№ 909
гр. Стара Загора, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Граждански процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е молба от СТ. СТ. В., представлявана от адв.Т.Д., с искане за
допълване на решение № 163/20.05.2022 г. в частта за разноските.
В срока за отговор насрещните страни Д. ИВ. Н. и СТ. П. К., действащи
чрез адв. Х.П., са подали такъв, с който са оспорили молбата като частично
неоснователна като са изложили съображения, че при присъждането на
разноски в полза на С.В. съдът следва да има предвид, че с решението си
частично е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение като
недопустимо и е прекратил производството по делото.
От своя страна СТ. П. К., действащ чрез адв. Х.П., е подал молба за
допълване и изменение на решение № 163/20.05.2022 г. в частта за
разноските, с претенции за допълване относно неприсъдените му разноски
съобразно частичната основателност на жалбата, и за изменяне чрез
намаляване в частта относно присъдените в полза на П. СТ. К. разноски .
В законоустановения срок СТ. СТ. В. и П. СТ. К. не са подали отговор.
Въззивният съд, след преценка на данните по делото и доводите на
молителите, приема следнотo:
Молбите на СТ. СТ. В. и СТ. П. К. са процесуално допустими, тъй като са
подадени от лица, имащи правен интерес съответно от изменение и допълване
1
и изменение на съдебния акт в частта за разноските и са подадени в
законоустановения срок.
Разгледани по същество, съдът приема молбата на СТ. СТ. В. за
основателна, а молбата на СТ. П. К. за неоснователна по следните
съображения:
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на Д. ИВ.
Н. и СТ. П. К. против решение № 29/02.10.2022 г., постановено по гр.д.№
3074/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък.
С жалбата първоинстанционното решение е обжалвано като частично
недопустимо в частта му, в която първоинстанционният съд се е произнесъл
по предявените от П. СТ. К. срещу въззивниците искове, както и в частта му,
в която е признато, че Д. ИВ. Н. не притежава право на ползване върху
поземлен имот с идентификатор № 55021.501.933 по КККР на гр.Павел баня,
ведно с всички постройки в него, с изключение на ½ идеална част от
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55021.501.933.1
по КККР на гр.Павел баня.
Като доводи за недопустимостта са били изложени твърденията, че ищецът
П. СТ. К. няма правен интерес от предявените от него искове, т.к. собствените
му права върху недвижимите имоти не са били оспорени, нарушени и
застрашени, а по отношение на предявените срещу Д. ИВ. Н. се твърди, че
съдът се е произнесъл по непредявен иск, т.к. в първото проведено открито
съдебно заседание ищецът бил направил изменение на петитума на
предявения срещу нея иск.
С постановеното решение въззивният съд в рамките на правомощията си
при извършването на въззивната проверка на обжалваното решение съдът е
намерил същото за частично недопустимо, т.к. първоинстанционният съд се е
произнесъл по недопустим иск, с който и признал за установено, че С.И. К. не
притежава право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
55021.501.933 по КККР на гр.Павел баня, с изключение на право на строеж
върху ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 55021.501.933.1 по КККР на гр.Павел баня, с площ от 102
кв.м., поради което го е обезсилил в тази му част и е прекратил частично
производството по делото.
В останалите му части е потвърдил обжалваното първоинстанционно
2
решение.
С решението си въззивният съд е присъдил разноски единствено в полза на
въззиваемия П. СТ. К..
Не са били присъдени разноски в полза на въззиваемата СТ. СТ. В.,
въпреки че своевременно е представила доказателства за направени такива в
размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, и е поискала
присъждането им.
Ето защо молбата й следва да бъде уважена и решение № 163/20.05.2022 г.
следва да бъде допълнено в частта му за разноските, като Д. ИВ. Н. и СТ. П.
К. бъдат осъдени да й заплатят сумата от 500 лв., съответна на платеното от
нея адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на Д. ИВ. Н. и СТ. П. К., че
при присъждането на разноски в полза на С.В. съдът следва да има предвид,
че с решението си частично е обезсилил обжалваното първоинстанционно
решение като недопустимо и е прекратил производството по делото.
Обжалваното решение е било обезсилено служебно в друга негова част, а
не в оспорените от въззивниците като недопустими негови части, поради
което съдът счита, че на насрещните страни се полагат разноските, които са
направили за защита срещу въззивната жалба, в пълен размер.
В откритото съдебно заседание не е направено възражение за прекомерност
поради което съдът не обсъжда това възражение, направено с отговора.
По идентични на изложените по-горе в мотивите доводи съдът приема, че
молбата на СТ. П. К. за допълване и изменяне на решение № 163/20.05.2022 г.
в частта му за разноските в искания от него смисъл е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 163/20.05.2022 г. по в.гр.д.№ 185/2022 г. по описа
на Старозагорския окръжен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс СТ. П. К., ЕГН –
**********, с адрес: *** и Д. ИВ. Н., ЕГН – **********, с адрес: *** да
3
заплатят на С.С. В., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СТ. П. К., ЕГН – **********, с адрес:
*** за допълване и изменение решение № 163/20.05.2022 г. по в.гр.д.№
185/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта за разноските.
Определението на основание чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на касационно
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4