№ 654
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501027 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.Радина Илиева срещу разпореждане №
2261, инкорпорирано в заповед № 1100/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 3723/2021г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която заповедният съд оставил без уважение Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за договорно
възнаграждение в размер на 172,07лв. за периода от 05.06.2020г. до 05.05.2021г.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 559,94лева до
05.05.2021г.; обезщетение за забавено плащане от 115,89лв. за периода от 06.06.2019г./датата
на изпадане на забава на длъжниците/ до 05.05.2021г., /без времето от 13.03. до 13.07.2020г.;
сумата от 9,63лв.-мораторна лихва за периода от 05.05.2021г. – 27.05.2021г..
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение
на материалния закон. По-конкретно посочва, че съгласно т. 14 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго
лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ“. Смята, че от това правило се
налага изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително
представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за
кредит в полза на друго лице – кредитополучателя и съгласно съдебната практика с
договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено
са фактически, а не правни и доколкото втората част от определението за договор за
потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да
предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Несъгласие се изразява и с мотивите на заповедния съд, че уговореното между
страните договорно възнаграждение е нищожно като противоречащо на законовите
разпоредби на чл.10, чл.11, ал.1 ,т.10, вр.чл.19, ал.1-5, чл.22 и чл.23 от ЗПК, като изводите в
1
тази насока се считат за неправилни.
Сочи, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.
Твърди, че тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да
бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия,
която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Излага, че с оглед на принципа за
свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
процесния договор за потребителски кредит и подписаното към него Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. При тези условия и по своя свободна воля
страните са се съгласили да сключат договора за кредит с годишен лихвен процент и ГПР в
допустимите от закона рамки. Твърди, че длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с не
обективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни
вноски. Твърди, че "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в качеството си на кредитор не
създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да
сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а тази
възможност през клиента се явява опционална. Излага, че в обхвата на общите разходи по
кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни
услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид
това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение отбелязва, че са налице действащи законови разпоредби,
които изрично посочват кои клаузи в даден договор биха били неравноправни и по
отношение на подобни случаи чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК) изрично
препраща към чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Сочи, че чл. 143 от ЗЗП
в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положоние
спрямо кредитора. Видно от цитираната разпоредба и от приложените по делото
доказателства е, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е
съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези,
описани в чл. 143 ЗЗП и всички суми по договора представляват индивидуално уговорени
клаузи, а именно -каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР
по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяване на
допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.
Въз основа на гореизложеното, твърди, че изводът на съда, че клаузите от договора
за потребителски кредит са недействителни е неправилен.
Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в тази му част и да разпореди да
бъде издадена заповед за изпълнение за претендираното вземане за договорно
възнаграждение и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.
2
гр. д. № 2723/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на
„Профи кредит България“" ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК против
длъжниците Г. Ц. К. с ЕГН-********** и СТ. А. Г. с ЕГН-**********, солидарно да
заплатят суми на основание договор за потребителски кредит № 30036714113 от
07.05.2019г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По силата на
сключения договор за потребителски кредит, кредиторът е предоставил такъв в размер на
1550лв., а длъжниците са се задължили да погасят задължението си за срок от 24 месеца, с
месечни вноски в размер на 95,85 лв. и падеж всяко 5-то число на месеца, при ГПР от
45,07%, ГЛП 38,30%, лихвен процент на ден-0,11 и крайна дължима сума по кредита от
2228,26лв. По сключено към договора допълнително споразумение за пакет от
допълнителни услуги е определено възнаграждение за пакета от 1220,16лв. с размер на
вноската по пакета от 50,84лв.. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 3448,42лв., а дължимата вноска до 5-то число на месеца е в
размер на 143,69лв.. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във
времето, като се погасява в рамките на погасителния план. Така се сочи, че длъжникът не е
изплатил нито една вноска по кредита. Претендира заплащане на сумите: 913,64лв.,
представляваща непогасена главница; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането; договорно възнаграждение в размер на 172,07лв. за
периода от 05.06.2020г. до 05.05.2021г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 559,24лева до 05.05.2021г.; обезщетение за забавено плащане от
115,89лв. за периода от 06.06.2019г./датата на изпадане на забава на длъжниците/ до
05.05.2021г., /без времето от 13.03. до 13.07.2020г.; сумата от 9,63лв.-мораторна лихва за
периода от 05.05.2021г. – 27.05.2021г..
Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 1100/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 3723/2021г. на БРС за неплатена главница от
913,64лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда –
28.05.2021г. и съдебни разноски.
С обжалваното разпореждане № 2261, инкорпорирано в разпоредителната част на
посочената заповед, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, досежно
претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 172,07лв. за периода от
05.06.2020г. до 05.05.2021г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 559,94лева до 05.05.2021г.; обезщетение за забавено плащане от 115,89лв. за
периода от 06.06.2019г./датата на изпадане на забава на длъжниците/ до 05.05.2021г., /без
времето от 13.03. до 13.07.2020г.; сумата от 9,63лв.-мораторна лихва за периода от
05.05.2021г. – 27.05.2021г..
В мотивите си заповедният съд е приел, че в тези части е налице противоречие със
закона, тъй като е основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен
съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.5, чл.22 и чл.23 от ЗПК.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в частната
жалба, за това, че заповедния съд не може да извършва преценка за валидност на договор за
потребителски кредит или отделни негови клаузи, тъй като разпоредбата на чл.411 ал.1 т.2
от ГПК указва на съда, че при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение последният служебно следва да извърши проверка с оглед на това дали искането
не е в противоречие със закона или добрите нрави. Тъй като договорът между страните е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, то съдът следва служебно да
следи за спазване на разпоредбите на този закон.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
3
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги в размер на 559,94лв..
Съгласно представеното към процесния договор Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално
определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за
усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под
обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Нещо повече, следва да се посочи и че, с уговарянето на посоченото
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да следи. Затова, поради
недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
посочения размер, заявлението, в частта му за процесната сума е неоснователно и като
такова правилно е отхвърлено.
На второ място, основателно е твърдението в жалбата, с което се оспорва извода
на заповедния съд за недействителност на договореното договорно
възнаграждение/възнаградителна лихва/. Това е така, защото в конкретния случай е сложена
за разглеждане договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и
правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от
специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19,
ал.4 от него е предвидено, че: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. Законната лихва по реда на чл.
86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс
4
10 пункта надбавка.
Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015г. до 01.01.2016г. е бил –
0,01% и от там нататък до сега е -0,00%. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в
рамките на допустимата граница. Затова извода за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното разрешение,
възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166
от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на
ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в.
гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.
Ето защо заявлението подлежи на уважаване в частта досежно търсеното договорно
възнаграждение, така както е поискано - в размер на 172,07лв. за периода от 05.06.2020г. до
05.05.2021г..
Ето защо по относно претендираното вземане за договорна лихва /възнаграждение/
в размер на 172,07лв. за периода от 05.06.2020г. до 05.05.2021г.; обезщетение за забавено
плащане от 115,89лв. за периода от 06.06.2019г./датата на изпадане на забава на
длъжниците/ до 05.05.2021г., /без времето от 13.03. до 13.07.2020г.; сумата от 9,63лв.-
мораторна лихва за периода от 05.05.2021г. – 27.05.2021г. е редовно и подлежи на
уважаване.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените му
части, ведно с присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за д.т. и
юк.възнаграждение, съобразно уважената част за настоящата съдебна инстанция, възлизащи
на общо 65 лева.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 2261, инкорпорирано в заповед №
1100/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 3723/2021г. по описа на РС-Бургас в частта, с която
заповедният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на
172,07лв. за периода от 05.06.2020г. до 05.05.2021г.; обезщетение за забавено плащане от
115,89лв. за периода от 06.06.2019г./датата на изпадане на забава на длъжниците/ до
05.05.2021г., /без времето от 13.03. до 13.07.2020г.; сумата от 9,63лв.-мораторна лихва за
периода от 05.05.2021г. – 27.05.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжниците Г. Ц. К. с ЕГН-********** и СТ. А. Г. с ЕГН-********** при
условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, договорно възнаграждение в размер на 172,07лв. за периода от 05.06.2020г. до
05.05.2021г.; обезщетение за забавено плащане от 115,89лв. за периода от 06.06.2019г./датата
на изпадане на забава на длъжниците/ до 05.05.2021г., /без времето от 13.03. до 13.07.2020г./;
сумата от 9,63лв.-мораторна лихва за периода от 05.05.2021г. – 27.05.2021г. по договор за
потребителски кредит № 30036714113 от 07.05.2019г., както и направените разноски пред
БОС в размер на 65 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане Разпореждане № 2261, инкорпорирано в заповед
5
№ 1100/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 3723/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата
му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6