Решение по дело №8255/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 274
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20212120108255
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120108255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ай Пи Инвестмънт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Б., ***, представлявано от
управителя П.И., Л. Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., *** и М. Г. С. с ЕГН **********,
с адрес гр. Б., *** и тримата със съдебен адрес гр. Б., ***, представлявани от адвокат Р. С.
против П. Й. П., ЕГН **********, с адрес град С., ***, с която се иска да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищците сумата от 13 500 лева или на всеки от тях по 4
500 лева, представляваща 9 000 лева нереализиран приход от наем и 4 500 лева платена от
ищците неустойка за неизпълнение на договор за наем по вина на ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
19.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2217/07.09.2021г. по ч.гр.д. №
5838/2021г. по описа на Бургаския районен съд. Претендират присъждане на направените в
настоящото исково и в заповедното производство разноски.
В хода на производството първоначалният ответник П. Й. П. е починал, като
на негово място са конституирани наследниците му по закон З. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Х., *** и П. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Д. Т. С., с адрес: гр. С., ***. Претенциите са предявени спрямо тях в
условията на разделност – по 1/2 за всеки от тях.
Твърденията са, че ищците са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 67800.504.435, находящ се в град С., ***. По силата на извършена съдебна
делба по гр.д. 3002/2012 г. по описа на БРС ищците са придобили този имот в общ дял. В
дял на З.В.П. - майка на ответника по настоящото делото, е бил поставен имот с
идентификатор 67800.504.436, от който тя с нотариален акт от 22.03.2018 г. е дарила по 1/2
на двамата си синове. Твърди се, че след извършване на делбата ответникът е продължил да
ползва имотa на ищците, като е складирал в него свои вещи. Ищците са потърсили
1
съдействие от полицията и прокуратурата с очакване, че за началото на летния сезон
ответникът ще освободи имота и те ще имат възможност да го отдадат под наем. На
20.05.2021 г. са подписали договор за наем с наемател „Космополитът-МИ“ ЕООД, ЕИК
*********. За ползването на имота и уговорения срок наемателят е заплатил на ищците
сумата от 9 000 лева при подписването на договора, като е трябвало да предадат имота за
ползване от наемателя до 10.06.2021г. Твърди се, че ответникът е отказал да освободи имота,
което е наложило на 21.06.2021г. ищците да върнат получения наем, като на 29.06.2021г. са
заплатили и уговорената в договора неустойка в размер на 4 500 лева.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45 и чл. 51 от
Закона за задълженията и договорите.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Счита, че в случая не е доказано от ищците наличието на причинна връзка между вредата,
съизмерима с платеното обезщетение за неизпълнено задължение по договора за наем и
поведението на ответника. Твърди, че е собственик само на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор
67800.504.436 по КК и КР на гр. Созопол, на другата 1/2 ид.ч. собственик е братът на
ответника, а на вече събореното бистро - З.В.П.. На 01.03.2021 г. бил съставен акт № 8 от
общинска администрация, чрез който е установено, че строеж „навес- дървена конструкция
с тухлен и каменен зид за търговски обект, находящ се в ПИ идентификатор 67800.504.436 е
изпълнен без съответните книжа, с извършител З.П.. Въз основа на този акт е издадена
заповед на кмета на общината, като З.П. е следвало да премахне незаконния строеж, но след
установена фактическа грешка, относно идентифициране на местоположението на описания
по горе незаконен строеж, кметът на общината издава заповед № 8-Z-688/11.06.2021 г. Към
този момент е била в сила и заповед, с която за периода от 15-ти май до 1-ви октомври се
спира извършването на строително-монтажи работи. По твърдение на ищците е упражнявал
фактическа власт върху имота, но според него то е било добросъвестно. Счита, че липсва
недобросъвестно поведение от негова страна, което да е противоправно, да е причинило
невъзможност имотът да бъде използван, тъй като ползването на построените павилиони
/навеси/ е осъществявано със съгласието на З.П.. Още при сключването на наемния договор
от 20.05.2021 г., от който ищците черпят права, ответникът се е намирал в имота, ползвайки
части от него и в нито един момент не е имало колизия на интересите им по повод
ползването на имота. С тези мотиви моли исковете да бъдат отхвърлени.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
2217/07.09.2021г. по ч.гр.д. № 5838/2021г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
наследодателят на ответниците П. Й. П. да заплати на ищците търсените в настоящото
производство суми. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника. В дадения на заявителя
едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск по чл.422 ГПК.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 20.05.2021 г., сключен от
ищците като наемодатели и наемателя „Космополитън – Ми“ ЕООД с предмет ПИ
67800.504.435, находящ се в гр. С., *** за срок от 10.06.2021г. до 30.09.2021г. с уговорена
наемна цена в размер на 9 000 лева. Цената е платена в деня на подписването на договора,
като същият служи за разписка. В чл. 4 от договора е уговорено предаването на имота да
стане най-късно на 10.06.2021г., като в случай на неизпълнение на това задължение
договорът се прекратява автоматично, а наемодателите дължат неустойка в размер на 4 500
лева, платима в срок до 30.06.2021г. (чл. 7, ал.2 от договора).
Представени са и два броя разписки за получени от „Космополитън – Ми“
2
ЕООД суми, платени от ищците – от 21.06.2021г. в размер на 9 000 лева, представляваща
подлежащата на връщане наемната цена по договора за наем и от 29.06.2021г. в размер на
4 500 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 7, ал. 2.
Установява се от представените съдебни решения и от служебна справка в
деловодната система на съда, че с влязло в сила на 23.10.2020г. Решение № 1188 от
20.05.2019г. по гр.д. № 3002/2012г. по описа на Бургаския районен съд е извършена делба на
ПИ 67800.504.258, като от него са образувани два нови имота и в общ дял на ищците е
поставен ПИ 67800.504.435, а в дял на З.П. – ПИ 67800.504.436. Молбата за отмяна на
влязлото в сила решение е оставена без уважение. Установява се още, че с нотариален акт за
дарение № *, том **, рег. № ****, дело № *** от 22.03.2018 г. на нотариус К.К., рег. № ***
на НК, З.П. е дарила на синовете си П. Й. П. и В.Й. П. притежаваните от нея идеални части
от ПИ 67800.504.258.
По делото е представено заверено копие на дело пор. № 2867/2021г. вх.№
6673/2021г. по описа на БРП, ДП № 374/2021 по описа на ОД МВР-гр. Бургас /л.145-420 от
делото/, в което се съдържат множество документи от Община Созопол, от които се
установява, че на З.П. през годините са издавани разрешения за поставяне на временни
обекти – бистро в ПИ 67800.504.258 /УПИ VI 1694, кв. 144 по плана на гр. Созопол/, които
са били за определен срок, след изтичането на който същите е следвало да бъдат
премахнати. Със заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.07.2012г. на ДНСК е постановено
принудително премахване на незаконен строеж – едноетажна полумасивна постройка за
обществено хранене, извършен в имота от З.П.. Същата е била приведена в изпълнение през
2015 г. Със Заповед № 8-Z-441/12.04.2021г. на Община Созопол /л.295/ е разпоредено
премахването на незаконен строеж – навес-дървена конструкция с тухлен и каменен зид за
търговски обект в ПИ 67800.504.436. С констативен протокол № 57/20.05.2021г. /л.296/ е
установено, че в заповедта погрешно е изписан ПИ 67800.504.436 вместо ПИ 67800.504.435.
В същия е посочено, че за обекта е било издадено разрешение за поставяне №
26/25.05.2018г. в североизточната част на ПИ 67800.504.258 /УПИ VI 1694, кв. 144 по плана
на гр. Созопол/ на името на З.П. със срок на валидност 30.09.2018г. и след изтичането му
обектът не е бил премахнат. Със Заповед № 8-Z-1065/06.10.2021г. на Община Созопол
/л.304/ е разпоредено премахването на незаконен строеж – навес-дървена конструкция с
тухлен и каменен зид в ПИ 67800.504.435. Видно от констативен протокол № 97/07.12.2021г.
/л.306/ строежът е премахнат изцяло.
В кориците на дело пор. № 2867/2021г. вх.№ 6673/2021г. по описа на БРП се
съдържат и писмени обяснения на страните, които носят техните подписи и съставляват
частни документи. В кориците на делото са налице сведение от 13.08.2021г. (л.198),
подписано от П. Й. П., в което се съдържа признание на неизгодни факти – а именно, че той
е поставил талашитена ограда и вратата, която заключил, за да не бъде откраднат инвентара,
който П. държал там, тъй като лицето на бистрото попадало в имота на братовчедките му.
Налице е и протокол от 13.08.2021 г. на основание чл. 65 от ЗМВР, с който П. Й. П. е
предупреден от полицейските органи да се въздържа от извършването на самоуправни
действия в чужд имот - ПИ 67800.504.435, като огражда, заключва и да не разполага в него
собствени вещи – бунгала и други, както и да не паркира личните си МПС в посочения
имот.
Установява се от показанията на свидетеля С., че в процесния имот е имало две
коли, натурии, празни бидони, инвентар и дървении, обзавеждане за заведение. Дворното
място било оградено от П. с ПДЧ плоскости. През май 2021 година свидетелят отишъл с П.
и 4-5 човека работници от Равадиново, за да разчистят обекта. Когато отишли П. бил в имота
с една патрулка полицаи и отказал да пусне П. в имота. Навсякъде имало дъски, плоскости,
катинари, не можело да се влезе в имота. За 2021 година П. имал договор с увеселителен
парк и взел капаро, но като не могъл да отдаде имота, върнал парите. Имало и неустойка.
3
Свидетелят сочи, че в предходни години мястото се ползвало за увеселителен парк, като П.
отдавал на едната фирма, а П. на другата. През 2021г. мястото на П. било отдадено на
увеселителния парк, а мястото на П. не било, защото нямало достъп до него. През 2020 г.
всичко било отдадено. През 2022 година П. отново опитал да възпрепятства достъпа, но П.
имал всички документи и в присъствието на полицаи имотът бил освободен. Братът на П.
също дошъл и изнасял. В задната част имало барикаридани яхти. Имало и дървено бунгало
около два на два, от което свидетелят помагал да се изнесат вехтории – грилове, бидони за
ракия, чаши, посуда.
Установява се от показанията на свидетеля Л., че бистрото не работи в
последните две години. Теренът е празен, заграден от З. и синовете й. Отзад се отдавал за
лунапарк, а откъм лицето не се ползвал. П. спирал колите пред имота, а вътре било празно.
Лодките били на В. – в единия край на имота. Имало и две бунгала, но те били много стари.
Свидетелят сочи, че на 22.05.2021г. П. дошъл с трима работници да събаря заведението, но
полицията го спряла. Юни месец 2021 година П. си заградил имота отзад, пред заведението
сложил ограда. П. отдавал имота под наем за лунапарк. Юни месец вече го отдавал.
Заведението на З. отпред си стояло затворено, не работело. Предходните години отдавали
заедно имота.
Според изготвената и приета съдебно-икономическа експертиза в
счетоводствата на „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД и „Космополитън – Ми“ ЕООД няма
осчетоводена фактура, издадена от „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД във връзка с подписан
договор за наем на недвижим имот от 20.05.2021г. Не е отразено и плащане на наемната
цена.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на
ВКС по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК, за да възникне отговорност за вреди от непозволено
увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или
бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4.
вина на деликвента. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки е
налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с
настъпването на вредите. Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната
полза. В настоящия случай се претендират както вреди от претърпяна загуба – платената
неустойка в размер на 4 500 лева, така и пропусната полза - неосъществено увеличаване на
имуществото ищците от разваления договор за наем, в резултат на което те са върнали
получения наем в размер на 9 000 лева.
По делото безспорно се установи, че процесният имот е образуван чрез
реалното разделяне на ПИ 67800.504.258 на две, като ищците са собственици в равни дялове
на новообразувания ПИ 67800.504.435, а ответниците - на 1/2 ид.ч. от ПИ 67800.504.436.
Видно от показанията и на двамата свидетели, в предходни години целият имот 258 се е
отдавал под наем за увеселителен парк, като според свидетеля Л. съсобствениците са го
отдавали заедно. Съдебното решение по втората фаза на делбата е влязло в сила през 2020
година, предвид което съдът приема, че и до 2020 година включително целият имот е бил
отдаван под наем. Възражението на ответниците, че договорът за наем е фиктивен, е
несвоевременно заявено, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, каквото е и
доказателственото искане за съдебна експертиза в тази връзка. За пълнота следва да се
посочи, че то е и неоснователно, тъй като противоречи на събраните по делото
доказателства. Предвид факта, че целият имот е бил отдаван в предходните години, а ПИ
67800.504.436 е отдаден и за 2021 г., твърденията за фиктивност на сключения от ищците
договор за наем противоречат на правилата на житейската логика.
Предвид това и с оглед изложените съображения, съдът счита, че между
4
ищците от една страна като наемодатели и „Космополитът-МИ“ ЕООД като наемател е
възникнало валидно наемно правоотношение с предмет ПИ 67800.504.435, находящ се в гр.
С., *** за периода от 10.06.2021г. до 30.09.2021г. Същият служи за разписка за платената
наемна цена от 9 000 лева (чл. 6 от договора). Установява се от представените по делото
разписки, че ищците са възстановили на наемателя получената наемна цена от 9 000 лева,
както и са заплатили предвидената в чл. 7, ал. 2 от договора неустойка. С оглед сезонния
характер и целта за която е бил нает – поставяне на преместваеми обекти за летния сезон на
2021 година, в посочената разпоредба е предвидено автоматично преустановяване
действието на договора, в случай че наемодателите не предадат имота до 10.06.2021г. на
наемателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. относно състоянието на имота,
тъй като показанията му кореспондират с писменото сведение от П. Й. П. (л.198), че самият
той оградил имота, поставил врата и я заключил с катинар, както и че съхранявал инвентар.
Предвид това съдът приема за установен факта, че през месец май 2021 година в процесния
имот наследодателят на ответниците е държал в процесния имот две коли, натурии, празни
бидони, инвентар и дървении, обзавеждане за заведение, дървено бунгало, две лодки. Съдът
не кредитира показанията в тази насока на свидетеля Л., тъй като те противоречат на
данните от сведението на П., което носи неговия подпис и съдържа признание за неизгодни
нему факти. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за установено, че
П. е създавал пречки на ищците и те не са могли да ползват имота през летния сезон на 2021
година, като същият е бил освободен от вещите му едва през 2022 година. Следва да се
посочи, че според показанията на свидетеля Л. бунгалата дори са били две, а в отговора на
исковата молба пък се съдържа признание на П., че е ползвал частта от бистрото, попадаща
в имота на ищците. Видно от обясненията му на л. 199 от делото, както и от приложените
актове на Община Созопол, незаконната постройка е била разположена на доста по-голяма
площ от разрешението за преместваем обект, което е било валидно до 30.09.2018г., същата
съставлява незаконно строителство и е следвало да бъде премахната.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че именно наследодателят
на ответниците е създал обективни пречки за ползването на имота на ищците, за които той
отговаря. Предвид това, съдът счита са налице предпоставките на чл. 7, ал. 2 от договора за
развалянето му - ищците не са предали имота на наемателя в уговорения срок по вина на
наследодателя на ответниците. Ищците дължат връщане на получената наемна цена, заедно
с уговорената неустойка, което те са сторили. С оглед сезонния характер на договора и
целта за която е нает имота, съдът счита че клаузата за неустойката е действителна и не
противоречи на добрите нрави. Предвид това, ищците са претърпели загуба в размер на 4500
лева – платената неустойка, както и пропусната полза в размер на 9000 лева -
неосъщественото увеличаване на имуществото им с уговорената наемна цена. Безспорно се
доказа и причинната връзка между развалянето на договора и поведението на П. Й. П.,
който при наличието на влязло в сила решение е оградил и заключил чужд имот, и е държал
свои вещи в него. Това представлява неправомерно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което
ангажира отговорността му за обезвреда. Наличието на причинно-следствена връзка между
причинената вреда и деянието на ответника е надлежно доказано, поради което следва да
бъде обезщетен пълният размер на вредата. При негова доказателствена тежест, ответникът
не доказа липсата на вина. По възражението, че П. Й. П. е собственик само на 1/2 от
съседния имот, че лодките са собственост на В.П., а бистрото – на тяхната майка З., следва
да се посочи, че същите не са годно основание за намаляване на отговорността му, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Предвид гореизложеното съдът счита вредите – претърпяна загуба и
пропусната полза, са доказани по своето основание и размер.
С горните мотиви съдът намира исковете за основателни.
5
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски в размер на 1530 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 570 лева,
които следва да се понесат от ответниците разделно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Х., *** и П. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Д. Т. С., с адрес: гр. С., ***, че всеки от тях по отделно дължи на
всеки от ищците „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Б., ***, представлявано от управителя П.И., Л. Г. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., *** и М. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, по отделно: сумата от по 1
500 лева /хиляда и петстотин лева/ - главница, представляваща пропуснати ползи от
нереализиран приход от наем в общ размер на 9 000 лева и сумата от по 750 лева
/седемстотин и петдесет лева/ - главница, представляваща претърпени вреди от платена от
ищците неустойка в общ размер на 4 500 лева, за неизпълнение на договор за наем на
недвижим имот от 20.05.2021г., сключен между ищците и „Космополитън – Ми“ ЕООД по
вина на наследодателя на ответниците П. Й. П., ЕГН **********, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2217/07.09.2021г. по
ч.гр.д. № 5838/2021г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА З. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ***, да заплати по
отделно на всеки от ищците „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Б., ***, представлявано от управителя П.И., Л. Г. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., *** и М. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, сумата от по
460 лева /четиристотин и шестдесет лева/ за направените разноски, от които по 365 лева за
настоящото производство и по 95 лева за ч.гр.д. № 5838/2021г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Д. Т. С., с адрес: гр. С., ***, да заплати по отделно на всеки от
ищците „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Б., ***, представлявано от управителя П.И., Л. Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
*** и М. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, сумата от по 240 лева /двеста и
четиридесет лева/ за направените разноски, от които по 145 лева за настоящото
производство и по 95 лева за ч.гр.д. № 5838/2021г., двете по описа на Бургаския районен
съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6