№ 1505
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120107731 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Д., ЕГН
**********, адрес в ***, против С. Х. И., ЕГН **********, адрес в ***, с
искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4228,87 лева,
от която 4000 лева, представлява главница по сключено между страните
споразумение от 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 228,87 лева, представляващо обезщетение за забава за периода
16.07.2023 г. – 15.12.2023 г.
Ищецът твърди, че има подписано с ответника споразумение, с което
страните уреждат отношенията си по повод на сключен помежду им
неформален договор за продажба на оборудване за заведение. Съгласно
споразумението ответникът дължи на ищеца сумата от 4000 лева, плащането
на които е било разсрочено на пет вноски, последната от които с падеж
15.12.2023 г. Ищецът твърди, че падежът на последната погасителна вноска е
настъпил, както и че ответникът не е погасил дължимите към ищеца суми,
поради което и претендира обезщетение за забава за периода 16.07.2023 г. –
15.12.2023 г. в размер на 228,87 лева.
В подкрепа на исковете ангажира доказателства, претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният от съда особен
представител оспорва исковете като неоснователни и моли за отхвърлянето
им. Счита, че ищецът не се легитимира като кредитор на ответника, както и че
задължението на ответника не е станало изискумо. На подробно изложени в
отговора на исковата молба аргументи се иска отхвърляне на исковете. Не
анагжира доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е прието като доказателство споразумение от 29.06.2023 г., а от
съдържането му се установява, че е сключено между страните по делото,
които са постигнали съгласие, че към датата на подписване на споразумението
ответникът дължи на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща неизплатени
задължения за продажба на движими вещи – оборудване на заведение. В т.2 от
споразумението страните са уговорили погасителен план за плащане на
задължението, а именно на пет вноски с падеж 15.07.2023 г., 15.08.2023 г.,
15.09.2023 г., 15.10.2023 г. и 15.12.2023 г., в размери на по 500 лева за първите
четири вноски и в размер на 2000 лева за последната вноска. В т.3 от
споразумението страните са регламентирали, че цялото задължение става
изискуемо и върху него се начислява законна лихва при неспазване на която и
да е от посочените в т.2 погасителни вноски.
Правоотношенията между страните, за уреждането на които е сключено
процесното споразумението, са изяснени с показанията на разпитания по
делото свидетел Х. В., от които се установява, че първоначално между
страните са съществували наемни правоотношения с предмет – оборудван
ресторант, който ответникът преустроил в заведение за бърза закуска, а
впоследствие, през 2023 г., ищецът продал на ответника находящото се в
ресторанта оборудване. Именно във връзка с тази продажба е подписано и
споразумението от 29.06.2023 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и
кореспондиращи на останалия, събран по делото доказателствен материал.
При така приетата за установена фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
2
Предмет на разглеждане в настоящето производство е претенцията на
ищеца за притежаваното от него субективно материално право, произхождащо
от правоотношението по сключено с ответника споразумение, а именно да му
бъде заплатена сумата от 4000 лева, която страните са приели като дължима
по друго възникнало между тях облигационно правоотношение – продажба на
оборудване за ресторант. Фактът на сключване на споразумението не се
оспорва от ответната страна. Спорно е съдържанието му – съществуването на
парично задължение на ответника към ищеца по договор за покупко-продажба
на оборудване за заведение в размер на 4000 лева.
Процесното споразумение представлява двустранен договор по смисъла на
чл.8, ал.1 от ЗЗД, който на основание чл.20а от ЗЗД е задължителен за
сключилите го страни. Въз основа на съдържанието на този договор съдът
приема, че същият представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от
ЗЗД. По своята правна същност договорът за спогодба е двустранен и
възмезден договор, тъй като се предполага, че и двете страни по него правят
отстъпки, като не е необходимо насрещните отстъпки да са съизмерими. В
случая, в т.1 от споразумението от 29.06.2023 г. се съдържа признание на
съществуващо парично задължение в размер на 4 000 лева и уговорен срок за
погасяването му. Изрично е посочено и това, че предмет на споразумението са
неизплатени задължения за продажба на движими вещи-оборудване на
заведение.
С оглед на изложеното съдът приема, че волята на подписалите
споразумението страни е ясно изразена и съдът е длъжен да зачете действието
му и да приеме, че занапред отношенията между страните са такива, каквито
те са уговорили със споразумението, уреждайки чрез взаимни отстъпки
съществуващ между тях спор. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
постановена по правния въпрос за значението на спогодбата.
По тези съображения съдът приема, че страните са валидно обвързани от
договорно правоотношение по споразумение за разсрочване на парично
задължение, с което е признато съществуването на парично вземане на ищеца
от ответника в размер на 4000 с договорено разсрочено плащане до15.12.2023
г., поради което и основателността на исковата претенция зависи от
изпълнение на уговорките по това споразумение.
Ответникът е подписал споразумението и е приел да изпълни задълженията,
3
посочени в т.1 от същото. На основание чл.63, ал.1 от ЗЗД същият дължи
точно и добросъвестно изпълнение на задълженията си. По делото не се
твърди и не се установява изпълнение на това парично задължението, поради
което и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД искът за главница в размер на 4000
лева се явява основателен и доказан по размер, като същата се дължи ведно
със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска на 20.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД след падежа на задължението ответникът е
в забава. В съответстве с т.3 от споразумението и чл.86 от ЗЗД ответникът е в
забава от 16.07.2023 г. и за претендирания с исковата молба период до
15.12.2023 г. дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На
основание чл.162 от ГПК съдът я изчисли служебно чрез продукта
Калгулатор.Бг в размера от 223,04 лева. До този размер искът е основателен и
доказан, а за разликата до предявения размер от 228,87 лева искът ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно в размер на 709,02 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на Д. С. Д.,
ЕГН **********, адрес в *** следните суми, дължими по т.2 от споразумение
между страните, сключено на 29.06.2023 г., а именно 4000 лева,
представляваща главница по договор за продажба на движими вещи –
оборудване за заведение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска на 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 223,04 лева, представляващо обезщетение за забава за периода
16.07.2023 г. – 15.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
разликата над уважения размер от 223,04 лева до предявения размер от 228,87
лева.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца Д. С.
4
Д., ЕГН **********, адрес в ***, сумата от 709,02 лева, представляваща
направениите по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5