РЕШЕНИЕ
№ 4548
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110104467 по описа за 2025 година
Предявени са искове от Р. И. Т. срещу СУ С.К.О. гр. Аксаково с правно основание чл.
344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено
трудово правоотношение със заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г, издадена от директора на
СУ "С.К.О." град Аксаково, с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата от нея длъжност „портиер" и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3
от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е
останала без работа за времето от уволнението до заседанието по съществото на спора, през
което е останала без работа по причина на незаконното уволнение, но за не повече от шест
месеца, за сумата от 9 346,78 лв.
Ищцата, твърди, че съгласно трудов договор,сключен на 04.03.2015 год. с № РД- 10-
851 /15 г. с ответното средно учебно заведение със срок на изпитване е заемала длъжността
портиер, помощник възпитател с код по НКПД 53123003 . След изменение на трудовото
правоотношение сочи, че към момента заема длъжност „портиер“.
През 2024 година боледувала като ползвала няколко пъти болничен отпуск. Получила
исхемична болест на сърцето и отключила биполярно афективно разстройство. Отсъствията
й не се харесали на директора. При поредно явяване при личния лекар разбрала, че тя е
осъществила контакт с лекарите в медицинския център и е настояла да не й дават болничен
отпуск независимо от състоянието.
Ищцата твърди, че през есента на 2024 г. с нея се провели няколко разговора, с които
директорката целяла да я склони да си подаде молба да бъде освободена по взаимно
съгласие от работа. След като отказала, на два пъти й било предложено писмено да бъде
освободена първо по взаимно съгласие и второ по инициатива на работодателя по чл. 331 от
Кодекса на труда, на които не отговорила положително.
Сочи, че с връчена заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г, я наказват с дисциплинарно
уволнение, прекратяват трудовото й правоотношение за длъжността портиер.
1
Счита уволнението и заповедта, с която то е извършено за незаконни. Излага
аргументи: В мотивите на заповедта е посочено, че срещу ищцата са подадени докладни от
Ж.Г.Х., М. К., Т.С., Г.Д. К., Й.К., Г.В., Д.С., А.Л., Г.И., П.М., А.Н., М.Д. и М.В.. Твърди, че не
е запозната с тези докладни. Поради което счита, че не е спазено императивното изискване
на член 193 ал 1 от КТ, защото не й е дадена възможност да даде обяснения по тях и не
могат да се вземат предвид при преценка степента на нарушенията и строгостта на
наказанието.
Ищцата сочи, че боледува от исхемична болест на сърцето и от биполярно
афективно разстройство и е под закрилата на член 333 ал 1 т 3 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 1 т. 1 и 5 от Наредба № 5 от 1987 г на Министерството на здравеопазването.
Твърди, че не е проведена процедурата по посочената наредба за освидетелстване от ТЕЛК и
произнасянето й целесъобразно ли ще е уволнението при това заболяване, няма взето и
разрешение за това уволнение от Инспекцията по труда. Това нарушение на закона е
достатъчно да бъде отменено уволнението й. Счита, че следва да бъда възстановена на
длъжността, която е заемала и да й се присъди обезщетение по чл. 225 ал 1 от КТ в размер на
9 346,78 лева при брутно месечно възнаграждение 1391,13 лв., представляващо сбор от
шест месечни брутни възнаграждения, от които е лишена по причина на незаконното
уволнение, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че ищцата е работила при ответника на длъжност портиер. Не
се оспорва, че на 17.02.2025 г. на Р. Т. е връчена заповед № РД - 10-995/17.02.20205 г. на
директора на СУ С. К.О.“ гр. А., с което на ищцата е наложени дисциплинарно наказание
уволнение и трудовото и правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на
заповедта. Оспорва, че ищцата е изпълнявала и други функции, както и ползването на
отпуск поради временна нетрудоспособност дразнило директора или неговите заместници.
Работодателят твърди, че Р. Т. не е представила в училището медицински документи за
това, че страда от исхемична болест на сърцето. Към исковата молба са представени
амбулаторни листи, в които е вписана диагноза Хипертоничното сърце без застойна
сърдечна недостатъчност с код по МКБ 111. 9. Р. Т. не е представила в училището
медицински документи, от които да е видно, че страда от биполярно афективно
разстройство. Т. не е декларирала в декларация вх. № АСД-09-2394/17.02.2025 г., че страда
от психиатрично заболяване. Никога не е казвала, че страда от БАР. Твърди се, че на ищцата
е била дадена възможност да си направи справка с документите, но тъй като в тях не е било
посочено ИБС, тя е попълнила на местата с точки дадената възможност („Не съм).
По изложените аргументи счита, че за работодателя не възниква задължението да иска
разрешение от Инспекция по труда, както и освидетелстване от ТЕЛК за това целесъобразно
ли ще е уволнението при това заболяване.
Ответникът счита за неоснователно оплакването в исковата молба, че работодателят е
допуснал нарушение на чл.333 КТ при издаване на заповедта за уволнение. Както и, че не е
спазен чл. 193, ал.1 от КТ, защото не била дадена възможност на ищцата да даде обяснения
по докладни от Ж.Г.Х., М. К., Т.С., Г.Д. К., Й.К., Г.В., Д.С., А.Л., Г.И., П.М., А.Н., М.Д., М.В..
Излага се, че на 31.01.2025 г. на ищцата е връчено искане изх.№ АСД -09-177/31.01.2025 г., с
което на основание чл. 193 КТ е отправено искане към Р. И. Т., ЕГН ********** - портиер в
СУ "С.К.О." гр. Аксаково да представи в срок до 04.02.2025 г. писмени обяснения на
директора за причината, поради която на 10.01.2025 г. между 18:30 и 19:30 часа на партера
на училището в присъствието на учители, ученици и родители е казала на медицинската
сестра Х. за учителя Ж.Г.Х.: „Дай и едно розово хапче !А, не мента, глог и валериан!", след
което е последвала медицинската сестра и Ж.Х. до лекарския кабинет и силно е чукала по
2
вратата, въпреки че е било обяснено, че се провежда преглед. Ответникът сочи, че ищцата
саморъчно е написала в искането по реда на чл. 193 КТ следния текст: „Отвратена съм от
отношението на целия персонал в училището“.
Счита, че лексиката на Р. Т. използвана в обяснението по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, е
дала основание на директора на училището да приеме, че тя въпреки извършените системи
нарушение на трудовата дисциплина, няма да има корекция в поведението, тъй като същото
е напълно безкритично. Избраното от работодателя дисциплинарно наказание - уволнение,
напълно съответства на тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина.
В случая се касае за неизпълнение на вмененото с длъжностната характеристика
задължение на Р. Т. за проявяване на коректното, вежливо и толерантно отношение, проява
на уважение към училищния колектив, зачитане на тяхното достойнство, липсва вежливост,
толерантност. Р. Т. има грубо отношение, в комуникацията си използва груби и жаргонни
думи, което от своя страна уронва доброто име на работодателя. Следва да се има предвид,
че задължението за лоялност към работодателя може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. То е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на някакъв вид облага, а и
когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното
му доверие, и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са били извършени умишлено. Ответникът счита, че е налице
злоупотреба с доверие, когато пред други служители и се накърнява доброто име на
ръководителя на училището, доколкото нарушението на трудовата дисциплина е извършено
пред трети лица и е разколебано доверието и авторитета на работодателя за възможността
му да планира, организира, ръководи и контролира работната средата.
Ответникът счита, че издадената заповед е законосъобразна. Сочи, че предвид
представянето й с исковата молба от ищцата, то следва, че същата й е била и редовно
връчена.
Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 2 и 3
от същата алинея.
Оспорва иска за присъждане на обезщетение оставане на ищцата без работа по
основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че
ищцата е работила при ответника на длъжност портиер, на 17.02.2025 г. на Р. Т. е връчена
заповед № РД - 10-995/17.02.20205 г. на директора на СУ С. К.О.“ гр. А., с което на ищцата е
наложени дисциплинарно наказание уволнение и трудовото и правоотношение е прекратено,
считано от датата на връчване на заповедта.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил
законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на работодателя да
наложи на служителя си дисциплинарно наказание се предпоставя от преценката за
законосъобразност на самата процедура по налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи произнасяне по
възраженията на ищеца, относими към процедурата за налагане на дисциплинарно
3
наказание. При положение, че производството е било опорочено, то не е необходимо и
въпросът извършено ли е процесното нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не
съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за
начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за
защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на
конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на
отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на
ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., ІІІ ГО, решение №
290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че във връзка със
задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния
процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на
обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени
средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен
по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт
следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание
преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви
нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се
приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.
В случая е установено, че искането за писмени обяснения от работодателя с изх.№
АСД-09-177/31.01.25г. е редовно връчено на Р. Т. на 31.01.25г., което е удостоверено с
подписа й. С достигането до работника или служителя на искането за обяснения е
изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 от ГПК. По делото са представени постъпили
писмени обяснения от служителя с вх.№ 2111/04.02.25г.
Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно
наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст,
въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да
се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да
е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2
от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 от КТ /решение № 857 от 25.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1068/09 г., ІV ГО; решение № 278 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1276/10 г., ІV ГО, решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., ІV ГО/.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по
начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно
наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана
това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо
дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са
известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта
за налагане на наказанието. Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от
документите, към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
4
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е
уволнен, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали
уволнението е законосъобразно. Дисциплинарните нарушения може да бъдат
индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за
уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг
конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия случай конкретните дати, в които са извършени конкретни нарушения са
посочени в издадената заповед, обсъдени са и възраженията на Р.Т., като е посочено за
недопустимо и неприемливо за учител в детско заведение спрямо родителите на децата
изразеното становище. Посочена е разпоредбата на чл.190 ал.1,т.3 КТ, описано е
извършеното нарушение за което се налага дисциплинарно наказание. С оглед изложеното
по-горе се налага извод, че изискванията на чл. 195 от ГПК за мотивиране на заповедта за
уволнение са спазени, съдържат се данни за времето, мястото и продължителността
/периода/ на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
Спорен между страните е въпросът попада ли Р. Т. в хипотеза на прекратяване под
действието на специалната закрила.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки
2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. А съгласно
ал. 2 на същия член, в този случай преди уволнението се взема мнението и на трудово-
експертната лекарска комисия.
Видно от доказателствата по делото, ищцата Р. Т. е подписала декларация вх.№АСД-
09-2394/17.02.25г. в която е посочила, че е с „особено мнение“ относно боледува ли от
болест, определена в наредба №5/1987 на МЗ, отразила е със знак и по т. а/ „исхемична
болест“. При така попълнена декларация е следвало работодателят да даде както
възможност на работника, така и сам да извърши нужните справки за установяване
действителното фактическо положение и страда ли Р. Т. от заболяване изискващо
разрешителен режим при налагане на дисциплинарно наказание -уволнение. В случая от
ангажираните от ищцата писмени доказателства се установява, че действително страда от
„биполярно афективно разстройство“ /амб.лист № 24317503Е64D/12.11.2024г./, както и от
„хипертонично сърце“ /амб.лист № 121/10.03.2025г.; амб.лист № 25049209СЕD4/18.02.2025г.;
амб.лист № 25043108А7DВ/12.02.2025г.; амб.лист № 25022202785А/21.01.2025г./
При това положение, работодателят е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 333,
ал. 2 от КТ и ал. 3 от същата наредба, да представи медицинска документация на ТЕЛК за
мнение. Едва след изясняване от какви конкретни заболявания страда Р. Т., работодателят е
следвало да отправи писмено искане до инспекцията по труда за разрешение за уволнението,
към което да приложи получените от работника документи, удостоверяващи заболяване.
Посочените процедурни изисквания в случая не са изпълни.
Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, когато за уволнението се изисква предварителното
съгласие на Инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание, без да разглежда спора по същество. Предварителната
закрила се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение – арг. чл. 333, ал. 7
КТ.
Ето защо, съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и не следва да бъде разглеждан трудовият спор по същество.
5
Поради тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Установената незаконосъобразност на уволнението на ищеца води като последица и
основателност на претенцията му по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
длъжността, която е заемал преди уволнението - "портиер“ при СУ С.К.О. гр.Аксаково.
По категоричен начин се установи, че уволнението на ищцата е незаконно. По делото
е изслушана и приета ССЕ вх.№ 77961/15.09.2025 за установяване размера на брутното
трудово възнаграждение на ищцата през последния пълен отработен месец. С решение №
57/13.03.2017 г. по гр. дело № 3033/2016 г. на ВКС, III г. о. е прието, че фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя
съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г. /.
Това е тълкуването, дадено с ТР № 6/2013 г. на ОСГК, което е възприето от съдебния състав
и представлява задължителна съдебна практика. В случая ищцата не ангажира
доказателства, че в претендирания период 17.02.25-17.08.25г. да е останала без работа,
поради което и искът за сумата от 9346,78 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Такси и разноски: На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предвид липсата на разграничаване каква сума е заплатена по всеки иск, съдът
съобразно приетото в Наредба №1, приема че равна част е по исковете за отмяна на
уволнението, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение.
Съобразно представен договор за правна защита и пълномощие от 29.03.25г., е
заплатено адв.възнаграждение от 1640 лв. /л.57 от делото/ Съответно на ищцата за разноски
за уважените два иска или общо от 1093,33 лв.
По направеното искане на ответника съобразно отхвърлителната част от иска за
обезщетение за оставане без работа се дължат разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Поради
което на ответника следва да се присъди от заплатено адв.възнаграждение от 3280 лв. по
иска по чл.225 от КТ сумата от 1093,33 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса по неоценяемия иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 50
лева, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ -50 лв. или общо 100 лв.
Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ и на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на иска и разноски от бюджета за ССЕ
в настоящия случай не следва да се определя.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Р. И. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. А., обл.Варна, извършено със Заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г,
издадена от директора на СУ "С.К.О." град А., на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. А., обл.В., на основание
6
чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – “портиер” в СУ "С.К.О."
град А..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.А., обл.В.срещу СУ
"С.К.О." град А. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 9 346,78 лв. за времето през което ищцата е останала
без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г.,ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА СУ "С.К.О." град А. да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в
гр.А., обл.В. сумата от 1093,33 лв. (хиляда деветдесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. А., обл.В. да заплати на СУ
"С.К.О." град А. сумата от 1093,33 лв. (хиляда деветдесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „СУ "С.К.О." град А. да заплати по сметка на ВРС, сумата от 100 лв.
(сто лева), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7