от болестно увреждане на лигавицата на стомаха,
дуоденома или червата; причина може да е рязко настъпило ритъмно проводно нарушение
(данни за което имало в констатираното от екипа на ЦСМП предсърдно мъждене), което
може да настъпи спонтанно при обостряне на хроничните сърдечно-съдови заболявания или
на фона на болестно увредения миокард, провокирано от последните описани физически
усилия на пациента, по извеждането му от къщата на собствен ход, вместо на носилка и др.
Ответникът АИППИДП „Д-р Ц. Б." ЕООД, също е подал
ОТГОВОР на исковата молба, с който се изразил становище за неоснователност на
исковете. При условия на евентуалност се заявил възражение за съпричиняване на
резултата от пострадалия.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представени от
страните и е прието заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, съставена
от специалрист по съдебна медицина, специалрист по дентална медицина и специалист по
кардиология.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз.състав,
се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №2650036/13.06.2002г., с което е отхвърлил
предявените от ищците, солидарно срещу ответниците, искове за обезщетение за
неимуществени вреди, като неоснователни.
7
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че в производството по
делото не е доказана причинно-следствена връзка между действията на ответницата Ц. Б.
при извършената екстракция на два зъба на наследодателя на ответниците С. К. и
настъпилата смърт на пациента, поради това не са налице основания за ангажиране на
деликтна отговорност на ответника- физическо лице и на гаранционно–обезпечителната
отговорност на ответника АИППИДП „Д-р Ц. Б.“ ЕООД.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи правилни
фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях, без да
счита за необходимо да ги преповтаря в същия вид.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, е установено следното от фактическа страна:
Трите ищци С. С. К. – К., Д. С. К. и М. М. К. са наследници на С. Д.
К., роден на 12.09.1949г. и починал на 27.11.2018г, като първите две са негови дъщери, а
третата – съпруга. (Удостоверение за наследници №У-0509 от 30.11.2018г., издадено от
Кметство - с.***,намиращо се на л.55 от приложеното гр.д.№475/2019г. по описа на ПлОС)
Наследодателят заедно със съпругата си - ищцата М. К. живеел в
с.***, Община-Долна Митрополия, Област-Плевен. Страдал от множество заболявания,
удостоверени с медицински документи, посочени от личния лекар – свидетелката д-р С. М.
И.,от ищците в исковата молба и от вещите лица в обстоятелствената част на комплексната
медицинска експертиза: "Неинсулинов захарен диабет с неврологични усложнения" с МКБ
код Е11.4, „Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ код 1.11.0,
„Други видове стенокардия" с МКБ код 1.20.8, "Застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ
код 1.50.0 и редовно предписвана терапия, включително за ВР 293. Според свидетелката д-р
И. бил много стриктен пациент по отношение съблюдаване на назначената терапия и
провеждане на необходимите изследвания.
Ответницата Д-р Ц. Б. В. е специалист по дентална медицина,
осъществяваща професионална дейност, регистрирана като „АИППИДП „Д-р Ц. Б.“ ЕООД,
с ЕИК *********, с адрес в гр.Плевен, ***.
На 23.11.2018 г. наследодателят на ищците - С. Д. К. посетил кабинет
8
на „АИППИДП д-р Ц. Б.“- ЕООД в гр.Плевен, с оплаквания за болки в зъбите.
От приложения препис на Амбулаторен лист №000702/ 23.11.2018г.,
издаден от ответника „АИППИДП д-р Ц. Б.“ ЕООД, се установява, че ответницата д-р Ц. Б.
В. е вписала следните извършени дейности при посещението: Обстоен профил преглед,
екстракция на 45 постоянен зъб, вкл. анестезия и екстракция на 15 постоянен зъб, вкл.
анестезия. Издадена е рецепта за предписана терапия, както и касов бон за заплатената сума
от пациента, които са представени в копия(л.14,15 и л.16)
На пациента С. К. е дадено направление за ренгенова графия. В
Амбулаторния дневник на Рентгенологичен кабинет при „Дентален център 1 Плевен“ за дата
23.11.2018г., са вписани имената му като пациент, посетил кабинета за рентгенова снимка
с лекуващ стоматолог д-р В.,т.е. ответницата д-р Ц. Б. В.. (л.36) Разпитана като свидетел на
16.03.2021г. и на 15.12.2021г, ренгеновият лаборант при „Дентален център 1“-Плевен - И.
Ц. С., установява, че в приложената на л.36 от делото страница от Журнал, данните за
пациента С. К. са отразени от нея и подписът е неин, но не може да си спомни конкретния
случай. Обяснила е, че ако има обилно кръвотечение не е възможно да се направи снимка и
в такъв случай пациентът би бил върнат и поради това би си спомнила, ако е имало подобен
случай. Изразила е мнение, че от самата снимка не може да се установи дали е имало
кървене на мястото.
Свидетелят д-р В. Б. П., специалист по дентална медицина,
установява в показанията си следното: Познавал лично наследодателя на ищците С. К.,
както и цялото семейството, тъй като живеел в същото село – ***. На 26.11.2018г.
(понеделник) в дома на свидетеля отишла съпругата на пациента с оплакване, че същият
кървял от четири дни, поради вадене на зъб и го помолила да му окаже медицинска помощ.
Пострадалият дошъл при лекаря сам, имал измъчен вид, споделил, че от петък имал кървене
и поради това не можел да спи. Свидетелят д-р .П. извършил преглед, при който
констатирал, че са извадени два зъба – четвърти горен и четвърти долен, като на мястото на
горния зъб имало рана, която не кървяла, но от долния зъб кървяло. Д-р П. обработил
долната рана, като я почистил, сложил лекарство и я зашил. След това оставил пациента в
кабинета за половин час, за да види как ще се почувства. Свидетелят знаел, че пострадалият
приема лекарство „Синтром“ и в такива случаи в практиката си казвал да се спре приема му
два дни преди ваденето на зъба, освен когато трябвало да се окаже помощ веднага. Казал на
пациента да приема на този медикамент за един ден след извършените при прегледа
манипулации. Предупредил го, ако имал проблем, да се обърне към личния лекар.
На следващия ден – 27.11.2018г, наследодателят С. К. се почувствал
зле, чрез тел.112 неговите близки се обърнали към „Спешна помощ“ и в дома му бил
изпратен медицински екип. От показанията на свидетелите К. Т. Б., работеща в Център за
спешна помощ – гр.Плевен и Г. Г. К. -медицински фелдшер във филиал за Спешна
медицинска помощ в гр.Долна Митрополия, се установява следното: При подаване на
сигнала по телефона била дадена информация, че се касаел за диабетик със задух и болки в
сърдечната област. При всяко подобно посещение първо се снема анамнеза, след това се
9
прави преглед, електрокардиограма, измерване на кръвно, кръвна захар и поставяне на
абокат. Пациентът С. К. й обяснил, че преди три дни са му извадени два зъба и гърлото му
се пълнело с кръв. Разбрала, че пиел лекарство „Синтром“. Когато го попитала дали имал
болка в сърдечната област или на друго място, тъй като за такива се съобщавало в
обаждането, пациентът отрекъл да има, а казал само, че му било много отпаднало. При
измерване на кръвното, показателите били в нормални граници - около 130/80, а кръвната му
захар била около 14 единици. Направена била електрокардиограма, която показвала
предсърдно трептене, без ясно изразени високи комплекси. Поради това свидетелката К.
преценила, че пациентът следва да се отведе в болнично заведение и в тази връзка
разговаряла по телефон с една от дъщерите му, която била лекар. Свидетелката забелязала,
че пациентът имал синина около устата.Забелязала петна по чаршафите, в които лежал и ги
свързала по някакъв начин с обяснението му за кръвотечение в устата, но същите не били
пресни петна, а стари. При разпит в следващо заседание, същата свидетелка установява, че
към момента на прегледа, пациентът не кървял в устата, но имало следи от съсирена кръв.
Според свидетелката, от извършването на прегледа до придвижването към линейката,
минали около 20 минути.Поради това, че пациентът бил едър мъж, не можело да го изнесат
с носилка и го извели подкрепяйки го под ръка по стълбите на къщата и към улицата. Той
обаче починал преди да бъде качен в линейката.
За настъпилата смърт, личният лекар на лицето - д-р С. М. И.,
регистрирана като ЕТ „Здраве“, е съставила Съобщение за смърт №23 от 27.11.2018г.(на
л.99). В него е посочено, че смъртта на С. Д. К. е настъпила на 27.11.2018г., 20.30ч., в дома
му. Като причина за смъртта е вписано „Остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.
Сърдечна недостатъчност. ИБС. Ритъмна форма. Артериална хипертония. Захарен диабет.
Диабетна полиневропатия.“ Разпитана като свидетел, личният лекар е посочила, че
причините за смъртта определила на основание листа, съставен от Спешна помощ и
предхождащите заболявания, които можели да доведат при влошаването си до смърт.
Заявила е, че към съответния момент е знаела от близките, че на пациента бил ваден зъб и
вследствие на това имал кръвотечение, и тези обстоятелства са съобразени при съставяне на
документа.
След смъртта на техния баща и съпруг, ищците са се обърнали към
различни органи (Окръжна прокуратура-Плевен, РЗОК-Плевен, РЗИ-Плевен и ИА „МН“), с
оплакване, че вследствие поведение на д-р Б. при проведеното лечение на наследодателя С.
Д. К., е настъпила масивна и остра кръвозагуба на пациента, довела до смъртта му.
Сезираните органи са предприели действия в рамките на тяхната компетентност:
Със Заповед на Директора на РЗОК-Плевен, вследствие извършената
проверка, на „АИППИДП – Д-р Ц. Б.“ ЕООД е наложена санкция: финансова неустойка в
размер на 150лв. за извършено нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.124, ал.1 от НРД
2018г. и ДД и Приложение №2 към него, поради това, че в съставения Амбулаторен лист
№702/23.11.2018г. в задължително поле „Настоящи заболявания“ не са били отразени
придружаващите заболявания на пациента С. Д. К., както и приема на Синтром, с което не
10
било спазено изискването посочено в т.5.1 на „Указания за попълване на амбулаторен лист
от лекар по дентална медицина“ част от Приложение №2 към НРД за денталните дейности за
2018г., а именно, че „Алергии, минали заболявания, настоящи заболявания – вписват се
всички медицински данни, отнасящи се до състоянието на пациента“. Липсват данни
заповедта да е оспорена.
С оглед резултат от извършената проверка, Изпълнителният директор
на ИА „Медицински надзор“, е издал Наказателно постановление № НП-27-57 от
03.06.2019г., с което е наложил административни наказания „глоба“ на д-р Ц. Б. В., в
качеството й на лекуващ лекар по дентална медицина, участвала в диагностично-лечебния
процес и извършила екстракция на 15-ти и 45-ти зъби на горната и долна челюст на г-н С. Д.
К., за следните нарушения: - за Нарушение на задължителните изисквания на Наредба № 50
от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална хирургия”,
издадена от Министъра на здравеопазването: Раздел I, „Обща част”, 5.2.2., т. 5.2.2.3., б. „в“ и
б.“д“, регламентиращи, че Клиничният диагностичен преглед е неотменен етап от
диагностичния процес, който включва следните основни компоненти: назначаване и
провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани
лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите
усложнения (б.“в“), както и провеждане на консултации със специалисти от други
клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и
причините за спешност (б.“д“), във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
според който „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти,
които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските
стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.”; - за Нарушение на
Наредба № 50 от 26 ноември 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Орална
хирургия”, издадена от Министъра на здравеопазването, т. 10. Изисквания за
интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на хирургично болни,
10.1.Задължителни консултации: 10.1.2.Лекар със специалност "Кардиология" при болни
над 18-годишна възраст, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, според
който „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските
стандарти се утвърждават с Наредба на министъра на здравеопазването.“; - за Нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 3 „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ“
от Закона за здравето, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който:
„Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните
принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“.
( Има данни, че ответницата д-р Б. е обжалвала наказателното
постановление, но не са представени доказателства за резултат от обжалването)
С цитираното Наказателно постановление № НП-27-57 от 03.06.2019г.
11
на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ ( на л.214-л.219 от гр.д.
№475/2019г. по описа на ПлОС), са наложени административни наказания „глоба“ и на
свидетеля д-р В. Б. П., в качеството му на лекуващ лекар по дентална медицина, участвал в
лечебния процес и извършил дентални дейности и манипулации на г-н С. К., за следните
нарушения: - за нарушение на т.10. Изисквания за интердисциплинарни консултации и
дейности при лечение на хирургично болни от Наредба №50 от 2010г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Орална хирургия“: „т.10.1. Задължителни консултации: 10.1.2. Лекар
със специалност „Кардиология“ при болни над 18-годишна възраст“, във връзка с чл.6, ал.1
от ЗЛЗ; - за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ: „Като пациент всеки има право на достъпна
и качествена здравна помощ“ от Закона за здравето, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона
за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ“.
Образувано било Досъдебно производство № С 48/2019г. по описа на
ОП-Плевен затова, че на неустановена дата през периода 23.11.2018г. – 27.11.2018г. в
гр.Плевен, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост е причинена смъртта
на С. Д. К. от с.***, Област-Плевен - престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В хода на
досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем. С
Постановление от 15.06.2021г. на прокурор при ОП-Плевен, наказателното производство е
прекратено поради липса на престъпление.( л.70 –л.81)
От заключението на приетата от първонстанционния съд
комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява следното:
-Починалият С. К. е бил със сериозна катамнеза: Диабет с
петнадесетгодишна давност, с диабетна полиневропатия, стенокардия, хронична застойна
сърдечна недостатъчност, хронично предсърдно мъждене, портална хипертония, състояние
след миокарден инфаркт, състояние след РСI, холелитиаза. Това здравословно състояние е
предполагало възможно изостряне по всяко време и настъпване на дихателна и сърдечна
недостатъчност. Според експертното заключение, при подробен анализ и обобщение на
материалите по делото, не може да се твърди за пряка връзка между денталното кървене от
зъбните екстракции и леталния изход на пациента. Интервенцията в устната кухина, на фона
на увредения здравен статус, може да се приеме само като фактор, утежняващ състоянието
на пациента, но не и като водеща причина за смъртта му, а при липсата на предсмъртно
изследване не може да се даде категорично заключение за причината за смъртта.
-От медицинските документи по делото не се установява да е
изследван коагулационен статус на пациента С. К. в периода непосредствено преди
денталните манипулации и до настъпване на смъртта, а последните данни за подобно
изследване са от 17.09.2018г. и показателите са в норма. По принцип преди всяка зъбна
екстракция, свързана с повишен риск от кървене при пациенти, приемащи медикамента
Синтром, е уместно най-малко за два дни да бъде преустановен приемът му (възможно и по-
12
дълго време - екстракции и оперативни интервенции при такива пациенти се извършват при
стойности на INR 1-1,5) и да се прилага нискомолекулярен Хепарин в терапевтична доза.
Приемът на Синтром води до потиснато кръвосъсирване и удължаване на периода на
кръвотечение от раневите повърхности.
- От наличните по делото писмени доказателства и събраните гласни
не може да се направи извод, че смъртта на пациента е настъпила в резултат на
кръвотечение, като усложнение на извършената екстракция на двата зъба. Кръвозагубата се
реализира най-общо по три начина: когато са наранени много големи съдове, смъртта
настъпва в първите минути след нараняването, което се обуславя от бързата загуба на кръв и
свързаното с това рязко спадане на кръвното налягане. При наранени средни или по-малки
по размер съдове, смъртта настъпва за часове (6, 10 и повече). Водещ механизъм за
настъпването на смъртта е развиващата се анемична хипоксия. При протрахирано
кръвотечение, смъртта може да настъпи за десетки часове (15-30 ч.). Хиповолемията обаче
може да настъпи при кръвозагуба не по-малка от 1000-1500 мл кръв. Според данните по
делото, в периода след екстракцията на двата зъба от раневите повърхности е имало
кръвотечение и поради това в конкретния клиничен случай може да се обсъжда третата от
гореизброените хипотези, но тя не се подкрепя от изяснената клинична картина -
екстракцията е извършена на 23.11.2018 год., като стоматологична помощ от д-р П. е
потърсена четири дни по-късно и според неговите показания той е овладял кръвотечението,
а смъртта е настъпила едно денонощие по-късно.
-Не са приложени медицински документи, които да удостоверяват
действията на стоматолога д-р П., а единствено в показанията му се излагат обстоятелства за
конкретно извършените манипулации, свързани с оказаната от него медицинска помощ.
- Задължително следва да се назначи антибиотик на сърдечно болен
и диабетик след интервенцията, което е било извършено от д-р Б. и изписаният Оспамокс е
добър избор. Поради това, към момента на екстракцията назначенията са били адекватни.
-Допуснатите от д-р Б. нарушения на добрата медицинска практика в
подобни клинични случаи са анализирани в приложения към делото констативен протокол и
те се изразяват в това, че : не е спрян приема на Синтром; не са изследвани INR,
коагулационен статус и кръвна захар непосредствено преди проведената екстракция; не са
проведени консултации с кардиолог и с ендокринолог; не е назначен контролен преглед след
проведеното хирургично лечение. Тези пропуски не могат да се приемат за причина за
кръвотечението (което е резултат на екстракцията на зъбите) и тяхното извършване не би го
предотвратило, но би позволило пълна преценка на състоянието на пациента и евентуално
превенция на излишен риск от усложнения, като настъпилото продължително кръвотечение.
- Действията на свидетеля д-р П. са правилни по отношение спиране
на кръвотечението. Не може да се направи извод, че изяснените действия на двамата лекари
по дентална медицина (вкючително и пропуските) са причина за фаталния изход.
- Настъпилото след екстракцията на зъбите усложнение е утежняващ
фактор за и без това крехкото здравословното състояние на болния, но не е основна причина
13
за смъртта, която най- вероятно е със сърдечна генеза.
- Не е възможно с точност да се определи обема на кръвозагубата, но
от събраните по делото доказателства няма данни за масивен, критичен за живота
кръвоизлив, който би могъл да доведе до фатален край. Продължителното (за 3-4 дни)
кървене оказва отрицателно влияние върху общото здравословно състояние на пациента —
като загуба на кръв и като психо-емоционално напрежение. Поради това търсенето на
медицинска помощ в първите 24 ч. след започване на кървенето, независимо от обема му, би
било от голяма полза за пациента.
При съпоставяне на фактическата обстановка, възприета от съда,
със становищата на страните, се налага извод, че спорът не е относно самите факти, а
относно изводите, които насрещните страни извеждат от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Делото е образувано на основание обективно и субективно съединени
осъдителни искове, предявени от трите ищци С. С. К.-К., Д. С. К. и М. М. К., срещу
ответниците д-р Ц. Б. В. и „АИППИДП – д-р Ц. Б.“ - ЕООД, като искът срещу
физическото лице е с правно основание по чл.45 от ЗЗД (непозволено увреждане), а искът
срещу юридическото лице с правно основание по чл.49 от ЗЗД.
На основание чл.45 от ЗЗД, физическото лице Д-р Цв.Б. отговаря
спрямо пострадалия за виновно причинено от него увреждане, т.е. като пряк причинител
на вредата, деликвент. На основание чл.49 от ЗЗД юридическото лице „АИППИДП – д-р Ц.
Б.“ - ЕООД, отговаря спрямо пострадалия като възложител на работата, при която е
причинено увреждането.
Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или
срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД или срещу
възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД или и срещу двамата за реализиране на
солидарната им отговорност,както са процедирали ищците в процесния случай.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,
включва следните елементи: Противоправно виновно деяние, вреда, причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилите вреди.
Фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, включва: Противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-
гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Следователно, за да се
ангажира отговорността на възложителя, е необходимо да се установят елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на изпълнителя.
Какви са данните в случая?
Настъпилата вреда за ищците се изразява в смъртта на техния
14
близък(баща и съпруг), настъпила на 27.11.2018г.
Спори се дали смъртта е предизвикана от поведението на ответницата
д-р Цв.Б., регистрирана като „АИППИДП – д-р Ц. Б.“ - ЕООД, в резултат на действията й
на дентален лекар, извършени в кабинета й на 23.11.2018г.
Ищците неизменно твърдят, че смъртта е настъпила в резултат на
кръвозагуба, предизвикана след предприета от д-р Б. оперативна намеса – екстракция на
два зъба, без да е съобразен приема на медикамента „Синтром“.
По делото се установи, че след екстракцията на двата зъба е имало
кървене от повърхността на раните, което следва да се определи като усложнение. Към
деня на смъртта обаче (27.11.2018), това кървене е било овладяно с оглед показанията на
свидетелите д-р В.П., който е извършил преглед и манипулации предния ден (26.11.2018г) и
Г. Г. К. -медицински фелдшер във филиал за Спешна медицинска помощ в гр.Долна
Митрополия, в присъствието на която пациентът е починал.(Общоизвестен факт е,че при
страдащите от диабет, раните зарастват по-трудно)
От заключението на комплексната медицинска експертиза се
установява, че установеното кървене при пострадалия, не е причина за смъртта му, тъй като
за да настъпи смърт от кръвозагуба, трябва кървенето да е обилно до степен, в която да
доведе до остра анемия и хиповолемичен шок, каквито данни по делото няма. В конкретния
случай, кървенето, за което се твърди, че е продължило около 3-4 дни, може да предизвика
отпадналост на болния, както поради кръвозагуба, така и поради психо-емоционално
напрежение.
При липсата на послесмъртно изследване не може да се определи
категорично причината за смъртта на С. К.. Може единствено да се предполага, с оглед
здравословното състояние на пациента, какви са възможните фактори за настъпването й.
Кървенето след екстракцията на зъбите е утежняващ фактор за крехкото здравословното
състояние на болния, но не е основна причина за смъртта, която най- вероятно е със
сърдечна генеза. Тежкото здравословно състояние на лицето (диабет с петнадесетгодишна
давност, с диабетна полиневропатия, стенокардия, хронична застойна сърдечна
недостатъчност, хронично предсърдно мъждене, портална хипертония, състояние след
миокарден инфаркт, състояние след РСI, холелитиаза.), е предполагало възможно изостряне
по всяко време и настъпване на дихателна и сърдечна недостатъчност. С оглед данните по
делото, не може да се твърди за пряка връзка между денталното кървене от зъбните
екстракции и леталния изход на пациента. Интервенцията в устната кухина, на фона на
увредения здравен статус, може да се приеме само като фактор, утежняващ състоянието на
пациента, но не и като водеща причина за смъртта му.
Констатираните пропуски в работата на д-р Б., за които е
санкционирана по административен ред, според експертизата не могат да се приемат за
причина за кръвотечението (което е резултат на екстракцията на зъбите) и тяхното
извършване не би го предотвратило, но би позволило пълна преценка на състоянието на
пациента и евентуално превенция на излишен риск от усложнения, като настъпилото
15
продължително кръвотечение. Съдът посочва, че пациентът е отишъл в стоматологичния
кабинет в последния работен ден от седмицата, с оплакване за болки, поради което
ответницата е предприела незабавна екстракция на два зъба. Манипулациите са коректно
отразени в амбулаторния лист и за извършената услуга е издаден касов бон. Може да се
предполага, че състоянието му не би се подобрило, ако е бил върнат от зъболекаря със
съвет да преустанови за няколко дни приема на „Синтром“ и след това да се яви за
евентуална хирургична интервенция…
С оглед на горните фактически и правни изводи, съдът приема, че в
производството по делото, не е установено наличие на причинно-следствена връзка между
действията на д-р Цв.Б., при извършената та 23.11.2018 екстракция на два зъба на
наследодателя на ищците – б.ж. на с.*** С. К., и неговата смърт, настъпила на 27.11.2018.
Поради това не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране личната
отговорност на лекаря за извършен деликт, както и предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране обезпечително-гаранционната отговорност на юридическото лице „ АИППИДП
„Д-р Ц. Б.“ –ЕООД, като възложител на работата.
Оплакванията, изложени вър въззивната жалба и поддържани в
съдебно заседание на въззивната инстанция, са неоснователни по съображенията, изложени
по-горе. Същите са били напправени и пред първата инстанциая, обсъдени са в обжалваното
решение и въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен правен
извод, който е еднакъв с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, при пълно споделяне на мотивите при условията
на чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на делото и заявените искания от ответниците по
въззивната жалба, въззивните жалбопходатели следва да заплатят на основание чл.78 от
ГПК, претендираните разноски, които са доказани в размер на 4000.00лв.- за физическото
лице Ц. Б. В. и в размер на 2000.00лв. – за АИППИДП „Д-р Ц. Б.“ –ЕООД.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260036/13.06.2022г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№5676/2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. С. К. – К. с ЕГН
**********, от гр.София, ***, Д. С. К. с ЕГН **********, от гр.Плевен, ***. с ЕГН
16
**********, от с.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „АИППИДП Д-р Ц. Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
РАЗНОСКИ в размер на сумата от 2000.00лв.( две хиляди лв.)
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. С. К. – К. от
гр.София, ***, Д. С. К. от гр.Плевен, ***. от с.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Б. В., ЕГН
**********, РАЗНОСКИ в размер на сумата от 4 000.00лв.(четири хиляди лв.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17