Присъда по дело №5701/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 40 от 18.02.2022 г., постановена по НОХД №
5701 / 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, ПЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. П. П.,
ЕГН **********, за това че на 21.04.2020г. в гр. Пловдив се е заканил на
другиго - Н.А.И. с ЕГН ********** с престъпление против неговата личност,
а именно с убийство, като му заявил: „Ще те запаля, ще те убия“ и „Ще те
заколя“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и
вещи лица, и приобщаване на писмени доказателства.

Пострадалото лице – Н.А.И. не е упражнил правото си да се конституира
като страна в процеса – частен обвинител и/или граждански ищец.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура -
Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от
доказателствата по делото се установяват всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия - адв. Б. пледира за постановяването на
оправдателна присъда, като навежда аргументи в защита на тезата, че
обвинението по чл. 144, ал. 3 НК не е безспорно и категорично доказано. В
тази връзка сочи, че не е доказано авторството на деянието, включително се
излагат доводи за обективна и субективна несъставомерност на същото.

Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от своя защитник.
Сочи, че не е имал намерение или закана да убие някого. В последната си
дума моли за оправдателна присъда, като счита, че е невинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М. П. П., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. ***, ***,
български гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, неженен,
във фактическо съжителство, с постоянен адрес в град ***, ул. „*** и адрес за
призоваване – град ***, ул. „***.

1

Подсъдимият П. и свид. Н.А.И. били съседи. Последният живеел заедно със
съпругата си – свид. В. А. и двете си деца – свид. А.А. и свид. М-Н. А. на
последния, 6 – ти жилищен етаж, в ап. № 13, в жилищна кооперация,
находяща се в град ***, ул. „***. Над апартамента на свид. И. бил покривът
на сградата. Под апартамента на свид. И., на пети жилищен етаж, в ап. № 11,
от около пет години преди инкриминираната дата, живеел подсъдимият М.П..
Отношенията между двамата до 21.04.2020 г. били сравнително нормални,
междусъседски, като в течение на времето по повод на силна музика и шум от
апартамента на подсъдимия се налагало семейството на И. да подава сигнали
на тел. 112 за преустановяване на шума.

Сградата в която живеели подс. П. и семейството на свид. И. била въведена
в експлоатация през 2008 г., като след 2018 – 2019 г. започнали да се
получават дефекти по покрива на същата. Вследствие на пролетните дъждове
през 2020 г. отново се получили проблеми с покрива. Тъй като тези проблеми
рефлектирали най – вече в жилището на свид. И. същият потърсил съдействие
от майстори, които направили ремонт изцяло за негова сметка.
На 21.04.2020 г., след 23,00 часа, подс. П., който бил международен
шофьор, се прибрал в дома си след курс. Същият заварил в апартамента си
наводнение – вода по пода, вследствие на което паркета се бил надул.
Заварената обстановка разгневила подс. П., който решил да се обади на свид.
И. по телефона. Към този момент свид. И. бил в дома си, заедно с цялото си
семейство. Обаждайки му се по телефона, разгневен подс. П. обяснил на свид.
И., че в дома му има теч, като започнал да крещи и да псува свид. И.,
казвайки му да се качи и да оправи покрива. Тъй като към този момент в
жилището на свид. И. нямало никакви следи от теч, а и предвид това, че
покривът бил ремонтиран, свид. И. обяснил на подс. П., че покривът е
оправен, опитвал се да го успокои, включително посочил, че в случай на
нужда ще извика други майстори, като го приканил да не му говори така.
Въпреки това подс. П. продължил да крещи и псува с такава сила, че се
чувало през телефона, като семейството на свид. И. възприемало разговора.
През това време свид. В. А. се намирала в хола, а свид. М-Н. А. в стаята си.
Последната чувайки силните викове на подс. П. излезнала от стаята си и
влезнала в хола, за да види какво става. В даден момент подс. П. се ядосал
още повече, като заплашил съседа си казвайки му „Ще те запаля, ще те убия“.
В този момент свид. И. затворил телефона. Крясъците на подс. П. били
толкова силни, че освен през телефона се чували и в самата сграда. През това
време синът на свид. И., свид. А.А. се намирал на терасата, като разпознал
гласа на подс. П., чувайки отправени по адрес на баща му псувни и закани –
ще те запаля, ще те заколя, ще те убия. Свид. А.А. се притеснил и влезнал в
хола, където видял баща си да говори по телефона, като разбрал, че говори с
подс. П., разпознавайки го по гласа му. Всичко това мотивирало свид. А.А. да
запише с телефона си случващото се. Впоследствие с протокол за доброволно
предаване от 29.05.2020 г., свид. А.А. предал записа, прехвърлен на оптичен
носител /CD/ на разследващите органи.
2

След преустановяване на телефонния разговор, подс. П. не се успокоил,
като крясъците му продължили и същият взел решение да се качи при съседа
си. Появявайки се на входната врата на свид. И., която била затворена само с
резе, подс. П. продължавал да крещи, да псува и да се заканва на свид. И. с
убийство, като повтарял „Ще те заколя“, „Ще те запаля, ще те убия“.
Едновременно с това подс. П. блъскал силно по стената до вратата и яростно
крещял, повтаряйки псувните и заканите си. Всичко това сериозно
притеснило свид. И., който очаквал всеки момент подс. П. да започне да
разбива вратата, за да влезе в дома му. Свид. М-Н. А. силно се изплашила от
случващото се, разплакала се, разтреперила се, изпаднала в паника. Свид.
А.А. също се изплашил и мислейки, че П. всеки момент може да разбие
вратата и да влезне в дома им отишъл до кухнята и взел нож, като двамата
заедно с баща му застанали на 1 – 1,5 м. пред вратата с цел да се защитят в
случай, че П. разбие вратата им.

Притеснен от случващото се, свид. И. подал сигнал на тел. 112 и подробно
обяснил ситуацията, като посочил, че съседът му отдолу го заплашвал с
убийство, като не знае дали е дрогиран или пиян, крещял по коридора и бил
пред тяхната врата. Същият псувал, викал и цялото му семейство се
притеснявало. Около пет минути по – късно, свид. И. отново се обадил на тел.
112, за да потърси помощ, защото обвиняемият продължавал да стои пред
входната им врата, да крещи, да го заплашва с убийство, и цялото семейство
се притеснявало. Надявал се полицейските органи да дойдат навреме.

Свид. И. познавал подс. П., знаел, че същият е бил осъждан и е лежал в
затвора. Самият подсъдим често в разговорите си със съседите афиширал себе
си като такъв. Отделно от това свид. И. знаел от негови съседи, че подс. П. е
склонен към физическа агресия, както и че имал негативно отношение към
свид. И. и се заканвал спрямо него в разговори със съседа им – свид. А.Д., тъй
като не одобрявал качеството на строителството на сградата. Това
допълнително притеснявало свид. И., който бил сигурен, че подс. П. в
изпълнение на заявеното от него ще започне да разбива вратата и, че ще се
стигне до физическа саморазправа. Действията на подс. П. продължили
няколко минути след което се прибрал в жилището си.

Тъй като почти час след първото обаждане на тел. 112 все още не били
изпратени полицейски служители, свид. И. подал трети сигнал вследствие на
който на място бил изпратен дежурен екип на полицията – свид. П.П. и свид.
Ч.Д.. Тъй като, за да отвори входната врата на полицейските служители било
необходимо да мине покрай апартамента на подс. П., свид. В. А. и свид. М-Н.
А. настоявали свид. И. да не слиза долу. Достъп на полицаите до сградата бил
осигурен, като свид. И. им отключил чрез домофона и впоследствие слезнал
при тях с асансьора.

3

На място, полицаите провели беседа със свид. И., който ги запознал със
ситуацията. Полицейските служители направили опит да говорят с подс. П.,
но той не отговорил на позвъняванията на апартамента му.

На следващия ден свид. И. помолил свид. Ж. да му съдейства, като
разговаря с подс. П. и му предаде, че ако действително има някакъв проблем с
покрива, свид. И. е готов да заплати ремонта, каквото и направил
впоследствие. Свид. Ж. разговарял с подс. П., но последният с категоричност
отказал да комуникира със свид. И.. Средствата за ремонта, отстраняването
на щетите по апартамента на подс. П. в размер на 600 лева били изцяло поети
от свид. И. няколко месеца след инкриминираната дата.

За случилото се, свид. И. подал сигнал на 22.04.2020 г. в 03 РУ при ОД на
МВР гр. Пловдив. На 13.05.2020г. в 03 РУ на обв. П. бил съставен протокол
за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

Събитията от процесната вечер се отразили негативно на семейството на
свид. И.. Съпругата му – свид. В. А. искала да се преместят да живеят в
София. Същевременно свид. М-Н. А. продължителен период от време се
притеснявала да излиза от апартамента им, не искала да остава сама в дома
си, не искала да се засича с хора пред асансьора или където и да е. Това й
състояние продължило приблизително половин година.

По случая било образувано досъдебно производство № 367/2020г. по описа
на 03 РУ-*** при ОД на МВР гр. Пловдив за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване бил извършен оглед на веществено
доказателство - оптичен носител - диск, предоставен с протокол за
доброволно предаване от свид. А.А., чрез който се установило, че се чува
мъжки глас да казва „Ще те заколя...ей...ще те убия“. Впоследствие била
извършена и аудио-техническа експертиза на оптичен носител-диск,
предоставен от св. А.А. и на оптичен носител-диск, предоставен от ЕЕН 112,
която констатирала, че не са се установили признаци за манипулация и
монтаж върху звукозаписите - обект на експертизата.

В хода на извършеното разследване била съставена комплексна
съдебно¬психиатрична и психологична експертиза на свид. Н.А.И., от която
се установява, че отправените спрямо него закани не са възбудили
„основателен страх“ за осъществяването им по смисъла на чл. 144 ал. 1 от НК,
но случилото се му е причинило негативни изживявания и е имал
неудоволствени преживявания към момента на инкриминираното деяние. В
конкретния случай оценката му на ситуацията е предизвикала у него страхови
изживявания.

4

Според експертите свид. И. е имал неудоволствено изживяване – страх - в
нормално психологичното му проявление. Емоционално е бил повлиян от
състоянието и аргументите на съпругата си, предвид съобразяването с
нейните желания, произхождащи от ситуативните притеснения, тревоги и
опасения. Действията му са съответни на преценката му на ситуацията и
възможностите, като поведението му е било и остава осмислено и
рационално, в което определящ фактор са били характеристиките на неговата
личност. В тази връзка експертите са посочили, че при свид. И. не се
наблюдават симптоми и синдромокомплекс на психично разстройство. Не се
установява и настъпила житейска дезадаптация като следствие на случилото
се. Интелектуалната му компетентност и естеството на работата му определя
да има предварителна нагласа и готовност за реакции, според спецификата на
различните личности, да има подходящ подход, който да гарантира
сигурността му и тази на семейството му.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото гласни доказателствени средства и по конкретно:
- обяснения на подсъдимия П., дадени на съдебна фаза /частично/;
- показания на разпитаните от съда свидетели, дадени непосредствено пред
настоящия състав, както и на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК, както
следва:
показанията на свид. Н.И. дадени в хода на съдебното следствие – изцяло,
както и тези дадени на ДП, в частите приобщени по реда на чл. 281 НПК;
показанията на свидетеля А.А., В. А. и М-Н. А. дадени в хода на съдебното
следствие – изцяло;
от показанията на полицейските служители – Ц.Ц., дадени в хода на
съдебното следствие и П.П., дадени в хода на ДП, приобщени по реда на чл.
281 НПК;
от показанията на свид. В.Д. и свид. А.Д. дадени в хода на съдебното
следствие и показанията на Й.Ж. дадени в хода на съдебното следствие, както
и тези дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК;
от показанията на свид. М.Д., дадени в хода на съдебното следствие;

Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвените по делото
експертизи, като намира, че същите са изготвени от лица притежаващи
нужните знания и умения в съответната област на науката и даващи отговори
в пълнота на поставените въпроси. По отношение на вещите лица – експерти
не съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание
да се счита, че изготвените експертни заключения са неправилни, поради
некомпетентност или заинтересованост на експертите от изхода на делото.

Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и доказателствени средства, сред които: справка за съдимост,
5

характеристична справка, извадка от трудова книжка, копие на
регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция
по заетостта, Протоколи за оглед на веществени доказателства, картони за
позвъняване на ЕЕН 112, протоколи за доброволно предаване, писмо рег. №
10585р - 1278/ 05.06.2020 г., писмо изх. № 3 - 0404 - 243/ 09.06.2020 г.
издадено от Община Пловдив, район „Северен“, писмо с изх. № 3 – 9400 -
1101/ 29.04.2020 г., служебна бележка от 30.04.2020 г., Протокол за
предупреждение от 13.05.2020 г. по чл. 65 ЗМВР, Нотариален акт № 189, т. 1,
рег. № 2469, дело № 177/ 12.12.2015 г., Констативен протокол от 28.04.2020 г.
Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло,
доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това
същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за
тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби
регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
настоящото дело.

Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът
кредитира изцяло изложеното от свид. Н.И. в показанията му дадени в хода
на съдебното следствие, както и тези дадени на ДП, в частите приобщени по
реда на чл. 281 НПК. Съдът не намира основание да не кредитира изцяло и
изложеното от свидетелите А.А., В. А. и М-Н. А. в хода на съдебното
следствие. От показанията на посочените свидетели по еднозначен и
категоричен начин се установява авторството на инкриминираното деяние,
както и осъществяването на същото от обективна и субективна страна по
начина подробно описан в приетата от съда фактическа обстановка. В тази
връзка изцяло несподелими остават възраженията на защитата в обратна
насока – за недоказаност авторството на престъплението, тъй като по делото
липсвали преки незаинтересовани очевидци на деянието.

Действително, както е ноторно известно, всеки пострадал от престъпно
деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси,
като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на
претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се
конституира като частен обвинител по делото и/или предявяването на
граждански иск с претенция за обезвреда на претърпените от него вреди. Тази
възможност в конкретния случай не е реализирана от страна на свид. И..
Наистина посоченото принципно е от естество да създаде известна
заинтересованост от изхода на делото.
Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като
участник в инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и
всеобхватни впечатления от него. Нещо повече - обстоятелството, че личната
или имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието
6

създава от психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия
да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което
те биха оставили у един независим наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни
показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в
наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на
накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително
и върху което може да се базира осъдителна присъда.

От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява
и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само
поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените факти.
Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда
не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се
намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна
заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат
на разкриване и доказване престъпления, осъществени само в присъствието
на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни
материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се
намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на
законодателя. Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и
със задълженията на Република България поети по силата на Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления.

В контекста на гореизложеното следва да се съобрази и трайната практика
на ВКС, според която са налице редица случаи, когато обвинението именно
по чл. 144, ал.3 НК е било доказвано само и единствено въз основа на
показанията на пострадалото лице.
Така при напълно идентично обвинение - Решение № 11 от 16.04.2020 г. по
н. д. № 1163 / 2019 г. на ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/
2014 г. на ВКС, Решение № 47/ 06 февруари 2015 г., н. д. № 1933/2014 г. на
ВКС.

С оглед гореизложените принципни постановки съдът намира, че
показанията на свид. И., както и тези на неговите деца и съпруга – А.А., М-Н.
А. и В. А. заслужават пълно доверие, доколкото са последователни, логични,
безпротиворечиви, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се.
Единствено с оглед процесуална прецизност следва да се отбележи, че
разминаване в показанията на свид. М-Н. А. с тези на нейните родители и
брат се констатира единствено по отношение на часа, в който са се случили
7

инкриминираните събития и момента в който свид. А.А. е застанал пред
вратата на дома им с нож в ръка. Последното обаче се явява логична
последица предвид изминалия период от време от една страна, а от друга
страна поради изключителния стрес, който свидетелката е преживяла във
връзка с инкриминираното деяние, поради което е съвсем нормално да има
известни несъответствия в показанията й спрямо тези на брат й и родителите
й. Посоченото обаче не може да разколебае извода за устойчивост и
последователност в показанията на свид. И. и членовете на неговото
семейство, които се явяват преки свидетели очевидци на случилото се и които
добросъвестно и последователно посочиха, че именно П. е автор на
вмененото му престъпно деяние, като същия разпознали по гласа му.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя основния довод на
защитата за недоказаност авторството на инкриминираното деяние, тъй като
нито свид. И., нито съпругата му и децата му са видели, че именно П. крещи и
блъска пред вратата им.
Качеството на свидетел - очевидец се определя от възможността на лицето
да възприема пряко, директно определени факти включени в предмета на
доказване. Безспорно се приема както в теорията, така и в практиката, че
свидетелят може да възприема и чрез слуха си, обонянието си, вкуса си, не
само и единствено чрез зрението си. В конкретния случай подс. П. е бил
разпознат по гласа си от всички свидетели, като в тази връзка следва да се
подчертае, че същият е телефонирал лично на свид. И., като последвалите му
действия – качването пред вратата на апартамента на И. и отправянето на
псувни, закани за убийство и блъскане по стената до вратата са били израз на
ескалиралото у П. напрежение и негодувание от заварената в дома му
обстановка. Ето защо за настоящия съдебен състав не възниква никакво
съмнение относно доказаността на авторството на деянието, както и
доказаността на неговата обективна и субективна съставомерност.
На следващо място, показанията на свид. И., свид. В. А., свид. А.А. и свид.
М-Н. А. изцяло си кореспондират с показанията на полицейските служители
П. и Ц., показанията на свид. Ж. както и с протоколите за оглед на
веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, картони за
позвъняване на ЕЕН 112.
Освен това показанията на горепосочените свидетели кореспондират и на
заключенията на изготвените по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и аудио – техническа експертиза, както и на
надлежно приобщените по съответния ред веществени доказателства – два
броя компакт дискове, по отношение на чиято процесуална годност и
доказателствена стойност съдът ще вземе отношение по – нататък в мотивите
си.
Както вече беше посочено, съдът кредитира и показанията на свид. И.
дадени на ДП в частите приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр.
последно НПК, а именно – в частта в която пострадалият сочи, че знае от
свид. Д., че подс. П. преди инкриминираните събития е отправял закани
8

спрямо свид. И., че ще го пребие, че ще го убие. В тези им части показанията
на свидетеля бяха приобщени поради липсата на спомен – естествена
последица от немалко изминалото време. Съдът ги кредитира, доколкото
свидетелят подробно в съдебно заседание, аргументира причината поради
която не си е спомнил тези обстоятелства.

Относно показанията на свид. Ц.Ц., дадени в хода на съдебното следствие,
съдът не намира пречка същите да залегнат във фактическите изводи на съда
досежно факта на извършената от свидетеля проверка по случая и
установеното от него, че се касае за скандал заради теч в апартамента на подс.
П., по повод на който свид. Ц. е съставил протокол за предупреждение по чл.
65 ЗМВР. В случая не е налице някоя от пречките, визирани в чл. 118, ал. 2
НПК, доколкото извършената от свид. Ц. проверка е резултат на оперативна
дейност по разкриване на престъплението, но тя не е била по реда на НПК, а
по реда ЗМВР. В този смисъл са редица актове на ВКС, включително
Решение № 134/08.10.2019 по дело № 643/2019 на ВКС, Решение
№255/27.12.2019 по дело №1088/2019 на ВКС и др. Ето защо съдът
кредитира показанията на свидетеля Ц. относно сочените релевантни
обстоятелства, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на
тях.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. П.П., дадени в хода на ДП
и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 пр. последно НПК,
доколкото от същите се установява че свид. П. заедно със свид. Ч.Д. са били
изпратени по подадения от свид. И. сигнал. Установява се и факта на
пристигане на двамата полицейски служители, проведената беседа със свид.
И. и обясненото от последния в хода на същата, както и опитите на
полицейските служители да се свържат с подс. П. и да установят свидетели на
случилото се.
Допълнителен аргумент за съда да кредитира заявеното от свидетеля П. на
ДП е и обстоятелството, че това е сторено в период от време, който е бил
много по-близко до инкриминирания, като основателно свидетелят акцентира
и на обстоятелството, че има много подобни случаи, поради което и не може
да ги помни всичките.

Съдът кредитира показанията и на свид. В.Д. относно това, че подс. П. е
имал навика често да прави купони в дома си. В останалата им част
показанията на свидетелката не се отнасят до релевантни по делото факти,
предвид обстоятелството, че свидетелката към момента на инкриминираните
събития вече не е живеела в кооперацията на ул. „***. Поради това не се
налага и тяхното подробно обсъждане самостоятелно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и показанията на свид. А.Д., доколкото от същите се
установяват освен характеристични данни за подс. П., така и обстоятелството,
9

че последният е имал навика да прави шумни купони. Отделно от това от
показанията на свид. Д. се установява и негативното отношение на подс. П.
спрямо пострадалия предвид дефицитите в строежа на кооперацията.
Доколкото както свид. Д., така и свид. Д. вече не са живеели в кооперацията
на ул. „*** и съответно не са възприели нищо от случилото се на
инкриминираната дата, то и не се налага по – нататъшно обсъждане на
показанията на свид. Д. самостоятелно и в контекста на формираната по
делото доказателствена съвкупност.

Що се отнася до показанията на свид. Й.Ж. дадени в хода на съдебното
следствие съдът кредитира същите изцяло, с изключение на частта в която
свидетелят заяви, че знае от други хора за скандал на ул. „Брезовска“, при
който подс. П. проявил агресия заради това че детето му било стреснато от
шумно гърне на автомобил. В тази връзка и поради липсата на спомен за това
дали е бил търсен с цел посредничество от свид. И., показанията на свид. Ж.
дадени в хода на досъдебното производство бяха прочетени в цялост по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Последният заяви, че поддържа
изцяло показанията си дадени на ДП относно това че свид. И. го е помолил да
разговаря с Марин по повод процесните събития. Съдът кредитира
показанията на свид. Ж. от ДП в посочената част, доколкото същите се явяват
и съответни на показанията на свид. И., а и е нормално предвид изминалия
период от време свид. Ж. да няма ясен спомен. Съдът кредитира показанията
на свид. Ж. от ДП и в частта относно това, че подс. П. е именно човекът,
който му е споделил за възникналия конфликт на ул. „Брезовска“. За този си
извод съдът съобрази, че показанията на свидетеля относно соченото
обстоятелство дадени на досъдебното производство са значително по –
подробни и категорични, като заявеното от свидетеля в съдебно следствие,че
е разбрал от други хора и не знае защо така е записано от разследващия
полицай съдът свързва с видимото притеснение, което свидетелят изпитваше
в присъствието на подсъдимия да потвърди изложеното от него в
досъдебното производство. Ето защо съдът намира, че показанията на свид.
Ж. дадени на ДП следва да се кредитират изцяло, както и тези дадени в хода
на съдебното следствие с изключение на обсъдената по – горе част по
отношение на която се констатира противоречие.

Съдът не намира основания за дискредитиране показанията на свид. М.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, тъй като макар свидетелката да е във
фактическо съжителство с подс. П. дава достоверни и добросъвестни
показания относно въпросния теч в апартамента им и последвалите ремонтни
дейности, финансово изцяло поети от свид. И.. Показанията й се явяват
съответни на тези на свид. И. и свид. В. А., като невъзможността й да даде
преки показания за процесните събития е обяснима предвид факта, че същата
не е била в дома на подс. П. въпросната вечер. Ето защо съдът кредитира
показанията на свид. Д. и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

10

От прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на
свид. Ч.Д., дадени на досъдебното производство не се установява почти нищо
от значение за предмета на делото, тъй като свидетелят заявява липса на
спомен за конкретния случай. От показанията му се потвърждава единствено,
че на 21.04.2020 г. за времето от 19,00 часа до 07.00 часа на 22.04.2020 г.
свидетелят Д. е бил на работа съвместно със свид. П.. Предвид това, съдът
кредитира показанията на свид. Д. относно това, че е бил на работа със свид.
П. на инкриминираната дата и базира фактическите си изводи въз основа на
тях.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с изключение на
показанията на свид. Д., подсъдимият и защитникът му не изразиха съгласие
за четене на свидетелски показания, в случаите на констатирана
необходимост от това, на основание чл. 281, ал. 5 НПК, поради което те бяха
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК.
Посоченото поставя въпроса за приложимостта на чл. 281, ал.8 НПК,
забраняваща осъдителна присъда да се базира само на показания, прочетени
на основание чл. 281, ал.4 НПК.
Според настоящия съдебен състав тази забрана в случая не намира
приложение, доколкото съгласно трайната съдебна практика забраната е
приложима, само ако след прочитане на показанията свидетелят заяви, че не
ги поддържа. Ако заяви, че ги поддържа и препраща към тях те се ползват с
режима на показанията дадени непосредствено пред съда.
В този смисъл - Решение № 174/10. 10. 2017 г, н.д. № 656 / 2017 г. по описа
на ВКС.
Точно такъв е и процесния случай, в който свидетелите И., П. и Ж. изрично
заявиха, че поддържат заявеното от тях на ДП, с изключение на свид. Ж.
относно това от кого е разбрал за конфликта на ул. „Брезовска“.
Освен това в процесния случай осъждането на дееца се базира
преимуществено на заявеното от свидетелите в съдебна фаза, а не единствено
на заявеното на част от тях в досъдебна фаза.

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да
се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.

С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
11

могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частите, с които
отрича да е извършил инкриминираното деяние, а именно, че не е заплашвал
никого, не се е качвал до вратата на пострадалия, както и че е изрекъл „тези
думи“, но на затворен телефон, казвайки „Вие сте изроди, вие сте за трепане.“
Съдът намира, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и в
частите с които отрича да е бил търсен от свид. Ж. с цел посредничество, като
и за момента на подаване на жалба до община Пловдив. Обясненията на
подсъдимия в посочените части, съдът намира да съставляват израз на
защитната му позиция, поради което и не могат да бъдат третирани като
годен доказателствен източник. Това е така, тъй като обясненията на
подсъдимия в посочените части се явяват изцяло изолирани и неподкрепени с
каквито и да било доказателствени източници, като същите с категоричност
се опровергават от показанията на свидетелите И., В. А., А.А., М-Н. А., Ж. по
отношение на които съдът изложи съображения защо ги кредитира.
Относно останалите релевантни обстоятелства, изложени в обясненията на
подсъдимия, доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подсъдимия са
годен доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях
фактическите си изводи.

Що се отнася до веществено доказателство – диск с надпис с черен
фулмастер – Трето РУ на МВР Пловдив на Ваш 438р – 12017/ 28.05.2020 г. ,
находящ се на л. 65 съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони
за позвънявания на тел. 112 съдът намира, че същото е надлежно приобщено
като веществено доказателство. Подложен е на експертно изследване от
компетентни вещи лица, които са дали заключение, че съдържащите се в него
звукозаписи не са били обект на манипулация и монтаж. Не подлежи на
съмнение, че данните, почерпени от протокола за оглед на ВД, представляват
доказателство, че на въпросната дата са извършени позвънявания до ЕЕН 112
от свид. И.. В съдържателен план е налице пълно препокриване на заявеното
от свид. И., свид. В. А., свид. А.А. и свид. М-Н. А.. Ето защо съдът третира
посочените доказателствени източници като годни такива и базира
фактическите си изводи въз основа на тях.

Наведените възражения от страна на защитата в насока негодността на ВД
– СД – Р Максуел съдържащ звуков файл с продължителност 11 секунди и
надпис на диска със зелен фулмастер 21.04.2020 г. А.А., съдът намира същите
за изцяло неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че по делото не възниква съмнение
относно автентичността и авторството на въпросния звукозапис, доколкото от
показанията на свид. А.А. и членовете на неговото семейство с категоричност
се установява, че същият е записал с телефона си крясъците на подс. П.,
включващи част от инкриминираните изрази. На следващо място, изготвеният
запис, прехвърлен от свид. А.А. на оптичен носител – въпросния диск е
предаден надлежно с протокол за доброволно предаване от 29.05.2020 г. /л. 62
12

от ДП/, като в същия свидетелят посочва кога, в колко часа и по какъв начин е
изготвил записа. Обстоятебство, което беше потвърдено и при разпита му в
съдебно заседание. Впоследствие коментираният аудио запис е бил изследван
чрез изготвената в хода на досъдебното производство аудио – техническа
експертиза, чието заключение беше прието по делото без каквито и да било
възражения от страна на защитата и обвинението. Възражението на защитата
срещу приемането на вещественото доказателство – диск със съдържащия се
в него аудио – файл е в насока, че същото е събрано извън регламента на
НПК, без знанието и съгласието на записаното лице, в нарушение на
забраната въведена с чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Това оплакване е несподелимо по следните съображения:
Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 НПК), а изготвените от
граждани извъпроцесуални записи на интересуващите делото събития (чрез
мобилен телефон, видеокамера, микрофон или друго устройство) не
съставляват доказателствени средства, така че за тях да важи забраната по чл.
105, ал. 2 НПК. Касае се за материали, които на общо основание могат да
бъдат третирани като веществени доказателства по чл. 109 НПК (т. е. като "...
предмети,..... върху които има следи от престъплението"), но във връзка с
които следва да бъдат преценени стандартите за допустимост, относимост и
достоверност.

НПК не съдържа ограничение на фактите, които в наказателното
производство могат да бъдат ползвани като доказателства, стига да няма
никакво съмнение, че те са свързани с предмета на делото, допринасят за
неговото изясняване и не са били манипулирани. Дори един запис (видео или
аудио) да е създаден без знание на конкретно лице, нарушението на чл. 32, ал.
2 КРБ не отнема "по дефиниция" възможността за ползването му като
доказателство, защото "... наличието на елементите на законовото понятие по
чл. 104 НПК не се влияе от неправомерността на създаването на един
предмет" (С., Е., "Проблеми на доказването в наказателния процес", С., 2012
г., с. 108). Или - както ЕСПЧ е имал повод да отбележи – нарушението на
правото на лична неприкосновеност по чл. 8 ЕКПЧОС във връзка с
изготвянето на подобни записи не води при всички положения до
несправедливост на съдебния процес, в който те са били използвани по
смисъла на чл. 6 от същата Конвенция (В този смисъл - Решенията по делата
„Шенк срещу Швейцария“ и „Кан“ срещу Обединеното кралство). Когато
достоверността на съдържанието на записа е била процесуално потвърдена (а
това по настоящото дело е сторено от вещите лиза Г. и М.) когато на
подсъдимия е била осигурена възможност да я оспори пред съда (т. е. да се
конфронтира с нея); когато възпроизведената (записаната) информация
съвпада с останалите доказателства (с казаното от свидетелите) и не е била
единствената улика, ползвана за осъждане на лицето - тогава следва да се
приеме, че гаранциите за справедливост на процеса са били спазени.
В процесния случай предаденият от свид. А.А. запис не изгражда, а
13

допълва пъзела от отделните факти, свързани с изследваното деяние, и
създаването му не е преследвало за цел умишлената провокация към
престъпление. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че посоченото
веществено доказателство няма пречка да бъде използвано, като в случая не
може да бъде уважено искането на защитата за изключването му от
доказателствената съвкупност, поради което съдът го кредитира и формира
изводите си от фактическа страна и въз основа на него.
Само за пълнота на изложението, дори в процесния случай да бяха налице
данни, че е нарушена забраната на чл. 32, ал. 2 КРБ и коментираното
веществено доказателство да беше изключено от доказателствата като
негодно, то следва да се подчертае, че дори и без него, по делото е формирана
достатъчна по обем и информационна стойност доказателствена съвкупност
на базата на която съдът да стигне до идентични на формираните по делото
изводи от фактическа и правна страна.

Що се отнася до добрите отношения след инкриминираното събитие, съдът
намира соченото обстоятелство за изцяло неотносимо, както към преценката
за съставомерността на деянието, така и към преценката за индивидуализация
на налаганото наказание. Ето защо и съдът не формира фактически изводи
относно тях и не съобразява ангажираните с оглед установяването им
доказателства и евентуално налични противоречия в тях досежно тези
неотносими обстоятелства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме от правна
страна, че М. П. П., ЕГН **********, на 21.04.2020г. в гр. Пловдив се е
заканил на другиго - Н.А.И. с ЕГН ********** с престъпление против
неговата личност, а именно с убийство, като му заявил: „Ще те запаля, ще те
убия“ и „Ще те заколя“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК,
като възраженията на защитата в обратен смисъл са изцяло несподелими.
Съображенията в тази насока са следните:

С основополагащо значение за разкриване на съставомерните белези от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал.3 НК е
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, като в
същото е прието, че престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел I –
„Убийство“, от глава II от Наказателния кодекс – „Престъпления против
личността“. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
14

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи и/или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Преценката следва да се прави по време на
извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Ако са налице и тези обстоятелства
следва да се мисли за по-тежко престъпление против личността, а не за
обикновена принуда.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и
че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
В контекст на гореизложеното следва да се има предвид, че според
трайното разбиране в практиката / в този смисъл - Решение № 117 от
25.06.2015 г. по н.д. № 86/2015 г. на ВКС/, доколкото според ТР № 53/1989 г.
няма изискване деецът реално да се е уплашил, то няма изискване за
съставомерност на деянието и да е последвала промяна в поведението на
пострадалото лице. В тази връзка значение има и практиката на ВКС,
обективирана в редица решения включително Решение № 398 от 02.11.2015 г.
по н. д. № 840 / 2015 г. на ВКС, според която, доколкото според ТР № 53/1989
г. няма изискване пострадалият реално да се е уплашил, то обстоятелството,
че същият не е побягнал, а е реагирал активно, не изключва съставомерността
на деянието.
Точно такъв е и настоящия случай, доколкото свид. И. е подал сигнал до
полицията, застанал е пред вратата, като предприетите рационални действия,
както вещите лица изготвили СППЕ сочат, са съответни на характеристиките
на неговата личност, определящи го като човек способен в ситуация като
процесната да реагира адекватно с цел защита на него самия и семейството
му. В този смисъл заключението на СППЕ изцяло спомага за доказване на
обвинителната теза, като погрешно и несъответно предвид доказателствата по
делото би било да се приеме, че експертизата следва да бъде ценена като
обслужваща защитната версия на подсъдимия, каквото възражение беше
релевирано от неговия процесуален представител.

От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че са
налице всички от гореизложените елементи на фактическия състав.
От формираната по делото доказателствена съвкупност, кредитирана от
настоящия съдебен състав, по еднозначен и категоричен начин се установи
осъществяването на инкриминираното деяние от подс. П. както от обективна,
15

така и от субективна страна. От приетата за установена фактическа
обстановка е видно, че адресат на заканата е пострадалият И., като макар да
не са били използвани от страна на подс. П. имената му или други форми на
обръщение, то извън всякакво съмнение е, че словесната агресия на подс. П. е
била насочена именно към свид. И.. Установи се, че подс. П. е бил разпознат
по гласа, а и поради факта, че същият лично е телефонирал на свид. И. –
обстоятелство, което самият подсъдим не отрича. Ето защо неоснователни са
възраженията на защитата в насока, че недоказано останало твърдението на
прокуратурата, че подс. П. се е качил пред апартамента на И., че е блъскал и
крещял псувни и закани. Последното също е изводимо от показанията на
пострадалия и членовете на неговото семейство, като от тях се установи и
обстоятелството, че яростните крясъци на подс. П. са били съпроводени със
силни удари по стената до вратата на апартамента на пострадалия.

В тази връзка следва да се съобрази, че в трайната практика, последвала ТР
№ 53/1989 г. се приема, че дали определени фрази и изрази по своето
съдържание представляват закани с убийство се преценява с оглед общо
важимите човешки критерии и възприятия за значението на думите.
По мнение на настоящия състав всички инкриминирани с обвинителния акт
и приети за установени изрази по техния смисъл, съдържание и експресивна
натовареност представляват не каква да е закана с престъпление, а именно
закана с убийство.
На следващо място съдът намира, че е налице и предпоставката заканата да
е „реална“, тоест обективно да е от естество да предизвика основателен страх.
Съгласно трайната съдебна практика, заканата е реална ако с оглед конкретно
употребените думи и изрази, конкретната обстановка и обстоятелства, при
които е отправена, отношенията между страните, и всички други
обстоятелства, които могат да имат значение в процесния случай
пострадалото лице може да възприеме заканата не като хипотетична и
абстрактна, а като действително осъществима. В този смисъл Решение №
173/ 05.12.2018г. по дело № 625/2018г. на ВКС.
В тази връзка практиката е последователна, че заканата може да се
възприеме като безусловно реална и предизвикваща основателен страх, ако е
съпроводена с реални физически действия, които могат да се третират като
проявна форма на пристъпване към нейното изпълнение.
В този смисъл - Върховен касационен съд, Решение №41/14.03.2019 по
дело № 117/2019г. на ВКС.
Точно такъв е и процесния случай.

Видно от установената по делото фактическа обстановка подсъдимият не
само се е заканил с убийство на свид. И. и то с думи, многократно повторени,
които сами по себе си сочат на достатъчна сериозност на заканата, но и е
предприел конкретни физически действия, с които съпроводил заканите си –
качил се е на 6 – тия етаж пред апартамента на свид. И., като яростно крещял
и блъскал по стената до вратата на жилището на пострадалия.
16

Всичко гореизложено мотивира настоящия състав да приеме, че заканата е
била реална, тоест обективно е могла да възбуди основателен страх у свид.
И..
Поведението на подсъдимия в конкретната обстановка, настоятелността,
интензитета и продължителността на същото формирали убеждение у свид.
И., че подсъдимият всеки момент ще разбие вратата на жилището му и ще
пристъпи към физическа саморазправа. За достигане до този извод водят и
данните за агресивното поведение на П. в други ситуации, за които свид. И.
бил чувал, както и обстоятелството, че П. се афиширал в обществото като
човек, който е лежал в затвора, както и като човек, който не зачита правата на
другите хора около него.
В контекста на гореизложеното няма как съдът да приеме възражението на
защитата, че тъй като подс. П. и свид. И. били на разстояние един от друг и
между тях имало затворена врата, а и предвид това, че подс. П. поначало
използвал груб и нецензурен език, то и нямало как да се приеме, че И. е бил
шокиран, респективно подсъдимият е реализирал състава на вмененото му
престъпление. Посочените възражения освен, че са неоснователни, те са и
правно и житейски нелогични. Това е така, тъй като не държат сметка за
реалната цел на закона в защита личната свобода на пострадалите лица. Освен
това от доказателствата по делото се установи, че се касае за врата заключена
с резе и доколкото блъскането и крясъците на подс. П. са били толкова силни,
продължителни и настоятелни, то съвсем основателно свид. И. и свид. А.А.
са застанали пред вратата с убеждението, че предстои нападение. Посоченото
води на извода, че деянието категорично се доказва от обективна страна, като
в тази връзка следва отново да се подчертае, че заканата може да се
възприеме като безусловно реална и предизвикваща основателен страх, ако е
съпроводена с реални физически действия /дори без употребата на оръжие/,
които могат да се третират като проявна форма на пристъпване към нейното
изпълнение. За съда е безспорно установено, че поведението на подс. П. в
процесния случай покрива в пълнота посочените критерии.

Деянието е съставомерно и от субективна страна и то при пряк умисъл като
форма на вината.
В тази връзка следва да се съобрази, че според трайно утвърдените
разбирания в доктрината и практиката, базирани на дадената в чл. 11, ал.2 НК
легална дефиниция при прекия умисъл деецът съзнателно се насочва към
причиняване на съответните обществено-опасни последици, като те са част от
съдържанието на умисъла и го обуславят. Тук е напълно възможно тези
последици да бъдат както крайната цел на дееца, като именно те го мотивират
да предприеме деянието, така и една междинна (опосредяваща) цел или
елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен
резултат, за които деецът е със съзнанието, че не може да не настъпят от
деянието, доколкото са неизбежен, сигурно настъпващ етап от реализиране на
крайната, главната цел.
От друга страна пак според трайната съдебна практика формата на вината
17

се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице, а от характера
на реално, обективно извършените действия и обстановката на тяхното
проявление.
В този смисъл, съдът като съобрази гореизложените принципни положения
и спецификите на конкретния случай и по-конкретно изречените при
инкриминирания инцидент изрази от подсъдимия и тяхната смислова
натовареност и експресивност, съпровождането на словесните закани с
физически действия от страна на подсъдимия – заставане пред вратата на
свид. И., продължително и силно блъскане по стената до вратата, яростни
викове, съдът намери, че подсъдимият е съзнавал, че отправя закана с
убийство спрямо свид. И., съзнавал е, че тя предвид съпровождащите
заканата действия може да бъде възприета от адресата й като реална и е целял
именно това възприятие с оглед постигане на по-далечната си цел да принуди
И. да ремонтира покрива на кооперацията.

Не на последно място следва да бъде съобразено, че според трайната
съдебна практика във всеки случай на повдигнато обвинение по чл. 144, ал.3
НК съдът дължи преценка дали се касае за закана с убийство отправена като
такава или до обикновен битов скандал и кавга, в каквато насока се излага
изричен довод от защитата в пренията.
Съгласно трайната съдебна практика разграничителния критерий е, че при
заканата деецът цели тя да бъде възприета именно като такава, докато при
кавгата думите се използват спонтанно, импулсивно, в резултат на афект и
носят само висок емоционален заряд и изразяват яд и гняв, а не цел да
предизвикат страх у адресата.
Разграничението обаче следва да се направи на база съвкупна преценка на
всички обстоятелства по делото, включително отношенията между страните и
интензитет на сериозност на отправените думи и съпровождащите ги
действия.
В този смисъл - Решение № 175/11.11.2019 г. по дело № 774/2019 г. на
ВКС, Решение № 366 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1178 / 2015 г. на ВКС,
Решение № 419/12.01.2015 г., н.д. № 1314/2014 г. на ВКС, Решение № 53 от
23.03.2016 г. по н. д. № 213 / 2016 г. на ВКС.
В процесния случай съдът като съобрази вида, съдържанието и нивото на
експресивност на използваните думи и обстоятелството, че те са съпроводени
с реални физически действия, продължителността и констатираната вече по-
горе цел на подсъдимия чрез отправената закана да повлияе върху свободната
воля на пострадалия с цел по – бързото ремонтиране на покрива намира, че в
случая е налице класически случай на закана с престъпление, под формата на
закана с убийство, а не обикновен битов скандал или кавга. В тази връзка
съдът намира, че процесното деяние щеше да се третира като битов скандал в
случай, че поведението на подс. П. се беше изчерпало единствено и само до
проведения телефонен разговор. Съвсем обяснима би била емоционалната
реакция на подсъдимия в този случай, предвид завареното наводнение в дома
му. Ескалацията на поведението му обаче и последвалите от негова страна
18

действия, тяхната експресивност и интензитет говорят за поведение, което
излиза извън нормалната гневна реакция и съответно разкрива завишена
степен на обществена опасност, оправдаваща квалифицирането му като
деяние по смисъла на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 144, ал.3 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години.

Като смекчаващи обстоятелства съдът цени безупречното процесуално
поведение на подсъдимия както на досъдебното производство, така и на
съдебното такова. Отчетено беше и чистото съдебно минало на дееца, добрите
характеристични данни – трудово ангажиран, привързан и полагащ грижи за
децата си, за семейството. Все в тази връзка съдът взе предвид и
обстоятелствата мотивирали подс. П. да извърши процесното деяние, а
именно заварения в дома му теч.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита интензитета на експресивност
и смислова натовареност на употребените заканителни думи, които
надхвърлят минимално необходимото за съставомерност на деянието, както и
доказаните действия на дееца, съпътстващи инкриминираните, които водят на
извод за засягане на по-широк кръг обществени отношения. В тази връзка
следва да се посочи, че от вниманието на съда е невъзможно да убегне, че
процесното деяние е довело да настъпването на негативни последици не само
по отношение на адресата на заканата, но и до цялото му семейство. По – горе
беше посочено как същото е повлияло на свид. В. А., свид. А.А. и свид. М-Н.
А..

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита и това, че процесното деяние
е извършено само десет месеца след влизане в сила на Определение № 335/
30.05.2019 г., с което е постановена съдебна реабилитация по отношение
осъжданията на подс. П.. Безспорно е, че в тези случаи според националната
практика, а така също и според практиката на ЕСПЧ, поради настъпилата
реабилитация лицето се счита за неосъждано и предходната съдимост сама по
себе си не може да се отчита като факт със самостоятелно значение,
доколкото по силата на установената законова фикция се счита заличена от
миналото на дееца. Извършването на деянието обаче в кратък срок след
изтичане на реабилитационния срок, респективно постановяването на съдебна
реабилитация, обаче е индиция, че констатирания у дееца поправителен
ресурс не е траен и че предходно наличните у него престъпни нагласи отново
са взели превес в мотивационния му процес.

При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
19

няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.

Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е
неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК.

В аспект на горното, съдът намира, че за престъплението по чл. 144, ал.3
НК следва да се отмери наказание по реда на чл. 54 НК в границите на
минималния размер, а именно шест месеца лишаване от свобода, като по
мнение на настоящия състав всеки по-нисък размер на наказанието би се явил
в явна диспропорция със степента на обществена опасност на конкретното
деяние и би създало чувство за безнаказаност както у подсъдимия, така и у
пострадалото лице, което би минирало постигане целите на наказанието.

Предвид липсата на предходна съдимост у подсъдимия и обстоятелството,
че до този момент върху него не е въздействано със средствата на
наказателната репресия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, като счита,
че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му
на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
По-дълъг изпитателен срок според настоящия състав би се явил
непропорционален.
Доколкото подсъдимият не е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,
включително по отношение на него не е била вземана мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“, то не са и налице
предпоставките за приложението на чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществените доказателства – два броя дискове CD, приложени по делото
следва да останат по делото до изтичане срока за неговото съхранение.

ПО РАЗНОСКИТЕ

20

Предвид изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 851,70 лева, по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, представляваща разноски на досъдебното
производство. Доколкото разноски не са сторени в съдебната фаза, то и не
следва да се присъждат такива в полза на бюджета на съдебната власт.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

21

Номер на акта:	40
Дата:	18 февруари 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330205701
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 септември 2021 г.

Присъда по дело №5701/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите