Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 5607 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 168057 от 10.07.2017 г., постановено по гр. д. № 22779/2016 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, вр. със заповедно производство № 63885/2015 г. на СРС, 58 състав за имот с аб. № 730320 община Созопол, вилна зона „Червенка“, ул. „******, че О.Й.Г. дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата от 105, 60 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. - цена на услугата за водоснабден обект община Созопол, вилна зона “Червенка“, ул. “******, аб. № 730320, отчетена по водомер № **********, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 04.08.2012 г. - 06.07.2015 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 205, 51 лв. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на “В.и к.“ ЕАД, сумата от 25 лв. - държавна такса в заповедното производство и 100 лв. за защита в заповедното производство, като претенциите са отхвърлени в останалата част. С определение от 20.03.2018 г., постановено по горепосоченото дело, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск е
депозирана въззивна жалба от ищеца „В.И К.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на процесуалния закон. Въпреки оспорването на предявения иск от
ответника, по делото не са допуснати своевременно поисканите доказателства за
установяване основателността на претенцията му. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по
делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна О.Й.Г..
Постъпила
е частна жалба от ищеца срещу определението, постановено по реда на чл.248,
ал.1 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено
в нарушение на процесуалния закон. Неправилно решаващият съд е намалил
адвокатското възнаграждение, без да е отправено такова искане от ответника,
съобразно изискването на чл.78, ал.5 ГПК. Също така заплатеното адвокатско
възнаграждение е изцяло съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Моли съда да отмени обжалваното определение, като му присъди всички разноски в
заповедното производство и в исковото производство. Претендира сторените във
въззивното производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не
е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответникът е негов клиент по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. На основание чл.3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
ответникът притежава качеството потребител в отношенията с ищеца с обект,
находящ се в община Созопол, ул. „******, с аб. № 730320. Доставените ВиК услуги
са отчитани по електронен път, като са взети предвид указанията на едно
измервателно средство - водомер, разположен в шахта в двора на горепосочения
имот. На основание чл.33, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество
заплащането на потребените услуги се извършва в 30-дневен срок от датата на
издаване на съответната фактура. За периода 27.05.2013 г. - 24.07.2015 г.
неплатените в срок задължения от ответника възлизат на 205, 51 лв. Спрямо
ответника е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 63885/2015 г. по описа на СРС, срещу която е депозирал
възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 205, 51 лв. - стойност на ВиК
услуги за периода 04.08.2012 г. - 06.07.2015 г., ведно със законната лихва от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като му присъди
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Ищецът не е представил
общите условия, на които се позовава, както и решение на КЕВР за одобряването
им. Твърди, че няма непогасени задължения към ищеца. Претендираните от ищеца
суми за исковия период са от количеството вода по общия водомер, находящ се във
вилно селище „Червенка“. До сключването на индивидуални договори с ищеца
подобен проблем е съществувал. Не е ясно как се отчита ползваната вода въз
основа на общия водомер. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 25.09.2015 г. „В.и к.“ ЕАД *** заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О.Й.Г. за сумата от 205, 51 лв.
- стойност на ВиК услуги за периода 04.08.2012 г. - 24.07.2015 г. за аб. №
730320, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
След изпращане на делото по
подсъдност на 04.11.2015 г. е постановена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 63885/2015 г. по описа на СРС,
58 състав относно претендираното вземане, като е присъдена сумата от 325 лв. -
сторени в заповедното производство разноски.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника Е.М.Й., тъй като не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
На 11.09.2009 г. ответникът е депозирал заявление за
откриване на партида аб. № 730320, за новомонтирани водомери на адрес:
Черноморец, вилна зона Червенка. С молбата е представен нотариален ак № 77, том
I, рег. № 2163, дело 349
от 07.09.2000 г.
Ищецът е отправил покана до ответника да заплати
сумата от 146, 38 лв. за аб. № 730320, представляваща стойност на ВиК услуги.
Определен е срок до 26.03.2015 г. за погасяване на задължението.
По делото са представени Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „В.и К.“ ЕАД ***.
В чл.33 е предвидено, че ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30-дневен срок за плащане
по фактурата.
Във въззивното производство е допуснато изслушването
на съдебно - техническа експертиза по делегация. От заключението на вещото лице
инж. Р.И.се установява, че водоснабденият имот представлява дворно място с
построена в него двуетажна сграда с административен адрес: община Созопол,
вилна зона Червенка, ул. „******. Водоснабденият имот се ползва сезонно. За
измерване на използваната вода е монтиран един измервателен уред: 5-кубиков
битов водомер за студена вода, разположен във водомерна шахта в поземления имот
Този водомер е въведен в базата данни на ищеца. Той се отчита сезонно. Отчитането
на водомерите се извършва електронно, чрез мобилно устройство, като е
необходимо да бъде осигурен достъп на отчетника до измервателния уред във
водоснабдения обект. Общото изразходвано количество вода, преминало през
измервателното устройство - водомер, във водоснабдения обект на абоната О.Й.Г.,
с адрес: ***, вилна зона „Червенка“, ул. „******, за периода 04.08.2012 г. -
06.07.2015 г. е 161, 68 куб. м., от които: 99 куб. м. и 62, 68 куб. м. от
разпределение. Общата им стойност е 176, 60 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
настоящото производство страните не спорят, че са били обвързани от
облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един
централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
В случая ответникът
не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7
и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др). Ето защо ответникът има качеството на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през
исковия период.
Налице е спор
относно стойността на предоставените от ищеца на ответника през исковия период
ВиК услуги.
Във въззивното
производство е изслушана съдебно – техническа експертиза, която е изготвена по
делегация. За изпълнение на възложената от делегиращия съд задача вещото лице
инж. Р.И.е съобразила представените по делото писмени доказателства, както и е
извършила оглед на място. Като е съобразила показанията на водомера за разглеждания
период е установила, че общото потребено количество вода – отчетено по водомер
и от разпределение, е 161, 69 куб. м., чиято стойност възлиза на 176, 60 лв. Експертното
заключение не е оспорено от страните. Същото е обстойно обосновано и компетентно
дадено. Вещото лице е съобразило всички обстоятелства, които са от значение за
определяне стойността на ползваните от ответника ВиК услуги през исковия
период. Ето защо съдът изцяло възприема заключението на вещото лице инж. Р.И.по
изслушаната съдебно – техническа експертиза.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че задължението на ответника към ищеца за
исковия период:04.08.2012 г. – 06.07.2015 г., възлиза на 176, 60 лв., в който
размер е основателен предявеният иск.
Тъй като крайните
изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 105, 60 лв.
до 176, 60 лв., като искът следва да се уважи в тази му част, а решението в
останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора в полза
на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 198, 21 лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство, включително заплатено
възнаграждение за един адвокат, по съразмерност.
В предмета на делото се включва
частна жалба срещу определението на СРС, с което е отхвърлена молбата на ищеца
за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Предвид
обстоятелството, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично и
въззивният съд следва окончателно да определи сторените от ищеца разноски в
исковото производство пред СРС и заповедното производство, следва да се прецени
основателността на поддържаните в частната жалба доводи и с оглед на това да се
определи размера на дължимите разноски на ищеца.
Жалбоподателят излага
съображения, че неправилно адвокатското възнаграждение е намалено от СРС при
липса на възражение от страна на ответника.
В нормата на чл.78, ал.5 ГПК е
регламентирано, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. В случая ответникът не е направил възражение за
прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което не е
налице възможност за съда да извършва преценка дали заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
В заповедното производство
заявителят е представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК същият има право на юрисконслтско възнаграждение.
Предвид изхода на делото общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство
възлиза на 472, 62 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
още 347, 62 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 168057 от 10.07.2017 г., постановено по гр. д. № 22779/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, вр. със заповедно производство № 63885/2015 г. на СРС, 58 състав за имот с аб. № 730320 община Созопол, вилна зона „Червенка“, ул. „****** – за установяване, че О.Й.Г. дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата над 105, 60 (сто и пет лева и шестдесет стотинки) лв. до 176, 60 (сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) лв. - цена на услугата за водоснабден обект община Созопол, вилна зона “Червенка“, ул. “******, аб. № 730320, отчетена по водомер № **********, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 04.08.2012 г. - 06.07.2015 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „В.И К.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу О.Й.Г., ЕГН **********, ж. к. „******, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че О.Й.Г., ЕГН **********, дължи на „В.И К.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата над 105, 60 (сто и пет лева и шестдесет стотинки) лв. до 176, 60 (сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) лв. - цена на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се община Созопол, вилна зона “Червенка“, ул. “******, аб. № 730320, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 04.08.2012 г. - 06.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. до окончателното изплащане, за която е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2015 г. по ч. гр. д. № 63885/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168057 от 10.07.2017 г., постановено по гр. д. № 22779/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА О.Й.Г., ЕГН **********, ж. к. „******, да заплати на „В.И К.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 198, 21 (сто деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски по съразмерност, както и още 347, 62 (триста четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) лв., представляваща сторени разноски в исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.